Определение по дело №1748/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260279
Дата: 1 септември 2020 г. (в сила от 18 септември 2020 г.)
Съдия: Вяра Иванова Камбурова
Дело: 20202100501748
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер V-260279                                                 Година 2020,  01.09                  град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав

На първи септември, две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                                                                      мл.с.Александър МУРТЕВ

Секретар

като разгледа докладваното от  съдията  В.Камбурова 

частно гражданско дело номер  1748 по описа за 2020 година

 

Производството е по чл.274, ал.1 от ГПК и е образувано по две частни жалби.

Частна жалба  вх.№2544/16.06.2020г. подадена от „Националния институт по метеорология и хидрология“, представляван от проф.д-р Христомир Брънзов, чрез процесуалния представител  адв.Вълев, срещу Определение №124 от 05.06.2020г. постановено по гр.д.№372/2019 по описа на ЦРС, с което е изменено Решение №28 от 11.03.2020г. по гр.д.№372/2019 по описа на същия съд в частта за разноските.

Частна жалба вх.№2571/17.06.2020г. подадена от И.Г.А., чрез процесуалния си представител адв. Комитов, срещу Определение №124 от 05.06.2020г. постановено по гр.д.№372/2019 по описа на ЦРС, с което е изменено Решение №28 от 11.03.2020г. по гр.д.№372/2019 по описа на същия съд в частта за разноските.

С частната жалба вх.№2544/16.06.2020г се изразява недоволство от обжалвания съдебен акт като се посочва, че всички искове, по които ответникът е направил разходи за адвокатско възнаграждение за уважени, поради което намира, че предвид липсата на своевременно направено възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът е следвало да присъди пълният размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Моли същото да бъде отменено в частта за разликата над сумата от 1230,16 лв. и да бъде заплатен пълния претендиран размер от 1730 лв.

 В срока за отговор е постъпил отговор на частната жалба, подаден от ищеца в първоинстанционното производство, чрез адв.Комитов. Изразява становище за неоснователност на същата, за което излага подробни доводи. 

Частна жалба вх.№2571/17.06.2020г. се изразява недоволство от обжалвания акт в частта, с която е изменено Решение №28 от 11.03.2020г. по гр.д.№372/2019 по описа на същия съд в частта за разноските като същите са увеличени от 669,09 с ДДС на 1230,16 с ДДС.

В срока за отговор е постъпил такъв подаден от ответника, чрез процесуалния представител, с който същата се оспорва. Посочва се, че съгласно съдебната практика при съединяване на исковете по чл.344,ал.1,т.2 и иска по чл.344,ал.1,т.3 КТ , за обезщетението за оставане без работа се дължи допълнителен хонорар, като съобразно действалата към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие  Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждение  претендираното адвокатско възнаграждение е било в минимални размери.

               Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 Жалбите са  подадени в предвидения от закона от надлежно упълномощени представители на страни, имаща право на жалба. Допустими са.

Съгласно чл.248, ал.1  ГПК съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта на разноските. Съгласно ал.3 на същата разпоредба това става с определение, което се постановява в закрито с.з. и подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението.

  Производството пред РС-Царево е образувано по следните искове: по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ, чл.344,ал.1,т.3 КТ, предявен е и насрещен иск по чл.221,ал.2 КТ. Представен е договор за правна зашита и съдействие  от 27.09.2019г. съгласно, който  договореното възнаграждение е в общо размер на 1730 лв. с ДДС за първата инстанция, както следва:670 лв.  по исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ, 700 лв. по иска по чл.344,ал.1,т.3 КТ и 360 лв. по насрещния иск по чл.221,ал.2 КТ. Представени са доказателства за заплащането му по банков път, както и издадена фактура.

Съгласно  чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В текста на цитираната разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на по-нисък хонорар е възможно само в хипотеза на отправено искане в този смисъл от насрещната страна. Служебното повдигане и обсъждане на този въпрос от съда е недопустимо.

В хода на производството ищцовата страна не е направила възражение за прекомерност на посоченото възнаграждение, въпреки че доказателства за това са представени с отговора на исковата молба и предявения насрещен иск, депозирани по делото на 09.10.2019г. Не го е сторила и в последния възможен момент-приключването на съдебното дирене в с.з. на 26.02.2020г., когато е бил представен списък на разноските, ведно с доказателства за извършването им. Предвид липсата на възражение за прекомерност, съдът е длъжен да присъди разноските така, както са поискани и съобразно доказателствата за тяхното извършване и не следва да обсъжда съответствието на претендираното възнаграждение на правната и фактическа сложност, нито да го съобразява с минималните размери по посочената Наредба.

Действително възражение за прекомерност е направено в производството по чл.248, ал.1 ГПК, но то е извън срока и не следва да бъде зачитано.

Предвид изложеното следва да се приеме, че обжалваното определение е правилно в частта, с която размерът е увеличен и  неправилно в частта, с която е оставено без уважение  искането на ответника за увеличение на присъдените разноски за размера над 1230,16 лв. с ДДС до 1730 л. с ДДС и следва да бъде отменено.

                           С  оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 ОТМЕНЯ Определение №124 от 05.06.2020г. постановено по гр.д.№372/2019 по описа на ЦРС, с което е изменено Решение №28 от 11.03.2020г. по гр.д.№372/2019 по описа на същия съд в частта за разноските В ЧАСТТА, с която е  оставено без уважение искането на ответника за увеличение на присъдените разноски за размера над 1230,16 лв. с ДДС до 1730 лв с ДДС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №28 от 11.03.2020г. по гр.д.№372/2019 по описа на РС-Царево  в частта за разноските в следния смисъл: ОСЪЖДА И.Г.А. да заплати на  „Националния институт по метеорология и хидрология“, представляван от проф.д-р Христомир Брънзов сумата от 499,84 лв. с ДДС, представляваща разликата над 1230,16 лв. с ДДС до 1730 лв. с ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА в останалата обжалвана част Определение №124 от 05.06.2020г. постановено по гр.д.№372/2019 по описа на ЦРС.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                ЧЛЕНОВЕ: