РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Сливница, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20231890100057 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Х. Г. А. срещу „С.К.“ ООД, с която е предявен иск
за прогласяване за недействителна клаузата за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, предвидена в договор за кредит № 691550 от
14.06.2022 г., сключен между страните, като заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК и
противоречаща на добрите нрави.
Твърди се, че между страните е сключен договор за паричен заем № 691550 от
14.06.2022 г., по който ответникът е заемател, а ищецът заемодател. В договора била
уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, която счита, че е недействителна на посочени по-горе основание, доколкото
била неоправдано висока, била скрита лихва и заобикаляла чл.19, ал.4 ЗПК. Претендират се
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се признава иска.
Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, моли за разноски. В срока за отговор
ответникът предявява срещу ищцата насрещни искове с правно основание чл. 79, ла. 1 вр.
чл. 240 ЗЗД за сумата 433.46 лева – главница по Договор за паричен заем № 691550 от
14.06.2022 г., сумата 31.74 лева – възнаградителна лихва за периода 26.07.20222 г. до
22.11.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху сумите за периода от 24.04.2023 г.
до окончателното плащане.
В отговора на насрещната искова молба отвтеникът оспова исковете с възразявайки,
че процесният договор е недействиетелен и не отговаря на изискванията на ЗКП. Моли да
бъдат отхвърлени предявените искове.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове за недействителност на клауза от договор за кредит по
чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. с чл.21 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД – заобикаляне на закона и
поради противоречие с добрите нрави.
1
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, че клаузата
за неустойка противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на закона. В тежест на
ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
С Определение от 29.09.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за паричен заем № 691550 от 14.06.2022 г. с посоченото от ищеца
съдържание, в който е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, така както е посочена като съдържание в исковата молба,
което се уставовя и от приложения договор /л.59/
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „С.К.“ ООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на клаузата за неустойка ищецът излага довод, че
предвидената в договора неустойка е уговорена като такава с цел да бъде заобиколено
ограничението, предвидено в чл.19, ал.4 ЗПК.
Видно от договора за кредит /л.59/ в чл.11, вр. с чл.5, страните са уговорили
задължение на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен
срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно
посочени в договора условия, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран
размер. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора и би следвала да бъде включен като
разход по кредита в ГПР. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе
до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване
на подлежаща на връщане сума и е предвидена като неустойка с единствената цел да бъде
заобиколено ограничението, предвидено в чл.19, ал.4 ЗПК, поради което същата се явява
нищожна.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен
изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за неустойка по договора.
Доколкото съдът прие, че клаузата за неустойка е нищожна на първото, посочено от ищеца
основание, не дължи произнасяне по другите посочени такива.
Предявени са насрещни осъдителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1,
вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже валидно
възникнало правоотношение по договор за паричен заем № 691550 от 14.06.2022 г., че е
2
предоставил на потребителя кредит в сочения размер, при уговорена в договора
възнаградителна лихва, в сочения размер, размера на вземанията си, падеж. Ответникът
следва да докаже, че е заплатил дължимите вземания в срок.
С Определение от 29.09.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че по
договора за кредит на Х. А. е предоставен кредит в размер на 500 лева.
Не се спори и по отношение на обстоятелството, че по договора за кредит е останала
незаплатена сума в размер на 433.46 лева – главница и 31,74 лева – възнаградителна лихва
за периода 26.07.2022 г. до 22.11.2022 г., което се установява и от приетата по делото
Съдебно-счетоводна експертиза /л.81/, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена.
Спорно по този иск е валидно ли е сключен договора за кредит.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че договорът за
кредит е недействителен, като са наведени доводи за противоречи с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е
посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит.
Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е
неустойката, която по начина по който е уговорена няма за цел да санкционира потребителя
за неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява допълнително
възнаграждение за кредитора.
Като не е сторено това, не е включена стойността на неустойката към ГПР е
нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото ГПР е неправилно посочен,
което води като последица до липса на посочен ГПР, както и не е посочено коректно общо
дължимата сума по кредита, поради което и на основание чл.22 ЗПК договорът за кредит се
явява недействителен. В този изричен смисъл е Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. №
578/2022, III ГО на ВКС.
С оглед изложеното и на основание чл.23 ЗПК потребителят дължи само чистата
стойност по кредита, без лихви и такси.
От приетата по делото и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че Х. А. е заплатила на „С.К.“ ООД по процесния договор за кредит сума в общ
размер на 316 лева, която следва да се приспадне от усвоения кредит в размер на 500 лева,
като разликата е чистата стойност на кредита - в размер на 184 лева, до който размер искът
за главница ще се уважи, а за горницата над този размер до пълния предявен такъв от 433.46
лева, както и за възнаградителната лихва в размер на 31.74 лева, начислена за периода
26.07.2022 г. до 22.11.2022 г., исковете като неоснователни ще се отхвърлят.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, ще се присъди и законна
лихва върху нея от датата на подаване на насрещния иск – 24.04.2023 г. до окончателното
плащане, каквото искане е направено от ищеца още в насрещния иск.
3
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни. По първоначалния
иск разноски се полагат само за ищеца, а по насрения иск – и за двете страни.
По първоначалния иск ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по
делото с Определение от 16.03.2023 г., поради което на основание чл.78, ал.6 ГПК,
разноските за държавна такса в размер на 50 лева ще се възловат в тежест на ответника,
който ще бъде осъден да ги заплати на съда изцяло.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. ЕАД „Д. М.“
/л.55/.
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за ЕАД „Д. М.“в размер
на 400 лева, което ще се присъди в пълен размер, ведно с ДДС от 80 лева, съгласно пар.2а от
ДР към Наредбата, като по делото са представени доказателства за регистрация по ДДС на
адвокатското друвество, която сума в общ размер на 480 лева ще бъде присъдена изцяло на
адвокатското дружество.
По насрещния иск ищецът доказа следните разноски – 50 лева, платена държавна
такса, 300 лева, платен депозит за ССчЕ или общо 350 лева, от които на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ще се присъди сума в размер на 138.44 лева, съразмерно с уважената част от
претенциите.
Ответникът по насрещния иск се е представлявал от ЕАД „Д. М.“, като се претендира
възнаграждение за безплатна правна помощ
Видно, обаче, от предмета на представения договор за правна защита и съдействие
/л.55/, уговарянето на безплатна правна помощ е единствено по първоначалния иск, не е
уговорена такава по насрещния иск, поради което възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ не следва да се присъжда поп него, съразмерно с отхвърлената част от
претенциите.
Така мотивиран, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, обективирана в Договор за кредит № 691550 от
14.06.2022 г., сключен между Х. Г. А., ЕГН ********** и „С.К.“ ООД, ЕИК
****************, като целяща да заобиколи закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П. – Управител ДА
ЗАПЛАТИ НА Районен съд - Сливница сумата в размер на 50 лева – дължима държавна
такса.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П. – Управител ДА
ЗАПЛАТИ НА Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ , БУЛСТАТ *************, на
основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 480 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Х. Г. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „С.К.“ ООД, ЕИК
****************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С.“ № **, ет.*,
представлявано от Н.П. – Управител, сумата в размер на 184 лева – дължима главница
/чиста стойност/ по Договор за кредит № 691550 от 14.06.2022 г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на насрещния иск – 24.04.2023 г. до окончателното
плащане, както и сумата в размер на 138.44 лева – разноски по насрещния иск, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв
от 433.46 лева и за възнаградителна лихва в размер на 31.74 лева, начислена за периода
26.07.2022 г. до 22.11.2022 г., като неоснователни.
4
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - София.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5