РЕШЕНИЕ
№ 8464
гр. София, 23.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110118311 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане два обективно кумулативно съединени иска с
правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
198о, ал. 1 ЗВ и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Софийска вода” АД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Н К С, наследодател на ответницата С. Л.
Н., за следните суми: 2499,85 лв., представляваща потребена вода от длъжника за
имота му на горепосочения адрес за периода от 20.3.2012 г. до 18.6.2020 г. ведно със
законна лихва от 23.9.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
708,94 лв. за периода от 20.4.2012 г. до 18.6.2020 г. и 114,18 лв. разноски по делото, а
именно: 64,18 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление,
като след подадено възражение по чл. 414 ГПК и след прието възражение по чл. 423
ГПК от СГС по ч. гр. дело № 58/2022 г., съдът е указал на заявителя за възможността
му да предяви установителен иск за вземанията по издадената заповед за изпълнение.
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че наследодателката на ответницата, а впоследствие и
ответницата, е потребител на ВиК по договор при общи условия за жилище с адрес: гр.
София, ж.к. „Красна поляна – 1“, бл. 24, вх. Б, ет. 7, ап. 42. Твърди, че за периода от
20.3.2012 г. до 18.6.2020 г. по партидата на ответника са начислени за плащане суми за
потребление общо в размер на 2499,85 лв. Ищецът претендира установяване
дължимостта на посочената сума, ведно с мораторна лихва за периода от 20.04.2012 г.
до 18.06.2020 г., както и законната лихва върху начислените суми, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
погасяването. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така,
както е заявено в заповедното производство. Претендира разноски.
1
В срочно подаден отговор ответникът оспорва иска. Твърди, че между страните не
е налице облигационно правоотношение, както и че не е потребител на ВиК услуги,
тъй като не е собственик на имота, нито е ползвател с учредено вещно право на
ползване. Счита, че претендираните суми са завишени по размер. Алтернативно прави
възражение за изтекъл период на погасителна давност. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ:
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е.
наличието на правоотношение между В и К оператора и ответника, като потребител на
В и К услуги през процесния период; предоставянето от него, респ. получаването от
ответника на претендираните услуги в договорения вид, обем, количество и качество;
стойността на предоставените услуги и изискуемостта на вземането.
Ответникът изрично оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги за
процесния имот, като в тежест на ищцовото дружество е да докаже този факт. По
делото обаче не са представени доказателства, че В и К услуги в претендираното
количество действително са били доставени и потребени от ответника по силата на
възникнало между страните облигационно правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор
може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ответното дружество, но по
делото липсват доказателства, че С. Л. Н., а преди това нейната наследодателка –
Надежда Кирилова Стойчева, на която е открита партида за доставяните
канализационни и водоснабдителни услуги в описания недвижим имот, е собственик
на жилището, респ. че в негова полза е било учредено вещно право на ползване. Това
обстоятелство не се установява и от заключението по допуснатата по делото
комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза – вещите лица са работили
единствено въз основа на едностранно съставени и предоставени от ответника частни
документи (копия от издадени фактури и карнети, справка-извлечение от сметка за
начислени суми и извършени плащания, и др.), които не са представени по делото и не
се установява същите да са подписани от ответника. От приложената към експертното
заключение справка за формирани задължения и извършени плащания единствено е
констатирано, че като титуляр на откритата клиентска партида в ищцовото дружество е
вписана наследодателката на ответницата, но не става ясно на какво основание същата
2
е посочена като потребител на ВиК услуги в имота – дали е собственик или ползвател
на жилището и от какви доказателства ищецът прави извод за това негово качество.
Така формираният у съда извод не се променя и след преценка на представеното и
прието по делото писмо от г-н Красимир Христов – управител на Етажната
собственост, в която се намира процесният имот. В свое писмо с вх. номер при ищеца
от 02.10.2012 г., същият уведомява „Софийска вода” АД, че съгласно книгата за
регистрации на собственици в етажната собственост, като такава за ап. № 42 е
посочено лицето Надежда Кирилова Стойчева. Така приетото доказателство обаче не
доказва съществуване право на собственост върху процесния имот от титуляра на
разкритата при ищеца партида. Ответникът, който носи тежестта на доказване, не е
ангажирал доказателства, от които да се установява този факт /акт за собственост,
изискан от съответната Служба по вписвания и т.н./.
Ето защо се налага извод, че по делото не е проведено пълно и главно доказване
на факта, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги и следователно
не се установява между него и ищцовото дружество да е възникнало облигационно
правоотношение за продажба на тези услуги.
С оглед на изложеното, ответникът не се явява задължено лице за претендираната
на договорно основание стойност на доставени ВиК услуги през посочения период,
поради което предявеният срещу него установителен иск следва да се отхвърли.
Предвид констатираната липса на облигационна връзка между страните обсъждането
по същество на експертните изводи за извършена доставка на услуги в имота, както и
погасени ли са задълженията поради изтекъл давностен срок, се явява безпредметно.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за неосновтелност на главния иск, поради което като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответницата сумата от 440 лева разноски по делото, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е направеното възражение за
прекомреност на претендираното възнаграждение, тъй като същото не надвишава
предвидения минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски
съвет.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. В случая е депозирано възражение по чл. 423 ГПК, по
което е образувано в. ч. гр. дело № 58/2022 г. по описа на СГС, което е приключило с
определение от 18.02.2022 г., с което възражението на длъжника е прието. С
депозиране на възражението ответницата е направила и искане за присъждане на
разноски в размер на 25 лева държавна такса и 220 лева адвокатско възнаграждение,
като са представени доказателства за това, че разноските са направени.
Производството по чл.423 ГПК има извънреден характер, като определението на
съда, с което се приема предявеното възражение, не разрешава материалноправния
спор, а актът на съда е насочен единствено към възстановяване на положението, което
би съществувало, ако длъжникът беше подал възражението си в срока по чл. 414 от
ГПК. Произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника се дължи при
окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – било от заповедния съд при обезсилване на заповедта,
когато заявителят не представи доказателства за предявен в срок иск, било от исковия
3
съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед
за изпълнение.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена
от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед
изхода на спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция. На обезщетяване подлежат и
разноските, направени от длъжника в производството по чл.423 от ГПК, тъй като
именно успешното му провеждане е обусловило като крайна последица отхвърляне на
предявения установителен иск. Отговорността за дължимостта на разноски на
длъжника се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – било от заповедния съд при
произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 2 от ГПК /при обезсилване на заповедта/, било
от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по
оспорената заповед за изпълнение /в иска по чл. 422 от ГПК/. Горният извод се налага
и по аргумент от т.4 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС на РБ, както и от разрешението на т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изхода на
делото, в полза на ответницата следва да бъдат присъдена и сумата от 245 лева,
представляваща направени разноски в производството по в.ч. гр. дело № 58/2022 г. по
описа на СГС.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Софийска вода“ АД,
ЕИК130175000 срещу С. Л. Н., ЕГН **********, в качеството й на наследник на Н К С,
ЕГН **********, поч. на 06.05.2021 г., искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за сумата от 2499,85 лв.,
представляваща цена за доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес:гр. София, ж.к.
за периода от 20.03.2012 г. до 18.06.2020 г., както и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 708,94 лева, представляваща обезщетението за забава за периода
от 20.04.2012 г. до 18.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.10.2020 г. по ч. гр. дело № 45701/2020 г. по
описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Софийска вода“ АД, ЕИК *********
да заплати на С. Л. Н., ЕГН ********** сумата от 440 лева, представляваща направени
разноски по гр дело № 18311/2022 г. по описа на СРС, както и сумата от 245 лева,
представляваща направени разноски по в.ч. гр. дело № 58/2022 г. по описа на СГС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4