Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………
гр.
Русе, 31.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
първи граждански състав в публично заседание на четвърти август през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Надежда Александрова
при секретаря Борянка Г.
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5648 по описа за 2019 год., за
да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК
за сумата 302.09 лева и в условията на обективно кумулативно съединяване иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата 460.02 лева от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ
ЕАД против П.Й.И..
Претенциите на ищеца, съгласно исковата молба и становище с вх. № 26358
от 04.08.2020 год., произтичат от Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № ********* в размер на 55.63 лева
и от Договор за далекосъобщителни услуги № ********** в размер на 246.46 лева
или общо по двата договора в размер на
302.09 лева. За разликата до пълния
размер на незаплатените суми по договор № ********** е предявен осъдителен иск за лизингови вноски
в размер на 157.93 лева или общо
дължимата според ищеца сума е в размер
на 460.02 лева.
В указания срок ответникът е подал отговор чрез
назначения му особен представител. Оспорва исковете, не ангажира доказателства.
Прави възражение за погасяване по давност на претенциите.
В своята молба- становище вх. № 26358/04.08.2020 год. от адвокат В.Г.-***
ЕАД, ищецът излага съображения относно неоснователността на възражението на
ответника за погасяване на претенциите
му по давност.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед № 605
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.02.2019 год. по ч.гр.
д. № 1192/2019 год. по описа на РРС, с която е
разпоредено на длъжника П.Й.И. да заплати
сумата 460.02 лева- главница, формирана от неплатени месечни задължения по Договори
за далекосъобщителни услуги от 07.06.206 год. и от 01.11.2016 год., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 25.02.2019 год., 25.00 лева и 180.00 лева-
разноски за държавна такса и адвокатски хонорар. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът е дал указания на ищеца
да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия
правен спор.
Страните не
спорят, че са сключили Договор за мобилни
услуги от 07.06.2016
год., по който ответникът е абонат с клиентски номер ********** и титуляр по
предпочетения мобилен номер 0895/608278 с избрана абонаментна програма Интернет
650 и срок на действие 12 месеца до 07.06.2017 год. По силата на договора
ответникът се възползвала от възможността е заявила ползване на повече от една
услуга и мобилни номера, както следва:
-мобилен
номер 0899/015880 с избран абонаментен план Нонстоп 29,99 лева с уговорен срок
на действие 24 месеца до 07.06.2018 год.;
-мобилен
номер 0894/328698 с избрана абонаментна програма Стандарт 20,99 лева и
-сключил
Договор за лизинг на 08.08.2016 год. за мобилно устройство Lenovo модел Vibe Plm Dual Black на изплащане за 23
месеца на вноски от по 9,29 лева.
При възползване
от преференциални условия на оператора, ответникът е новирал отношенията, като
е предпочел нова абонаментна програма Нонстоп 30,99 с Допълнително споразумение
от 25.10.2016 год.
Страните
не спорят, че договорът за мобилни услуги е предсрочно прекратен поради
неизпълнение на задължението на ответника да заплаща сумите по договорите, на
основание т. 11 от него. По този договор той предявява установителен иск за
сумата 246,46 лева за потребени и незаплатени услуги за периода от 15.10.2016
год. до 14.03.2017 год. за абонат с
клиентски номер **********.
Поради
неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите лизингови вноски ищецът
предявява осъдителен иск за сумата 157.93 лева за абонат с клиентски номер
**********.
За потребените от ответника услуги по тези два договора за периода от 15.10.2016 год. до
14.03.2017 год., ищецът е издал три фактури. Първата е с номер **********/18.10.2017
год. и за отчетения период на
потребление 15.10.2016 год.- 14.11.2016 год. с начислена за периода сума за разговори
и месечни абонаменти в размер на 94.43 лева с ДДС, платима до 30.11.2016 год.
Във фактурата е отразено плащане от абоната в размер на 151.70 лева, с което
погасява задължение за предходен период. Издадени са фактура №
**********/15.12.2016 год. за отчетния период на потребление 15.11.2016 год.-
14.12.2016 год. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 86.76 лева с ДДС, платима до 30.12.2016 год. и фактура № **********/15.01.2017 год. за отчетния период
15.12.2016 год. – 14.01.2017 год. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 62.57 лева с ДДС, платима до 30.01.2017 год. Към
фактурите е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Тъй като ответникът не платил в уговорения срок дължимата сума, ищецът е
прекратил едностранно индивидуалните договори с него и е издал крайна фактура с
начислена обща сума за плащане 1371.46
лева. Сумата включва 967,07 лева неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги, 157,93 лева, представляващи оставащи незаплатени
лизингови вноски и 246,46 лева представляваща потребените мобилни услуги от
предходните три отчетни периода. Поради прекратяване на договора за мобилни
услуги са станали предсрочно изискуеми дължимите месечни вноски за
предоставеното на абоната мобилно устройство. В настоящото производство ищецът
не претендира сумата за неустойка.
Страните
са сключили и Договор за мобилни услуги от 01.11.2016 год., по който ответникът
е абонат с клиентски номер ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер
0894/032390 с избрана абонаментна програма Нонстоп 30,99 лева и срок на
действие 24 месеца- до 01.11.2018 год.
Поради
неизпълнение от страна на ответника да заплаща дължимите суми договорът е
прекратен от ищеца. По този договор той предявява установителен иск за сумата 55,63
лева за потребени и незаплатени услуги за периода от 15.11.2016 год. до 04.02.2017
год. за абонат с клиентски номер
*********.
За потребените от ответника услуги по този договор за периода от 05.11.2016 год. до 04.02.2017 год., ищецът е издал три фактури: № **********/05.12.2016
год. и за отчетения период на
потребление 05.11.2016 год.- 04.12.2016 год. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 4,18 лева с ДДС, платима до 20.12.2016
год.; № **********/05.01.2017 год. за отчетния период на потребление 05.12.2016
год.- 04.01.2017 год. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти,
и временно възстановяване на изходящ трафик в размер на 26.47 лева с ДДС,
платима до 20.01.2017 год. и фактура №
**********/05.02.2017 год. за отчетния период 05.01.2017 год. – 04.02.2017
год. с начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти и временно
възстановяване на изходящ трафик в размер на 24.98 лева с ДДС, платима до 20.02.2017
год. Към фактурите е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер.
Следва да се
спомене, че договорът за лизинг е сключен на 08.08.2016 год. със срок до 08.08.2018
год. и е изтекъл към датата на устните състезания. Лисват твърдения и
доказателства ответникът да е придобил правото на собственост по отношение на
лизинговата вещ или да я е върнал, съгласно чл. 1, ал. 2 и 3 от договора.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен
иск, в производството по който ищецът
цели да установи, че ответникът му
дължи парични суми по Договори за далекосъобщителни услуги от 07.06.206 год. и
от 01.11.2016 год., въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение,
връчена на
ответника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се
явява основателен.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест по делото, ищецът при пълно и
главно доказване следваше да установи, че между страните са сключени посочените
договори, по които е бил изправна страна, предоставил мобилни услуги, както и
че ответникът е потребил услуги на стойност 302,09 лева с ДДС, които са
включени в описаните по- горе фактури.
Съдът намира за
доказани претенциите на ищеца за предоставени мобилни услуги, посочени в
горните фактури. Основателен е също
така искът за заплащане на сумата 157,93 лева, представляваща остатък от
лизинговите вноски за предоставеното мобилно устройство.
Осъдителният иск е допустимо предявен при кумулативно съединяване.
В т. 11б от ТР № 4/2013 год. по тълк.д. № 4/2013 год. на ВКС изрично е
казано, че при промяна на основанието осъдителният иск се предявява в условията
на евентуалност, но няма пречка да бъде предявен кумулативно на основание чл. 210
от ГПК. В заповедното производство е посочено, че сумата по заявлението е за
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги в размер на 460,02 лева. Сумата 157,93 лева се претендира на друго
основание и съответно друг петитум- лизингов договор, т.е. в случая не става
дума за изменение само на основанието, а за изцяло нов иск.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на задълженията
му по давност. Съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането
се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, в случай, че е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Най-
старата фактура по първия договор е за отчетения
период на потребление 15.10.2016 год.- 14.11.2016 год. Най- старата фактура по
втория договор от своя страна е за отчетения период на потребление 05.11.2016 год.- 04.12.2016 год.
Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 25.02.2019 год. Следователно тригодишната давност за тези периодични
вземания не е изтекла към момента на подаване на заявлението.
Поради
изложеното исковете следва да бъдат уважени, а ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното и исковото
производство, които са в размер на 205.00 лева в заповедното производство (възнаграждение
за адвокат на заявителя и държавна такса) и 405.00 лева в исковото производство
(депозит за възнаграждение на особен представител на ответника, възнаграждение
за адвокат на ищеца и държавна такса), съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД със
седалище и адрес на управление: град С*, район М*, ж. к. М*, бизнес рак С*, сграда *, ЕИК *********, представлявано от адвокат В.П.Г. и ответника П.Й.И. (Т*),
ЕГН **********, настоящ адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца част от вземането по заповед № 605 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 26.02.2019 год. по ч. гр. дело № 1192/2019 по описа на РРС, а именно: 55.63 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за
периода 05.11.2016 год.- 04.02.2017 год., 246.46
лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за
периода 15.10.2016 год.- 14.03.2017 год., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 25.02.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.Й.И. (Т*), ЕГН **********, настоящ
адрес: *** да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД със седалище и адрес на управление: град С*, район М*, ж. к. М*, бизнес рак С*, сграда *, ЕИК *********, представлявано от адвокат В.П.Г. сумата 157.93 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг от 08.08.2016 год. с абонатен номер ********* за периода
март 2017 год.- юли 2017 год.
ОСЪЖДА П.Й.И. (Т*), ЕГН **********, настоящ адрес: *** да
заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД със
седалище и адрес на управление: град С*, район М*, ж. к. М*, бизнес рак С*, сграда *, ЕИК *********, представлявано от адвокат В.П.Г. сумата 205.00 лева- разноски
в заповедното производство и 405.00 лева- разноски в исковото
производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: