№ 562
гр. Плевен, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. З.
ЖАНЕТА Д. Г.А
при участието на секретаря В. Н. П.
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно гражданско дело
№ 20224400500774 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 105/05.07.2022 г. по гр.д. № 494/2021 г. Кнежанският
районен съд е признал за установено на основание чл. 422 от ГПК между
страните М. И. М. от гр. В. и З. А. З. К. съществуваването към 25.02.2021 г. на
паричното вземане на М. И. М. към З. А. З. К. от гр. К. за сумата от 958,30 лв.
- главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2021
г. до окончателното й заплащане, представляваща част от вземането, за което
е издадена заповед за иЗ.ълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 199/2021 г.
по описа на РС Кнежа.
Със същото решение Кнежанският районен съд е отхвърлил като
неоснователен предявения от М. И. М. от гр. В. против З. А. З. К. иск с правно
основание чл. 422 от ГПК за разликата над сумата от 958,30 лв. до
предявения размер от 1 729 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
представляваща останалата част от вземането, за което е издадена заповед за
иЗ.ълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 199/2021 г. по описа на РС Кнежа.
Със същото решение Кнежанският районен съд е осъдил З. А. З. К. да
1
заплати на М. И. М. направените по делото разноски в заповедното и
исковото производство съобразно уважената част от иска.
Недоволен от така постановеното решение в частта, в която е уважен
предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК е останал въззивника
З. А. З. К., който чрез пълномощника си адвокат П. П. от ПлАК го обжалва
пред ПОС в законния срок. Във въззивната жалба се излагат доводи за
неправилност, незакосъобразност и необоснованост на съдебения акт в
обжалваната част. Според въззивника неправилно РС е приел, че сумата от 1
976,30 лв., платена авансово от него чрез Еконт за сключване на договора за
аренда между страните не следва да бъде съобразявана при отчитане на
извършените плащания по договора за аренда между страните, сключен на
27.05.2016 г.. Поддържа, че с оглед площта на земята, предмет на договора за
аренда – 39,804 дка за четири стопански 2016/2017, 2017/2018, 2018/2019 и
2019/2020 г. същият е дължал на въззиваемата арендно плащане в общ размер
на 7 960,80 лв., което се явява платено изцяло на въззиваемата при отчитане
на всички извършени плащания в нейна полза, в това число на сумата от 1
976,30 лв., посочена по-горе. Във въззивната жалба са посочени по дати и
размер всички извършени плащания от въззивника на въззиваемата и се
твърди, че всички те имат за основание сключения договор за аренда между
страните, тъй като по делото не са събрани доказателства между страните да
съществува друго облигационно правоотношение, което да обосновава
плащанията. Позовава се на заключението на приетата съдебно-счетоводна
икспертиза /ССчЕ/ и на показанията на раЗ.итаната свидетелка С. К. относно
основанието за извършения превод на паричната сума. Моли се въззивния
съд да постанови решение, с което да отмени решението на РС Кнежа в
обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявения иск. С жалбата се претендират направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции. Представени са квитанция за внесена
държавна такса по въззивната жалба и пълномощно/договор за правна помощ.
В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна М. И. М. чрез пълномощника й
адвокат Ц. В. от ВрАК, с който се оспорва основателността на въззивната
жалба. Според въззиваемата извършеното плащане на сумата от 1 976,30 лв.
не е свързано с договора за аренда, тъй като е направено преди сключването
му и не е отразено в сключения в последствие договор за аренда. Позовава се
на заключението на приетата ССчЕ и счита, че присъдената сума съответства
на дължимата сума на арендното плащане за стопанската година. В
заключение се моли въззивният съд да отхвърли въззивната жалба и да
потвърди решението на РС Кнежа в обжалваната част, като присъди на
въззиваемата страна направените по делото разноски. Представени са
пълномощно и договор за правна помощ.
В съдебното заседание въззивникът не се явява, но чрез пълномощника
си адвокат П. П. от ПлАК поддържа въззивната жалба и претендира
2
направените по делото разноски. В депозираните по делото писмени бележки
пълномощника на въззивника поддържа доводите във въззивната жалба,
които не следва да бъдат преповтаряни.
Въззиваемата страна не се явява и не представлява, но чрез
пълномощника си адвокат Ц. В. от ВрАК поддържа отговора на въззивната
жалба и становището си за нейната неоснователност.
Въззивният окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в
жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ал. 1
от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
от съда.
С ИМ депозирана пред РС Кнежа ищцата М. И. М. е предявила против
ответника З. А. З. К. иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 8 ал.
1 от ЗАЗ за установяване на съществуването на вземането й за сумата от 1
729 лв., представляваща неплатено арендно плащане за стопанската
2019/2020 г. по договор за аренда, сключен на 27.05.2016 г. , ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2021 г. до окончателното
му иЗ.лащане, за което е издадена заповед за иЗ.ълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 199/2021 г. по описа на РС Кнежа.
В ИМ ищцата е посочила, че между страните е сключен на 27.05.2016 г.
договор за аренда по отношение на три ниви в с. ***, община Б.С., подробно
описани в ИМ при арендна цена в размер на 50 лв./дка, както и че ответникът
в качеството на арендатор е иЗ.ълнявал задълженията си със забава, като за
стопанската 2019/2020 г. е останал да й дължи сумата от 1 729 лв.. Твърди се,
че тези обстоятелства са породили правният й интерес да подаде заявление по
чл. 410 от ГПК, което е уважено от РС Кнежа и е издадена заповед за
иЗ.ълнение, но ответникът в качеството на длъжник в заповедното
производство е подал писмено възражение в законния срок и на ищцата е
указано да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по
заповедта.
В отговора на ИМ, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
оспорил основателността на предявения иск. Признал е, че между страните за
четири стопански години е действал сключен договор за аренда по отношение
на посочените в ИМ земеделски земи, но е направил възражение за пълно
погасяване на задълженията си към ищцата преди подаване на заявлението.
Позовавал се на извършени плащания по договора, както следва: с РКО чрез
Еконт на сумата от 1 976,30 лв., с платежно нареждане от 01.11.2017 г. на
сумата от 1 683 лв., с платежно нареждане и съгласно банково извлечение от
15.05.2019 г. на сумата от 1 740 лв., съгласно банково извлечение от
3
11.12.2019 г. на сумата от 1 738,50 лв. и с платежно нареждане от 29.01.2021
г. на сумата от 1 000 лв.. Счита, че със заплащане на сумата от 8 137,80 лв. е
иЗ.ълнил изцяло задълженията си по договора за аренда между страните за
четирите стопански години и частично е надплатил на ищцата.
За да уважи частично предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1
вр. чл. 8 ал. 1 от ЗАЗ за сумата от 958,30 лв., представляваща дължимо
плащане по договора за аренда за стопанската 2019/2020 г., РС Кнежа е
приел, че с оглед заключението на приетата ССч за посочената стопанска
година неплатеното рендно плащане за реално обработваната земя е в този
размер. РС е съобразил представените доказателства за извършено на
23.11.2015 г. плащане от С. К. на ищцата в размер на сумата от 1 976,30 лв.
чрез Еконт, но е приел, че по делото не са представени писмени доказателства
въз основа на които да се направи обоснован извод, че плащането съставлява
авансово плащане по договора за аренда, сключен шест месеца по-късно, като
е съобразил, че съгласно договора плащането се извършва след приключване
на съответната стопанска година.
Съгласно раЗ.оредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо и спорът следва да бъде
разгледан по същество.
Не се спори между страните, а видно и от приложеното към
доказателствата ч.гр.д. № 250/2021 г. по описа на РС Б.С., че въззиваемата е
подала заявление за издаване на заповед за иЗ.ълнение по чл. 410 ГПК против
въззивника като длъжник на 25.02.2022 г. пред този съд, но делото е
прекратено и иЗ.ратено по подсъдност на РС Кнежа. Установява се, че делото
е образувано като ч.гр.д. № 199/2021 г. по описа на РС Кнежа и въз основа на
заявлението е издадена заповед за незабавно иЗ.ълнение № 133 от 26.03.2021
г., с която съдът раЗ.оредил на въззивника да заплати на въззиваемата сумата
от 1 729 лв., представляваща главница по неплатено арендно плащане за
стопанската 2019/2020 г. по договор за аренда, сключен на 27.05.2016 г. ,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2021 г. до
окончателното му иЗ.лащане, както и направените по делото разноски в
размер на 36,10 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско
възнаграждение.Установява се, че след подадено възражение по чл. 414 от
ГПК от страна на въззивника в качеството на длъжник с определение от
09.06.2021 г. РС Кнежа на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК е указал на
въззиваемата да предяви иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване
съществуването на вземането си по издадената заповед по чл. 410 от ГПК
против длъжника. Съобщението до въззиваемата с указанията на съда е
връчено на 22.06.2021 г., а ИМ е подадена на 19.06.2021 г. в срока по чл. 415
ал. 4 от ГПК, поради което следва да се приеме, че предявения иск с правно
основание чл. 422 ал. 1 от ГПК е допустим.
4
Безспорно се установява от представеният по делото в първата
инстанция договор за аренда, сключен на 27.05.2016 г. /л. 68/ , с нотариална
заверка на подписите на страните, сключен от въззивника чрез пълномощника
му С. К., че със същия страните са договорили въззиваемата да предостави на
въззивника под аренда зедемелски земи в землището на с. ***, община Б.С. с
обща площ 39,804 дка за пет стопански години, считано от стопанската
2016/2017 г., започваща на 01.10.2016 г. срещу годишна рента в размер на
50лв./дка, платимо еднократно след приключване на стопанската година на
01.10. на същата година. Установява се от представеното по делото в първата
инстанция споразумение между страните от 22.05.2020 г. , че договорът е
прекратен по взаимна съгласие на страните, считано от приключване на
стопанската 2019/2020 г., както и че страните са се съгласили въззивникът, в
качеството на арендатор да заплати на въззиваемата арендно плащане само за
обработваемите площи за тази стопанска година.
Установява се от представеното в първата инстанция платежно
нареждане от 29.01.2021 г., че със същото въззивникът е заплатил на
въззиваемата сумата от 1 000 лв., съставляваща частично плащане за наем на
земеделска земя в землището на с. *** за 2019/2020 г..
Установява се от представените по делото платежни нареждания и
банкови извлечения от сметката на въззивника, че въззивникът е заплатил на
въззиваемата следните парични суми: на 01.11.2017 г. сумата от 1 683 лв. за
наем земя в зем. ***, на 15.05.2019 г. сумата от 1 740 лв. за рента в с. *** за
стопанската 2017/2018 г., на 11.12.2019 г. на сумата от 1 738,50 лв. за рента в
с. *** за стопанската 2018/2019 г.,
Установява се от представения по делото РКО от 20.11.2015 г., че в
същият е отразено плащане на сумата от 1 976,30 лв. за наем земя авансово з-
ще с. ***, по куриер на Еконт.Установява се от раЗ.иската за прием на
паричен превод, че на 23.11.2015 г. сумата от 1 976,30 лв. е иЗ.ратена от С. К.
на въззиваемата за плащане чрез офис в гр. В..
Установява се от изявлението на въззиваемата М. И. М. пред РС Кнежа
в о.с.з. на 14.06.2022 г. по реда на чл. 176 от ГПК, че същата е получавала
парични суми от арендатора И. С., с който е имала сключен договор за аренда
преди процесния договор и към момента на получаване на сумата. Същата
заявява, че сумата отговаря на дължимите суми от този арендатор, не е
познавала С. К. към този момент, не е имала уговорки с нея за авансово
плащане и не се е споразумявала за извършване на авансово плащане с
посоченото лице по договора.
Установява се от обясненията на пълномощника на въззивника пред РС
Кнежа в същото о.с.з. С. К., че сумата е преведена на въззиваемата за да
остави земята при нея и да преподпише договора за бъдещ период.
Установява се от приетото по делото в първата инстанция заключение
на ССЧЕ, изготвено от вещото лице С. Б., което не е оспорено от страните и
като компетентно съдът въЗ.риема, че същото е съобразило при работата си
5
само представените по делото доказателства за извършени плащания от
страна на възззивника към въззиваемата след сключване на договора за
аренда. Вещото лице установява, че за всяка от стопанските години
2016/2017, 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 г. арендното плащане е в размер
на 1 920 лв. или общо за четирите стопански години в размер на 7 960 лв..
Вещото лице установява, че с преведените от въззивника на въззиваемата
парични суми са погасявани частично задълженията му за арендно плащане
за приключилата стопанска година и към датата на заключението са останали
неплатени следните парични суми: сумата от 306,62 лв. за стопанската
2016/2017 г., сумата от 250,20 лв. за стопанската 2017/2018 г., сумата от
251,70 лв. за 2018/2019 г. и сумата от 990,20 лв. за 2019/2020 г., а общият
размер на неплатените арендни плащания за четирите стопански години е
1 798,72 лв.. След преизчисляване на дължимото арендно плащане съобразно
реално обработваната от въззивника земеделска земя предоставена му под
аренда от въззиваемата по данни от ОС „Земеделие“ гр. Б.С., вещото лице
заключава, че общият размер на неплатените арендни плащания за четирите
стопански години е 1671,12 лв., от които за стопанската 2019/2020 година в
размер на 958,30 лв.. Вещото лице е посочило в заключението, че не е отчело
като платена по договора сумата от 1 976,30 лв., иЗ.ратена от С. К. на
въззиваемата чрез Еконт, тъй като сумата е иЗ.ратена на 23.11.2015 г. , а
договорът за аренда е сключен на 27.05.2016 г..
С оглед представените по делото писмени доказателства въззивният съд
приема, че по силата на сключения между страните договор за аренда на
27.05.2016 г. въззивникът се е задължил да заплаща на въззиваемата след
изтичане на всяка стопанска година на 01.10. на същата, договорената между
страните дължима годишна арендна вноска в размер на 1 920 лв. при
договорено плащане в размер на 50 лв./дка. По делото липсват писмени
доказателства, тежестта за което е върху въззивника, страните да са
постигнали съгласие за извършени авансови плащания по договора преди
сключването му за конкретен последващ период, както липсват доказателства
страните да са постигнали съгласие за изменение на арендния договор
досежно размера на арендната вноска или начина на изчисляването й по реда
на чл. 16 от ЗАЗ за стопанските години преди 2019/2020 г., а по отношение на
последната споразумението между страните касае плащане на договорената
арендна цена, но само за обработваната земя. С оглед липсата на писмени
доказателства за извършено пълно плащане от страна на въззивника към
въззиваемата по договора за аренда на обработваната земеделска земя за
процесната стопанска 2019/2020 г. и доказания размер на вземането,
въззивният съд приема, че искът е доказан по основание и размер и следва да
бъде уважен. Липсва основание да се приеме извършване на авансово
плащане от страна на въззивника на неплатената част от конкретно
претендираната арендна цена за стопанската 2019/2020 г., като следва да се
посочи, че плащането на по-големи суми в предходни стопански години, за
което не се събраха доказателства по делото също не доказва плащане на
6
аренда за процесната стопанска година. Следва да се посочи, че върху РКО, в
който е посочено основанието за плащане липсва подпис на въззиваемата, а в
раЗ.иската, с която на 23.11.2015 г. е иЗ.ратена сумата от 1 976,30 лв. от С. К.
на въззиваемата не е посочено основанието за иЗ.ращане на сумата или че
същата е действала в качеството на пълномощник на въззивника. При тези
доказателства следва да се приеме, че отношенията между С. К. и
въззиваемата са неотносими към спора и не могат да бъдат уредени в
настоящото производство. Наред с това въззивният съд приема, че
представените по делото платежни нареждания за извършени плащания по
договора не кореспондират с твърденията на въззивника за извършено
авансово плащане преди сключване на договора в хода на преддоговорните
отношения, а напротив от същите се установява, че макар и със закъснение
същият е заплащал последователно след изтичане на всяка от стопанските
години част от дължимата рента за съответната изминала стопанска година. С
оглед това поведение на въззивника и извършеното плащане на сумата от
1 000 лв. за стопанската 2019/2020 г. през 2021 г. изглежда и житейски
нелогично дължимата рента за стопанската 2019/2020 г., станала изискуема на
01.10.2020 г. да е платена почти четири години по-рано и преди сключване на
договора за аренда без това да е отбелязано в договора и друг подписан от
страните документ.
При тези правни изводи въззивният съд приема, че атакуваното решение
на Кнежанския районен съд като правилно и законосъобразно като следва да
бъде потвърдено в обжалваната част, а въззивната жалба отхвърлена като
неоснователна.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК с оглед отхвърляне на въззивната жалба
в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за въззивната инстанция в размер от 440 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 105/05.07.2022 г. по гр.д. № 494/2021 г.
на Кнежанския районен съд, в обжалваната част, в която съдът е признал за
установено на основание чл. 422 от ГПК между страните М. И. М. от гр. В. и
З. А. З. К. съществуваването на паричното вземане на М. И. М. към длъжника
З. А. З. К. от гр. К. за сумата от 958,30 лв. - главница, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 25.02.2021 г. до окончателното му
заплащане, представляваща част от вземането, за което е издадена заповед за
иЗ.ълнение по чл. 410 от ГПК № 133/26.03.2021 г. по ч.гр.д. № 199/2021 г. по
описа на РС Кнежа.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК З. А. З. К., ЕГН **********
от гр. К., ул. „Д. Б.“ №*, вх.*, ап.* да ЗАПЛАТИ на М. И. М., ЕГН
********** от гр. В., ул. „М.“ №*, ет.* сумата от 440 лв. за направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8