РЕШЕНИЕ
№ 18887
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110146129 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. П. С. срещу „***“ -
чуждестранно търговско дружество /АД/, извършващо дейност в Република България чрез
„***. – клон България“, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 357, ал.1, вр. чл. 128, т .2 КТ, чл. 215, ал. 1, чл. 177 и чл. 264 КТ и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:
1. сумата от 17 755,26 лв., представляваща сбора от неплатени от ответника т.нар.
„секторни плащания“, дължими за периода 01.07.2020 г. до 31.10.2020 г. и за периода
от 21.04/2021 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 10.08.2023 г. до окончателното плащане; както и
сумата от 2293,07 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 10.08.2020 г.
до 10.08.2023 г.;
2. сумата от 36788,94 лв. (след допуснато в о.с.з. на 25.06.2024 г. изменение на иска чрез
увеличение на размера му), представляваща сбора от неизплатени командировъчни
пари по смисъла на Раздел IV от Наредба за служебните командировки и
специализациите в чужбина, дължими за периода 01.07.2020 г. до 31.10.2020 г. и от
21.04.2021 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 10.08.2023 г. до окончателното плащане;
3. сумата от 3770,31 лв., представляваща сбор от неплатени възнаграждения по чл. 177
КТ, дължими за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск през
посочени месеци в периода 01.10.2021 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2023 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 550,93 лв. (след допуснато в о.с.з. на
25.06.2024 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му) – мораторна лихва
върху главницата за периода от 10.11.2021 г. до 10.08.2023 г.;
4. сумата от 908,37 лв., представляваща неплатено възнаграждение за работа на
официални празници в периода 01.05.2021 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната
1
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2023 г. до
окончателното плащане, както и сумата 102,67 лв. – мораторна лихва върху главницата
за периода от 10.06.2021 г. до 10.08.2023 г.;
както и иск с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1 и 2 КТ за прогласяване
недействителността на клаузата на чл. 5б от трудовия договор от 02.04.2019 г., чл. 5б от
трудовия договор от 23.11.2020 г. и допълнителните споразумения към тях, съгласно която
възнаграждението за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счита
включено в размера на основната брутна заплата и работодателят няма да прави отделни
плащания за тези сектори.
Ищцата Д. П. С. твърди, че на 02.05.2019 г. е сключила с ответника „***“ –
чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария,
извършващо стопанска дейност в РБ чрез клон, вписан в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията, трудов договор на основание чл. 68, ал. 4 вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1
КТ, по силата на който е назначена на длъжността „***“. Посочва, че трудовият договор от
02.05.2019 г. е сключен за срок от 18 месеца, който започва да тече от 06.05.2019 г.
Поддържа, че била уговорена брутна заплата в размер на 10685 лв., платима на 12 равни
месечни вноски, в зависимост от действително отработените месеци, като същата включва
всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, в т. ч. основна заплата,
брутна фиксирана сума за допълнителна работа, брутна фиксирана работа за часовете, в
които служителят е в режим на готовност или е бил извикан на работа по време на такъв
режим, брутна фиксирана сума за работа на следобедни или нощни смени, както и брутна
фиксирана сума за прослужено време. Сочи, че е налице уговорка и за секторно плащане от
работодателя за всеки приключен сектор, като сумите за първите 2 сектора за всеки ден ще
се считат включени в размера на основната брутна заплата и ответникът няма да бъде
длъжен да прави отделни плащания и за тях. Допълва, че между страните е налице и
уговорка за плащане на допълнителни командировъчни пари. Пояснява, че сключеният
между страните договор е изменен с анекс от 01.01.2020 г. Твърди, че на 23.11.2020 г.
страните са сключили нов трудов договор със срок 18 месеца, по силата на който е заемала
длъжността „стюард/стюардеса“, като същият е прекратен на 01.07.2023 г. на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ. Поддържа, че работодателят не е изпълнил задължението си за плащане на
уговорените възнаграждения. Твърди, че клаузата на чл. 5а от трудовия договор, съгласно
която възнаграждението за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се
счита включено в размера на основната брутна заплата и работодателят няма да прави
отделни плащания за тези сектори, е недействителна поради противоречието й със законна, а
в условията на евентуалност - поради заобикалянето му, и в частност на разпоредбите на чл.
242 КТ и чл. 247 КТ, вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от дружеството
принципал „***.“, с който твърди, че исковете са недопустими, тъй като са предявени срещу
ненадлежна страна – „***“, които не е работодател на ищцата, и че неин работодател е
клонът, а при условията на евентуалност - че са неоснователни.Твърди, че всички дължими
суми към ищцата били изцяло заплатени. По отношение на претендираните „секторните
плащания“ твърди, че са налице неправилни изчисления, тъй като същите били дължими
след втория сектор за деня, а ищцовата страна включвала всички прелетени сектори.
Оспорва и претенцията за командировъчни плащания, като поддържа, че размерът, записан в
Приложение ЗА от НСКСЧ, е приложим само за екипажите на въздухоплавателни средства,
които летят с национални и регистрационни знаци на Република България, каквито неговите
не са. Командировъчните плащания се определяли със заповед на работодателя, без в
трудовия договор и анексите към него да има препращания към Приложение ЗА от НСКСЧ.
Поддържа, че работодателят имал право да определя командировъчните плащания, вкл. и в
размер, по - малък от 55 евро/ден, като в тази връзка се позовава и на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ.
2
Оспорва и претенцията по чл. 177 КТ, както и тази за заплащане на възнаграждение за
работа през дните на официални празници. Оспорва твърденията за недействителност на
оспорените от ищеца клаузи от договорите, като посочва, че същите са законосъобразни и са
резултат от постигнато съгласие между страните „секторните плащания“ се дължат след
втория прелетян сектор за деня. Релевира възражение за изрекла погасителна давност.
Отправено е искане производството по делото да бъде прекратено като недопустимо,
предявено срещу ненадлежен ответник, а при условията на евентуалност – исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
за периода от 02.05.2019 г. до 01.07.2023 г. между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „***“, а в
последствие „***“. Съгласно чл. 5а от трудовия договор от 02.05.2019 г. работодателят се е
задължил да заплаща на ищцата брутна годишна заплата в размер на 10685 лв., платима на
12 равни месечни вноски в зависимост от броя на действително отработените месеци, която
сума включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер,
включително брутна фиксирана сума за допълнителна работа, извънреден труд и работа по
време на празници, брутна фиксирана сума за часовете, в които служителят е бил в режим на
готовност, брутна фиксирана сума за следобедни и нощни смени, брутна фиксирана сума за
прослужено време. Страните са уговорили и че след всеки планиран и приключен сектор
работодателят ще заплаща на служителя така нареченото „секторно плащане“, като първите
два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на
основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да бъде длъжен да прави
отделни плащания за тези сектори. Размерът на всяко стандартно секторно плащане за
секторите приключени от служителя в един ден, в допълнение към първите два сектора, ще
бъде в размер на 20,54 лв. бруто, която сума ще бъде заплащана всеки месец от работодателя
допълнително (чл. 5б). Уговорено е също така, че служителят има право да получава за
времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла
на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери,
допълнително установени в изрична заповед от работодателя.
С анекси от 01.01.2020 г. и 01.04.2020 г. страните постигнали съгласие за увеличаване
на размера на дължимото на ищцата трудово възнаграждение на 12 234 лв. и за увеличаване
на размерите на компонентите на същото.
На 23.11.2020 г. между страните бил сключен нов трудов договор на основание чл. 67,
ал. 1, т. 1 КТ, по силата на който ищцата е назначена на длъжност „***“, при уговорено
брутно трудово възнаграждение в размер на 12288 лв., включващо горепосочените
компоненти, а размерът на секторното плащане бил увеличен на 24,45 лв. (чл. 5б).
Не е спорно, че трудовото правоотношение с ищцата било прекратено, считано от
01.07.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Съгласно приетото по делото „обяснение на заплатите – ***“ на ответника на
членовете на екипажа се заплащат „дневни пари“ за прелетени първи два сектора, на
стойност за исковия период от 40,09 евро, което се потвърждава от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза и от разпита на вещото лице, както и комисиона,
представляваща възнаграждение за продажби на борда според политиките на компанията в
размер, определян по скала в процент от размера на реализираните продажби средно на
пътник. Това възнаграждение се заплаща за предходния месец.
Като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото в
проведеното на 12.03.2024 г. съдебно заседание са отделени следните обстоятелства: че
3
ищцата през процесния период е изпълнявала международни полети, както и че е летяла на
борда на въздухоплавателно средство под чужди регистрационни знаци.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено въз
основа на приложените по делото писмени доказателства /включително фишове, справки,
графици/ и извършена проверка в счетоводството на ответника, което съдът след преценка
по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено.
Съгласно заключението през процесния период на ищцата са начислявани трудови
възнаграждения, като след направени удръжки за осигуровки, нетните възнаграждения са
изплащани по ведомост. Като част от трудовите възнаграждения, са начислени секторни
плащания. От експертизата се установява, че за периода от 01.07.2020 г. до 31.10.2020 г. и от
21.04.2021 г. до 30.06.2023 г. ищцата Д. С. е прелетяла общо 815 сектора, като само за 131 от
тях работодателят е заплатил възнаграждение в общ размер 3597,80 лв., като посочените 131
сектора, за които е заплатена сумата, представляват 3-ти, 4-ти и т. н. прелетян сектор, докато
останалите 684 сектора, представляват прелетените 2 сектора дневно за всеки отработен ден,
за които е уговорено, че плащането ще бъде калкулирано към заплатата. В случай, че същите
се заплащат отделно, дължимата сума за трудово възнаграждение би била по-голяма с
17718,46 лв., които не са платени от работодателя. Брутният размер на секторните плащания
за 815 прелетени сектори възлиза на 10341,50 лв., като същите са изцяло изплатени от
работодателя на ищцата. Дължимите на ищцата командировъчни пари съгласно на НСКСЧ
/по 55 евро на ден/ възлизали на 36788,94 лв., като разликата между претендираните
командировъчни пари и платените на ищцата е в размер на 18570,63 лв. Съгласно
констатациите на вещото лице ответникът е заплатил на ищцата обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 51 дни в размер на 2562,20 лв. Ако възнаграждението по чл. 177
КТ се изчисли като към брутната заплата се прибавят секторните плащания, вкл. за 1-ви и 2-
ри сектор, то възнаграждението възлиза на 6322,92 лв., при което разликата за доплащане е
3761,72 лв. Ако към базата се включи и секторния бонус единствено за 3-ти, 4-ти и сл.
сектор, обезщетението възлиза на 3558,02 лв., и неплатената част от него е в размер на
995,82 лв. Според заключението размерът на законната лихва върху неизплатеното
възнаграждение по чл. 177 от КТ за всяка една главница изчислена, през периода от
10.11.2021 г. до 10.08.2023 г. възлиза на сумата от 550,93 лв. Дължимото възнаграждение за
работа на ищцата на официални празници през процесния период е в размер на 1073,44 лв.,
а обезщетението за забава в размер на законната лихва върху същото за периода от
01.05.2021 г. до 31.05.2023 г. – 128,01 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Трайната съдебна практика на ВКС приема, че в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ организационно обособената структура притежава
специална правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове, но
постановеното спрямо нея решение обвързва юридическото лице, в чиято организационна
структура е включена. Приема се, че се касае за процесуална легитимация на работодателя
като главна страна по трудови дела, но не като процесуален субституент, чиято легитимация
измества тази на юридическото лице, което предвид обвързаността си от решението, е също
процесуално легитимирано да участва по делото като главна страна. Поради това и в този
случай като надлежни страни в процеса могат да участват, както организационно
обособената структура - поради призната й от КТ правоспособност по трудови спорове, така
и юридическото лице, в чиято структура е, и в чиято правна сфера настъпват правните
последици на решението / Решение № 325/22.07.2011 г. по гр. д. № 954/10 г. на ВКС, ІV г. о.,
Решение № 301/12.06.2012 г. по гр.д. № 966/09 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 380/10.01.2014
г. по гр. д. № 2034/13 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 25/14.03.2022 г. по гр. д. № 1728/21 г. на
4
ВКС, III г. о./.
В случая съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства – Трудов договор от 02.05.2019 г. и Трудов договор от 23.11.2020 г., съдът
намира, че работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ по отношение на трудовото
правоотношение с ищцата е дружеството „***.“, действащо чрез своя клон в България. Ето
защо възражението за ненадлежна легитимация на ответното дружество – „***“ -
чуждестранно търговско дружество /АД/, извършващо дейност в Република България, се
явява неоснователно.
По иска с правно основание чл. 74 КТ.
Съгласно чл. 74, ал. 1 и 4 КТ, трудов договор или само отделна клауза от него са
недействителни, когато противоречат на закона или на колективен трудов договор или ги
заобикалят.
Ищцата твърди, недействителност на клаузата на чл. 5б от трудовия договор от
02.05.2019 г. и чл. 5б от трудовия договор от 23.11.2020 г., като противоречаща на
императивните разпоредби на чл. 242 и чл. 247 КТ вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2
НСОРЗ.
В случая страните са се съгласили, че при приключване на повече от два сектора на
ден, работникът ще получава допълнително възнаграждение за положения труд, като
първите два сектора за деня се включват в основната заплата, а следващите се заплащат
допълнително. Уговорените „секторни плащания” за всеки полет всъщност представляват
допълнително трудово възнаграждение, част от което е включено в основното трудово
възнаграждение, а друга част се заплаща отделно в зависимост от изпълнените летателни
часове. Последното, като част от общото възнаграждение, без всякакво съмнение се дължи
всеки месец за изпълнение на трудови задължения на служителя и има същностна връзка с
изпълнението на възложените му с трудовия договор задачи – плащането му е било
уговорено като постоянен елемент от трудовото възнаграждение и определянето на размера
му зависи от количеството на вложения труд. Тези плащания за 3-ти и следващите сектори
са били и добавяни всеки месец при изчисляване на общото възнаграждение на ищцата.
Естеството на основанието за заплащането им, предвид специфичния характер на
процесните трудови договори, налага извода, че те са сигурни и предвидими, като без
значение е различният им месечен размер /тъй като той е обусловен от възлаганите за
осъществяване полети/ – /Решение № 50233 от 6.06.2023 год. на ВКС по гр. дело № 330/2022
год., IV г. о., ГК/.
В този смисъл не е налице уговорка за престиране на безвъзмезден труд или за замяна
на част от основната работна заплата с допълнителни или други възнаграждения и
плащания. С оспорените клаузи не се отрича дължимостта на основната работна заплата, а
се определят условията за получаване и размерът на допълнително трудово възнаграждение
съобразно положения труд и извършената работа.
Предвид изложеното съдът намира, че не е налице заобикаляне на закона
посредством клаузата, тъй като с договорените изменения в трудовия договор не се цели
постигането на забранен от закона резултат, доколкото от волята на страните по договора
зависи дали ще се заплаща, при какви условия и в какъв размер допълнително трудово
възнаграждение.
Не са нарушени разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 4, ал. 2 НСОРЗ, защото страните са
уговорили допълнително трудово възнаграждение, а положеният от ищеца труд съобразно
изпълнението на определените, характерни и минимални за длъжността трудови задачи се
покрива от основната заплата. И доколкото НСОРЗ изрично предвижда в чл. 13
възможността за уговаряне на допълнително възнаграждение и страните в съответствие с ал.
2 на същия член са определили условията и размера на това възнаграждение, то не е налице
5
противоречие и с чл. 247 КТ.
Поради това, предявеният инцидентен установителен иск за недействителност на
клаузата на чл. 5б от трудовия договор от 02.05.2019 г. и от чл. 5б от трудовия договор от
23.11.2020 г., следва да се отхвърли като неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
За основателността на иска за заплащане на трудово възнаграждение в тежест на
ищцата е да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответника и полагането
на труд за твърдения период, съответно настъпването на предпоставките за начисляване на т.
нар. „секторни плащания” и техния размер, както и падежа на това задължение.
Безспорно между страните по делото е, че през процесния период са били обвързани
от трудово правоотношение, както и че за този период ищцата е изпълнявала трудовите си
задължения. Тези обстоятелства се подкрепят и от приетите по делото писмени
доказателства.
С оглед така възприетия извод и предвид заключенията на приетата по делото ССчЕ,
съдът намира, че ищцата е прелетяла общо 815 сектора в процесния период, като при
съобразяване на уговореното в чл. 5б, от договорите от 02.05.2019 г. и от 23.11.2020 г.,
ответникът не дължи заплащане на възнаграждение за 684 от тях, представляващи 1-ви и 2-
ри сектор, доколкото същото е калкулирано при изплащането на командировъчните пари
към основната заплата на служителя. Предвид констатациите на вещото лице, дължимите
„секторни плащания“ за останалите 131 прелетени сектора възлизат на сумата от 3597,80
лв., която е начислена и заплатена от ответника, поради което и няма останали неплатени
суми за трудово възнаграждение.
Предвид изложеното искът по чл. 128, т. 2 КТ, както и акцесорната претенция за
обезщетение за забава върху възнаграждението следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ.
За основателността на иска, в тежест на ищцата е да докаже, че е била член на
екипажа на въздухоплавателно средство, че е изпълнявала международни полети в
посочения период, размерът на командировъчните пари за всеки ден командировка и
падежът на задължението.
В случая между страните е уговорено, че ищцата има право да получава за времето на
изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на раздел
IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, допълнително
установени в изрична заповед от работодателя.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредбата, персоналът на въздухоплавателните транспортни
средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република България,
получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове
съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3а, а според ал.6,
ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари,
различни от определените в приложенията, в зависимост от експлоатационни и
технологични условия на работа и организация на международните рейсове. Размерът на
командировъчните пари съгласно приложението за длъжността „***“ е до 55 евро на ден.
Съгласно трайно установената практика на ВКС (решения № 1083 от 26.09.2006 г. по гр. д.
№ 2903/ 2003 г. на ВКС, № 1088 от 23.06.2006 г. по гр. д. № 2922/ 2003 г. на ВКС, № 1046 от
04.07.2006 г. по гр. д. № 2874/ 2003 г. на ВКС, № 1047 от 23.06.2006 г. по гр. д. № 2875/ 2003
г. на ВКС) издадените на основание чл. 215 от КТ наредби на Министерски съвет могат да
определят само минимален размер на обезщетенията при командироване. Законодателят е
делегирал на Министерски съвет правото да определя минимални размери на
командировъчните обезщетения, като е допустимо да се определят и по големи размери по
6
реда на колективното или индивидуалното трудово договаряне. Дадената в чл. 31, ал. 6
НСКСЧ възможност на работодателя да определя размери на командировъчните пари,
различни от определените в приложение № 3а в зависимост от експлоатационните и
технологични условия на работа и организация на международните рейсове следва да се
тълкува само и единствено като възможност за определяне на по-голям размер на
обезщетенията при командироване от посочените в приложенията на наредбата, но не и по-
малък такъв. (решение № 753 от 29.03.2011г. по гр. д. №1283/2010г., ВКС, № 129 от
07.07.2016г. по гр. д. № 3736/2015г. ВКС).
Ирелевантно по отношение на дължимостта на посочените в наредбата
командировъчни пари е обстоятелството, дали самолетите на дружеството летят с
национални и регистрационни знаци на Република България, тъй като в индивидуалните
трудови договори страните изрично са уговорили, че служителят има право да получава за
времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла
на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина.
По делото нито се твърди, нито се установява да е установен по-висок размер на
дължимите командировъчни пари с изрична заповед на работодателя, поради което при
изчисляване размера на командировъчните средства следва да се приложат, определените в
НСКЧ минимални размери, въз основа на уредена в чл. 215 КТ законова делегация.
Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза, в периода от 01.07.2020
г. до 30.06.2023 г. ответникът е изплатил на ищцата командировъчни пари в общ размер от
18218,31 лв. Дължимите суми съгласно Наредбата за същия период са в размер на 36788,94
лв. Предвид изложеното, съдът намира, че за процесния период е останала дължима сумата
от 18570,63 лв. (36788,94 лв. - 18218,31 лв.), до който размер искът по чл. 215, ал. 1 КТ е
основателен и следва да се уважи, а за горницата до пълния предявен размер от 36788,94 лв.,
следва да се отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл.
177 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната
заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен
акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя,
доколкото друго не е предвидено в КТ, както и други изрично изброени възнаграждения. В
чл. 15 НСОРЗ като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер наредбата
определя тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов
стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат
постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в
зависимост единствено от отработеното време.
Настоящият съдебен състав приема, че всички предвидени плащания – за 3-ти, 4-ти и
т.н. прелетян сектор, за първите два сектора /формирани и плащани от работодателя като
„дневни пари“/ и секторно плащане, наименувано „бонус“, са елемент от брутното трудово
възнаграждение, въз основа на което се определя възнаграждението за платен годишен
отпуск по чл. 177 КТ. И това е така, тъй като те са предвидими, сигурни и нямат характера
на обезщетение или еднократен паричен стимул. Именно защото тези престации
представляват уговорено допълнително трудово възнаграждение за положен труд, те са били
дължими ежемесечно, постоянно, наред с основното трудово възнаграждение – видно и от
неоспорните от ответника фишове за работна заплата. Работодателят не е притежавал и
правото на преценка дали да заплати това допълнително трудово възнаграждение, а то е
било дължимо при настъпването на обективния факт на осъществяването на първи и втори
сектор, осъществяването на повече от два сектора и осъществяването на по-дълги сектори /с
по-голяма продължителност/, т.е. било е поставено в зависимост само от осъществяването на
7
трудовата функция на ищцата /изпълнени летателни часове/. Следователно уговорените
месечни секторни плащания имат характера на допълнително трудово възнаграждение с
постоянен характер по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 15, ал. 2 НСОРЗ.
Предвид изложеното и при съобразяване на заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, дължимото на ищцата възнаграждение за платен годишен
отпуск с включване размера за допълнително прелетените сектори /както и за първите два
сектора, формирани и плащани от работодателя като „дневни пари“/ за периода от
01.10.2021 г. до 31.12.2022 г. възлиза на сумата от 6323,92 лв. Ответникът е заплатил сумата
от 2562,20 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че за процесния период е останала дължима
сумата от 3761,72 лв., до който размер искът по чл. 177 КТ е основателен и следва да се
уважи, а за горницата до пълния предявен размер от 3770,31 лв., следва да се отхвърли.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на
законната лихва върху неизплатеното възнаграждение по чл. 177 КТ за всяка една главница,
изчислена за периода от 01.10.2021 г. до 10.08.2023 г., възлиза на сумата от 550,93 лв.,
поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен в пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 264 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали
представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Съгласно приетите по делото работни графици и експертното заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, в периода от 01.05.2021 г. до 24.05.2023 г. ищцата е полагала труд
през 19 дни на официални празници, като дължимото й възнаграждение възлиза на 1073,44
лв., а обезщетението за забава в размер на законната лихва – на 128,01 лв.
Предвид изложеното и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес искът
по чл. 264, ал. 1 КТ следва да се уважи в пълния предявен размер от 908,37 лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 10.08.2023 г., до окончателното изплащане
на вземането, както и искът за акцесорното вземане в пълния предявен размер от 102,67 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищцата има право на
направените в производството разноски съразмерно с уважената част на исковете. Същата
претендира такива в общ размер на 2798,40 лв., от които 2000 лв. – адвокатско
възнаграждение, и 798,40 лв. – за превод на писмени доказателства.На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищцата има право на разноски в размер на 1075,54 лв. съразмерно на уважената част
от исковете..
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените в
производството разноски съразмерно на отхвърлената част от претенциите. Същият
претендира и доказва такива в общ размер на 3486,38 лв., от които 450 лв. – депозит за
съдебно-счетоводна експертиза и 3036,38 лв. – адвокатско възнаграждение. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 2146,42
лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 989,41 лв. и депозит за вещото лице по съдебно –
счетоводната експертиза, платен от бюджета на съда в размер на 172,95, или общо сума в
размер на 1162,36 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от
иска.
Макар че решението, с което са уважени предявените искове с правна
квалификация чл. 177 КТ и чл. 264 КТ, не се ползва със сила на пресъдено нещо, по силата
8
на чл. 242, ал. 1 ГПК то притежава изпълнителна сила, поради което съдът следва да допусне
предварително изпълнение на решението в тази част.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ – чуждестранно търговско дружество /АД/, учредено и
съществуващо съгласно законодателството на Унгария, с фирмен № ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, Унгария, ул. „***“ ,***, сграда ***, извършващо дейност в
Република България чрез „*** – клон България“, ЕИК ***, да заплати на Д. П. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, сумите, както следва:
– на основание чл. 215, ал. 1 КТ сумата от 18570,63 лв., представляваща сбора от
неизплатени командировъчни пари по смисъла на Раздел IV от Наредба за служебните
командировки и специализациите в чужбина, дължими за периода 01.07.2020 г. до 31.10.2020
г. и от 21.04.2021 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 10.08.2023 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 36788,94 лв.
– на основание чл. 177, ал. 1 КТ сумата от 3761,72 лв., представляваща сбор от
неплатени възнаграждения за дните, през които Д. П. С. е ползвала платен годишен отпуск в
периода 01.10.2021 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 10.08.2023 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 3770,31 лв.
– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 550,93 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на трудовото възнаграждение за дните, през които Д. П. С. е ползвала
платен годишен отпуск, за периода от 10.11.2021 г. до 10.08.2023 г.;
– на основание чл. 264 КТ сумата от 908,37 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за работа на официални празници в периода 01.05.2021 г. до 31.05.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
10.08.2023 г. до окончателното плащане,
– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 102,67 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на трудовото възнаграждение за работа през официални празници за
периода от 10.06.2021 г. до 10.08.2023 г.;
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. „***“ №
***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, срещу „***“ – чуждестранно търговско дружество /АД/,
учредено и съществуващо съгласно законодателството на Унгария, с фирмен № ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, Унгария, ул. „***“ ***, ***, сграда ***,
извършващо дейност в Република България чрез „*** – клон България“, ЕИК ***, искове,
както следва:
– иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване недействителност на клаузи от
трудовите договори, сключени между Д. П. С., ЕГН ********** и „***“ – чуждестранно АД,
извършващо дейност в Република България чрез „*** – клон България“, ЕИК ***, както
следва: т. 5б от трудов договор от 02.04.2017г. и т. 5б от трудов договор от 23.11.2020 г.;
– иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 17 755,26 лв., представляваща
сбора от неплатени от ответника т.нар. „секторни плащания“, дължими за периода
01.07.2020 г. до 31.10.2020 г. и за периода от 21.04/2021 г. до 30.06.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2023 г. до
окончателното плащане;
9
– иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2293,07 лв., представляваща
обезщетение за забава, начислено върху секторните плащания от трудовите възнаграждения
за периода от 10.08.2020 г. до 10.08.2023 г.;
ОСЪЖДА „***“ – чуждестранно търговско дружество /АД/, учредено и
съществуващо съгласно законодателството на Унгария, с фирмен № ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, Унгария, ул. „***“ ***, ***, сграда ***, извършващо дейност в
Република България чрез „*** – клон България“, ЕИК ***, да заплати на Д. П. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 1075,54 лв. – сторените по делото разноски, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Д. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ – чуждестранно търговско дружество /АД/, учредено и
съществуващо съгласно законодателството на Унгария, с фирмен № ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, Унгария, ул. „***“ ***, ***, сграда ***, извършващо дейност в
Република България чрез „*** – клон България“, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 2146,42 лв. – сторените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „***“ – чуждестранно АД, извършващо
дейност в Република България чрез „*** – клон България“, ЕИК ***, да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата в размер на 1162,36 лв. лв., представляваща разноски по
делото съразмерно на уважената част от иска.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта, с която са уважени исковете по чл. 177 КТ и по чл. 264 КТ.
Решението, в частта относно допуснатото предварително изпълнение подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването
му, а в останалата част – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10