№ 6096
гр. София, 11.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20241100104664 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ от Г. К. Я. срещу „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД за заплащане на сумата
от 90 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищцата
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили
вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 07.12.2023 г., в гр. София,
на бул. „Александър Стамболийски“, в района на ул. „Булина ливада“, по вина на Д. С. В.,
водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, рег. № ****, застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно
дружество, както и за заплащане на застрахователно обезщетение от 6017,40 лв.,
представляващо настъпили от същото ПТП имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение, ведно със законната лихва от 18.01.2024 г. върху всяко едно от двете претендирани
обезщетения до окончателното им плащане (началната дата на законната лихва е уточнена в
о.с.з. от 13.01.2025 г.).
В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило изцяло по
вина на водача на л.а. „Фолксваген Поло“, който нарушавайки правилата за движение по
пътищата, е предприел маневра - ляв завой и е блъснал пешеходката Г. К. Я.. Последната
вследствие на инцидента се е наложило да бъде откарана и настанена в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД, където е хоспитализирана за периода от 07.12.2023 г. до 18.12.2023 г.
Вследствие настъпилото произшествие й е поставена диагноза - счупване на бедрената
шийка, закрито, инфекция и възпалителна реакция, следствие на проведената оперативна
интервенция, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния
стълб, контузия на гръдния кош. Наложила се е оперативна интервенция на 11.12.2023 г. -
смяна на лява тазобедрена става. На 15.12.2023 г. е извършена нова хирургична интервенция
- некректомия и ексцезиране на мъртви тъкани. Твърди, че от настъпилите увреждания е
изпитвала болки и страдания със силен интензитет през първите месеци от
възстановителния период. Травматичните увреждания в областта на лявата тазобедрена
става са й причинили трайни затруднения и остри болки, както при движение, така и в
покой. Излага твърдения за настъпили негативни емоционални последици, изразяващи се в
1
загуба на сън, неспокойство, унило състояние, страх и уплаха от случилото се. Поддържа, че
освен горепосочените неимуществени вреди, е претърпяла и имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение на стойност 6017,40 лв., както следва:
сумата в размер на 4020 лв. за закупуване на медицинско изделие, съгласно фактура №
**********/13.12.2023 г.
сумата в размер на 677,40 лв. за потребителска такса и придружител, съгласно фактура
№ *********/18.12.2023 г.
сумата в размер на 1320 лв. за самостоятелна стая за 11 денонощия, съгласно фактура
№ **********/18.12.2023 г.
Сочи, че към датата на ПТП лекият автомобил е имал валидно сключена застраховка
с ответното дружество по застрахователна полица № BG/22/123002227368, валидна до
13.08.2024 г., като по предявена извънсъдебна претенция застрахователят не й е определил и
изплатил застрахователно обезщетение, поради което счита, че за нея е налице правен
интерес от предявяване на настоящите претенции и моли същите да бъдат уважени в пълен
размер, ведно с дължимата законна лихва.
Ответникът „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД признава съществуването на
валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния лек
автомобил марка „Фолксваген Поло“, но оспорва изцяло предявената искова претенция за
неимуществени вреди по основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба, че
вина за настъпването на ПТП има водачът на лекия автомобил, както и прави възражение
срещу описания механизъм на ПТП. Сочи, че търпените от ищцата вреди са настъпили
изцяло поради нейните действия, тъй като е пресичала пътното платно, без да се съобрази с
посоката за движение, скоростта и местоположението на лекия автомобил, навлизайки в
опасната му зона за спиране, като е извършила нарушения на чл. 113, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, чл.
114, т. 1 и 2, чл. 108, ал. 1 от ЗДвП.
Оспорва тежестта на настъпилите травми, продължителността на оздравителния и
възстановителния период и твърденията за негативни емоционални и психологически
последици, както и причинно-следствената им връзка с ПТП. Счита за прекомерен
претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди с оглед критерия за
справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени
вреди като неоснователен, както и началния период, от който ищцата претендира законната
лихва.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да претендира обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ при спазване изискванията на чл. 380 КЗ. Фактическият състав на
чл. 432, ал. 1 КЗ включва следните елементи: валидно сключен застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; виновно противоправно
поведение на застрахования водач; причинени травматични увреждания на лицето, което
претендира обезщетение за настъпилите от деянието имуществени/неимуществени вреди;
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите.
С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено
обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент към
датата на процесното ПТП е била застрахована при ответното застрахователно дружество
„Застрахователна компания „Лев Инс“ АД по застрахователна полица №
BG/22/123002227368, валидна до 13.08.2024 г.
Видно от приетия като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № К-716, издаден от Столична дирекция на вътрешните работи, отдел „Пътна
2
полиция“, на 07.12.2024 г. в гр. София, на бул. „Александър Стамболийски“, с посока на
движение от ул. „Сава Михайлов“ към ул. „Найчо Цанов“, в района на ул. „Булина ливада“, е
настъпило ПТП. Участници в настъпилото произшествие са:
- МПС с рег. № ****, с марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с водач Д. С. В.. След
настъпване на ПТП-то на водача са снети проби за употреба на алкохол и наркотични
вещества/техни аналози, които са отрицателни.
- пострадало лице: пешеходец - Г. К. Я., ЕГН **********.
- пострадало лице: пешеходец - Т.Я. Я., ЕГН **********.
По отношение обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП в констативния
протокол е посочено, че водачът на лекия автомобил е предприел маневра „завой на ляво“,
като е реализирал ПТП с пресичащите пешеходци.
На 18.01.2024 г. от Г. К. Я. е предявена претенция за изплащане на обезщетение към
„Застрахователна компания „Лев Инс“ АД. В претенцията пострадалото лице посочва, че
вина за настъпване на произшествие има застрахованият водач на лекия автомобил с рег. №
****, с марка „Фолксваген“, модел „Поло“, който не е съобразил поведението си на пътя и
по този начин грубо е нарушил чл. 5, чл. 20, чл. 116 ЗДвП. Претендира се обезщетение за
претърпените от ПТП-то вреди, както следва: неимуществени вреди в размер на 90 000 лв. и
имуществени вреди в размер на 6017,40 лв.
По делото е приет като доказателство съдебен протокол от 21.02.2025 г., по НОХД №
18255/2024 г., на СРС, 108 състав, с който е одобрено споразумение, с което подсъдимата Д.
С. В., водач на лекия автомобил, причинил настъпването на процесното ПТП се е признала
за виновна в това, че на 07.12.2023 г., около 18:15 часа в гр. София, при управляване на МПС
- лек автомобил марка „Фолксваген“, при извършване на маневра „завиване наляво“ на
пешеходната пътека на ул. „Булина ливада“, обозначена с пътна маркировка М 8.2 от
ППЗДвП, е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДвП,
съгласно който, когато преминаването на пешеходците през пешеходната пътека се регулира
с пътен светофар, водачът на пътно превозно средство е длъжен, след подаване на сигнал,
който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на
пешеходната пътека. Подсъдимата не е пропуснала пресичащата по пешеходната пътека в
посока отляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил пешеходка Г. К. Я.
и е реализирала ПТП с нея, като я ударила с предната част на управлявания от нея
автомобил и по непредпазливост й е причинила средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал. 2 НК, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост на левия долен крайник за
срок повече от 30 дни. Деянието е извършено на пешеходна пътека и съставлява
престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2,
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Съгласно чл. 383, ал. 1 ГПК одобреното от наказателния съд споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а последната е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (арг. чл. 300
ГПК).
Предвид изложеното, одобреното от наказателния съд споразумение задължава
настоящия съдебен състав да приеме за доказано, че вина за настъпването на процесното
ПТП има водачът на застрахования от ответника лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел
„Поло“, рег. № **** - Д. С. В., както и че във връзка с инцидента й е причинено описаното в
присъдата травматично увреждане.
Според показанията на свидетеля Т.Я. Я., дъщеря на пострадалата, която е пресичала
заедно с нея на пешеходната пътека при настъпване на процесния инцидент, двете жени са
прекосявали пътното платно на зелен сигнал на светофарната уредба, като автомобилът ги е
блъснал на две крачки преди тротоара. Инцидентът е настъпил към 18:30 часа, като
движението не е било натоварено и е нямало много автомобили.
3
Според свидетелските показания на водача на лекия автомобил - Д. С. В., тя е
завивала наляво на светофара, като от другата страна е имало коли, които са й светели в
очите. Пешеходците не е видяла, тъй като са били облечени в тъмни дрехи, а инцидентът е
настъпил в тъмната част на деня - около 18:15 часа, докато е валял дъжд. Водачът посочва,
че може да е видял пешеходците за част от секундата, но твърде късно, за да успее да
реагира. След удара свидетелката е слязла веднага от автомобила, като пострадалата ищца е
била в съзнание и е изпитвала болки от удара.
По делото е приета без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза,
която посочва, че управлението на лекия автомобил с марка „Фолксваген“ от страна на
застрахования водач е било с неупражнен визуален контрол, като въпреки наличната зона на
видимост, водачът не е реагирал навреме, с което е предизвикал настъпване на процесното
ПТП. Поведението на пешеходците не е допринесло за настъпването на инцидента, тъй като
те са се движели на разрешителен сигнал по пешеходна пътека. Според заключението
водачът на автомобила е имал техническата възможност да предотврати ПТП-то, като
предприеме аварийно спиране.
Според приетата без възражения от страните съдебномедицинска експертиза,
изготвена от д-р Б. К., в причинна връзка с процесното ПТП Г. К. Я. е получила фрактура на
шийката на лявата бедрена кост, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния
отдел на гръбначния стълб и контузия на гръдния кош. Получената фрактура на бедрената
кост е довела до реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак „трайно
затруднение в движенията на левия долен крайник“ за период по-голям от 30 дни от датата
на получаване на травмата. Останалите травматични увреждания - навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб и контузия на гръдния кош, са
реализирали в съвкупност медико-биологичния квалифициращ признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“. Било е извършено оперативно лечение на
фрактурата на шийката на лявата бедрена кост, състоящо се в тотална смяна на лявата
тазобедрена става. Останалите травми на меките тъкани се лекуват консервативно чрез
обезболяване с аналгетици и с времето се възстановяват от само себе си.
Към момента на извършване на клиничен преглед на 25.02.2025 г. ищцата се
намирала в задоволително общо състояние. Пострадалата е споделила, че понякога получава
лека до умерена интермитентна болка в областта на оперираната лява тазобедрена става,
като болката се засилва при по-продължително ходене и промяна в атмосферните условия -
повишена влажност и по-ниска температура. Тези оплаквания налагат приема на
обезболяващи медикаменти поне три до четири пъти седмично. Ищцата по време на
прегледа е посочила, че получената фрактура е довела до промяна в някои от ежедневните й
дейности - вече по-трудно извършвала домакинските си задължения. При настъпване на
инцидента, както и към настоящия момент, ищцата е безработна. Дала е информация, че е
провеждала рехабилитация в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ в рамките на седем дни, за което
обаче няма надлежен документ.
След извършване на преглед вещото лице заключава, че ищцата е с правилно развита
опорно-двигателна система, като леко накуцва вляво. На по-дълги разстояния се придвижва
с помощно средство - подлакътна патерица. Реализира самостоятелен изправен стоеж на
двата долни крайника, като клякането в лявата коленна става е ограничено на 100 градуса.
По повърхността на лявото бедро се забелязва белег от стар оперативен достъп с дължина 18
см. Мускулната сила в левия долен крайник е леко отслабена спрямо тази на десния долен
крайник. Вследствие на извършената оперативна интервенция ищцата и в бъдеще ще
чувства болки при определени метеорологични условия и по-резки температурни промени.
Пострадалата ще трябва да извършва действия по профилактика и съхранение на
поставената й протеза, което включва поддържане на оптимално телесно тегло, избягване на
вдигане и носене на тежести, избягване практикуването на екстремни спортове, предпазване
от падане. В определен момент след имплантирането на изкуствената става в зависимост от
4
посочените фактори може да се наложи нейната подмяна, но категорична прогноза и точен
момент, в който това евентуално ще се случи, експертът понастоящем не може да даде.
В открито съдебно заседание, при приемането на експертизата, д-р Б. К. допълва, че
обичайният срок за възстановяване след протезиране на тазобедрена става е около три до
шест месеца, като в конкретния случай ищцата е посочила, че е провела едноседмична
рехабилитация и след това се е самовъзстановявала. През първия месец след инцидента
(особено в първите 14-16 дни до махане на конците от операцията) ищцата със сигурност е
имала нужда от чужда помощ за поддържане на лична хигиена, в домакинството и за
транспортиране до болницата. Периодът, през който се използват помощни средства, е не
повече от 45 дни от датата на операцията. При подобни оперативни интервенции пациентите
могат да провеждат рехабилитации, но според вещото лице в настоящия случай
ограничението в движенията вероятно вече е дефинитивно и не би могло да бъде
възстановено до пълен обем.
Според показанията на свидетеля Р.Д.Я., съпруг на ищцата, получените травматични
увреждания от Г. Я. са наложили болничен престой в продължение на 18 дни. Не е могла да
става заради фрактурата на тазобедрената става, изпитвала е силни болки, като едва след
шестия месец е започнала да става от леглото. След шестия месец е започнала и да ходи с
помощта на свидетеля и сина им. Извършила е няколко рехабилитации в болница „Пирогов“,
но изпитвала силни болки, които продължават и понастоящем, налагащи необходимостта от
ползването на бастун, както и приемането на обезболяващи. Преди ПТП не е работила, но се
е грижила за домакинството.
При съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
включително представеното по делото споразумение на наказателния съд, настоящият
съдебен състав намира за установено виновно и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника лек автомобил. Доколкото се установява и наличието на
травматични увреждания, които ищцата е получила именно във връзка с въпросния
инцидент, то и поначало отговорността на ответника за причинените й неимуществени
вреди под формата на физически болки и емоционални страдания следва да бъде
ангажирана.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Съдът взема предвид всички получени травматични увреждания констатирани в
съдебномедицинската експертиза, а именно: фрактура на шийката на лявата бедрена кост,
навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб и
контузия на гръдния кош.
Следва да се отчетат и обстоятелствата, свързани с: оперативната интервенция по
тотална смяна на тазобедрена става с изкуствена такава и повторна интервенция четири дни
по-късно с цел предотвратяване на усложнение на постоперативна повърхностна инфекция;
общия възстановителен период от около шест месеца; необходимостта ищцата да ползва
помощни средства през първите до около 45 дни, в който период болките е нормално да са
били по-силни и интензивни; остатъчния и необратим дефицит в сгъване на коляното само
до около 100 градуса, при нормални 150 градуса; болките, които ще съпътстват ищцата в
бъдеще при промяна на времето и фактът; лекото накуцване вляво, както и необходимостта
на по-дълги разстояния да ползва помощно средство – подлакътна патерица.
С оглед заключението на СМЕ и посочения общ възстановителен период до около
шест месеца, както и липсата на данни за настъпили усложнения в състоянието на ищцата,
включително и медицинска документация за провеждани рехабилитационни процедури
(такива твърдения липсват и в исковата молба, а свидетелят Я., заявява, че те са били много
кратки и епизодични), каквито е житейски логично да провежда всеки, който дълго време не
би могъл да възвърне самостоятелната си походка, то и съдът не кредитира показанията на
съпруга на ищцата, че пострадалата едва след шестия месец е започнала да става от леглото
5
и то с негова и на сина му помощ.
От друга страна, следва да се отчете, че възстановяването при ищцата е
задоволително, с възможност самостоятелно да се придвижва.
С оглед гореизложеното, характера на уврежданията, възрастта на ищцата (61
години), както и социално - икономическите условия на живот в страната, които се
характеризират с по-интензивни инфлационни процеси в последните години, съдът намира,
че сумата от 70 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
за репариране на неимуществените вреди, причинени от процесното ПТП.
По отношение на претърпените имуществени вреди - разходи за лечение след
настъпилото ПТП, ищцата е представила като доказателства три фактури:
- Фактура № ********** от 13.12.2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, за
заплатени медицински консумативи на стойност 4020 лв.
- Фактура № ********** от 18.12.2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, за
заплатен престой на придружител и потребителска такса на стойност 677,40 лв.
- Фактура № ********** от 18.12.2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, за
заплатен престой в самостоятелна стая за денонощие в „Отделение по артроскопска
хирургия“ на стойност 1320 лв.
Предвид приетата по делото съдебномедицинска експертиза, според която първите
две фактури несъмнено отразяват извършени разходи, които са в причинна връзка с
лечението на получените от процесното ПТП травматични увреждания, то съдът счита, че те
подлежат на репариране от делинквента, респективно от застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По отношение на разхода, обективиран в третата фактура - за самостоятелна стая за
11 денонощия в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, съдът счита, че разходите за ползване на
самостоятелна стая и придружител, макар и да не са неминуемо необходими за лечението, са
свързани с подобряване на удобството за пациента по време на болничното лечение, респ. и
за по-пълноценното протичане на оздравителния процес, който безспорно е свързан не само
с осигуряване на физически, но и на психически покой. Следва да се има в предвид и, че при
противоправно деяние, причинило сериозни увреждания, всички разходи, свързани с
възстановяването на здравето следва да се обезщетят, тъй като по силата на предвиденото в
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, на обезщетяване от страна на застрахователното
дружество подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Поради изложеното, съдът намира, че исковете за претендирани имуществени вреди,
в общ размер на 6017,40 лв., следва да се уважат изцяло.
Релевираното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване от страна
на ищцата поради допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, чл.
114, т. 1 и 2, чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, остава недоказано, тъй като според САТЕ и
свидетелските показания, както и приетото по делото споразумение на наказателния съд,
ищцата е пресичала правомерно на пешеходна пътека, а ударът е бил настъпил в значителен
момент, след като тя е предприела прекосяването на пътното платно. В този смисъл появата
на пешеходеца не е била нито внезапна, нито несъобразена с пътната обстановка и
завиващия наляво лек автомобил, застрахован при ответника, а неговият водач обективно е
могъл да възприеме пешеходеца и своевременно да спре.
В чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. 429, ал. 2, т. 2, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите, ограничавайки ги по
размер (само в рамките на застрахователната сума) и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или предявяване на претенция
от увреденото лице. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ и непроизнасянето и
неизплащането в сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ на застрахователното обезщетение,
застрахователят дължи лихва за собствената си забава, дори и при надхвърляне на
6
застрахователната сума - арг. от чл. 497, ал. 2 КЗ (в този смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., І т. о. на ВКС и
решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., ІІ т. о. на ВКС).
Не е спорно между страните, че ищцата е предявила извънсъдебно претенция до
застрахователя на 18.01.2024 г. и с оглед горните съображения, законната лихва върху
определеното обезщетение за неимуществени вреди е дължима именно от 18.01.20243 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. Д. З. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за оказана на ищцата безплатна правна помощ в настоящото производство в
размер на 3166,82 лв., пропорционално на уважената част спрямо общия определен размер
от 4000 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 155,18 лв., от които: 104,15 лв. депозит за САТЕ; 8,33 лв. –
депозит за свидетел; 1,04 лв. – такса за съдебно удостоверение; и 41,66 лв. – юрисконсултско
възнаграждение (при определено общо 200 лв.).
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски градски съд общо сумата от 3911,57 лв., от която: 395,85 лв. –
възнаграждение за САТЕ; 475,02 – възнаграждение за СМЕ; и 3040,70 лв. - държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД с ЕИК *********, със съдебен
адрес гр. София, бул. „Самоковско шосе“ № 67А, да заплати на Г. К. Я., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ****, и със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, чрез адв. Д. З., суми,
както следва:
- на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 70 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди – болки и
страдания от травматични увреждания, получени вследствие на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 07.12.2023 г., в гр. София, на бул. „Александър
Стамболийски“, в района на ул. „Булина ливада“, по вина на Д. С. В., водач на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, рег. № ****, застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество,
ведно със законната лихва, считано от 18.01.2024 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над 70 000 лв. до 90 000 лв., като неоснователен;
- на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от общо 6017,40 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение на получените
травматични увреждания от горепосоченото ПТП, ведно със законната лихва, считано от
18.01.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД с ЕИК *********, със съдебен
адрес гр. София, бул. „Самоковско шосе“ № 67А, да заплати на адв. Д. З. от САК, с адрес на
кантората: гр. София, ул. ****, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатско възнаграждение
за оказана на ищцата безплатна правна помощ в настоящото производство, в размер на
3166,82 лв.
ОСЪЖДА Г. К. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, и със съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, чрез адв. Д. З., да заплати на „Застрахователна компания „Лев
Инс““ АД с ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „Самоковско шосе“ № 67А, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски за производството пред СГС, в общ размер на 155,18 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД с ЕИК *********, с адрес гр.
7
София, бул. „Самоковско шосе“ № 67А, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по
банкова сметка на Софийски градски съд, съдебни разноски в общ размер на 3911,57 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8