Номер 15122.10.2020 г.Град Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Попово
На 24.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
Секретар:Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно
наказателно дело № 20203520200195 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от управителя Х. И. Д. , против Наказателно постановление № ***0 г. на
Директора на РД „АА“ - Р., с което за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр, на осн. чл.
96г, ал. 1, предл. 2 , на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.
Недоволно от наказателното постановление останало дружеството- жалбоподател,
като в законоустановения 7-дневен срок е депозирало жалба срещу него. Моли съдът да го
отмени като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.
Людмил Иванов. Процесуалният представител на страната поддържа жалбата на посочените
в нея основания. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира
разноски.
РД "Автомобилна администрация"- Р., редовно призовани, не изпращат
представител.
Районна прокуратура – Т.П. редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е образувано, за това
че на 12.11.2019 г., около 08:30 часа в гр. *** - Стопански двор, лицензираният превозвач
1
„**, притежаващ лиценз за обществен превоз на товари на територията на Р. **** обратно,
като е изминал 93 км, видно от тахографски лист от дата 12.11.2019 г. на водача Сейрани
Ахмедов Джелилов и пътен лист серия ВА № 283302 от 12.11.2019 г., който водач не
отговарял на изискванията за психологическа годност. Извършена била справка в база данни
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ -Регистър на психологическите
изследвания на водачите, от която било видно, че лицето Сейрани Ахмедов Джелилов с ЕГН
********** нямал валидно Удостоверение за психологическа годност.
Справката била направена на дата 10.06.2020 г. в 11:54 часа, като от нея се виждало, че
последното валидно Удостоверение за психологическа годност било с номер 135453 от
15.02.2013 г. и е било валидно до 15.02.2016 г.
Нарушението било установено при комплексна проверка за периода от 16.03.2019 г. до
16.03.2020 г. и съставен констативен протокол от 10.06.2020 г. на превозвача „**, съставен в
присъствието на управителя на дружеството Х. И. Д. .
За така констатираното нарушение бил съставен ***.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено
обжалваното Наказателно постановление № ***0 г. на Директора на РД "АА" - Р., с което за
нарушения на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр, на осн. чл. 96г, ал. 1, предл. 2 , на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
приложените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като логични,
обективни и непротиворечиви.
При извършената служебна проверка, настоящият състав констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
В случая деянието е квалифицирано за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр, съгласно
която разпоредба лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят
на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата. Наложената на жалбоподателя санкция е на основание чл. 96г, ал.
1, пр. 2 от ЗАвПр, според която норма, който назначи на работа или допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в
2
размер 3000 лв.
Текстът на твърдяната за нарушена разпоредба на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр препраща към
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от същия закон, тъй като изискванията за
психологическа годност са определени в наредбите според цитираната норма от закона.
Видно обаче от направеното описание на разглежданото нарушение в АУАН и в НП,
деянието, за което е санкциониран жалбоподателят, е сведено единствено до допускане от
негова страна, като лицензиран превозвач, да бъде извършен превоз на товари от водач,
който „не отговаря на изискванията за психологическа годност“. Така дадено описанието на
установените обстоятелства по извършване на административното нарушение не дава в
достатъчна степен конкретизация в какво се е изразило обективно отговорното поведение на
наказаното дружество. По този начин същото изначално е поставено да се защитава срещу
правна квалификация, изразяваща се в неотговаряне на водачът на изискването за
психологическа годност, без да е конкретизирано кое е изискването, което не е изпълнено и
къде е регламентирано то. Това според настоящия състав е довело до нарушение при
реализиране на отговорността на жалбоподателя, като при съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са спазени изискванията относно задължителното съдържание на тези
актове, регламентирани съответно в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което налага
извода за незаконосъобразността на наказателното постановление.
Независимо от горното, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл. 10
от ЗАНН допустителите – тези, които пряко не извършват, но допускат извършването на
нарушението се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ.
Доколкото допустителството представлява непопречване на извършване на нарушение от
друго лице, то юридическо лице не може да носи отговорност за допустителство, тоест за
непопречване на извършването на нарушение. Такава отговорност би могъл да носи,
съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗАНН ръководителят на юридическото лице, но като физическо
лице, който може да бъде санкциониран за нарушения, допуснати от негови подчинени. В
тази връзка – за да е налице изпълнително деяние „допуснал“, то субект на
административно-наказателната отговорност може да бъде само и единствено физическо
лице, но не и юридическо лице.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 440.00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***0 г. на Директора на РД "АА" - Р., с
което за нарушения на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр, на осн. чл. 96г, ал. 1, предл. 2 на ***,
със седалище и адрес на управление гр. П. представлявано от управителя Х. И. Д. , е
3
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лв. /три
хиляди лева/.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление гр. П. представлявано от управителя
Х. И. Д. , СУМАТА от 440.00 лв. /четиристотин и четиридесет лева/ разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Т. в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4