Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……… 13.11.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ
ГРАЖДАНСКИ състав
На тринадесети
октомври 2020 година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №1778 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявени са обективно съединени исковете с правно основание чл.245 от КТ, чл.224
ал.1 от КТ и чл.215 КТ.
Ищецът И.Д.А. твърди в исковата си молба, че между него и ответника
„БАРОТРАНС" ЕООД бил сключен Трудов договор №17/20.08.2018г., по силата на
който ищецът изпълнявал длъжността шофьор. С допълнително споразумение от
31.12.2018г. месечното възнаграждение било изменено от 510лв. на 560лв.
Заявява, че естеството на работа било извършване на превози в чужбина, предвид
което се изисквало същият да бъде командирован. Трудовото правоотношение между
страните било прекратено по взаимно съгласие, считано от 18.02.2020г. - Заповед
№4/17.02.2020г. Сочи, че не са му изплатени месечната работна заплата за месец
януари 2020г. - 473лв. и за месец февруари 2020г. - 235лв.
Заявява също, че за времето, през което е бил в трудови взаимоотношения с
ответника е извършвал множество международни превози. За месец февруари 2020г.
извършил международен превоз до град Оксфорд, Англия, с лек автомобил РЕНО
МАСТЕР с peг. №СТ 5051 РК; на 01.02.2020г. тръгнал от град Стара Загора, в град
Кърджали от завод за каучукови изделия ТЕКЛАС натоварва авточасти; на
05.02.2020г. тръгва от град Лутън, Англия; на 06.02.2020г. в град Дувър от
пристанището се качва на ферибот; на 07.02.2020г. след получена заявка за
вътреобщностен автомобилен транспорт, натоварва стока - 9 палета с получател
Нурсан Отомотив ЕООД, Люляково, общ. Айтос; на 08.02.2020г. от Австрия
прехвърля товар и отпътува за Испания, където на 09.02.2020г., разтоварва в
град Валядолйд; на 11.02.2020г. в град Барселона, Испания натоварва един палет,
и отпътува през Италия - 12.02.2020г., като на 16.02.2020г. пристига в
Република България, през границата във град Видин.
Така за месец февруари бил командирован от работодателя си при
гореизложения курс за периода 01.02.2020г. до 15.02.2020г.
За месец януари 2020г. ищецът е извършил международен превоз с лек
автомобил РЕНО МАСТЕР с peг. №СТ 1640. На 21.01.2020г. натоварва стока в гр.
Кърджали; на 23.01.2020г. разтоварва в гр. Мец, Франция; на 24.01.2020г. взема
обратен товар от Люксембург и пристига в Република България на 27.01.2020г.,
където разтоварва стоката в гр. София.
Заявява, че командированият за времето на командировката има право да получи
освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари при условията и
в размерите, определени с тази наредба. Брутното трудово възнаграждение не може
да бъде по-малко от определеното по чл. 228 от Кодекса на труда. Съгласно чл.15
от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина за покриване
разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари
в размери и валути съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 19, ал.1 от Наредба за
командировките в страната на командирования, когато остава да нощува в мястото
на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от
командировката, а съгласно разпоредбата на ал.2, на командирования, който
изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в
друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто
от размера по ал. 1.
Счита, че за извършените транспортни превози работодателя „БАРОРАНС"
ЕООД следва да му изплати следните суми: за командироването за извършения
превоз за периода 01.02.2020г. до 15.02.2020г. - 700лв.; За командироването за
извършения превоз за периода 21.01.2020г. до 27.01.2020г. - 300лв.
Заявява също, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
имал неизползван платен годишен отпуск за 2019г. в размер на 10 дни и за
2020г., пропорционално на отработеното време, като претендира сумата 280лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
общо сумата 1988 лв., както следва: 473 лв. - неизплатено трудово
възнаграждение за месец януари 2020г.; 235 лв. – неизплатено трудово
възнаграждение за месец февруари 2020г.; 280 лв. - обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск; 700 лв. - дължима сума за командировъчни за месец
февруари 2020г.; 300 лв. - дължима сума за командировъчни за месец февруари
2020г. Претендира направените по делото разноски.
С протоколно определение от 13.10.2020г. по искане на ищеца е допуснато
изменение в размера на обективно съединените искове, както следва: иска за
неизплатено трудово възнаграждение за м. януари 2020 г., да се счита заведен за
сумата от 476,16 лева, вместо първоначално посочената сума от 473 лева; иска за
неизплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2020 г., да се счита заведен
за сумата от 261,90 лева, вместо първоначално посочената сума от 235 лева; иска
за командировъчни за м. януари 2020 г., да се счита заведен за сумата от 316,83
лева, вместо първоначално посочената сума от 300 лева; иска за командировъчни
за м. февруари 2020 г., да се счита заведен за сумата от 739,30 лева, вместо
първоначално посочената сума от 700 лева, иска за обезщетение по чл.224 КТ да
се счита заведен за сумата от 75,29лв. и е прекратено производството по иска за
обезщетение по чл. 224 КТ за сумата над 75,29 лева до претендираните 280 лева,
поради отказ от иска в тази част.
Ответникът „БАРОТРАНС“ ЕООД Ст.Загора представя писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в който взема становище, че ги признава исковете за неизплатено
трудово възнаграждение и командировъчни разходи за претендирания период по
основание и размер.
По отношение искът по чл.224 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2019г. в размер на 10 дни и за 2020 г. -
пропорционално на отработеното време заявява, че оспорва тази претенция. Сочи,
че ищецът е имал право на платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 20
работни дни, който отпуск е ползвал през 2019г., както следва: през месец юли
2019г. - три работни дни, считано от 24.07.2019г. до 26.07.2019г., през месец
август дванадесет работни дни, считано от 15.08.2019г. до 31.08.2019г., през
месец септември - пет работни дни, считано от 01.09.2019г. до 09.09.2019г. В
с.з. взема становище, че на ищеца не се дължи обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2019г.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, като по
силата на сключения между страните трудов договор №17/20.08.2018г. е заемал
длъжността „шофьор межд.транспорт“. Със заповед №4/17.02.2020г. на основание
чл.325 т.1 КТ, считано от 18.02.2020г. трудовото правоотношение между страните
е прекратено по взаимно съгласие.
По отношение на иска за неизплатено
трудово възнаграждение, съдът намира за установено следното:
Съгласно чл.242 КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.
Основното задължение на работодателя по трудово правоотношение е да заплаща на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение /чл.128 т.2 КТ/.
Изпълнението на това задължение е гарантирано в чл.245 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на
трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира
изплащане на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата
установена за страната. Съдът приема за безспорно установено, че ищецът
добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за процесния период, тъй
като ответника не е направил възражение относно това обстоятелство, поради
което същия дължи изплащане на разликата до пълния размер на трудово
възнаграждение договорено между страните, ведно със законната лихва. Трудовото
възнаграждение за процесния период е било изискуемо с оглед установеното в
чл.270 КТ задължение в тежест на работодателя да изплаща трудово възнаграждение
авансово или окончателно всеки месец, доколкото не е уговорено друго. Трудовото
възнаграждение е било изискуемо и ликвидно, установено по основание и размер.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на начисленото, неизплатено трудово възнаграждение на ищеца след
приспадане на дължимите удръжки за м.01.2020г. възлиза на 476,16 лева, а за м.02.2020г. възлиза на 261,90 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените
искове за неизплатено трудово възнаграждение за м.01.2020г. и м.02.2020г. се
явяват основателни и недоказани, и следва да бъдат уважени.
По отношение на иска по чл.215 КТ
съдът намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.215 КТ при командироване
работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери,
определени от Министерски съвет. Командировката представлява временно изменение
на мястото на работа по трудовото правоотношение. Редът за извършване на
командироването в чужбина е определен в чл.5 – чл.35 на Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина. Съгласно чл.5 от Наредбата командироването
се извършва с писмена заповед с определено съдържание.
В настоящия случай ищецът твърди и не се оспорва от
работодателят, че същия е бил командирован в чужбина от работодателя си в
процесния период. От заключението на приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съгласно заповед
№11/21.01.2020г. ищецът е командирован за срок от 7 дни за периода 21.01.2020г.
до 28.01.2020г., начислени са му 4 дни задгранични командировки по 27 евро на
ден, или общо 108 евро с левова равностойност 211,23лв., за 22.01, 26.01 и
27.01. – за 3 дни, не са начислени командировъчни, тъй като ищецът е бил в
България; съгласно заповед №16/01.02.2020г. ищецът е командирован за срок от 8
дни за периода 01.02.2020г. до 09.02.2020г., начислени са му 7 дни задгранични
командировки по 27 евро на ден, или общо 189 евро с левова равностойност
369,65лв., за 1 ден за 02.02.2020г. не са начислени командировъчни, тъй като
ищецът е бил в България; съгласно заповед №19/09.02.2020г. ищецът е командирован
за срок от 9 дни за периода 09.02.2020г. до 18.02.2020г., начислени са му 7 дни
задгранични командировки по 27 евро на ден, или общо 189 евро с левова
равностойност 369,65лв., за 16.02 и 17.02 - за 2 дни, не са начислени
командировъчни, тъй като ищецът е бил в България. Или размерът на начислените,
неизплатени задгранични командировки на ищеца за м.01.2020г. възлиза на
211,23 лева, а за м.02.2020г. възлиза на
739,30 лева.
Ищецът претендира, че за периода 21.01.2020г. до
28.01.2020г. му се полагат задгранични командировъчни за още два дни. От
представеното удостоверение от 18.09.2020г. на АИС „Граничен контрол, ГДГП, МВР
се установява, че за периода 21.01.2020г. до 27.01.2020г. има запис на данни за
преминаване през ГКПП на страната:
излизане от РБ през ГКПП Видин Дунав мост на 22.01.2020г. в 4,21 ч., влизане в РБ
през ГКПП Видин Дунав мост на 25.01.2020г. в 22,46 ч. При тези обстоятелства
съдът приема, че за м.01.2020г. на ищецът се дължат командировъчни за 4 дни.
От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на ищеца се дължат дневни
командировъчни пари, съгласно приложение №3 към чл.31 ал.1 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина в размер на 27 евро на ден,
или общо за процесния период 950,53 лв., от които за 4 дни за м.01.2020г. -
211,23 лева и за 14 дни за м.02.2020г. -
739,30 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за
дневни командировъчни пари за м.01.2020г. и м.02.2020г. е основателен и следва
да бъде уважен в установения от експертизата размер общо 950,53 лв. В останалата част до претендирания
размер 105,60 лв. за м.01.2020г. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на искът за
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ съдът намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж. Критерий за определяне размера на това обезщетение е
възнаграждението, определено по реда на чл.177 КТ към деня на прекратяване на
трудовото правоотношение. От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на ищеца е начислено
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020г. за 3 дни, същото
възлиза на 75,29 лв. след приспадане на дължимите удръжки. Това обезщетение е
начислено във фиша за м.01.2020г. и не е изплатено.
В исковата си молба ищецът твърди, че има неизползван платен годишен отпуск
за 2019г. в размер на 10 дни, за който не е получил обезщетение и оспорва молба
за отпуск от 23.07.2019г. и 2бр. молби за отпуск от 14.08.2019г. като твърди,
че подписите, положени от негово име в молбите за отпуск не са положение от него.
Във връзка със заявеното оспорване е открито производство по оспорване по
чл.193 ГПК и е назначена съдебно-почеркова експертиза. От заключение на вещото
лице, което не е оспорено от страните е
видно, че ръкописните подписи, положени от името на ищеца И.Д.А. срещу
реквизита „с уважение“ в Молби за платен годишен отпуск от 23.07.2019г. и 2бр.
молби от 14.08.2019г. са изпълнени от И.Д.А.. Като взе предвид заключението на
съдебно-почерковата експертиза съдът намира, че оспорването на Молби за платен
годишен отпуск от 23.07.2019г. и 2бр. молби от 14.08.2019г. не е доказано.
С оглед на горното и след изменение на иска по реда на чл.214 ГПК и
частичния отказ от иска съдът счита, че искът за заплащане на обезщетение по
чл.224 ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен в предявения размер 75,29 лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. с на чл.1 от Тарифа за ДТ, които се
събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл.72 ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт
сумата от 70,55 лв. държавна такса, както и сумата от 260,00 лв. възнаграждение
за вещо лице съдебно- счетоводна експертиза.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно
с уважената част от исковете в размер на 425,19 лв.
На основание чл.78 ал.3 и ал.4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената/прекратена
част от исковете в размер на 37,40 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „БАРОТРАНС“ ЕООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Св.Георги
Клисаров №7 вх.А ет.4 ап.17, представлявано от Петър Богомилов Кайраков, да
заплати на И.Д.А., ЕГН **********,***, следните суми:
сумата от 476,16 лв., неизплатено
трудово възнаграждение за м.01.2020г., ведно със законната лихва от завеждане
на иска 05.06.2020г. до окончателното плащане;
сумата от 261,90 лв., неизплатено трудово възнаграждение
за м.02.2020г., ведно със законната лихва от завеждане на иска 05.06.2020г. до
окончателното плащане;
сумата от общо 950,53 лв., представляваща
обезщетение по чл.215 КТ – дневни командировъчни пари за 4 дни за м.01.2020г. - 211,23 лева и за 14 дни за м.02.2020г. - 739,30
лева, ведно със законната лихва от завеждане на иска 05.06.2020г. до окончателното
плащане;
сумата от 75,29 лв., обезщетение
по чл.224 ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 3 дни за 2020г., ведно
със законната лихва от завеждане на иска 05.06.2020г. до окончателното плащане,
както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно
с уважената част от исковете в размер на 425,19
лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.А., ЕГН **********,***
против „БАРОТРАНС“ ЕООД Ст.Загора, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Св.Георги Клисаров №7 вх.А ет.4
ап.17, представлявано от Петър Богомилов Кайраков иск за обезщетение по чл.215 КТ за сумата над 950,53 лв. до претендираните 1056,13 лв., представляваща дневни
командировъчни пари за 2дни за м.01.2020г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.Д.А., ЕГН **********,*** да заплати на „БАРОТРАНС“ ЕООД Ст.Загора, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Св.Георги Клисаров №7 вх.А ет.4
ап.17, представлявано от Петър Богомилов Кайраков, направените по дело разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената/прекратена част от исковете
в размер на 37,40 лв.
ОСЪЖДА
„БАРОТРАНС“ ЕООД Ст.Загора, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Св.Георги Клисаров №7 вх.А ет.4
ап.17, представлявано от Петър Богомилов Кайраков да заплати в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 70,55 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА
„БАРОТРАНС“ ЕООД Ст.Загора, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Св.Георги Клисаров №7 вх.А ет.4
ап.17, представлявано от Петър Богомилов Кайраков, да заплати по сметка на
Районен съд Ст.Загора сумата от 260,00лв.
за възнаграждение за вещо лице.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка *** ***, посочена от И.Д.А..
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :