Решение по дело №413/2018 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 296
Дата: 27 април 2018 г. (в сила от 9 юли 2018 г.)
Съдия: Калин Тифонов Тодоров
Дело: 20181420100413
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Враца, 27.04.2018 г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

          Районен съд - Враца, ІХ граждански състав в публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:                  

                                                                                

Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 413 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по иск за отмяна на дисциплинарно наказание по чл.188, т.1 от КТ, наложено за нарушение на чл.187, ал.1, т.3 от КТ, с правно основание чл.357 от КТ.

В исковата молба ищцата И.Н.И. *** твърди, че с ответното Средно училище "Никола Войводов", гр.Враца се намира в трудовоправни отношения, като изпълнява длъжността ,,старши учител прогимназиален етап в ГЦДО”. Поддържа, че със Заповед № 734/08.01.2018 г. на основание чл.188, т.3 КТ и във вр. с чл.70, т.2 от Правилника за вътрешния трудов ред (да се явяват навреме на работа и да бъдат на работното си място до края на работното време) й е наложено наказание ,,забележка” за извършено нарушение - напускане през работно време на 05.01.2018 г. (петък) в 13.07 ч. на работното място ,,с цел да пуши в парка до училището”. Сочи, че в заповедта се твърди, че с това си действие е нарушила трудовата дисциплина на основание чл.187, т.3 КТ (неизпълнение на възложената работа) и е застрашила живота и здравето на учениците от VI клас - II група целодневно обучение. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на процесуалното правило на чл.195, ал.1 КТ - да бъде ясно посочено нарушението, за което служителят е наказан. Твърди, че дисциплинарнонаказващият орган не е конкретизирал осъщественото от нея бездействие, както и не е посочил в какво се изразява възложената работа, която се твърди, че не е изпълнена. Поддържа, че от текста на заповедта е невъзможно да бъде преценено нито адресата й, нито дали и кои трудови задължения не са изпълнени, тъй като твърдяното нарушение (или нарушения) не е индивидуализирано, нито е посочено откъде произтича неизпълненото задължение, както и че текстово изброените няколко нарушения не отговарят на дадената правна квалификация чл. 187, т.3 КТ. Сочи, че съгласно Годишна програма за целодневна организация на учебния ден за 2017-2018 година, утвърдена от директора на СУ ”Никола Войводов”, гр.Враца, времето от 12.30 ч. до 13.20 ч. е предвидено за обяд, организиран отдих и физическа активност. На 05.01.2018 г. в 12.30 ч. е придружила учениците от VI клас - II група, които е следвало да обядват, до столовата на училището, и с останалите, съгласно Годишната програма и чл.6, ал.3 от Наредба № 10 от 19.06.2014 г. за здравните изисквания за изготвяне и спазване на седмичните учебни разписания, е излязла в парка за провеждане на ,,организиран отдих не по-малко от 30 минути преди започване на учебните занимания след обяд”. Там се е и намирала в твърдения в заповедта час - 13.07 ч., изпълнявайки служебните си задължения във връзка с горното. Моли съда, като установи горепосочените обстоятелства, да постанови решение, с което да признае за незаконно и да отмени наложеното със Заповед № 734/08.01.2018 г. на директора на СУ ”Никола Войводов” гр. Враца наказание ,,забележка”, като осъди ответника да й заплати направените в процеса разноски.

Ответникът Средно училище "Никола Войводов", гр.Враца, представляван от директора Г.Н.В., в писмения отговор по делото и в съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че със заповед № 734/08.01.2018 год. директорът на училището е упражнил работодателската си власт да наложи наказание ,,забележка”, вследствие на реализирано дисциплинарно производство за извършено нарушение по КТ от страна на ищцата, че заповедта е законосъобразна, като издадена в предписаната от закона форма, и съдържаща изискуемото съдържание по КТ и при спазване на процесуалните правила за издаването й и материалното право. Поддържа, че извършените от ищцата нарушения са конкретизирани и ясни. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото и се установи от приложените доказателства, че ищцата И.Н.И. работи по трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 19/01.12.1994 г., в ответното Средно училище "Никола Войводов", гр.Враца. С допълнително споразумение към трудовия договор от 14.11.2017г. ищцата е преназначена на длъжност ,,старши учител прогимназиален етап в ГЦДО”.

Установи се от приложения по делото протокол, че на 05.01.2018г. в 13,07 часа И.Н.И. и Ц.И.Х., и двете старши учители прогимназиален етап в ГЦДО, през работно време не били на работното си място при поверените им ученици, а се намирали в парка до училището, за да пушат. В протокола е отразено също, че с това си действие двете учителки са нарушили трудовата дисциплина и са оставили поверените им ученици без надзор, с което са застрашили живота и здравето им. Местонахождението на двете учителки от ГЦДО по това време, сами на пейката, без присъствието на ученици около тях, според протокола, видели и И.Х. - старши учител 1-4 клас ГЦДО и М.М. - работник по РП. Протоколът е подписан от И.Х. и М.М., като свидетели и директора Г.В..

Установи се също, че на 05.01.2018г., на основание чл.193, ал.1 от КТ, Директора на СУ "Никола Войводов" е изискал писмени обяснения от И.Н.И. във връзка с вмененото й в протокола нарушение (л.33). В определеният й срок (на 08.01.2018г.) ищцата, чрез адв. Т.П., е депозирала в канцеларията на училището обяснения (л.34), в които е отразено, че на 05.01.2018 г. в 12.30 ч. е придружила учениците от нейния клас, които е следвало да обядват в стола, и с останалите, съгласно Годишната програма и чл. 6, ал.3 от Наредба № 10 от 19.06.2014 г. за здравните изисквания за изготвяне и спазване на седмичните учебни разписания, е излязла в парка за провеждане на ,,организиран отдих не по-малко от 30 минути преди започване на учебните занимания след обяд”. Според обясненията в 13.07 ч., в изпълнение на служебните си задължения във връзка с горното, ищцата се е намирала в парка до училището, заедно с учениците от нейния клас, които играели и почивали под нейно наблюдение. В обясненията ищцата е изтъкнала също, че не е напускала работното си място, а напротив - присъствието й в парка е било във връзка с изпълнение на служебните й задължения.

Със заповед № 734 от 08.01.2018 г. (л.7 по делото), на основание чл.187, т.3 от Кодекса на труда и във връзка с чл.70, т.2 от Правилника за вътрешния трудов ред, Директорът на СУ "Никола Войводов" е наложил на И.Н.И. дисциплинарно наказание по чл.188, т.1 от КТ „забележка". В обстоятелствената част на заповедта е посочено допуснатото от учителката нарушение на трудовата дисциплина, а именно: напускане през работно време на 05.01.2018 г. /петьк/ в 13,07 часа работното си място с цел да пуши в парка до училището, с което действие е нарушила трудовата дисциплина, на основание чл. 187, т.3 от КТ /не изпълнение на възложената работа/ и е застрашила живота и здравето на учениците от VI клас - II група целодневно обучение. В заповедта е отразено, че ищцата е запозната със същата на 08.01.2018г.

Установи се също, че в длъжностната характеристика за длъжността ,,старши учител в група за целодневна организация на учебния ден в прогимназиален етап V-VІІ клас”, връчена на ищцата на 13.11.2017г. (л.18-21 по делото), са вменени задължение на изпълняващите тази длъжност да организират учебно-възпитателния процес, да планират, организират и провеждат възпитателно-образователните дейности извън задължителните учебни часове, да опазват живота и здравето на учениците, да уведомяват своевременно директора, когато се налага да отсъстват от учебните часове, за осигуряване на заместник, както и да организират и следят за реда при организирано хранене на учениците (т.1, т. 2, т. 18, т. 26 и т. 29 от раздел ,,Задължения”). Изпълняващите длъжността отговарят за опазване на живота и здравето на учениците по време на учебните занятия и при други учебни форми и дейности, организирани от училището. В Професионалния профил на възпитател /учител в ГЦДО/, с който ищцата е запозната на 13.11.2017г., полагайки подпис под него, са посочени изисквания към учителите в ГЦДО, сред които са и планиране и подпомагане на самоподготовката на учениците за учебния ден, организиране и провеждане възпитателно-образователния процес извън задължителните учебни часове; умения за организиране, координиране и контролиране дейностите по време на самоподготовката, заниманията по интереси, отдиха и спорта (раздел II, т. 1.2 и т.2.1).

Установи се също и не е спорно по делото, че първият час ГЦОУД - VІ клас на всеки работен ден е "организиран отдих /обяд/ и физическа активност", включващ времето от 12.30 ч. до 13.20 ч. Това се установява както от приложеното по делото седмично разписание за ГЦОУД - VІ клас за учебната 2017/2018г. година, І срок на СУ "Никола Войводов", така и от изявленията на ищцата в писмените й обяснения пред директора от 08.01.2018г. и в исковата молба. В дневника на ГЦОУД - VІ клас за учебната 2017/2018г. година, на 05.01.2018г. ищцата е отразила този първи час "организиран отдих /обяд/ и физическа активност" като проведен и е нанесла отсъствия на четирима ученика.

За установяване на вмененото на ищцата със заповед № 734 от 08.01.2018 г. нарушение на трудовата дисциплина, са разпитани свидетелите Ц.Х., И.Х. и М.М., всички работещи в ответното училище.

Свидетелката Ц.Х. също е учител прогимназиален етап в ГЦДО, но на група от ученици в VІІ клас, и също като ищцата за първа година на тази длъжност. От показанията на същата се установи, че на 05.01.2018 г. в 13,00 часа свидетелката е придружила учениците от своята група, които били трима, до стола на училището и им раздала купоните за храна. Тъй като един от учениците, за който имало купон за храна, не дошъл в стола, свидетелката оставила другите трима ученика в стола, за да обядват и излязла навън, за да търси отсъстващия ученик. Пред стола се срещнала с ищцата, която й казала, че децата от нейната група - VІ клас, обядват в стола, но тя няма да обядва. Свидетелката й казала, че отива да търси свой ученик, който не е дошъл в стола, за да се храни и ищцата й предложила да дойде с нея. Тъй като ученикът го нямало в двора на училището, двете учителки влезли в парка, който граничи с училищния двор. Ученика го нямало и в парка и понеже денят бил слънчев и хубав седнали на една пейка в парка и запалили по една цигара. Според свидетелката за това си действие двете били мотивирани от това, че им предстоял работен ден от 6 астрономически часа, в които нямат право на почивка и през които са или пред класната стая или вътре в нея, също от това, че по времето, когато учениците обядват, не са ангажирани с тях, както и от това, че са виждали колегите си, които са ги въвели в работата, да седят в парка. Свидетелката установи също, че в 13,07 часа дошла госпожа В., директорката на училището, заедно с колегите им И.Х. и М.М., и им поискала писмени обяснения за това, че са в парка и пушат цигари.

Свидетелят И.Х. - старши учител в ГЦДО, но на група от ученици в ІV клас, установи с показанията си, че малко след 13,00 часа на 05.01.2018 г. е бил с учениците на спортната площадка в училището близо до оградата с парка. При него дошла директорката на училището заедно с М.М., който е работник по поддръжката, и заедно отишли до оградата, където от другата й страна, в парка, на една пейка седели двете учителки – И.И. и Ц.Х., и пушели. Директорката извикала двете учителки и ги попитала защо не са си на работното място; те нищо не й отговорили и тя им казала, че иска писмените им обяснения. Свидетелят не е видял ученици около двете учителки и не е видял ищцата да търси ученици в парка. Според свидетеля градския парк не е част от училището и е отделен от него с ограда, а от пейката, на която седели двете учителки, не е имало видимост към стола на училището.

От разпита на свидетеля М.М., работник по ремонт и поддръжка в ответното училище, се установи, че на 05.01.2018 г. към 13,00 часа директорката на училището го извикала и заедно с И.Х. тръгнали към оградата, която разделя училището и градския парк. Отивайки натам свидетелят видял Ц.Х. и И.И. да седят на пейка в парка и пушат цигари. Директорката извикала двете учителки да дойдат към оградата, попитала ги колко е часа, те си замълчали и директорката им казала да напишат до утре обяснения по случая - за какво са били в парка, имало ли е деца покрай тях и дали са пушили. И този свидетел не е видял да има деца покрай учителките. Според същия от пейката, на която били учителките Ц.Х. и И.И., няма видимост към стола, защото сградата на училището пречи.

Показанията и на тримата свидетели, макар и с различни думи са идентични в основното – че на 05.01.2018 г. към 13,00 часа ищцата И.И. е била извън територията на ответното училище, седяла е на пейка в съседния парк и е пушила цигара, като в нейна близост не е имало ученици. Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели, тъй като същите са непосредствени, преки, логични и непротиворечиви, и са в унисон помежду си, считайки, че те са пряко относими към предмета на доказване в настоящето производство.

Въз основа на приетите факти по делото, от правна страна, съдът намира за обосновани следните изводи:

В настоящото производство уволнението е оспорено от ищцата от формална страна относно неспазване на императивните изисквания на 195, ал. 1 КТ и по същество, като се отрича извършването от нея на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дисциплинарно нарушение. В тежест на работодателя е да докаже в процеса с допустимите от ГПК доказателствени средства, с оглед въведените с исковата молба доводи, че в издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание вмененото на ищцата нарушение на трудовата дисциплина е надлежно индивидуализирано с неговите обективни и субективни признаци и че наказанието е наложено за действително извършено от ищцата дисциплинарно нарушение. В тази връзка съдът споделя тълкуването, дадено в решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. IV г. о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. IV г. о., решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, според които съдът следва да се произнесе само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на наложеното му наказание.

В чл.195, ал.1 от Кодекса на труда законодателят е поставил изисквания и към формата и съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Същата трябва да бъде задължително в писмена форма и в нея следва да се посочат нарушителят, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Разпоредбата е императивна и липсата само на един от посочените в нея елементи в заповедта за дисциплинарно наказание, е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно.

Заповедта, с която на ищцата в настоящото производство е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, съдържа реквизитите, визирани в чл. 195, ал.1 от Кодекса на труда. В нея като нарушител е посочена ищцата, като нарушена норма е посочена тази на чл. 187, т.3 от КТ - неизпълнение на възложената работа, като е направена връзка с правилото на чл.70, т.2 от Правилника за вътрешния трудов ред - работниците и служителите да се явяват навреме на работа и да бъдат на работното си място до края на работното време. Конкретното нарушение, което е вменено на ищцата, е описано в заповедта с обективните и субективните му признаци: напускане през работно време на 05.01.2018 г. /петьк/ в 13,07 часа на работното й място с цел да пуши в парка до училището, като е посочен и резултата от това действие - застрашаване на живота и здравето на учениците от VI клас - II група целодневно обучение. В заповедта е посочено наказанието – „забележка” и законовия текст, въз основа на който се налага – чл.188, т.1 от КТ.

С оглед на изложеното неоснователни са доводите на ищцата, че твърдяното нарушение не е индивидуализирано.

Неоснователно е възражението на ищцата, че текстово изброените няколко нарушения не отговарят на дадената правна квалификация чл. 187, т.3 КТ. Но дори това да е така, то неправилната квалификация, дадена в заповедта за уволнение, не обуславя сама по себе си незаконност на уволнението (виж Решение № 395/01.06.2010г. по гр.д. № 1629/2009г. ІІІ г.о. ВКС и Решение № 464/26.05.2010г. по гр.д. № 1310/2009г. lV г.о. ВКС). Посочването на законовия текст и съответното му съдържание, е рамката, в която работодателят квалифицира конкретно нарушение на трудовата дисциплина. Меродавно е обаче дисциплинарното нарушение, което работодателят е длъжен да посочи, а не законовата му квалификация, т.е. водещо е фактическото основание на заповедта, което е от съществено значение при преценяване на нейната законосъобразност. При противоречие между обстоятелствената част на заповедта, формираща т.нар. мотиви по чл.195, ал.1 от КТ и приложените разпоредби релевантни са отразените в акта факти, тъй като от тях се извлича фактическото основание с оглед, на което е ангажирана отговорността на работника или служителя. Спорът е закован от това, което работодателят е посочил в обстоятелствената част на заповедта и ако има неяснота в заповедта относно фактите, ще бъде нарушено правото на защита на работника.

В случая работодателят-ответник конкретно е описал в заповедта нарушението на трудовата дисциплина, така както го е възприел и оценил, с неговите обективни и субективни признаци и по разбираем за служителката начин и видно от дадените от ищцата писмени обяснения и от изложеното от нея в исковата молба, същата правилно го е възприела и е наясно с нарушението, което й е вменено.

С оглед изложеното, съдът намира, че при налагане на наказанието работодателят не е допуснал съществени нарушения на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ, които сами по себе си да обуславят отмяна на дисциплинарното наказание.

При това положение, спорът подлежи на разглеждане по същество, като  на вниманието на съдебния състав стои преценката на събраните по делото доказателства по съществото на спора - дали има нарушение на трудовата дисциплина, съставляващо такова по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ така, както е отразено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

"Неизпълнението на възложената работа", е една от хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина, което законодателят регламентира в разпоредбата на чл. 187, ал.1, т. 3 КТ. Същото представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, доколкото засяга същността на трудовото правоотношение, а именно престацията, която работникът или служителят дължи по трудовото правоотношение. Фактическият състав на нарушението "неизпълнение на възложената работа" може да бъде осъществен както с бездействие, когато работникът или служителят не изпълнява задълженията, влизащи в трудовата му функция, така и с действие - когато същият работи не това, което му е възложено или следва от характера на определената работа.

В хипотезата на  чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ - за да е законосъобразно наложеното наказание - работодателят следва да установи, че на работника или служителя е възложено да изпълнява определена работа с оглед наличието на трудово правоотношение по между им и че работникът или служителят реално не е изпълнил тази работа. Съдържанието на задълженията на работника или служителя се уреждат в трудовия договор, чрез посочване на естеството на неговата работа, и се установяват чрез длъжностната му характеристика.

От събраните по делото доказателства, се установява, че трудовите задължения на ищцата И.И. са включвали организиране на учебно-възпитателния процес, планиране, организиране и провеждане на възпитателно-образователните дейности извън задължителните учебни часове на учениците от VІ клас - ІІ група целодневно обучение, както и организиране и следене за реда при организирано хранене на тези ученици. С оглед характера на учебно-възпитателния процес в училището тези свои задължения ищцата е следвало да изпълнява, съобразно седмичното разписание за ГЦОУД, в часове, първият от които на всеки работен ден е "организиран отдих /обяд/ и физическа активност", включващ времето от 12.30 ч. до 13.20 ч. Изпълнението на възложената на ищцата работа по необходимост изисква същата да бъде заедно с поверените й ученици.

Установи се също, от показанията на разпитаните по делото свидетели, че на 05.01.2018 г. в 13, 07 часа - времето за организиран отдих /обяд/ и физическа активност, ищцата не е била заедно с учениците от VІ клас - ІІ група целодневно обучение нито в училищния стол, за да организира и следи за реда при храненето на тези ученици, нито пък в района на училището, а е била със своя колега (свидетелката Ц.Х.) на пейка в парка, който граничи с училищния двор. Около двете учителки не е имало ученици, а от пейката, на която седели двете учителки, не е имало видимост към стола на училището.

Установеното от доказателствата по делото не кореспондира с твърденията на ищцата в обясненията й пред директора от 08.01.2018г. и в исковата молба, че е била в парка с учениците от нейния клас, които не са обядвали в стола, за провеждане на организиран отдих преди започване на учебните занимания след обяд, и че учениците са играели и почивали под нейно наблюдение. Тези твърдения не се подкрепят от нито едно доказателство.

С оглед на изложеното в случая е налице неизпълнение на възложената работа, доколкото в рамките на законоустановеното работно време, ищцата се е отклонила от изпълнение на трудовата си функция и задълженията по организиране и провеждане на възпитателно-образователните дейности.

Предвид гореизложеното съдът приема, че от обективна и субективна страна ищцата е осъществила посоченото в атакуваната заповед нарушение на трудовата дисциплина "неизпълнение на възложената работа", поради което работодателят е упражнил законосъобразно правомощието си да й наложи оспорваното дисциплинарно наказание "забележка", което съответства по тежест на извършеното нарушение.

По изложените мотиви, съдът счита оспорваната заповед за законосъобразна, а искът за отмяна на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По отношение претенцията за разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, с оглед изхода на делото, ищцата следва да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 200 лв.

Водим от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Н.И., ЕГН **********, с адрес ***, срещу СУ ”Никола Войводов”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ********представлявано от Директора Г.Н.В., иск за признаване на наложеното със заповед № 734 от 08.01.2018 г. дисциплинарно наказание "забележка" за незаконно.

ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на СУ ”Никола Войводов”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ********представлявано от Директора Г.Н.В., направените по делото разноски в размер 200 лева.

 

Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: