№ 35
гр. Стара Загора, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Й. Георгиев
Членове:Спасена В. Драготинова Русенова
Красимир Р. Рачев
при участието на секретаря Маргарита Д. Стоянова
в присъствието на прокурора ЕМ. В.
като разгледа докладваното от Красимир Й. Георгиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225500600003 по описа за 2022 година
Производството е по глава ХХІ на НПК.
С Присъда № 51 от 07.12.2021г., постановена по НОХД № 2962/2021г.
по описа на Старозагорски районен съд, подсъдимият С. Т. ИВ. с ЕГН
**********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 06.09.2021г. в гр. Стара
Загора, отнел чужди движими вещи – сумата от 1166.64 /хиляда сто
шестдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ от владението на
Татяна И.а Инджова, собственост на „Селена КМ“ ЕООД - гр. Стара Загора, с
МОЛ Мария Георгиева Симеонова, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, поради което
и на основание чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29,
ал.1, б. „а“ и б. „б“ във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, му е наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ при първоначален
„строг“ режим.
Със същата присъда подсъдимият С. Т. ИВ. с ЕГН **********, е осъден
да заплати по бюджетната сметка на ОД на МВР – гр. Стара Загора сумата от
1
72.45 /седемдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща
направени разноски.
Против горепосочената присъда в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е
постъпила жалба от подсъдимия С. Т. ИВ., чрез служебния му защитник –
адв. К.В. от АК – Стара Загора.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност
на постановената присъда. Прави се искане същата да бъде изменена и да
бъде намален размера на наложеното наказание.
В жалбата не се съдържат искания за събиране на нови доказателства.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
Глава ХХVІІ от НПК. Подсъдимият С. Т. ИВ. на основание чл.371, т.2 НПК е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора пледира
съдебният акт да бъде потвърден така, както е постановен.
Защитникът на подсъдимия – адв. К.В. от АК – Стара Загора взема
становище да бъде изменена присъдата, наложена от Старозагорския районен
съд на подзащитния му, като бъде намалено определеното наказание.
Подсъдимият С. Т. ИВ. поддържа становището на своя защитник – адв. В..
Окръжният съд след като извърши цялостна служебна проверка на
присъдата и взе в предвид основанията изтъкнати в жалбата на
подсъдимия, прие за установено следното:
Подсъдимият С. Т. ИВ. е роден на 18.05.1979 година в град Казанлък,
област Стара Загора. Същият е с постоянен адрес в град Казанлък, ул.
"Черганово" № 26 и настоящ адрес: село Христо Даново, община Карлово,
област Пловдив, ул. "20 – та" № 9. Българин, български гражданин, неженен,
осъждан, с основно образование, безработен, ЕГН **********.
Подсъдимият многократно осъждан за извършени престъпления от общ
характер, както следва:
С присъда № 41/16.03.2016 година по НОХД 300/2016 година влязла в сила
от 01.04.2016 година по описа на Районен съд – град Стара Загора за
престъпление по 196 ал. І т. 1 във връзка с чл. 194 ал. І във връзка с чл. 29 ал. І
б. „а" и б. „б от НК във връзка с чл. 373 ал. ІІ от НПК във връзка с чл. 58 а във
2
връзка с чл. 54 от НК, на И. било наложено наказание “лишаване от свобода“
за срок от две години в затворническо заведение от "закрит" тип при
първоначален „СТРОГ" режим на изтърпяване, съобразно чл. 60 ал. І и чл. 61
т. 2 от ЗИНЗС. На основание чл. 59 ал. І т. 1 от НК, съдът приспаднал от така
наложеното наказание времето, през което обвиняемият бил задържан под
стража по досъдебното производство, считано от 30.12.2015 година, като един
ден задържане се зачитал за един ден "лишаване от свобода".
На 04.08.2017 година бил освободен от затвора Стара Загора
по изтърпяване.
Със споразумение, (присъда), № 164/25.09.2019 година по НОХД 992/2019
година на Районен съд – Казанлък влязла в сила на 25.09.2019 година за
престъпление по чл. 196 ал. І т. 1 във връзка с чл.194 ал. І във връзка с чл.29
ал. І б. „а" и б. „б" във връзка с чл.26 ал. І от НК, извършено в периода от
04.03.2019 година - 16.03.2019 година в град Казанлък, на И. било наложено
наказание "лишаване от свобода" за срок от две години при първоначален
"СТРОГ" режим на изтърпяване, а на 25.05.2021 година изтърпял общо
наказание и бил освободен от затвора Стара Загора.
С присъда № 115/16.09.2019 година по НОХД № 1916/2019 година на
Районен съд - Стара Загора, влязла в сила от 02.10.2019 година за извършено
престъпление на 06.09.2017 година в град Стара Загора по чл.196, ал.1, т.2 във
връзка с чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл. 29, ал.1,
б."а" и б. "б" от НК във връзка с чл.54 във връзка с чл.58 а ал.1 от НК, на И.
било наложено наказание – две години "лишаване от свобода", което да
изтърпи при първоначален "СТРОГ" режим, като на основание чл.59, ал.1 НК,
съдът зачел изтърпяното до момента наказание по МН "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА" от 29.05.2019 година. На 25.05.2021 година бил освободен от
затвора Стара Загора поради изтърпяване на общо наказание.
Със споразумение № 202/11.12.2019 година по НОХД № 1107/2019 година
на Районен съд - Казанлък, влязло в сила от 11.12.2019 година за извършено
на 12.04.2019 година престъпление в град Казанлък по чл. чл. 196 ал. І т. 1 във
връзка с чл. 194 ал. І във връзка с чл. 29 ал. І б. "а" и б. "б" във връзка с чл. 54
от НК, на И. било наложено наказание две години "лишаване от свобода" при
първоначален "СТРОГ" режим. На 25.05.2021 година е освободен от затвора
Стара Загора по изтърпяване на общо наказание.
3
С присъда № 67/17.12.2019 година по НОХД № 404/2019 година на
Районен съд - Казанлък, влязла в сила от 01.01.2020 година за извършено на
26.01.2018 година престъпление в град Казанлък по чл. 196 ал. І т. 1 във
връзка с чл. 194 ал. І във връзка с чл. 29 ал. І б. „а" и б. „б" във връзка с чл.54
от НК, на И. било наложено наказание две години "лишаване от свобода" при
първоначален "СТРОГ" режим. Освободен от Затвора – Стара Загора на
25.05.2021 година по изтърпяване на общо наказание.
С определение №38/04.02.2020 година по ЧНД 1405/2019 година на Районен
съд – Казанлък, влязло в сила от 19.02.2020 година, съдът кумулирал
наложените наказания по споразумение по НОХД 992/2019 година по описа
на PC - Казанлък влязло в сила на 25.09.2019 година; присъда по НОХД
1916/2019 година по описа на PC - Стара Загора, влязла в сила на 02.10.2019
година и споразумение по НОХД 1107/2019 година по описа на PC -
Казанлък, влязло в сила на 11.12.2019 година, като определил на
подсъдимия И. едно общо наказание по посочените три дела в размер на две
години "лишаване от свобода" при първоначален "СТРОГ" режим.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, съдът зачел времето, през което И. бил
с мярка за неотклонение „Задържане под стража", считано от 29.05.2019
година и на основание чл.25, ал.2 от НК приспаднал изтърпяното до момента
наказание. Съдът постановил да изтърпи отделно от така определеното общо
наказание и наказанието от ЕДНА ГОДИНА "лишаване от свобода" при
първоначален "строг" режим, наложено му със споразумение по НОХД
591/2018 година по описа на РС- Казанлък, в сила от 04.06.2018 година.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, съдът зачел времето, през което
обвиняемият бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража", считано
от 03.04.2018 година.
На основание чл.25, ал.2 от НК приспаднал изцяло изтърпяното наказание
по споразумение по НОХД 591/2018 година по описа на PC- Казанлък.
С определение № 179/12.06.2020 година по ЧНД № 180/2020 година влязло
в сила от 27.06.2020 година съдът кумулирал наложните наказания по
споразумение по НОХД 992/2019 година по описа на PC - Казанлък, влязло в
сила на 25.09.2019 година; присъда по НОХД 1916/2019 година по описа на
PC - Стара Загора, влязла в сила на 02.10.2019 година; споразумение по
НОХД 1107/2019 година по описа на PC - Казанлък, влязло в сила на
4
11.12.2019 година и присъда по НОХД 404/2019 година по описа на РС -
Казанлък, влязла в сила на 01.01.2020 година, като определил на И. едно общо
наказание по посочените четири дела в размер на две години "лишаване от
свобода" при първоначален "строг" режим.
На основание чл.24 от НК, съдът е увеличил така определеното общо
наказание с шест месеца. На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, съдът зачел
времето, през което И. бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража",
считано от 29.05.2019 година. На основание чл.25, ал.2 от НК приспаднал
изтърпяното до момента наказание и постановил И. да изтърпи отделно от
така определеното общо наказание и наказанието от ЕДНА ГОДИНА
"лишаване от свобода" при първо¬начален "СТРОГ" режим, наложено му със
споразумение по НОХД 591/2018 година по описа на РС - Казанлък, в сила от
04.06.2018 година.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, съдът е зачел времето, през
Което обвиняемият бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража",
считано от 03.04.2018 година и на основание чл.25, ал.2 от НК приспаднал
изтърпяното наказание.
Настоящото деяние е извършено от подсъдимия И. в условията на "опасен
рецидив" по смисъла на чл. 29 ал. І б.”а” и б. "б" от НК, тъй като към момента
на осъществяването му, (06.09.2021 година), е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на "лишаване от свобода" не по–малко от една
година, (в частност наказанието било две години лишаване от свобода),
изпълнението на което не е било отложено на основание чл. 66 от НК. В
същото време, срещу подсъдимия имало влязла в сила още една присъда, (с
наложено наказание "лишаване от свобода" за две години), която била за
умишлени престъпления от общ характер, и за нито едно от двете
наказанието не било отложено на основание чл. 66 от НК. Бил освободен от
затвора на два пъти, (на 04.08.2017 година и на 25.05.2021 година), но до
извършването на настоящото деяние, 06.09.2021 година), не са били изминали
пет години от изтърпяване на наказанията, съгласно разпоредбите на чл.30 от
НК.
Свидетелката Татяна И.а Инджова живеела в град Стара Загора и през месец
юни 2021 година работила като продавач – консултант в магазин „нонстоп“,
собственост на фирма "Селена – КМ" ЕООД – Стара Загора, намиращ се на
5
ул. "Христо Ботев" № 80, с управител – свидетелката Мария Георгиева
Симеонова.
На 06.09.2021 година свидетелката Инджова била на работното си място и
около 07:52 часа. В супермаркета влязъл непознат за нея клиент. Това бил
именно подсъдимият С. Т. ИВ.. Бил среден на ръст, с маска на лицето
съгласно противоепидемичните изисквания, облечен с черно кожено яке и
черни дънки. Изминалата нощ бил прекарал в казино "Верея", където на
залагания загубил голяма част от наличните си пари, а останалите му оскъдни
средства били достатъчни само за кутия цигари и вафла. Подсъдимият не
работел никъде и единствения начин да си набави пари бил да извърши
кражба. Затова докато заплащал избраните продукти на касата се оглеждал
наоколо и случайно видял, че върху един рафт до бюрото зад продавачката
била оставена черна найлонова торбичка. Предположил, че в нея имало
парични средства и решил да я вземе. Когато след малко свидетелката
Инджова се отместила от касовата зона, подсъдимият се приближил,
протегнал ръка и взел торбичката. Уверил се, че вътре имало пари – сумата от
1166, 64 лв. и побързал да напусне магазина, за да не бъде разкрит. Излизайки
навън се насочил към автогарата и хотел "Железник", където имало игрални
автомати. Отнетата сума похарчил на хазартни залагания и за наркотици.
Същия ден свидетелката Инджова установила липсата на торбичката,
предположила, че била открадната и разгледала записите от монтираните в
търговския обект видеокамери. Виждайки кадрите си спомнила, че рано
сутринта обслужила подсъдимия. Вгледала се внимателно в действията му и
възприела, че той взел торбичката с парите. Веднага сигнализирала за
случилото се на свидетелката Мария Симеонова. Тъй като последната била
собственик и управител на магазина, в първия работен ден подала от свое име
заявление в Полицията.
След като извършила проверка на наличните парични ресурси в магазина в
деня на кражбата и приспаднала средствата заплатени към различните
доставчици, свидетелката Симеонова изчислила, че точният размер на
откраднатата сума от обекта бил 1166, 64 лв.
Видеофайловете от записите на камерите били прехвърлени на СД диск с
надпис "Sony" – "DVD+R" 120 min и предадени на полицейските служители.
За да приеме за безспорно установена гореизложената фактическа
6
обстановка, първоинстанционният съд е установил, че самопризнанията на
подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства /както вече бе посочено,
производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава ХХVІІ от
НПК/.
От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство техническа експертиза № 565 от 04.10.2021г., изготвена от
вещото лице инж. Димитър Киров Димитров /л.21-35 от ДП/ се установява, че
предоставеният за изследване оптичен носител с надписи „Sony“, „DVD+R“,
120 min, 4,7 gb, представлява цифров носител на информация, съдържащ 3
броя файлове с разширение "mp4". На всеки един от файловете се вижда лице
от мъжки пол, облечено с черно кожено яке, носещо предпазна маска, с бели
маратонки, което влиза в търговския обект, пазарува стоки, а след
отместването на касиерката от касовата зона се пресяга и взема предмет от
зоната около касата, след което напуска магазина. От предоставеният за
изследване оптичен носител са били подбрани общо 32 цветни изображения
във формат "jpg", по показания на таймкода вкопиран в изображенията, по
файлове.
Законосъобразно е прието от решаващия съд, че гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от
обясненията на подсъдимия С. Т. ИВ., показанията на свидетелите Мария
Георгиева Симеонова /л.16 от ДП/, Татяна И.а Инджова /л.17 от ДП/, Даниел
Петров Димитров /л.18 от ДП/, дадени на досъдебното производство,
заключението на техническа експертиза № 565 от 04.10.2021г. /л.21-35 от ДП/
и другите писмени доказателства по описа на досъдебното производство.
В тази връзка въззивният съд не намира за необходимо да коментира
всяко едно от доказателствата поотделно. Районен съд – Стара Загора, както
вече бе посочено, логично и ясно е съпоставил доказателствата и е посочил
конкретно въз основа на кои доказателства възприема гореизложената
фактическа обстановка и защо ги кредитира с доверие. Следва да се
отбележи, че пред настоящата инстанция подсъдимият С.И. по същество
изразява недоволство единствено от размера на наложеното му наказание
“Лишаване от свобода”.
При така установените факти, първоинстанционният съд обосновано е
7
приел, че подсъдимият С. Т. ИВ. от обективна и субективна страна е
осъществил престъпния състав на чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
В случая, Окръжният съд намира за неоснователни доводите на
подсъдимия и защитника му - адв. К.Б. В. от АК – Стара Загора за явна
несправедливост на наложеното наказание. Първоинстанционният съд при
определяне вида и размера на наказанието се е съобразил с двата основни
принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, като подробно е посочил кои
обстоятелства приема като смекчаващи отговорността и кои като отегчаващи.
Като отегчаващи вината обстоятелства законосъобразно са отчетени
обременено съдебно минало, включително за други умишлени престъпления
от общ характер, извън тези, обуславящи квалификацията по чл.29, ал.1, б.
„б“ от НК, лоши характеристични данни, престъпна склонност към
осъществяване на престъпления против собствеността. В случая въззивният
съд не възприема становището на първостепенния съд, че направените
самопризнания от подсъдимия следва да се отчитат като смекчаващо вината
обстоятелство – производството пред първата инстанция е протекло по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК.
С оглед на гореизложеното, така определеното наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 3 /три/ години при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване, /след редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК/, се явява справедливо.
В тази връзка, Окръжният съд намира, че всяка по-следваща проява на
снизходителност при определяне размера на наказанието на подсъдимия би
била в разрез с изискванията на закона.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Стара Загора намира, че
обжалваната присъда е правилна, обоснована и наложеното наказание на
подсъдимия е явно справедливо, поради което на основание чл.334, т.6 от
НПК, същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 51 от 07.12.2021г., постановена по НОХД
8
№ 2962/ 2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9