Решение по НАХД №1051/2025 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 253
Дата: 29 октомври 2025 г.
Съдия: Светлана Кирилова Димова
Дело: 20252230201051
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Сливен, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20252230201051 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод жалба от И. Т. Р. с ЕГН
**********, против наказателно постановление № 2/04.08.2025 година,
издадено от Началник РУ в РУ гр.Т., с което е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС за
нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично, поддържа
жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща свой
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка:
На 18.07.2025 г. полицейските служители св.Й. Г. и св.А. А.ов
били нощна смяна, като около 00:00 часа на 19.07.2025 г. били изпратени на
сигнал за силна музика в с.Сборище. Полицаите посетили адреса, който бил
обект на „Изи пей“, намиращ се до дом №11 на ул. „Георги Димитров и
установили събрала се компания, сред които бил и собственика на обекта
жалбоподателят И. Р.. Полицаите видели, че отвън на отритите площи е
поставена озвучителна тонколона, от която била пусната силно музика.
Полицаите установили, че жалбоподателят И. Р. е собственик на
озвучителната техника и му отправили устно предупреждение, да не нарушава
нощната тишина и спокойствие на гражданите чрез пускането на силна
музика. Жалбоподателят спрял музиката и полицаите напуснали обекта и
1
продължили да изпълняват служебните си задължения. По-късно около 01:27
часа в РУ Т. постъпил втори сигнал за силна музика от гражданин. Поради
това полицейските служители св.Й. Г. и св.А. А.ов посетили гореописания
обект за втори път и констатирали допуснато нарушение на ЗЗШОС от страна
на собственика на тонколоната И. Р.. При това посещение жалбоподателят
отрекъл да е пускал той музика, както и това, че е собственик на
озвучителната техника.
За извършеното нарушение на жалбоподателя на 19.07.2025 г. му
бил съставен акт за установяване на административно нарушение - АУАН №
0532043/19.07.2025 г. за нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, който е предмет
на настоящото производство. АУАН бил връчен на жалбоподателя на
19.07.2025 г., като същият отказал да го подпише и това било удостоверено с
подписа на свидетел. Със съставянето на АУАН било иззето като
доказателство един брой преносима озвучителна система с надпис „FEIYIPU
Professional Audio“. Въпреки, че отказал да подпише съставения срещу него
АУАН, жалбоподателят вписал в него като възражение, че той не е пускал
музика и че обектът не е на негово име. Не са представени възражения по него
в законоустановения срок.
Въз основа на АУАН № 0532043/19.07.2025 г.. на жалбоподателя
било издадено НП №2/04.08.2025 год. за нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС
и е наложено наказание на основание чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС, а именно
„Глоба“ в размер на 500 лв. Наказателното постановление е получено лично
на 14.08.2025 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания
на свидетелите Й. Г. и А. А.ов, доколкото същите са безпротиворечащи и
взаимно допълващи се относно основните подлежащи на доказване факти.
Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния
процесуален ред по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
Съдът прие, че в хода на административно – наказателното производство
не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
2
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с императивните
разпоредби на ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН
реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е
получил лично и е посочил, че няма възражения.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи,
че жалбоподателят И. Р. е извършил нарушението на основание и на което е
издадено и процесното наказателно постановление, с което му е наложено
административно наказание глоба. Съгласно разпоредбата на чл.16а, ал.2 от
ЗЗШОС, забранява се озвучаването от физически лица или от обекти по ал. 1 и
на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено
предназначение, включително когато озвучаването се излъчва от място извън
строителните граници на селищната територия или от неурбанизирана
територия за времето от 14, 00 до 16, 00 ч. и от 23, 00 до 8, 00 ч., с изключение
на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари,
морски гари и при използването на системи за предупреждение и
оповестяване на населението при бедствия. С действията си жалбоподателят Р.
е нарушил горепосочената норма от ЗЗШОС, тъй като е констатирано от
полицейските служители св.Й. Г. и св.А. А., че жалбоподателят е озвучавал с
музикална уредба открита площ в зона и територия, предназначена за
жилищно строителство за времето от 23, 00 ч. до 8, 00 ч., в случая
нарушението е констатирано около 01, 27 ч. на 19.07.2025 г., въпреки че преди
това около 00:00 часа е бил устно предупреден да преустанови пускането на
музика от полицейските органи и по този начин виновно е нарушил
разпоредбата на чл.16а, ал.2 от ЗДШОС.
Съдът намира, че достатъчно ясно и конкретно е описано
констатираното нарушение, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на
3
него НП. Видно от обстоятелствената част на съставения АУАН и на
издаденото НП е описано, не както жалбоподателя посочва „чува се силна
музика“, а това че жалбоподателят пуска висока музика от озвучителна
уредба, с която озвучава открити площи в зони и територии, предназначени за
жилищно строителство, за времето от 23:00 часа до 08:00 часа, а именно на
19.07.2025 г. в 01:27 часа. От свидетелските показания на полицейските
служители е установено по несъмнен начин, че при извършени две проверки
по сигнал за силна музика на обект с адрес: с.Сборище, ул. „Георги Димитров“
музиката е била високо пусната от озвучителна система. Освен това още при
първото си посещение полицейските органи са констатирали собствеността
на тонколоната и това кой е пускал от нея музика, а именно жалбоподателя,
който е бил и устно предупреден да преустанови това. По делото се
установява и това какъв е бил източника на високата музика, а именно
описаната като иззета като доказателство по делото в АУАН “един брой
преносима озвучителна система с надпис „FEIYIPU Professional Audio“ ,
поради което и възраженията на оспорващата страна, че не е
индивидуализиран източникът на озвучаване, са неоснователни.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че поради не измерването на шума с техническо средство,
същият не носи отговорност за допуснатото нарушение. Разпоредбата на
чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС въздига в нарушение самия факт на озвучаване в
оказаните площи в периода от 23, 00 ч. до 8, 00 ч., като в този смисъл ясна е
волята на законодателя да забрани в посочения часови период всяко едно
озвучаване, което би могло да наруши нощната тишина и спокойствието,
каквото в случая се установява. Съобразно приложимата разпоредба на чл.16а,
ал.2 от ЗЗШОС, стойностите на шума са без правно значение за
съставомерността на деянието и в законовата норма не е включен елемента за
сила на звука и измерване с техническо средство (така и в Решение № 9045 от
8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8051/2019 г., VI о.).
На следващо място, съдът констатира, че действително в АУАН е
описано, че е иззето като доказателство “един брой преносима озвучителна
система с надпис „FEIYIPU Professional Audio“, а с обжалваното наказателно
постановление наказващият орган е пропуснал да се произнесе по отношение
разпореждането с веществените доказателства и вещите, които следва да се
отнемат в полза на държавата ( чл. 57, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗАНН).
Съдът намира, че коментираният пропуск не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като не се отнася до въпросите
4
извършено ли е деянието, съставлява ли административно нарушение,
извършено ли е виновно и извършено ли е от жалбоподателя. Пропускът може
да бъде отстранен от решаващия съд, който да реши въпроса с веществените
доказателства, като същевременно произнасянето по отношение на
веществените доказателства за първи път от въззивния съд не ограничава
правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият може да оспори
валидността, допустимостта и съответствието на въззивното решение с
материалния закон пред касационната инстанция.
Предвид горното и на основание чл. 34б от ЗЗШОС вещественото
доказателство по делото - “един брой преносима озвучителна система с
надпис „FEIYIPU Professional Audio“, следва да бъде отнета в полза на
държавата, доколкото принадлежи на нарушителя и е послужила за
извършване на административното нарушение.
Разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС предвижда за нарушение по чл.
16а, ал. 2 физическите лица да се наказват с глоба от 500 до 1000 лв. На
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500
лв., в минималния размер, която се явява законосъобразно и правилно
определено, като съдът счита, че така наложеното административно наказание
съответства на тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение и на
материалното му положение.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
поради липса на допуснати съществени нарушения и доказаност на
извършеното нарушение.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП 2/04.08.2025 година, издадено от Началник РУ в РУ гр.Т.,
с което на И. Т. Р. с ЕГН **********, с адрес: с.Сборище, ул.“Хаджи Димитър“ №2, на
основание чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 500 лв. за нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5