О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 260034 24.08.2020 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви въззивен състав,
в закрито
съдебно заседание, проведено в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия НИКОЛАЙ УРУКОВ в.ч.гр.д. № 1487 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от Граждански процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано
е по частна жалба на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к.“*****, представлявано от законен представител: Д.К.К.– изпълнителен директор, чрез адв.З.Й.Ц., против
разпореждане без № от 24.06.2020 г. по ч.гр.д.№ 315/2020 г. по описа на Чирпански
районен съд /СтРС/, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по отношение на вземането за
сумата от 225,47 лв. – неустойка поради предсрочното прекратяване на договора
за мобилните услуги с № ********* от 30.04.2018 год.
Твърди
се, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, т.к. е постановено в
противоречие с материалния закон и при допуснато нарушение на съдо-производствените
правила.
Претендира се отмяната на обжалваното разпореждане и постановяването на
съдебен акт, с който се разпореди издаването на заповед за изпълнение за тези
вземания.
Препис
от частната жалба не се връчва на насрещната страна.
След преценка на становищата на страните и
като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Ч.гр.д.
под № 6049/2019 г. по описа на ЧИПРАНСКИЯ РС е било образувано по заявление на „Т.Б.“
ЕАД – гр.С. срещу А.А.А. *** за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за сумите съответно от 237,60 лв. – неплатени
абонаментни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен номер за периода
от 20.08.2018 г. до 20.11.2018 г., 225.14 лв. – неустойка в размер на три
месечни абонаментни такси, сумата от 167,22 лв. – предсрочно изискуем остатък
от неначислени лизингови вноски, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Заявителят е посочил, че вземането му произтича от сключен на 30.04.2018
г. договор за мобилни услуги с предпочетен номер и същевременно с това и
договор за лизинг, сключен за срок от 24 месеца.
Длъжникът
не изпълнил задължението си да заплати две поредни абонаментни такси в общ
размер от 34,25 лв., за отчетните периоди 20.07.2020 г. – 20.08.2020 г. и в
размер на 35.17 лева за периода от 20.08.2018 год. – 20.09.2018 г., поради
което мобилният оператор прекратил договора.
Поради прекратяването на договора за
мобилни услуги в следствие неизпълнението на потребителя, на основание чл.11 от
договора потребителят дължал неустойка, която се формирала от сумата на
стандартните месечни абонаменти от датата на прекратяването на договора до
датата, до която същият е бил сключен, като максималния размер на неустойката
не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В
случая А.А.А. дължала неустойка в размер на 37,47 лв., представляваща сбора от
три стандартни месечни абонаментни такси.
На 30.08.2018 г. мобилният оператор е прекратил
и договора за лизинг поради неизпълнението от страна на лизингополучателя да
заплати 3 изискуеми лизингови вноски, поради което оставащите 20 лизингови
вноски били обявени за предсрочно изискуеми, а една лизингова вноска била
начислена съгласно договора за лизинг поради факта, че устройството предмет на
договора, все още се държи от лизингополучателя без да е било платено.
С
обжалваното разпореждане съдът е приел, че клаузата за неустойка е нищожна
поради противоречието й с добрите нрави, т.к. неустойката е предвидена за
обезпечаване на задължение по начин, излизащ извън присъщите й обезщетителна и
обезпечителна функции и води единствено до неоснователно обогатяване на
кредитора.
При така установените факти съдът направи
следните правни изводи:
Частната
жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и
разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к. е подадена
от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1 т.2 от ГПК съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането
противоречи на закона или на добрите нрави.
Както е прието в съдебната практика неустойката
е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея
страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, а условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент.
Единият от възможните критерии за
извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението
- съществено или за незначителна негова част.
Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая уговорената с договора за
мобилни услуги неустойка е компенсаторна по своя характер и за нейното
възникване вида на неизпълнение на задължението от страна на потребителя е без
значение.
Предвид, че договорът за мобилни услуги
е договор за периодично изпълнение, то развалянето му има действие само
занапред, а по силата на чл.88, ал.1, изр.ІІ – ро от ЗЗД кредиторът има право
на обезщетение за вредите от неизпълнението, т.е. неустойката може да
обезщетява само такива вреди.
В процесния случай обаче клаузата за
неустойка е уговорена не като обезщетение за вредите от неизпълнението на
договора, а като обезщетение за вредите от развалянето му.
Уговорена по този начин тя противоречи
на принципа на справедливостта, т.к. правото на разваляне на договора поради
неизпълнение от страна на потребителя представлява потестативно право на
мобилния оператор, който по своя преценка може да се освободи от своите
задължения по договора за предоставяне на мобилни услуги и въпреки това да
претендира заплащане на стандартните месечни абонаменти от датата на
прекратяването на договора до датата, до която същият е бил сключен, но не
повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
По този начин необосновано би се
достигнало до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, т.к. от една страна
по свое усмотрение той ще се освободи от облигационната си обвързаност за
останалия срок на договора да предоставя мобилни услуги, а от друга – ще има
право да получи освен обезщетение за вредите от неизпълнението наред с него и
обезщетение под формата на неустойка, за това, че е развалил договора.
Това обуславя извода, че единствената
цел, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й
функции, поради което тя се явява нищожна поради противоречието й с добрите
нрави.
Възражението в частната жалба, че тази
претенция не представлява неустойка, а независимо от развалянето на договора
правомощие на мобилния оператор за обявяване на вноските за предсрочно
изискуеми поради неизпълнението е неоснователно.
С оглед на изложените
съображения въззивният съд намира оплакванията в жалбата на частния
жалбоподател за постановяване на първоинстанционното разпореждане в
противоречие с материалния закон за неоснователни.
Неоснователно е и оплакването за допуснато от заповедният съд съществено
нарушение на съдо-производствените правила.
Нормата на чл.411, ал.2 от ГПК задължава съда в заповедното производство
да извърши преценка за съответствие на претендираното вземане с императивните
правни норми и добрите нрави.
Извършването на тази преценка не противоречи на принципа на
диспозитивното начало, т.к. законът не допуска съществуването на права, които
са в нарушение на установения правов ред, а призвание на съда е да съблюдава за
това.
Обстоятелството дали между страните по една правна сделка е налице спор
относно съществуването на правата, съставляващи предмета й, или не е
налице такъв спор, е без никакво правно
значение, ако с тази сделка се нарушават императивни правни норми или добрите
нрави.
В такъв случай ще е налице нищожност на правната сделка и за страните по
нея не ще се породят права, поради което и не следва да съществува правен ред,
по който страната по такава сделка да може да се снабди с изпълнително
основание и изпълнителен титул за несъществуващо /невъзникнало/ право.
По изложените мотиви въззивният съд намира обжалваното разпореждане за
правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на
основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Чирпански окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане без № от 24.06.2020
г. по ч.гр.д.№ 315/2020 г. по описа на Чирпански районен съд, с което
е отхвърлено заявление на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к.“*****, представлявано от законен представител: Д.К.К.– изпълнителен директор за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу А.А.А.
ЕГН ********** *** по отношение на вземането за сумата от 225,47 лв. –
неустойка поради предсрочното прекратяване на договор за мобилните услуги с №
********* от 30.04.2018 год. и същевременно с това и на договор за лизинг,
сключен за срок от 24 месеца, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.