№ 15310
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110174071 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище
и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против Г. А. М.,ЕГН
**********,и М. Г. М.,ЕГН **********,и двамата ответници с адрес гр.С,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца,както следва : спрямо ответника
М. – 1218,85 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до
м.04.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,сумата от
160,45 лева мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 17.05.2024 г.,30,87
лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,6,75
лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
16.07.2921 г. до 17.05.2024 г.; спрямо ответницата М. – 406,28 лева главница за
топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането,53,48 лева лихва за забава за периода 15.09.2022 г. до
17.05.2024 г.,10,29 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2021 г.
до м.04.2023 г.,2,25 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение
за периода 16.07.2021 г. до 17.05.2024 г.
В исковата молба се твърди,че ответниците се явяват собственици на
недвижим имот в **** и като такива са задължени да заплащат стойността на
доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Твърди се,че
претендираната цена съответства на реално доставено количество топлинна
енергия,но през процесния период ответниците са допуснали неизпълнение на
своите договорни задължения и незаплатената главница възлиза на 1625,13
лева като при съобразяване квотите в съсобствеността ответникът М. отговаря
1
за ¾ от задължението,а ответницата М. – за ¼ от задължението. С оглед
обстоятелството,че главницата за топлинна енергия не е заплатена в
срок,ищецът претендира мораторна лихва. С исковата молба са претендирани
и парични суми за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да
уважи предявените искове.
Ответниците чрез назначения им особен представител в подадения
писмен отговор оспорват съществуването на договорно правоотношение с
„Т“ЕООД към процесния период,формулират възражение за настъпила
погасителна давност,оспорват дължимост на мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение. Молят съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Т“ЕООД намира исковете за доказани по
основание и по размер.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от М. Г.
М. и от Г. А. М. сумите от 1625,13 лева главница за топлинна енергия за
периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,213,94 лева мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. до 17.05.2024 г.,41,16
лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,9
лева лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до
17.05.2024 г. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 33624/2024 г. по описа на СРС,42 състав.
Според удостоверение за съпруга и родствени връзки на Г. А. М.
съпругата му К М е починала на 06.10.2011 г. и има една дъщеря М. Г. М..
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот от
05.03.1991 г.,Г. А. М. и К М са придобили имот апартамент **** на ****.
От удостоверение,издадено от С О – район „В“ се установява,че ***** в
**** е идентичен с *****.
С договор № 1517/06.11.2001 г.,сключен между „Т“ЕООД,като
изпълнител,и етажните собственици в **** бл.110,вх.А,като
възложители,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което изпълнителят приема да извършва дейност по
дялово разпределение на топлинна енергия,а възложителите се съгласяват да
поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение
на прието решение от общото събрание на етажните собственици от
03.11.2001 г.
Приети са съобщения към фактури,издадени от „Т С“ЕАД с получател
Г. А. М. от 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г.
Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Видно от договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и
„Т“ЕООД,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което „Т“ЕООД се съгласява да извършва дялово
2
разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а
„Т С“ЕАД приема да заплаща възнаграждение.
По делото са приети протоколи за неосигурен достъп за отчитане на
показанията за ап.16 в **** бл.110,вх.1.
От заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза се
установява,че в сградата не се ползва топлинна енергия за отопление,а само за
битово горещо водоснабдяване като предвид липсата на отчет към процесния
период е начислена служебно топлинна енергия за един потребител. Според
заключението общият топломер се отчита на първо число всеки месец,след
което се приспадат технологичните разходи,които остават за сметка на
доставчика,общият топломер е преминавал метрологична проверка със
заключение за съответствие като от техническа гледна точка това позволява да
бъде възприето,че топломерът е годно средство за търговско измерване.
Главницата,без да са включени задължения извън процесния период възлиза
на 1619,81 лева.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че в счетоводството на ищеца няма данни за извършени плащания
за процесния период,размерът на главницата за топлинна енергия възлиза на
1625,13 лева,а на сумата за дялово разпределение е 41,16 лева,а мораторната
лихва е 211,17 лева върху главница за топлинна енергия и 9,12 лева върху
сума за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това
означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното
производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото
основание и в претендирания размер,за което е издадена заповед за
изпълнение. В конкретния случай следва да бъде проведено доказване,че
между страните съществува договорно правоотношение,да бъде установено
какви права и задължения страните са уговорили,да бъде доказано
доставеното количество топлинна енергия и цената на същата. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск – т.е. на 04.06.2024 г.
Обсъдени в съвкупност,доказателствата по делото позволяват да бъде
възприето,че между страните съществува договорно правоотношение –
ищецът е дружество,което реализира дейност по доставка и продажба на
топлинна енергия,а ответниците са клиенти на топлинна енергия като
собственици на топлоснабдения имот. За да счете,че ответниците са клиенти
на топлинна енергия,съдът взе предвид,че е представено доказателство за
закупен по време на брака недвижим имот от ответника М.,както и отчете,че
от удостоверението за съпруга и родствени връзки се установява,че съпругата
му е починала през 2011 г. като според същото удостоверение другата
3
ответница М. е дъщеря на ответника М.. Съдът счита,че може да бъде
счетено,че е настъпило наследствено правоприемство за ½ от
имота,придобита от съпругата на ответника М.,която ½ се явява наследена
поравно от ответника М.,като съпруг и от ответницата М.,като дъщеря.
Същевременно съдът приема,че при отчитане наличието на доказателство от
С О относно идентичност на адреси,то закупеният недвижим имот по
договора за продажба на държавен имот е идентичен с имота,който е
топлоснабден и относно който е претендирана топлинна енергия.Така
мотивиран,съдът приема,че е доказано,че двамата ответници са клиенти на
топлинна енергия. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е
собственикът или ползвателят на недвижим имот като по отношение на
имотите,които са топлоснабдени към влизане в сила на закона,не се изисква
наличието на писмен договор,а договорното правоотношение възниква при
съобразяване притежаваното право на собственост или вещно право на
ползване. Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ урежда,че правата и
задълженията на страните се регламентират според общите условия на
дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорили индивидуални
условия,при което приложение намират общите условия. За да бъде
изпълнението на задължението за заплащане на топлинна енергия
точно,необходимо е цената на доставена топлинна енергия да бъде заплатена в
срока,регламентиран според общите условия. Съгласно общите условия на
дружеството доставчик цената на доставена топлинна енергия следва да бъде
заплатена в срок от 45 дни,считано от изтичане месеца на доставката. В хода
на производството не са представени доказателства ответниците да са
изпълнили задължението си,поради което съдът намира,че исковата претенция
е доказана по основание. С оглед това,че според заключението по съдебно-
техническата експертиза размерът на главницата за процесния период възлиза
на 1619,81 лева,съдът приема,че искът е доказан по размер за тази парична
сума,а за разликата над 1619,81 лева до пълния претендиран размер от 1625,13
лева искът подлежи на отхвърляне като недоказан. Изводът на съда за
основателност на иска не се променя предвид довода на ответниците чрез
особения им представител,че исковата претенция подлежи на отхвърляне
поради недоказаност съществуване на договорно правоотношение,сключено с
„Т“ЕООД. Действително в представения по делото договор е посочено,че се
сключва за срок от три години,но чл.2.5 от договора регламентира,че
договорът се продължава автоматично с още една календарна година,ако
някоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие един месец преди
изтичането на срока. С оглед това,че не се доказва някоя от страните да е
упражнила право на прекратяване,съдът счита,че при съобразяване
цитираната договорна клауза договорното правоотношение е продължило да
съществува и към процесния период. При това положение съдът намира,че
искът подлежи на уважаване спрямо ответника М. за сумата от 1214,86 лева,а
спрямо ответницата М. за сумата от 404,95 лева,докато за разликата до
пълните претендирани размери от 1218,85 лева и 406,28 лева исковете
подлежат на отхвърляне. Съдът приема,че исковете за заплащане сума за
дялово разпределение са доказани по основание и по размер – съответно за
сумите от 30,87 лева за ответника М. и 10,29 лева за ответницата М.. Изводите
на съда за основателност на исковете за главница и сума за дялово
разпределение налагат разглеждането на своевременно формулираното
4
възражение за погасителна давност. Погасителната давност е уредена в полза
на длъжника,който може да се позове на настъпила давност,ако в определен
период от време кредиторът бездейства. Приложимата давност за вземания за
топлинна енергия е тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно
решение по тълк.дело № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Съдът
приема,че липсват погасени по давност суми за топлинна енергия,защото най-
старото задължение е за м.05.2021 г.,платимо в периода 01.06.2021 г. до
15.07.2021 г.,докато искът е предявен на 04.06.2024 г.,т.е. преди да са изминали
три години,считано от срока за плащане. Съдът,съобразявайки липсата на
уговорен срок за изпълнение на задължението за заплащане на сума за дялово
разпределение,намира,че следва да бъде приложено правилото,че
изискуемостта настъпва с възникване на вземането,поради което счита,че
вземането за сума за дялово разпределение за м.05.2021 г. е погасено по
давност,т.е. възражението за давност е основателно за сумата от 1,52
лева,съответно исковете следва да бъдат уважени за суми в размер на 29,73
лева спрямо ответника М. и в размер на 9,91 лева спрямо ответницата М..
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказването,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
кредиторът има вземане спрямо длъжника в размер на законната лихва.
Когато задължението има падеж или срок за изпълнение,длъжникът изпада в
забава,без да е необходима покана,считано от деня,следващ падежната дата
или последния ден от срока,а ако задължението няма срок,то изпадането в
забава е обусловено от доказване,че е отправена покана. Съдът приема,че
задълженията за заплащане на топлинна енергия възникват като
срочни,защото е уговорен срок за плащане на месечните задължения,а и срок
за изпълнение на задълженията по общата фактура,което означава,че при
липса на плащане в срок длъжникът се счита поставен в забава. При това
положение съдът намира,че исковете за заплащане на мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия са доказани по основание,а по размер подлежат
на уважаване за сумата от 158,38 лева за ответника М. и за сумата от 52,79
лева спрямо ответницата М.,докато за разликата до пълните претендирани
размери от 160,45 лева и 53,48 лева мораторна лихва исковете подлежат на
отхвърляне,в която насока съдът отчете заключението по съдебно-
счетоводната експертиза,според което размерът на дължимата мораторна
лихва е 211,17 лева. Съдът приема,че исковете за заплащане на мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение подлежат на отхвърляне,тъй като
не е доказано да е уговорен срок за изпълнение на задълженията за сума за
дялово разпределение,а същевременно ищецът не доказва да е канил
ответниците да платят.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и като взе предвид,че
съдът дължи произнасяне и по въпроса за разноските в заповедното
производство,а и при отчитане уважената част от исковете съдът намира,че в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени 86,46 лева за заповедното
производство,от които 21,62 лева дължими от ответницата М. и 64,84 лева от
ответника М.,а за исковото производство – 1725,94 лева,от които 431,49
лева,дължими от ответницата М. и 1294,45 лева,дължими от ответника М..
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по отношение на Г.
А. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Т С“ЕАД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М
Ц,в размер от 1214,86 лева ( хиляда двеста и четиринадесет лева осемдесет и
шест стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до
м.04.2023 г.,158,38 лева ( сто петдесет и осем лева тридесет и осем стотинки )
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г.
до 17.05.2024 г.,29,73 лева ( двадесет и девет лева седемдесет и три стотинки )
сума за дялово разпределение за периода м.06.2021 г. до м.04.2023 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
04.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 33624/2024 г. по описа на СРС,42
състав,като отхвърля исковете в частта за разликата над 1214,86 лева до
пълния претендиран размер от 1218,85 лева главница за топлинна енергия,в
частта за разликата над 158,38 лева до пълния претендиран размер от 160,45
лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия,в частта за
разликата над 29,73 лева до пълния претендиран размер от 30,87 лева сума за
дялово разпределение и за сумата от 6,75 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по отношение на
М. Г. М.,ЕГН **********, с адрес гр.С,че съществува вземане на „Т
С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от П П и М Ц,в размер от 404,95 лева ( четиристотин и четири лева деветдесет
и пет стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до
м.04.2023 г.,52,79 лева ( петдесет и два лева седемдесет и девет стотинки )
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г.
до 17.05.2024 г.,9,91 лева ( девет лева деветдесет и една стотинки ) сума за
дялово разпределение за периода м.06.2021 г. до м.04.2023 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
04.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 33624/2024 г. по описа на СРС,42
състав,като отхвърля исковете в частта за разликата над 404,95 лева до
пълния претендиран размер от 406,28 лева главница за топлинна енергия,в
частта за разликата над 52,79 лева до пълния претендиран размер от 53,48 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия,в частта за разликата
над 9,91 лева до пълния претендиран размер от 10,29 лева сума за дялово
разпределение и за сумата от 2,25 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА Г. А. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумите от
64,84 лева ( шестдесет и четири лева осемдесет и четири стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
6
производство и от 1294,45 лева ( хиляда двеста деветдесет и четири лева
четиридесет и пет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА М. Г. М.,ЕГН **********, с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумите от
21,62 лева ( двадесет и един лева шестдесет и две стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и 431,49 лева ( четиристотин тридесет и един лева четиридесет
и девет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Т“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7