№ 18960
гр. С. 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕ.-ПЕЕ.
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕ.-ПЕЕ. Гражданско дело
№ 20241110140075 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Т. С.” ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците Л. Ц. Т., К. Ц.
Т., М. Н. К., Е. П. П., представлявана от законния си представител, П. С. П., и Е. Т. Т.,
представляван от законния си представител К. Ц. Т., да заплатят на ищеца следните суми - 3
582,42 лЕ., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.07.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата 618,76 лЕ., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г.
до 09.10.2023 г., сумата от 14,40 лЕ. – цена за предоставена услуга дялово разпределение за
периода м. 09.2020г. – м. 04.2022г., ведно със законна лихва за период от 01.07.2024 г. до
изплащане на вземането и на 21.07.2025 г. в 10:35:34 ч. сумата от 3,54 лЕ., представляваща
мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 09.10.2023 г., като в условията на разделна
отговорност всеки от ответниците да бъде осъден да заплати 1/5 от посочените суми,
равняващи се на: 716,48 лЕ., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
01.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 123,75 лЕ., представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 09.10.2023 г., сумата от 2,88 лЕ. – цена за предоставена
услуга дялово разпределение за периода м. 09.2020г. – м. 04.2022г., ведно със законна лихва
за период от 01.07.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 0,71 лЕ., представляваща
мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 09.10.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в
качеството им на съсобственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че по силата на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за
процесния период до посочения топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С. ж.к. Л., бл. ...
ввх., ет, ап, аб. № ... топлинна енергия, като ответниците са използвали същата за процесния
период, както и услугата дялово разпределение, като ответниците не са престирали
насрещно - не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като в края на отчетния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение
на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45- дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството,
1
като твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Претендират се и съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците К. Т., М. К. и Е. Т., представлявани от назначения особен представител,
са подали отговор на исковата молба, в който оспорват исковете като неоснователни.
Оспорват качеството си на клиенти на топлинна енергия, като заявяват, че не са собственици
на процесния топлоснабден имот, не се намират в облигационна връзка с ищцовото
дружество и по делото не са представени доказателства за открита партида за имота на
тяхно име. Оспорват иска за присъждане на лихва за забава. Оспорват дължимостта на
претендираните суми за предоставена услуга дялово разпределение, като излагат обстойни
доводи за неоснователност на исковете. Оспорват иска за присъждане на лихва за забава
върху претендираните суми за цена на услуга дялово разпределение, предвид недоказаност
на датата на изпадане в забава на длъжниците. Оспорва исковете по размер. Релевират
възражение за изтекъл срок на погасителна давност върху претендираните вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 01.07.2021г. Въз основа на така изложените съображения
молят исковете да бъдат отхвърлени.
Ответниците Л. Ц. Т. и Е. П. П. не са подали писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК в
законоустановения срок.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетия като писмено доказателство по делото Договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, се установява, че Ли. Н. М. и Т. Й. П. са
придобили право на собственост върху новопостроено жилище № находящо се в жилищна
сграда блок №17-20, ввх. на IV -ти етаж, в кв. №.. . микрорайон, на ул. бул. „К“. Договорът е
подписан от Ли. Н. М. в лично качество и в качеството на родител и настойник на купувача
Т. Й. П..
По делото е представено удостоверение изх. №/08.02.2011г., издадено от ГИС С. от
което се установява, че бл.... ввх. в е идентичен с бл. 17-20, ж. к. Л., като във ввх. се
разположени апартаменти от №33 до №64.
По делото е представено удостоверение за наследници от 25.02.2022г., от което се
установява, че лицето Ли. Н. М. е починал на 29.10.2001г., като е оставила като законни
наследници Т. Й Т. /починала на 06.10.2017г./, Л. Ц. Т., К. Ц. Т., М. Н. К., Е. П. П. и Е. Т. Т..
Представен е протокол от Общо събрание на етажна собственост с адрес гр. С. ул. Л.,
бл. ... вх. и вх от 15.08.2002г., в който е обективирано взето решение за сключване на договор
с дружеството „а“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
По делото е прието като доказателство писмо от „Т. С.“ АД, адресирано до етажна
собственост, с адрес гр. С. ж.к. Л., бл. ... вх. и вх, с което етажните собственици са
уведомени, че поради неосъществен избор на дружество, с което „Т. С.“ АД да сключи
договор за извършване на услуга дялово разпределение за сградата и липса на предприети
действия за подмяна на уредите за дялово разпределение, считано от м. 12.2007 г. „Т. С.“ АД
е възложило тази дейност на фирма „Х. Р.“ ЕООД.
По делото е приет като доказателство Договор при общи условия за извършване на
услуга дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от закона за енергетиката от
29.11.2007г., сключен между „Т. С.“ АД и „Х. Р.“ ЕООД, при уговорен срок на договора от
три години.
По делото е приет като доказателство Договор при общи условия за извършване на
услуга дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от закона за енергетиката от
03.06.2020г., сключен между Т. С. ЕАД и „Х. Р.“ ЕООД, при уговорен срок на договора от
три години и възможност за мълчаливо продължаване при липса на противопоставяне от
някоя от страните за една година.
По делото са приети общи условия на "Т. С." ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
По делото са приети представени от третото лице-помагач „Х. Р.“ ЕООД документи,
касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.
Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към
настоящия спор.
2
Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в
съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е
изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и
сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от
ищеца и от „Х. Р.“ ЕООД. За процесния период фирмата на ДР ответниците не са осигурили
достъп по време на извършване на годишния отчет и са съставени констативни протоколи за
неосигурен достъп. По данни на ФДР в имота няма монтирани отоплителни тела и не са
монтирани топлоразпределители. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се
начислява служебна ТЕ, отдадена от щранга съгласно НТ. В имота се ползва топла вода и
поради липса на отчет разходът се изчислява съгласно чл. 68, ал. 2 НТ. Фирмата за дялово
разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка
изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на
имота /отдадена от щранг лирата/ и ТЕ за загряване на топла вода. Фирмата за дялово
разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като
изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към действащата
наредба за топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата експертиза се
установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. е в размер на 3 643,15 лЕ.. Вещото лице е установило, че общият топломер в
абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка.
По делото е прието заключението към допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредита като всеобхватно и компетентно изготвено.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на
топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да
бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които
влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им
приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право
да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответниците или техния наследодател
да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита
сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на
изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните
по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите
публично известни общи условия.
От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че
сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е
въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в
която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по
3
силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката,
собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.
От представените по делото документи се установява, че през процесния период
ответниците са притежавали собствеността върху процесния топлоснабден имот, предвид
настъпилото универсално правоприемство в правата и задълженията на техния общ
праводател Ли. Н. М. при съответните наследствени дялове. Направените възражения от
страна на ответниците К. Т., М. К. и Е. Т. за неосъществено пълно и главно доказване на
факта, че са придобили право на собственост върху процесния топлоснабден имот е
неоснователно. Съдът счита, че от представения Договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, се установява, че Ли. Н. М. и Т. Й. П. са придобили право
на собственост върху процесното жилище. Доколкото в договора не са посочени конкретни
дялове в съсобствеността, съдът приема, че купувачите са придобили правото на
собственост при равни дялове в съсобствеността. Идентичността между лицето Т. Й. П. и
посоченото в удостоверението за наследници лице Т. Й Т. /дъщеря на починалата Лиляна
Михайлова/ се установява от договора за покупко-продажба, в който е отразено, че Ли. Н. М.
е подписала договора в лично качество и в качеството на родител на другия купувач. Въз
основа на така изложените съображения съдът приема, че ответниците са придобили
правото на собственост върху процесния топлоснабден имот по силата на настъпило
универсално правоприемство от техния общ праводател Ли. Н. М., а в последствие по
силата на настъпило правоприемство по отношение на наследствения дял на Т. Й Т.
/починала на 06.10.2017г./.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и
задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т. С.” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да
доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената .
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър. Съдът приема за неоснователни
въведените възражения от ответниците за недължимост на претендираната сума за
предоставена услуга дялово разпределение за процесния период. От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че услугата дялово разпределение е била реално
осъществена от третото лица- помагач „Х. Р.“ ЕООД в топлоснабдения имот. Този извод за
дължимост на цената на услугата дялово разпределение следва от съвкупната преценка на
писмените доказателства – представения договор от 03.06.2020г., сключен между „Т. С.“
ЕАД и „Х. Р.“ ЕООД, и заключението по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно и вземанията на „Т. С.”
ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията на
„Т. С.” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е
станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на „Т. С.” ЕАД от
11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед датата на подаване на исковата молба – 01.07.2024 г., към която дата
погасителната давност се счита прекъсната, погасени по давност са вземанията за
стойността на доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди
4
м.05.2021 г., т. е. тези за периода от м. 05. 2020 г. до м. 04. 2021 г. включително. Така е,
защото срокът за заплащане на месечното задължение за м. 05. 2021 г. е бил до 15.07.2021 г.
включително и то е станало изискуемо на 16.07.2021г., от който момента е започнала да тече
погасителната давност за него. Същевременно от доказателствата по делото се установява,
че за същия период ищцовото дружество е начислило суми за топлинна енергия в размер на
1 319,58 лЕ., поради което вземанията на ищеца в тази част следва да се приемат за погасени
по давност и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен по отношение на
ответниците релевирали възражението, съразмерно с дяловете им.
Ответниците в настоящото производство имат качеството на обикновени другари,
поради което съгласно чл. 216, ал. 1 ГПК всеки от тях действа самостоятелно и предприетите
процесуални действия или бездействия от част от тях нито ползват, нито вредят на
останалите. Направено възражение от страна на част от ответниците за изтекъл давностен
срок не ползва останалите съдлъжници, т. к. не касае общи факти. Това означава, че
извършените процесуални действия от част от ответниците по релевиране на възражение за
изтекъл срок на погасителна давност за процесните вземания могат да се отразят само в
неговата тяхната сфера.
От тук следва, че ответниците К. Т., М. К. и Е. Т. дължат цената за предоставените
топлинни услуги за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. За посочения период изискуемото
задължението за главница, което не е погасено по давност, възлиза на сумата в размер на
2 262,84 лв., откъдето следва, че исковете срещу ответниците К. Т., М. К. и Е. Т. следва да се
уважат до сумата от по 452,..., а срещу ответниците Е. П. и Л. Т. в пълния претендиран
размер от по 716,48 лЕ..
При така уваженото възражение за изтекъл срок на погасителна давност сумата за
дялово разпределение се дължи за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., като съгласно
приетата ССчЕ възнаграждението за дялово разпределение за сочения период възлиза общо
на 8,64 лЕ., откъдето следва, че исковете срещу ответниците К. Т., М. К. и Е. Т. следва да се
уважат до сумата от по 1,72 лЕ., а срещу ответниците Е. П. и Л. Т. в пълния претендиран
размер от по 2,88 лЕ..
По исковете с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава - изтичането на срока за плащане на задълженията по
договора за предоставяне на топлинни услуги.
Съдът достигна до извода, че ответниците К. Т., М. К. и Е. Т. дължат на ищеца цена за
топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г., поради което по реда на чл. 162
ГПК приема, че дължимата законна лихва за периода 15.09.2021г. – 09.10.2023г. възлиза на
390,84 лЕ.. Ето защо, исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да се уважат за сумата
от по 78,17 лЕ., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021г. – 09.10.2023г.
върху дължимата цена за топлинна енергия, срещу ответниците К. Т., М. К. и Е. Т., и в
пълния претендиран размер от по 123,75 лЕ. срещу ответниците Е. П. и Л. Т..
Ответникът не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на
цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за
изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена покана за заплащане на
задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). От тук съдът приема че искът с правно основание чл. 86
ЗЗД, предявен срещу всеки от петимата ответници за присъждане на сумата от 0,71 лЕ. –
начислена мораторна лихва върху дължимата цена за дялово разпределение, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в
производство в размер на 1 510 лЕ.. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва
да се присъди сумата от 1175,18 лЕ. – разноски в исковото производство. Ответниците К. Т.,
М. К. и Е. Т. се представляват от назначен особен представител, поради което не им се
следват съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД К.
Ц. Т., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. С. ул. Ц. Ш №№ ет, да заплати на „Т. С.” ЕАД,
ЕИК: .. със седалище и адрес на управление гр. С. ул. „Я.” №. при условията на разделност,
при квота 1/5, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ж. к Л., бл. ... ввх.,
ет, ап, с абон. № ...: сумата от 452,..., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за период
от 01.07.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 78,17 лЕ., представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021г. до 09.10.2023г.; сумата от 1,72 лЕ., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за период от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със
законна лихва за период от 01.07.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над 452,... до пълния предявен
размер от 716,48 лЕ., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период 01.05.2020г. до 30.04.2022г., иска за разликата над 1,72 лЕ. до пълния предявен
размер от 2,88 лЕ., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
период от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да
разликата над 78,17 лЕ. до пълния предявен размер от 123,75 лЕ., представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 09.10.2023г. и иска с основание чл. 86, ал.1 ЗЗД
за сумата 0,71 лЕ., представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 09.10.2023
г. върху цена на извършена услуга дялово разпределение, като КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД М.
Н. К., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. С. ул. Ц. Ш №№ ет, да заплати на „Т. С.” ЕАД,
ЕИК: .. със седалище и адрес на управление гр. С. ул. „Я.” №. при условията на разделност,
при квота 1/5, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ж. к Л. бл. . ввх. ет
ап, с абон. № ...: сумата от 452,..., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за период
от 01.07.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 78,17 лЕ., представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021г. до 09.10.2023г.; сумата от 1,72 лЕ., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за период от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със
законна лихва за период от 01.07.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над 452,... до пълния предявен
размер от 716,48 лЕ., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период 01.05.2020г. до 30.04.2022г. и иска за разликата над 1,72 лЕ. до пълния предявен
размер от 2,88 лЕ., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
период от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., както и иска с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да
разликата над 78,17 лЕ. до пълния предявен размер от 123,75 лЕ., представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 09.10.2023г. и иска с основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата 0,71 лЕ., представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до
09.10.2023 г. върху цена на извършена услуга дялово разпределение, като КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.149 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД Е. Т.
Т., ЕГН: **********, чрез законния му представител К. Ц. Т., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. С. ул. Ц. Ш №№ ет, да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК: .. със седалище и адрес на
управление гр. С. ул. „Я.” №. при условията на разделност, при квота 1/5, следните суми за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ж. к. Л. бл. ... ввх., ет, ап, с абон. № ...: сумата от
452,..., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за период от 01.07.2024 г. до
изплащане на вземането; сумата от 78,17 лЕ., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021г. до 09.10.2023г.; сумата от 1,72 лЕ., представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение за период от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за
период от 01.07.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над 452,... до пълния предявен размер от
716,48 лЕ., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
01.05.2020г. до 30.04.2022г. и иска за разликата над 1,72 лЕ. до пълния предявен размер от
2,88 лЕ., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за период от
01.09.2020г. до 30.04.2022г., както и иска с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да разликата над
78,17 лЕ. до пълния предявен размер от 123,75 лЕ., представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021г. до 09.10.2023г. и иска с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 0,71 лЕ.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 09.10.2023 г. върху цена на
извършена услуга дялово разпределение, като КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Л.
6
Ц. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. С. ул. Ца. Ц №71, да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК: .. със
седалище и адрес на управление гр. С. ул. „Я.” №. при условията на разделност, при квота
1/5, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ж. к Л. бл. ... ввх., ет ,ап, с
абон. № ...: сумата от 716,48 лЕ., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за период
от 01.07.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 123,75 лЕ., представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021г. до 09.10.2023г.; сумата от 2,88 лЕ., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за период от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със
законна лихва за период от 01.07.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 0,71 лЕ., представляваща мораторна лихва за период от
15.11.2020 г. до 09.10.2023 г. върху цена на извършена услуга дялово разпределение, като
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.149 ЗЕ Е. П. П., ЕГН:
**********, чрез законния й представител П. С. П., ЕГН: **********, с адрес с. П., ул.
„Ш.к.“ №, да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК: .. със седалище и адрес на управление гр. С. ул.
„Я.” №. при условията на разделност, при квота 1/5, следните суми за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С. ж. к Л. бл. . ввх. ет ап, с абон. № ...: сумата от 716,48 лЕ., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва за период от 01.07.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от
123,75 лЕ., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 09.10.2023г.;
сумата от 2,88 лЕ., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
период от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 01.07.2024г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с основание чл. 86 ЗЗД за сумата 0,71 лЕ.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 09.10.2023 г. върху цена на
извършена услуга дялово разпределение, като КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К. Ц. Т., ЕГН: **********, М. Н. К., ЕГН: **********, Е. Т. Т., ЕГН:
**********, Л. Ц. Т., ЕГН: ********** и Е. П. П., ЕГН: ********** да заплатят на „Т. С.”
ЕАД, ЕИК .. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1 175,18 лЕ., представляваща
разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Х. Р.“ ЕООД на
страната на „Т. С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7