Присъда по дело №456/2023 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 13
Дата: 10 април 2024 г. (в сила от 26 април 2024 г.)
Съдия: Милена Димитрова Петева-Георгиева
Дело: 20235600200456
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 юли 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 13
гр. ХАСКОВО, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-

ГЕОРГИЕВА
СъдебниПЕТЯ Д. Н.А

заседатели:ШЕРИФЕ Р. ЮСЕИН
при участието на секретаря П. Д. Д.А-Ш.
и прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА
Наказателно дело от общ характер № 20235600200456 по опИ. за 2023 година
и се прецениха събраните по делото доказателства:
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия И. Е. /I. E./, роден на ********** г. в гр. *******,
Република ******, гражданин на Република ******, с документ за самоличност –
международен паспорт № * ********, издаден на **.**.**** г. от Република ******, с
персонален № ************, с ******* образование, *****, *********, с адрес в Република
****** – гр. *******, кв. “****“, ул. „******“, комплекс „******“, ет.*, ап.**, работещ като
****** в „********** *** ***“, гр. **** *****, Република ******, за ВИНОВЕН в това, че
на 04.04.2023 година през ГКПП „****** ********“, община **********, област *******,
пренесъл през границата на страната – от Република ****** в Република ********, без
знанието и разрешението на митниците отровно вещество (метален живак – Hg) с нетно
тегло 566,47 грама на стойност 1 132,94 лева, поради което и на основание чл.242 ал.1 б.“г“
вр. чл. 55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК му налага наказание „лишаване от свобода за срок от една
година“.
1
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ с изпитателен срок от „три години“, считано от влизане на присъдата
в сила.
На основание 242 ал.7 от НК ОТНЕМА в полза на държавата предмета на
контрабандата, а именно: метален живак (Hg) с нетно тегло 566,47 грама на стойност
1 132,94 лева.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Е., със снета по-горе самоличност, да заплати в полза
на бюджета на Агенция „Митници“ и по сметката на ТД „Митница ******“ сумата 243,14
лв., представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Е., със снета по-горе самоличност, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт и по сметката на Окръжен съд-******* направените в хода
на съдебното производство разноски в размер на 70 лева.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в
15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите



МОТИВИ ПО НОХД № 456/2023 год. на ОС – ХАСКОВО:

Против подсъдимия И. Е. е повдигнато обвинение за това, че на
04.04.2023 г. през ГКПП „****** ********“, община **********, област
Хасково пренесъл през границата на страната – от Република ****** в
Република ******** без знанието и разрешението на митниците отровно
вещество (метален живак – Hg) с нетно тегло 566,47 грама на стойност
1 132,94 лева – престъпление по чл.242 ал.1 б.“г“ от НК.
Подсъдимият, на когото е предявено постановлението на
разследващия орган за привличане в качеството на обвиняем и в проведения
разпит е заявил, че разбира обвинението и се признава за виновен по него, не
участва в съдебната фаза на процеса. В резултат на проведените спрямо него
издирвателни мероприятия на територията на страната ни и положените
усилия за призоваване и снабдяване с препис от обвинителния акт и от
разпореждането по чл.247в от НПК, беше установено, че той е нарушил
наложените мерки за процесуална принуда – забрана за напускане на
пределите на Република ******** и отнемане на документите за задгранично
пътуване, укрил се е на неизвестен за съда адрес, поради което намирането му
с цел осигуряване на участие в производството се оказа невъзможно. Затова
съдът прие, че е налице хипотезата на чл.269 ал.3 т.2 от НПК
местоживеенето на подсъдимия, спрямо когото е наложена забрана да
напуска страната, не е известно и след щателно издирване не е установено.
Затова производството беше проведено в отсъствието на Е., като беше
преценено, че това няма да затрудни разкрИ.ето на обективната истина по
делото, а участието на упълномощения защитник ще гарантира правото му на
защита, ограниченият обем на която е последица от собственото процесуално
поведение на подсъдимия в съдебния стадий на процеса.
Прокурорът намира обвинението доказано от събраните по делото
доказателства и пледира за признаване на подсъдимия за виновен в
извършването на престъпление по чл.242 ал.1 б.“г“ от НК и налагането на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието изтърпяване да
бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК със срок от 5 години, както и на
наказание „глоба“ около и над средния, предвиден размер. Становището му е
да се отнеме в полза на държавата предмета на престъплението и се възложат
в тежест на подсъдимия направените разноски.
Защитникът на подсъдимия адв.Т. от АК – Хасково пледира за
налагане на наказание при условията на чл.55 от НК след отчитане на всички
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, които преценява като
многобройни и обосноваващи санкциониране в обем, значително по-малък от
минималния предвиден в закона.
Като съобрази събраните на досъдебното производство
1
доказателства поотделно и в съвкупност, Хасковският окръжен съд приема за
установено следното:
Подсъдимият И. Е. е гражданин на Република ******, роден на
********** г. в *****град *******. Към месец април на 2023 г. той работел
като ***** в предприятието на дружество с наименование „*******“ със
седалище в гр.**** *****, Република ******. От работодателя му било
възложено управлението на товарна композиция, с която Е. изпълнявал курс
от ****** за *****. За да си набави доходи, извън получаваното от него
трудово възнаграждение, чиято равностойност възлизала на около 30 000 лева
на година, на неустановена дата и на територията на ****** подсъдимият
приел отправеното му от лице на име „И.“ предложение да пренесе от
Република ****** в Република ****** вещество – живак. Уговорката между
„И.“ и Е. била постигната на паркинг „А.“, намиращ се в близост до
митницата на гр.******, където подсъдимият се намирал по повод
изпълнението на възложения му стоков превоз. Непосредствено след
проведения с неустановеното лице разговор то предало на Е. малко стъклено
шишенце с надпис „Impetuous Man 130 mg Tablets“, обвито в прозрачен
найлон, в което бил поставен живак с нетно тегло 566,47 грама. Непознатият
съобщил на подсъдимия, че в шишето се намира живакът, който следвало да
бъде предаден на лице с име „М.“ след пристигането на подсъдимия в ******.
Било уговорено още, че получателят ще телефонира на Е., който от своя
страна съобщил телефонния си номер на изпращаща. В деня на отпътуването
си от Република ****** към Република ***** – 04.04.2023 г., подсъдимият
поставил увитото с полиетилен бурканче във вътрешния джоб на якето, с
което бил облечен и с управлявания от него товарен автомобил – влекач с
марка „Mercedes-Benz“ с регистрационен номер *** *** и прикачено към него
полуремарке с марка „Smitz-Cargobull“ и рег.№ ******, се отправил към
******** на път за *****. На същата дата около 17,03 часа подсъдимият
влезнал в страната ни през ГКПП „****** ********“, а около 17,50 часа се
установил на МП „****** ********“, където на трасе „Входящи товарни
автомобили“ следвало да бъде извършена проверка на превозвания от него
товар. Тази проверка била предприета от свидетеля Я. Т. Я., заемащ
длъжността „*****“ в ТД „Митница ******“. Митническият служител
попитал Е. на разбираемия от него **** език дали пренася подлежащи на
деклариране вещи – валутни ценности или други стоки, освен поставените в
товарния отдел на автомобила. Подсъдимият отрекъл да носи такива стоки.
Към момента на така протичащата проверка шишето с живака все още се
намирало в джоба на якето, с което Е. бил облечен. След като извършил
обстоен физически оглед на влекача на товарната композиция и достъпните
му фабрични кухини, свидетелят Я. забелязал, че лявата страна на връхната
дреха на Е., в частта около гърдите, е видимо издута и затова решил да
направи и личен преглед на проверявания ******. За изпълнението на тази
контролна дейност митническият служител поканил подсъдимия да го
придружи до специализирано служебно помещение, където огледът бил
2
реализиран в присъствието на свидетелите С. Т. Й. и Р. Д. Д. – двамата „****
****“ в ТД „Митница ******“. При него било открито поставеното във
вътрешния джоб на якето на подсъдимия шише, обвито с прозрачно
полиетиленово фолио, през което било видимо съдържанието му – сребриста
течност с висока плътност. При отнемането на шишето от дрехата на
подсъдимия свидетелят Я. констатирал, че тежестта на вещта е сравнително
голяма спрямо нейния размер. На въпроса на митническия служител какво
съдържа шишето Е. отвърнал, че в него има живак, който получил в ******
от лице на име „И.“ с цел да го пренесе до ****** и предаде на лице с име
„М.“. Подсъдимият потвърдил още, че не притежава разрешение, нито
каквито и да е други документи, касаещи носения живак.
Установеното при извършената проверка свидетелят Я. опИ.л в Акт
за установяване на административно нарушение по чл.233 ал.3 вр. ал.1 от
Закона за митниците, а с разписка № 23003523/04.04.2023 г. по образуваната
административна преписка съдържащото живак бурканче било задържано.
По-късно – с Резолюция № BG 2023/1000-236/02.05.2023 г. административно-
наказателното производство било прекратено.
Назначеният по делото експерт с квалификация „физико-химия“ е
изследвал съдържанието на предаденото му за анализ бурканче, като според
изготвеното заключение поставеното в последното вещество представлява
метален живак без примеси (Hg) и има нетно тегло 566,47 грама. Експертът е
посочил, че живакът са изпарява при обикновена температура и парите му
могат да причинят отравяния, като токсичността на химичния елемент и
неговите съединения зависят от физичната форма и пътя на постъпването им
в човешкия организъм. Уточнено е още, че поемането на течен живак през
устата е сравнително безопасно, понеже разорбцията в стомаха и червата е
сравнително ниска, но вдишването на живачни пари е много опасно за
човешкото здраве, тъй като тези пари преминавали през алвеолите на кръвния
поток и се превръщали в йонни видове със сериозен токсичен потенциал.
Допълнено е също, че е възможно живакът да бъде абсорбиран и през кожата,
поради неговата разтворимост в липидите. В заключение е отбелязано, че при
краткотрайна експозиция на високи дози живакът уврежда белите дробове, а
при продължителна страда мозъкът, чиято увреда предизвиква заболяване,
характерно за дългосрочно изложените на влиянието му лица.
Оценъчната експертиза, изготвена от експерта О. Б., е определила
пазарната стойност на съдържащия се в бурканчето живак, като е използвала
сравнителния метод, базиран на установените средни пазарни борсови цени
при легален внос на веществото в ********.
Изложената фактическа обстановка установяват разпитаните по
делото свидетели, приобщените по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.2 от НПК
обяснения на подсъдимия и заключенията на експертите. На практика липсват
каквито и да е противоречия в съдържанието на отделните доказателствени
източници. Отсъстват и съмнения за тяхната достоверност. Показанията на
3
митническите служители Я., Д. и Й. са последователни, конкретни и взаимно
допълващи. Свидетелят Я. подробно разказва за предприетата от него
проверка на установилите се на митническо трасе товарен автомобил и
неговия **** Е., както и за повода да бъде извършен личен преглед на
последния, въпреки устно декларираната липса на пренасяни предмети,
подлежащи на митническо оповестяване. В тази насока свидетелят е
категоричен, че именно необичайната издутина в дрехата на подсъдимия е
насочила вниманието му към тялото на подсъдимия и предизвикала
извършването на личен преглед, при който било открито шишето, съдържащо
плътната сребриста на цвят течност. Свидетелят представя и съдържанието на
проведения с подсъдимия разговор непосредствено след намирането на
бурканчето, като е сигурен, че Е. не е отрекъл знание за неговото съдържание,
а след това е споделил как и от кого шишето му е било предадено, както и
посочил мястото, на което то е следвало да бъде предадено на неговия
получател. Не съществуват пречки показанията на свидетеля Я. относно
проведената между него и Е. беседа да бъдат включени в доказателствената
съвкупност, защото макар и производни по своето естество, те напълно
синхронизират с обясненото от самия подсъдим и в този смисъл не
представляват изолиран и некореспондиращ с останалите доказателствени
средства източник на информация, което от гледна точка на правото на
защита да направи ползването им недопустимо. От друга страна,
представеното от Я. намира подкрепа в изложените от свидетелите Д. и Й.
факти, в резултат на което съмненията за недостоверност са изключени, а тези
за преднамерено уличаване на подсъдимия лишени от логическо и
фактическо оправдание, доколкото между митническите служители и
проверявания **** не са били сложени отношения, даващи повод за подобно
заключение – проверката е била рутинна, предприета в рамките на типичния
митнически контрол, а причината за личния оглед е ясно обоснована от
свидетеля Я. с концентрацията на вниманието му върху необичайния изглед
на носеното от подсъдимия облекло и възникналото на тази плоскост
съмнение за пренос на забранени стоки. Както вече се посочи, и в своите
обяснения подсъдимият е потвърдил това, което е изложил и пред тримата
свидетели непосредствено след намирането на поставеното във вътрешния
джоб на якето му шише. Неговият разказ също не страда от
непоследователност или уклончивост, които да дават основание за оценката
му единствено като средство за защита. Ето защо, съдържащите се в този
разказ факти следва да бъдат включени в доказателствения материал и
ползвани при изясняването на обективната обстановка, най-вече относно
факторите, способствали трансграничния пренос и предхождащи неговата
реализация. А що касае самото пренасяне на веществото през границата на
страната, то същото следва да се счита за безспорно, доколкото липсват
каквито и да е сведения Е. да се е сдобил с живака на територията на страната
ни, а и в не такъв смисъл са дадените от него обяснения, според които
бурканчето, опаковано така, както е било намерено от свидетеля Я., му е било
4
предадено на паркинг в близост до митницата на гр.******, Република
******, където той получил и указанията относно мястото на предаването му
и начина, по който е следвало да се свърже с получателя му. И макар
последните факти да се ирелевантни за съставомерността на деянието, то те
са показател за истинността на обясненото от Е., а следователно и за
несъмнената доказаност на факта, че веществото и било пренесено през
границата на страната ни, след като подсъдимият като професионален ******
е приел предложение да достави същото на трето лице. Така установеният
пълен синхрон между доказателствените източници е поводът да се приеме,
че поддържаните от обвинението факти получават необходимата
доказателствена подкрепа в кореспондиращите се и на практика неоспорени
от защитата доказателствени източници, налагащи изцяло еднопосочни
фактически заключения.
Последните от своя страна водят до следните изводи относно
правната оценка на извършеното от Е.: Първо, преносът на съдържащото се в
бурканчето вещество безспорно е реализиран без знанието и разрешението на
митническите органи, пред които вещта не е била декларирана, въпреки
отправената изрична покана за това, нещо повече – предприет е бил опит тя
да бъде укрита чрез поставянето й във вътрешна част от дрехата на
подсъдимия и последвалото неоповестяване, дори след уведомяването за
извършване на личен преглед в специализираното служебно помещение.
Няма спор, на следващо място, че намереното при този митнически преглед
бурканче е съдържало веществото живак, както е установила физико-
химическата експертиза, представила сведения и относно токсичността на
този метал, поради вредното влияние на неговите изпарения върху човешкото
здраве и способността му да предизвика болестни изменения и дори летален
край. Следователно, касае за отровно вещество, за боравенето с което, за
съхранението му, използването и преноса му Е. не е притежавал разрешение,
а и съгласно нормите в Регламент (ЕС) 2017/852 на Европейския парламент и
на Съвета, забраняващи износа и вноса на този метал, обявен за силно
токсичен, не е и могъл да притежава, освен ако не е била проведена
специалната процедура по Закона за защита от вредното въздействие на
химическите вещества и смеси, за реализирането на каквато сведения по
делото не са налице. Освен това, несъмнено се установява, че подсъдимият е
знаел и имал ясни представи за съдържанието на пренесеното през границата
ни бурканче и това отново установяват неговите обяснения, в които той
потвърждава, че е получил и е следвало да предаде на неизвестния получател
именно живак. Този факт той е съобщил и пред тримата митнически
служители, след като намиращия се в дрехата му предмет е бил открит и към
носителя му е бил поставен въпроса за вида на съдържащото се в опакованото
шише вещество. А всичко това обосновава извода, че както от обективна, така
и от субективна страна Е. е реализирал признаците на престъплението по
чл.242 ал.1 б.“г“ от НК – умишлено /с пряк умисъл/ е пренесъл през границата
на страната отровно вещество, без да притежава разрешение за това и без да е
5
получил съгласието на митническите органи. Пазарната оценка на веществото
е без значение за съставомерността на деянието, защото не тя, а предметът на
трансграничния пренос, дефинират контрабандата като квалифицирана по
смисъла на горепосочената наказателна норма. Неотносимо към правната
оценка на деянието е и теглото на пренесения материал, доколкото
токсичното му влияние не е обусловено от количеството на вредната
субстанция, а от самото й естество и способността й да вреди на човешкия
организъм в степен, зависима от продължителността на влиянието и вида на
експозицията, предопределена от начина за проникване на металните пари в
тялото, както сочи в своя доклад експертът физико-химик.
Независимо от това, количеството на пренесеното вещество следва
да бъде отчетено при индивидуализацията на наказателната отговорност, от
значение за която са както тя, така и всички останали факти, имащи
отношение към конкретната обществена опасност на деянието и на дееца.
Подсъдимият И. Е. е гражданин на Република ******, роден на ********** г.
Към момента на извършеното той е работел като **** на **** ****, като е
бил **** на **** ***** дружество „*******“ със седалище в гр.**** *****.
Съгласно представената по делото декларация семейството на Е. се състои от
него и съпругата му, а годишните му доходи възлизат на около ***** лева,
произтичащи от получаваното трудово възнаграждение. Не е декларирано
притежание на недвижими имоти и движимости на значителна стойност. На
следващо място, не се констатират сведения за други противоправни прояви,
включително такива, касаещи митническата регулация. Е. не е осъждан, а при
отсъствието на данни в противната насока, следва да се приеме, че
социалната му характеристика е изцяло положителна. Такова е и
процесуалното му поведение, доколкото дадените от него обяснения
очевидно са допринесли за разкрИ.ето на обективната истина и то в началния
етап на предприетия спрямо него наказателен процес, а и още в хода на
осъществения митнически контрол. Мнението на прокурора, според което
отклоняването на Е. от съдебното производство следва да се цени като
негативен за него белег, не може да бъде споделено, тъй като подсъдимият не
е длъжен да съдейства на съдопроизводството, ако взетите спрямо него
ограничителни мерки не са били подходящи или по друга причина не са
изиграли своята роля – да препятстват укрИ.ето и да осигурят участието му в
съдебния етап на процеса. В този смисъл съдът прие, че фактите, стоящи
извън самото деяние, са единствено в положителен план и не се констатират
такива, които да стоят в противната на тази насока. Що касае самото
престъпно поведение, то следва да се посочи, че то също не разкрива
нехарактерни за обичайните на този род престъпления черти. Пренесеното
отровно вещество не е в количество, надхвърлящо типичните размери. То не е
било укрито в специално изработен или пригоден за тази цел тайник, а
поставено в горната дреха на подсъдимия, което е позволили сравнително
лесното му открИ.е от наблюдателния и обучен митнически служител, т.е.
естеството на преноса не предполага специална и прецизна предварителна
6
организация на контрабандата, а действително сочи на инцидентен
противоправен уклон, продиктуван от стремеж за набавяне на финансова
облага, както подсъдимият е подчертал в обясненията си.
Казаното налага извода, че в случая се установяват единствено
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, които освен това са и
многобройни по смисъла на чл.55 ал.1 от НК, защото те не само
количествено, но и по своята значимост за наказателната отговорност, сочат,
че и най-ниското предвидено в закона наказание – „лишаване от свобода за
срок от три години“, е несъответно на извършеното. Ето защо, съдът приложи
правилото в чл.55 ал.1 т.1 от НК, определи основното наказание под най-
ниския предвиден от закона предел и прие, че продължителност от една
година ще отговори на предвидените в чл.36 от НК цели – да въздейства
възпиращо и предупредително спрямо подсъдимия, както и превантивно по
отношение на всички останали. Прецени се на следващо място, че нито
данните за личността на дееца, нито тези, обрисуващи самото деяние, налагат
да бъде наложено и по-лекото, визирано в санкционната част на нормата в
чл.242 ал.1 б.“г“ от НК наказание – глоба, тъй като такова съчетание -
основно и допълнително наказание, би създало обем на държавната принуда,
надхвърлящ реципрочните санкционни цели, а и засягането на имуществената
сфера на подсъдимия не би допринесло за преследваните положителни
промени в социалните му нагласи, които наказанието „лишаване от свобода“
е в състояние и самостоятелно да постигне. Не са налага и изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ – подсъдимият не е осъждан и липсват
сведения, които да налага извод, че поправителните прогнози няма да бъдат
удовлетворени и без неговото изолиране от обществото. Затова на основание
чл.66 ал.1 от НК съдът отложи това наказание с изпитателен срок от три
години, като се прие, че той е подходящ и достатъчен за позитивно
моделиране на поведението и успешна превенция на бъдещи отклонения от
нормативнорегулирания обществен порядък.
На основание чл.242 ал.7 от НК съдът отне в полза на държавата
предмета на контрабандата - метален живак (Hg) с нетно тегло 566,47 грама
на стойност 1 132,94 лева.
На основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия се
възложиха и направените по делото разноски – от бюджета на Агенция
„Митници“ в размер на 243,14 лева и от бюджета на съдебната власт – в
размер на 70 лева.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.




Съдия:
7