№ 520
гр. Плевен, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430107756 по описа за 2021 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от Г. Н. Р., ЕГН **********, от ***,
чрез адв.В.И. от АК-Плевен, против ***, представлявано от ***, със седалище
и адрес на управление на дейността ***. В молбата се твърди, че ищцата
ищцата са, че работила при ответника по силата на трудов договор, като
заемала длъжността "бригадир". Твърди се, че със заповед на работодателя,
считано от 17,04,2020 г. било прекратено трудовото правоотношение между
страните. Твърди се също, че по време на действие на трудовия договор,
ответника не заплатил на ищцата трудово възнаграждение за положен от
работничката труд, по периоди и размер, както следва: за м.април 2020 г. –
202,66 лева. Излага се, че при прекратяване на трудовото правоотношение,
ответника не изплатил на ищцата и сумата в размер на 1976,57 лева,
представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за
неизползван редовен платен годишен отпуск в размер на 37 работни дни,
което обезщетение след устна покана от страна на работничката станало
дължимо с трудовото възнаграждение за месец април 2020 година и било
включено във ведомостта за заплати за месец април 2020 година. Сочи се, че
трудовите възнаграждения при ответника за отработен месец се изплащали в
срок до 25 число на следващия месец, и върху неизплатеното в срок ТВ, на
основание чл.245, ал.2 от КТ ответника дължал и мораторна лихва в размер
1
на 30,00 лева, а върху неплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ,
изчислено в размер на 1976,57 лева дължал мораторна лихва за периода от
25.05.2020г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 310,00
лева. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните
суми: на основание чл.242 от КТ да заплати сумата от 202,66 лева,
представляваща чиста сума за получаване от неизплатен размер на трудово
възнаграждение за м.април 2020 година, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане; на основание чл.224, ал.1 от КТ да заплати
обезщетение в размер на сумата от 1976,57 лева чиста сума за получаване,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; на основание
чл.245, ал.2 от Кодекса на труда и чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати мораторна
лихва в размер на общо 340,00 лева за периода от датата на изискуемостта на
всяко едно отделно плащане до датата на завеждане на делото. Претендират
се и направените по делото разноски. По делото, с протоколно определение
от 15,03,2022 г., по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, е прието направено
изменение на предявеният иск, с правно основание чл.245, ал.2 от КТ
вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, като същият се счита за предявен в размер на 343,84
лева. В с.з. проц.представител на ищцата моли съда да постанови
неприсъствено решение.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът ***, не изразява становище
и не депозира отговор на исковата молба. Дружеството не се представлява в
с.з., за което е редовно призовано.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по
делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Съдът намира за безспорно установен факта, че между страните по делото са
съществували трудовоправни отношения, въз основа на сключен трудов
договор №34/01,01,2017 г. и допълнително споразумение към него №80, по
силата на който ищцата е заемала длъжността „бригадир“.
Установява се също от представения фиш за работна заплата за м.април 2020
г., че обезщетението за неизползван платен годишен отпуст за 37 работни
дни, е начислено за заплащане.
2
По делото е изслушана и СИЕ, от която се установяват неизплатените суми на
ищцата за ТВ /в два варианта – брутно и чиста сума за получаване/, за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и лихвата за забава върху
неизплатените суми
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно:
- на ответника ***, е връчен препис от исковата молба ведно с
доказателствата към нея /съобщение на л.11 от делото/, същият е редовно
призован за насроченото на 15,03,2022 г. съдебно заседание /съобщение на
л.16 от делото/. Въпреки че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание, същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в
определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито е изпратил
представител в проведеното публично съдебно заседание.
- искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест
на ответника следва да бъде възложено и заплащането на направените от
ищеца разноски, които са в размер на 410,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Следва, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът да бъде осъден да
заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху уважения размер на
исковете в общ размер на 179,06 лева, както и 120,00 лева депозит за ВЛ.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.242, във вр. с чл.128 от КТ ***, представлявано от
***, със седалище и адрес на управление на дейността ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
Г. Н. Р., ЕГН **********, от ***, сумата от 202,66 лева, съставляваща
дължимо нетно трудово възнаграждение за м.април 2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 14,12,2021 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ ***, представлявано от ***, със
3
седалище и адрес на управление на дейността ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. Н. Р.,
ЕГН **********, от ***, сумата от 1976,57 лева, съставляваща дължимо
нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 37 дни, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 14,12,2021 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.245, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД ***, представлявано
от ***, със седалище и адрес на управление на дейността ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА Г. Н. Р., ЕГН **********, от ***, сумата от 343,84 лева, представляваща
лихва за забава, начислена върху главниците за неизплатено трудово
възнаграждение и неизползван платен годишен за периода от датата на
изискуемостта на всяко едно отделно плащане до датата на завеждане на
делото, за периода 26,05,2020 г. – 14,12,2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление на дейността ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. Н. Р.,
ЕГН **********, от ***, сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 410,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление на дейността ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ПлРС сумата от 179,06 лева за държавна такса и 120,00 лева за депозит за
ВЛ€
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239
от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4