№ 48
гр. Троян, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20244340100212 по описа за 2024 година
Производство с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, предявен от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, **** със седалище и адрес на
управление: г*** законни представители: ***, пълномощник юрисконсулт Б. Д. Т., против Г.
П. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, с цена на иска 1 971.47
лв. Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 580/2023 г. по описа на
Районен съд гр.Троян.
В ИМ се сочи, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника, което е уважено и съдът е издал заповед за изпълнение по образуваното
ч.гр.д. № 580/2023 г. по описа на Троянски районен съд, която е връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, поради което ищецът предявява настоящият специален установителен иск. В
молбата се твърди, че претендираните вземания произтичат от договор за потребителски
кредит № 230911, сключен на 08.11.2018 г. година между „Сити Кеш“ ООД, ** (заемодател)
и Г. П. В. (заемател). С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г.
„Сити Кеш" ООД, като цедент, е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания
договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, **** със
седалище и адрес на управление: ***
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на Г. П. В., ЕГН **********, че същата дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, **** , със седалище и адрес на управление: г*** законни представители: ***, сумата
1
800.00 (осемстотин) лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
230911, сключен на 08.11.2018 г. година между „Сити Кеш“ ООД, ** и Г. П. В., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата 224.75 ( двеста двадесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки) лева,
представляваща неплатени дължими такси, сумата 224.12 (двеста двадесет и четири лева и
дванадесет стотинки) лева , представляваща неустойка по чл. 6.2. от Договор за
потребителски кредит 230911, сумата 67.88 (шестдесет и седем лева и осемдесет и осем
стотинки) лева, договорна лихва по договор за потребителски кредит за периода от
08.11.2018 г. до 10.04.2019 г., сумата 137.97 (сто тридесет и седем лева и деветдесет и седем
стотинки) лева, представляваща дължима законна лихва за забава за периода 10.04.2019 г. до
09.08.2023 г.
Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските
в заповедното производство.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от назначения особен представител на ответницата Г. В. - адв. В. Г. от ЛАК, който е
взел становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Особеният представител е оспорил твърденията, изложени в ИМ, касаещи сключването на
договор за предоставяне на кредит, като е релевирал възражения, че ако се установи, че
договор е сключен, то той е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. Адв. Г. е направил
искане съдът да прогласи нищожността на клаузите за размера на договорната лихва и
уговорената неустойка в т. 6 от договора, както и на целия договор за паричен заем №
230911/08.11.2018г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и Г. П. В. поради противоречието
му със закона, поради заобикаляне на закона и поради накърняването на добрите нрави.
Особеният представител е направил искане предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовани, не се явява
представител и същото не се представлява от процесуален представител. По делото е
постъпило писмено становище чрез пълномощника юрисконсулт Б. Т., с което е поискано
делото да бъде гледано в отсъствие на ищеца. В посоченото становище пълномощникът е
оспорил всички твърдения и възражения на особения представител на ответника, като е
направил искане да бъде уважен предявения иск и на ищеца да бъдат присъдени разноските
в исковото и в заповедното производство.
Ответницата Г. П. В. не се явява в съдебно заседание, представлява се от назначения
й особен представител адв.В. Г. от ЛАК, който прави искане претенцията на ищеца да бъде
отхвърлена по съображенията, изложени в отговора на ИМ. Подробни доводи и правни
аргументи адв. Г. е представил в писмена защита.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
2
От приложеното ч.гр.д. № 580/2023 г. по описа на Районен съд гр.Троян се
установява, че на 14.08.2023 г. ищецът е подал заявление до Районен съд гр.Бургас за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Делото е изпратено поради
местна подсъдност на Районен съд-Троян, където по образуваното ч.гр.д. № 580/2023 г.
заявлението е уважено изцяло и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 316 от 11.10.2023 г. за сумите, за които е предявен настоящия иск.
Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение кредитира като
обосновано и изготвено от специалист, притежаващ необходимата компетентност. От него се
установява, че не може да бъде установено дали Г. П. В. е получила сумата по Договор за
потребителски кредит № 230911, сключен на 08.11.2018 г. година между „Сити Кеш“ ООД,
** и Г. П. В.. От представената разписка за извършено плащане чрез паричен превод към
EаsyPay е посочена като получател ответницата Г. В., но вещото лице е уточнило, че поради
липса на банкова сметка на получателя или посочване на лицето, изплатило сумата в брой на
каса, не може да се установи дали сумата е получена от В.. Липсват реквизити, с които
стопанската операция може да се опише еднозначно, а именно имената и подписите на
предал и получил сумата.
Вещото лице уточни в с.з., че във връзка с погасяване на задължението по договора, е
направена една погасителна вноска в размер 273.00 лв. ( на 10.12.2024г.)
Вещото лице уточни, че в ГПР, уговорен с процесния договор в размер 48.53%, не е
включена неустойката, уговорена при непредставяне на обезпечение в 3-дневен срок.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за
установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната
заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният
установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен
иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано
от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК,
специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/
издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от длъжника или връчване
на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване
на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Искът по чл.422
от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем
дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.
Искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 от ГПК и е допустим.
Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно
основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на
установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване на
3
облигационно правоотношение по договор за паричен кредит и дадена въз основа на него
парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената
сума. /възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните
задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Настоящият състав счита, че с оглед качеството на ответника са налице договори с
потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо конкретния договор - договор за
паричен заем, във връзка с който са възникнали претендираните вземания, е приложим
Законът за потребителския кредит /ЗПК/, затова нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда и по-конкретно да бъде съобразено императивното правило на чл.33, ал.1
и 2 от ЗПК. Нормата на ал.1 предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а ал.2 – в случай, че
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва.
С чл.6.2. от процесния договор за паричен заем е уговорена компенсаторна неустойка
при непредставяне на поне едно обезпечение в тридневен срок от усвояване на заемната
сума-поръчител, който следва да отговаря на множество условия (по чл.33, ал.1 от ОУ),
която договорна неустойка е в общ размер 470.40 лв. Посочената сума надвишава
половината от размера на предоставения кредит – 800.00 лв., поради което се явява
прекомерна.
Съдът намира, че претенцията за договорна неустойка по своята същност са действия,
целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора.
Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между
кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и
изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2
ЗПК. Предвид изложеното, уговорката за предоставяне на неустойка при непредставяне на
обезпечение в 3-дневен срок се явява нищожна като противоречаща на императивни правни
норми- разпоредбите на чл.10 и чл.10а, ал.3 и ал. 4 от ЗПК и целяща тяхното заобикаляне.
Съдът извърши проверка дали претенцията за неустойка не се основава на
неравноправни клаузи, при категоричните данни, че кредитополучателят попада в
категорията на потребител. Известно е, че защитата на потребителя е изградена на принципа
за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване
на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК).
Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да
дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга. С оглед на тези критерии
се установява, че клаузите за компенсаторна наустойка, освен че са нищожни, същите са
част от основния предмет на договора, тъй като са задължителен елемент при сключването
му. Ясно е, че допълнителната услуга е предоставена във връзка и единствено и само заради
сключения договор, предвидена е по повод усвояването и управлението на кредита и не
4
попада в категорията на такси и комисионни, съгл. чл.10а, ал.1 от ЗПК. Очевидно е, че в
непосилно кратки срокове заемателят е длъжен да подсигури двама поръчители или да
предостави банкова гаранция, при предварително зададени неизпълними условия. С това
съдържание на уговорката се установява значително неравновесие в правата между
потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП , т.е. касае се за неравноправна
клауза.
На следващо място този договорен ангажимент не е бил включен в разходите по
кредита, които формират ГПР, както е изискването на чл.19 от ЗПК. С оглед на това
посоченият размер на ГПР (48.53%) се явява некоректен, а с включването и на този
ангажимент би надхвърлил законовия лимит от 50%. Нарушено е изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, поради което и на основание чл.22 от същия, договорът е недействителен.
С ИМ се претендира сума в размер 224.75 лв., представляваща дължими такси
съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“. Макар и при изрично
дадени указания на ищеца да уточни тази претенция, същият не изпълнени.
Съдът, като съобрази, че тези такси се претендират във връзка с действия по
извънсъдебно събиране на вземането, намира че клаузите, с които са уговорени, са
нищожни поради противоречие със закона – чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, както и поради
противоречие с добрите нрави, доколкото предвижда начисляване на многократно
обезщетение за едни и същи вреди.
Предвид, че предмет на разглежданото дело е потребителски кредит, съдът е длъжен
за провери дали договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и
условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита и условията за прилагането
му ( т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а ( т.
9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(т.11) .
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20
и ал.2, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. Тази недействителност също е по- особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно
цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
5
Съдът счита, че е налице съществено нарушение в съдържанието на договора за
потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В процесния договор кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема и ГПР на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 48.53 %. В този порядък следва да се посочи, че
съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест,
в посочената величина като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в
процесния договор за кредит яснота досежно посочените обстоятелства липсва.
С оглед изложеното съдът намира, че договорът за потребителски кредит № 230911 от
08.11.2018 г. е недействителен. Предвид което и съгласно чл.23 от ЗПК, кредитополучателят
би следвало да дължи връщане единствено и само на предоставената с договора за кредит
сума, като не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ответницата Г. П. В., чрез особения си представител адв. Г., оспорва активната
легитимация на ищеца като цесионер, като излага твърдения, че не е доказано, че именно
процесното вземане е прехвърлено на ищеца поради липса на представено Приложение № 1,
което следва да е неразделна част от сключения договор за цесия.
Съдът счита направеното възражение за основателно.
Съобразно вида на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат
той следваше да установи пълно и главно основанията и размера на претенциите си,
основани на качеството му на кредитор, придобил изискуемо вземане срещу ответника по
силата на описания договор за продажба на вземания , както и свързаните с това
задължения. От приложените по делото писмени доказателства не може да се направи извод
за основателност на претенцията поради факта, че ищецът не доказа пълно и главно
придобиването на вземането срещу ответника по силата на договора за цесия, сключен
между него и кредитодателя «Сити Кеш» ООД. Видно от приложения по делото Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. цедентът прехвърля на
цесионера портфолио от вземания срещу свои длъжници, като в Приложение № 1 към
договора описва и индивидуализира вземанията, заедно с техния произход, размер,
допълнителни вземания и покупна стойност.
Нито в исковото, нито в заповедното производство ищецът е представил Приложение
№ 1 към договора за цесия, или поне извлечение от него, което да установи, че конкретното
вземане, произтичащо от договор за паричен заем Кредирект № 230911/08.11.2018 г.,
сключен между заемодателя «Сити Кеш» ООД и заемателя Г. П. В. е част от продадените на
ищеца-цесионер вземания. Липсата на доказателства за прехвърляне на вземането в полза на
ищеца само по себе си е достатъчно основание за отхвърляне на иска, тъй като не се
установява качеството му на кредитор на процесните вземания.
6
Съдът счита за основателно и възражението на адв.Г., че не се доказа
облигационната връзка между кредитора «Сити Кеш» ООД и ответника В.. Липсват каквито
и да е доказателства, установяващи начина на сключване на процесния договор по реда на
ЗПФУР, което лишава съда от възможността да извърши необходимите проверки досежно
спазване императивните законови разпоредби от страна на доставчика на финансови услуги
от разстояние. Не се установи изпълнение на задълженията за предоставяне на
преддоговорна информация на потребителя; получаване на съгласието му за сключване на
договора, както и не се доказа по безспорен начин получаването на сумата по процесния
договор.
Поради приетата от съда за установена недействителност на процесния договор за
паричен заем, както и с оглед обстоятелствата, че ищецът не доказа сключването на
договора за заем посредством съществения елемент на последния-предаването в
собственост на процесната сума срещу задължение за връщане от заемателя, както и с оглед
недоказването, че именно процесното вземане е прехвърлено на ищеца поради липса на
представено Приложение № 1, неразделна част от сключения договор за цесия,
предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2
от ГПК от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, **** , със седалище и адрес на управление:
г*** законни представители: *** срещу Г. П. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и
настоящ адрес: ***, с който се иска да бъде признато за установявано съществуването на
вземане на ищеца, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 580/2023 г. по описа на Районен съд гр.Троян, а именно: за сумата
800.00 (осемстотин) лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
230911, сключен на 08.11.2018 г. година между „Сити Кеш“ ООД, ** и Г. П. В., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата 224.75 ( двеста двадесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки) лева,
представляваща неплатени дължими такси, сумата 224.12 (двеста двадесет и четири лева и
дванадесет стотинки) лева , представляваща неустойка по чл. 6.2. от Договор за
потребителски кредит, сумата 67.88 (шестдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки)
лева, договорна лихва по договор за потребителски кредит за периода от 08.11.2018 г. до
10.04.2019 г., сумата 137.97 (сто тридесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки) лева,
представляваща дължима законна лихва за забава за периода 10.04.2019 г. до 09.08.2023 г.,
като неоснователен и недоказан.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
8