РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Враца, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 09.06.2021г. /
девети юни две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №240 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63
ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Р.П.Ц. ***, депозирана чрез * Ц.С. против
РЕШЕНИЕ №42 от 15.03.2022 г. на Районен съд - Мездра, постановено по АНД №442
по описа на съда за 2021г., с което е изменено НП №21-0300-000185/03.08.2021г.
на Началник група към ОДМВ-Враца, РУ-Мездра, в частта на наложените наказания. С
касационната жалба се твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение
на материалния закон и е необосновано, за което се излагат подробни съображения
за допуснати съществени процесуални нарушения, необсъждане възраженията на
жалбоподателя от РС, извършена
преквалификация на нарушението едва с решението и не дадена възможност
на лицето да се защити в производството пред районния съд, като след извършване
на преквалификацията на деянието от РС не е наложено съответно за извършеното
нарушение наказание предвидено в закона. Твърди се, че процесното нарушение
разкрива по ниска-степен на обществена опасност, което обосновава прилагане на
чл.28 ЗАНН. Прави се искане за отмяна изцяло на решението, като
незаконосъобразно и неправилно, алтернативно да се намалят определените санкции
по т.1 и т.2 на измененото с решението НП по т.1 на 50.00 лева и лишаване от
право на управление на моторно превозно средство за срок от 1 месец за нарушение на чл.103 ЗДвП и по т.2 на 100.00
лева глоба за нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП. Претендират се разноски по
делото.
В с.з. касаторът лично и чрез адв. С.
моли за уважаване на жалбата като основателна, алтернативно за налагане на
наказания в предвидените от закона минимални размери, като се посочва че работата
му зависи от това и издръжката на
семейството му. Претендират се разноски в касационното производство.
Ответникът –РУ-Мездра към ОДМВР –
Враца не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Враца дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са допуснати твърдените в
жалбата нарушения на процесуалните правила,обсъдени са всички направени
възражения, вкл. и корекцията на наложените наказания. Не е допуснато и
ограничаване правото на защита на лицето във вр. с измененията на обвиненията и
правилно е приложен материалния закон. Моли за оставяне в сила на решението.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 АПК , приема
за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на делото е Решение №42 от 15.03.2022 г. на
Районен съд - Мездра, постановено по АНД №442 по описа на съда за 2021г.,
с което е изменено НП №
21-0300-000185/03.08.2021г. на Началник група към ОДМВ-Враца, РУ-Мездра, в
частта по т.1 с която на касатора Р.Ц. на основание чл.175, ал.1,т.4 ЗДвП е
наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева и лишаване от
правоуправление за срок от 6 месеца за нарушение на чл.103 ЗДвП, като на
основание чл.63,ал.7,т.2 вр. чл.58д,т.1 ЗАНН е намален размер на глобата на
150.00 лева и лишаване от право за управлява МПС на 4 месеца. С решението е
изменено НП № 21-0300-000185/03.08.2021г. на Началник група към ОДМВ-Враца,
РУ-Мездра и в частта по т.2, с която на
касатора Р.Ц. на основание чл.177, ал.1,т.1 ЗДвП е наложено адм.наказание
„глоба“ в размер на 300.00 лева за нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП, като на
основание чл.63,ал.7,т.1 вр. чл. 58д,т.1 ЗАНН се прилага разпоредбата на
чл.177, ал.1,т.2 ЗДвП, а именно адм.наказание „глоба“ в размер на 300. 00 лева
за нарушение на чл.150 ЗДвП. В решението е прието, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
спазена е процедурата по тяхното издаване и същите съдържат изискуемите
реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Прието
е, че в акта и НП пълно и точно са
описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелства при които е
било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация
на нарушението по чл.103 ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание
на състава на адм.нарушение, както и че нарушението по чл.103 ЗДвП е безспорно
установено от събраните по делото доказателства. По отношение на нарушението с
правна квалификация по чл.150а, ал.1 ЗДвП е прието, че същата е неправилна, а
правилна е тази по чл.150 ЗДвП, за което
са изложени подробни мотиви, в резултат на които на основание чл.63, ал.7, т.1
вр. чл.58д, т.1 ЗАНН съдът по отношение на това нарушение, извършено от
касатора е приложил разпоредбата на чл.177, ал.1,т.2 ЗДвП, а именно
адм.наказание „глоба“ в размер на 300. 00 лева. Обсъдил е и размера на
наложените наказания, като е приел, че в случая не са налице предпоставките на
чл.28 ЗАНН. Изложени са подробни мотиви в резултат на които и НП е изменено в
частта на наказанията по т.1 и т.2.
Настоящият
състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и доказателствата
по делото и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази
база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от
него решение, поради което същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на
основание чл.221, ал.2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Правилно
е прието, че при съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното. АУАН и НП
съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, като е спазена и процедурата при
тяхното издаване. Споделят се и изводите по съществото на спора, че касаторът е
извършил нарушението по чл.103 ЗДвП, което е безспорно установено, видно от
доказателствата по делото, поради което и правилно е ангажирана
адм.накз.отговорност на същия за това нарушение на основание чл.175, ал.1,т.4 ЗДвП. По отношение на това нарушение се споделят и изводите на съда за
изменение на наказанията в определените от него размери, като същите са
обсъдени в решението и съдът се е мотивирал защо следва да се наложат наказания
именно в тези размери. Тези изводи са правилни и се подкрепят от
доказателствата по делото.
По
отношение на второто нарушение в НП изводите на въззивният съд също са правилни и
съобразени с доказателствата по делото. Правилно въззивният съд е приел, че се
касае за нарушение по чл.150 ЗДвП, с оглед данните по делото, а не за нарушение
на чл.150а ЗДвП, както е приел АНО и че
наказанието макар и в същия размер за това нарушение следва да се наложи на основание
чл.177, ал.1,т.2 ЗДвП, вместо по т.1, с
оглед на което е изменил същото на основание чл.63, ал.7,т.1 вр. чл.58д,т.1 ЗАНН. С така извършеното изменение на обвинението не е допуснато нарушение,
както и ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Същото е
направено в съответствие с изменението на закона - чл.63,ал.7,т.1 вр.
чл.58д,т.1 ЗАНН, даващи такава възможност на съда за изменение на НП и
прилагане на закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението и действащи към датата на постановяване на решението. Това
изменение не е съществено, тъй като в акта и НП е посочено, че липсата на СУМПС
е във вр. с отнемането му от 30.04.2014г. и не се изменят съществено
обстоятелствата по нарушението, за които лицето е запознато, чрез акта и НП. В
тази насока и възраженията на касатора са неоснователни.
В настоящото производство от страна на
касатора не са представени доказателства, които да променят възприетата от РС
фактическа обстановка по делото и които да обосноват извод за недоказаност
на нарушенията, както и за изменение на наказанията в предвидените от
разпоредбите на закона минимални размери. Точно обратното от представената по
делото справка за нарушител е видно, че касаторът има множество регистрирани и
наложени наказания по ЗДвП, поради което определените от въззивния съд размери на
наложените наказания, чрез изменение НП по т.1 и т.2 са правилни и съобразени с
доказателствата по делото. Не са налице основания за тяхното намаляване в
предвидените от закона минимални размери, в каквато насока се правят възражения
от касатора. Представения от касатора трудов договор по делото от 01.09.2021г.
не променя извода на съда и не води до
налагане на наказание в предвидения от закона минимален размер. Не са налице, с
оглед доказателствата по делото и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН в
каквато насока се прави възражение от касатора.
При служебна проверка
на решението съобразно чл. 218, ал.2 АПК
на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива,
които да сочат на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от
законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на
материалния закон. Оспореното решение е
правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на
спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е
неоснователна. От страна на ответника не са претенидрани разноски.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 АПК, Административен
съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №42 от 15.03.2022
г. на
Районен съд - Мездра, постановено по АНД №442 по описа на съда за 2021г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.