Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, ……………2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в публично
съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
секретар ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа докладваното от
съдия Константинова в.гр. дело № 24
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство
с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 537/19.11.2019 година, постановено по гр.дело № 1347/2019
година, Ловешкият районен съд е осъдил, на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ЛОВЕЧ, ЕИК *********, представлявана от М.С.М. – Директор, с
адрес за призоваване: гр. ***, да заплати на
И.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 1 743.63 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд (след превръщане на нощните часове
към дневни) за периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на ИМ /15.07.2019 г./ до окончателното
изплащане на сумата. Осъдил е ответника да заплати на ищеца разноски по делото
в размер на 300 лева, а на Ловешкия районен съд- държавна такса върху уважения
иск в размер на 69.74 лева и 100.00 лв. разноски - за
изплатения от бюджета на съда депозит за ССчЕ.
Срещу решението е подадена
въззивна жалба от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР – ЛОВЕЧ, с която решението се обжалва като неправилно и
незаконосъобразно.
Изложени са съображения, че при постановяване на своето решение районният съд не е съобразил и не е обсъдил нормата на чл. 179, ал. 4 ЗМВР относно приложимостта на законовите и подзаконовите нормативни актове по отношение на държавните служители в МВР във връзка с изплащане на допълнителни възнаграждения.
Сочи, че съдът е мотивирал съдебния си акт с отменен подзаконов
нормативен акт, какъвто е Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. на МВР и неправилно е приложил чл. 46, ал. 2 ЗНА, тъй
като няма непълен нормативен акт.
Конкретизира, че в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е уредено
допълнително възнаграждение за положен нощен труд и такъв се изплаща на
служителите, а фактът, че в друга наредба- НСОРЗ това възнаграждение е уредено
по друг начин, не прави първата непълна.
Поддържа, че съдът е допуснал смесване между
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и допълнително
възнаграждение за нощен труд и че в конкретния случай не е доказано, че ищецът
е полагал труд в повече от установеното за него работно време ( извънреден
труд), който да не му е заплатен.
Според въззивника, липсва яснота в мотивите на решението за възприемане на коефициент от 1,143, какъвто не се посочва в НСОРЗ, не е съобразена и нормата на чл.9, ал. 1 НСОРЗ, както и режима на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, относно правата на държавните служители в МВР, включително възнаграждения за положен нощен труд и допълнителни възнаграждения.
Моли да бъде
отменено изцяло решението на Ловешкия районен съд и да се постанови друго, с
което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани и се
присъдят разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не
е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия.
В съдебно заседание въззивникът
се представлява от юриск. Р.Р., който поддържа жалбата си и моли да бъде
уважена.
Въззиваемата страна се представлява от адвокат В., който оспорва
жалбата.
От представените доказателства по гр.дело № 1347/2019 г. на Ловешкия
районен съд, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на
задължението си по чл.235 от ГПК, Ловешкият
окръжен съд приема за установено следното:
Въззивното производство е допустимо,
тъй като при подаване на въззивна жалба с вх.№ 13053/26.11.2019 г. е спазен
срокът за обжалване по чл.259, ал.1 ГПК.
Решението на Ловешкия районен
съд е валидно, тъй като не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо.
След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и
правна страна, настоящата инстанция счита обаче, че е неправилно.
И.К.И. *** е
предявил срещу „Областна дирекция на МВР”
гр.Ловеч осъдителен иск за заплащане на сумата от 2047.65 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.07.2016
г.- 15.07.2019 година, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
завеждане на делото и до окончателното изплащане на сумата.
В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил основателността на
претенцията.
От фактическа страна съдът
приема следното:
И.К.И. работи
на длъжността „младши експерт” в Сектор
„Научно-техническа лаборатория” при Окръжна
дирекция на МВР- Ловеч по силата на създадено служебно правоотношение, видно от
Заповед № 295з- 486/02.04.2015 година на Директора на ОДМВР Ловеч и Акт за
встъпване в длъжност от 06.04.2015 година.Представена и длъжностна характеристика
за длъжността.По този факт страните не спорят. Безспорно е също, ищецът е
работел по утвърдени графици и протоколи на 12-часова смяна, включваща и
полагане на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа, при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР.
За процесния период от 15.07.2016
г. до 15.07.2019 г. ищецът твърди, че е положил нощни дежурства общо 1784 часа,
както следва:
-
-
-
-
От заключението на приетата от
съда съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в.л. Стойна Цочева, се
установява, че отчетените (помесечно/ тримесечно) часове за положен нощен труд
от 20.00 часа до 06.00 часа за периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 година са
1776 часа. Във ведомостите за заплати за периода на ищеца са начислени и
изплатени за положения нощен труд суми общо в размер на 444.00 лева. Експертът
е посочил, че за процесния период няма преобразуване на нощен към дневен труд
от работодателя. Паричната равностойност на извънредния труд, изчислен след
преобразуването на нощен към дневен труд с коефициент 1,143 за целия период е в
размер общо на 1 743.63 лева.
При така изложените факти могат да бъдат направени следните правни изводи:
Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 178, ал.1,т.3
във вр. с чл. 187, ал.5,т.2 от ЗМВР - за заплащане на стойността на положен
от ищеца и незаплатен от работодателя извънреден труд, изчислен по правилото на
чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията
на работната заплата.
В чл.176, ал.1 ЗМВР е
разписано, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд.
В чл.142 ЗМВР е уреден статутът на три вида служители в МВР: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. В ал.2 е посочено изрично, че статутът на служителите по т.1 се урежда от ЗМВР. Статутът на другите две категории служители се урежда съответно от Закона за държавния служител и от Кодекса на труда (чл.142, ал.4 и ал.5 ЗМВР).
Ищецът работи на длъжността „младши експерт” в Сектор
„Научно-техническа лаборатория” при Окръжна
дирекция на МВР- Ловеч и е държавен
служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР.
В чл.187 ЗМВР се съдържа подробна регламентация на работното време и отпуски на служителите на МВР. В ал.2 е предвидено, че за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време.Съгласно ал.3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В чл.187, ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период на работа на ищеца
е действала НАРЕДБА № 8121з-592 от
25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, която според чл.1 се прилага за държавните
служители по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР, какъвто е ищецът. В чл.2 е предвидено, че нормалната продължителност на работното време
на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица, а положеният труд от
държавните служители извън установеното редовно работно време не може да
надвишава размера, предвиден в чл.187, ал.7 ЗМВР. В чл.18, ал.1 е уредено, че държавните
служители изпълняват служебните си задължения извън редовното работно време въз основа на заповед за полагане на труд
извън редовното работно време, издадена от ръководителя по чл. 11
или оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции.
След отмяната на тази наредба е приета НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр.60/2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, изменена и допълнена с Наредба за изменение и допълнение в ДВ бр.99 от 13.12.2016 г., в сила от 13.12.2016 г. и горните текстове, уреждащи продължителността на работното време на служителите на МВР са запазени. В чл.18 и следващите се уреждат служебните правоотношения по повод полагане на труд извън редовното работно време. В двете наредби липсва норма, аналогична на нормата по чл. 31, ал. 2 на отменената Наредба № 8121з-407 от 2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. В новия чл.20а от НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г.е предоставена на държавните служители от МВР възможността да откажат полагането на извънреден труд в случаите, когато е достигнат някой от лимитите в чл.8, ал.2 и е посочено, че по изключение се разрешава полагане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 ЗМВР само след изрично писмено съгласие на държавния служител за всеки конкретен случай и при спазване на чл. 187, ал. 8 ЗМВР. Предвидено е, че съгласието по ал.2 се прави в писмена форма и се регистрира в деловодството на съответната структура по установения за това в МВР ред, но не по-късно от началото на неговото полагане.
Към времето, за което се отнася претенцията, са
били в сила Заповед № 8121з-40/15.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи за
определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през
нощта между 22.00 и 06.00 часа, за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните
служители в МВР (отменена с Решение № 1694 от 17.02.2016 година на Върховния административен
съд- ДВ бр.17/2016 г.); Заповед № 8121з-
663 от 5.06.2015 година и Заповед № 8121з- 437 от 28.04.2016 година (отменена с
Решение № 5937 от 12.05.2017 година на Върховния административен съд- ДВ
бр.49/2017 г.). Подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което
до отмяната му, актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни
последици (чл. 195, ал. 1 АПК). Тези заповеди са отменени със Заповед №
8121з- 1428 от 23.11.2017 г. (ДВ бр.98/8.12.2017 г.). Последната заповед, както
и Заповед № 8121з-40/15.01.2015 г. са отменени със Заповед № 8321з-
156/05.02.2020 година, която е действаща към момента. Тези заповеди определят
отчитането и изплащането на допълнителните възнаграждения за нощен труд, за
работа през дните на официални празници, независимо дали представляват
извънреден труд или не, за времето през което служителят е на разположение,
условията за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивка.
В изпълнение на действащите към процесния период заповеди на ищеца е заплащан нощен труд в размер на 0.25 лева за час- за отчетен нощен труд от 1776 часа са му заплатени общо 444 лева.
Като извънреден се дефинира трудът, който е положен по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време- чл.143, ал.1 КТ.
В ЗМВР –чл.187 е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.В ал.5 е регулиран начинът на компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа годишно, като в ал.7 се съдържа ограничението, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Следователно, в ЗМВР се съдържа изрична норма, която определя кой труд се определя като извънреден.Прави се и разграничение между извънреден и нощен труд, като размерът на възнагражденията за извънреден труд е посочен в закона, a условията и редът за изплащане на нощен труд ce определят с наредба на министъра на вътрешните работи, респ. размерът - с негова заповед. В конкретния случай от данните по делото не се установява ищецът да е полагал извънреден труд. Исковата претенция, заявена като такава за извънреден труд, се основава на искането за преизчисляване на положения нощен труд по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, според което при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Настоящият въззивен състав счита, че тази наредба е неприложима в настоящия случай, тъй като служебното правоотношение на ищеца с ответника се урежда от нормите на ЗМВР, съгласно изричната разпоредба на чл.142, ал.2 във вр. с чл.142, ал.1,т.1 и препращане към тази наредба няма. В чл.2, ал.2 от НСОРЗ е очертано приложното ѝ поле, а именно, че тя се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т.2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, а настоящия случай не е такъв. През процесния период за служителите на МВР са се прилагали посочените по-горе наредби, в които липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. В тази насока са и мотивите на ВКС в Решение № 197/7.10.2019 г. по гр.д.№ 786/2019 г., ІV г.о.
Следва да се изтъкне и друг аргумент за неприложимост на наредбата- в чл.9 от НЗОРЗ е регламентрано превръщането на нощните часове положен труд в дневни, чрез умножаване с коефициент тогава, когато нощната продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното (чл.136 и чл.140 КТ). В чл.187, ал.3 ЗМВР е уредено, че нормалната продължителност на дневното и нощно работно време е еднаква- 8 часа. Тълкувайки тези норми на ЗМВР и на Наредба № 8121з-776 от 2016 г. съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа, което е равно на коефициент 1, независимо от формата на собственост и източниците на финансиране. И на това основание не може да бъде уважена заявената претенция за преобразуване на положения от ищеца нощен труд в дневен и претендиран като „извънреден”.
Настоящият въззивен състав приема ,че не е налице извънреден труд при работата през нощта на ищеца като държавен служител – „младши експерт” в сектор „НТЛ” при ОД на МВР-Ловеч, съгласно чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, в случаите когато това е в рамките на утвърдените графици на нормална работа. Часовете положен нощен труд са част от работното му време на смени, а не извънреден труд по смисъла на чл.179 ЗМВР. Данни за положен от ищеца и незаплатен извънреден труд няма (не се излагат и твърдения в този смисъл), поради което липсва основание за присъждане на допълнително възнаграждение по чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР. Исковата претенция е неоснователна и недоказана.
Съдът намира за неоснователен и
акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД-
за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата поради
обусловеността му от главния иск.
Достигайки до обратен извод
Ловешкият районен съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва
да бъде отменен изцяло и вместо него-постановено решение за отхвърляне на иска.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски по делото в размер на 234.87 лева, включващи платена държавна такса за
обжалване- 34.87 лева и юрисконсултско възнаграждение от по 100 лева за двете
инстанции, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 ЗПП и чл.23,т.1 Наредба
за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 537/19.11.2019 година, постановено по гр.дело № 1347/2019 година на Ловешкия
районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ЛОВЕЧ,
ЕИК *********, представлявана от М.С.М.
– Директор, с адрес за призоваване: гр.***, иск по чл.178,
ал.1, т.3 във вр.чл.187, ал.6 от ЗМВР и
чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 1 743.63 лв. (хиляда седемстотин
четиридесет и три лева и 63 ст.), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
(след превръщане на нощните часове към дневни) за периода от 15.07.2016 г. до
15.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба (15.07.2019 г.) и до окончателното изплащане на главницата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***,на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ЛОВЕЧ, ЕИК *********, разноски по делото
в размер на 234.87 лева (двеста тридесет
и четири лева и 87 стот.)
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: