Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 04.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 8909 по
описа на състава за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът К.В.К. поддържа твърдение, че претърпял значителни
неимуществени вреди в резултат от настъпилата смърт на брат му С. В.К..
Източник на вредите било реализирано на 09.11.2013г. пътно-транспортно
произшествие поради виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил
марка „Опел Астра“ с рег.№*******– Х.А.Я., чиято гражданска отговорност била
застрахована от ответното дружество. Противоправният характер на поведението на
Я. бил установен посредством влязла в законна сила присъда по НОХД №548/2014г. по
описа на ОС Варна. При
изложените фактически твърдения ищецът претендира за осъждане на ответника да
му заплати застрахователно обезщетение в размер на сумата от 200 000 лева
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
претърпените неимуществени вреди, причинени в резултат на загубата на брат му,
заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 09.11.2013г., до
окончателното изплащане. С оглед очаквания изход от процеса ищецът претендира
да му бъдат присъдени и направените съдебни разноски за процесуално
представителство.
Предявените по исков ред претенции на ищеца са оспорени
от З. „Л.И.“ АД по съображения подробно изложени в подадения отговор.
Ответникът оспорва осъществяването на предпоставките, обуславящи възникване на
задължението му да заплати застрахователно обезщетение. В тази насока,
ответникът оспорва преди всичко надлежната активна материална легитимация на
ищеца, в качеството му на лице което е надлежно материално легитимирано да
претендира и получи обезщетение за релевираните в исковата молба вреди, като се
отчита родствената връзка по съребрена линия с пострадалото лице и
задължителната практика на съдилищата в споменатата насока. Релевира доводи
основани на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС на РБ. Ответникът оспорва обема на вредоносния резултат,
съответно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като
навежда доводи за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение.
Релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност по отношение на
претендираните суми за законна лихва върху сумата на обезщетението. С оглед
очаквания изход от процеса, претендира да му бъдат присъдени направените съдебни
разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
приетата като доказателство Присъда № 63/24.06.2014г.
по НОХД 548/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд, влязла в
законна сила на 06.01.2015г., мотивира при условията на чл. 300 от ГПК следните
изводи на настоящия съд относно подлежащите на доказване юридически факти: На 09.11.2013г. в
с. Ветрино, обл. Варна на кръстовището на ул. „Витоша“ и ул. „Иван Вазов“, водачът
на МПС л.а. „Опел Астра“ с рег.№ ******- Х.А.Я. нарушил правилата за движение –
чл.6 и чл.50 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта
на няколко лице, сред които и С. В.К..
Съдържанието на
прието като доказателство Удостоверение за гражданско състояние и родствени връзки
с изх.№16 от 26.06.2018г., издадено от Община Долни чифлик, обл. Варна, сочи,
че ищецът е брат на пострадалия при ПТП С. В.К..
Съдържанието на
прието като доказателство Удостоверение с изх. № У-126/05.05.2015г., издадено
от Община Долни чифлик, посочва, че до настъпване на смъртта на С. К. той е
живял на адрес с. Старо Оряхово, ул. ******заедно със съпругата и дъщеря си.
По делото са
представени и приети като писмени доказателства съдебни актове, по силата на
които за уважени заведени искови претенции за присъждане на застрахователни
обезщетения за претърпени неимуществени вреди, съответно от съпругата,
дъщерята, майката и бащата на С. К., срещу застрахователното дружество, във
връзка с настъпилото ПТП.
От
представената справка от електронния сайт на Гаранционен фонд се установява факта,
че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, което е с покритие за гражданската отговорност
на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *******от ответното дружество.
Същият извод се налага въз основа на служебно
извършена проверка в публичния регистър на Гаранционен фонд.
В
дадените пред делегирания съд показания, свидетелят В.В., баща на ищеца,
заявява, че пострадалият С. К. и ищецът К.К. били негови родни синове. Между
двамата братя съществувала не само родствена връзка, но и приятелски
взаимоотношения. Участвали заедно в начинанията от всеки един от тях, оказвали
си взаимопомощ и подкрепа. Преди настъпването на пътно-транспортното
произшествие между двамата братя съществувала силна и трайна емоционална
връзка. Изразявали готовност да си помагат един на друг и помежду им не
възниквали пререкания.
Свидетелят посочва, че ищецът преживял емоционално
загубата на брат си. Именно той съобщил на родителите си за инцидента. Към
настоящия момент продължавал да посещава гроба на С. както и мястото на
злополуката.
След инцидента
животът на ищеца се променил, тъй като се променил целия му емоционален статус
и социалните му контакти били силно негативно повлияни.
В дадените пред
делегирания съд показания, свидетелката Д. К., снаха на ищеца, заявява, че
съпругът й С. К. живеел в с. Старо Оряхово в къщата на родителите й от 2001г.,
а брат му К.К. живеел в гр. Долни чифлик. С. и К. живели заедно в дома на
родителите си преди свидетелката и С. за сключат брак. Ищецът имал собствено
семейство и полагал грижи за него. Двамата братя си помагали взаимно, като общували
постоянно и споделяли често преживяванията си. Свидетелката и съпруга й С.
често посещавали родителите на двамата братя и имали преки впечатления.
В дадените пред
делегирания съд показания, свидетелката Г.С.В., майка на ищеца, заявява, че
синът й С. К. живеел заедно със съпругата си при нейното семейство както и в
дома на свидетелката и съпруга й. Ищецът К. живеел в гр. Долни Чифлик на
различен адрес от този на свидетелката, но често я посещавал. Ищецът и брат му
живели заедно, когато били по-млади. К.
имал собствено семейство. Заедно със С. си оказвали взаимно помощ. Почти
ежедневно общували и си споделяли, защото живеели близко един до друг. Помежду
им не съществували проблеми и не възниквали спорове, които да доведат до разрив
във взаимоотношенията им.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искови
претенции, които се основават на твърдението, че в качество на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на
причинителя на вредата /застрахования при него водач/ и при наличие на
предпоставките по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ - ответникът дължи да изплати на ищеца
застрахователно обезщетение за понесените от него неимуществени вреди.
Влязлата в сила
Присъда № 63/24.06.2014г. по НОХД 548/2014 г. по описа на
Варненски окръжен съд, която е задължителна за настоящия съд, при разглеждане
на гражданските последици от деянието - мотивира извода за наличие на
непозволено увреждане, изразяващо се в предизвикването по непредпазливост на смъртта
на пострадалия С. К..
Представените писмени доказателства установиха по категоричен начин твърдението
на ищеца, че С. К. е негов съребрен роднина- брат.
Съдът приема за установено
твърдението на ищеца относно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, за което се твърди да е налице между водача на лек автомобил „Опел
Астра“ с рег.№ ******и ответното дружество.
За да се произнесе по основателността на предявения иск - на първо място
съдът намира за необходимо да разгледа въпроса, касаещ наличието на активна
материална легитимация у ищеца.
Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2016г.
от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да претендират
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление
№5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Реализирането на предоставената възможност е допустимо в
изключителни случаи, при успешното доказване на факта на изградена особено
близка и трайна житейска връзка, между починалото лице и ищеца и при
настъпването на значителни морални болки и страдания от загубата с
продължително проявление във времето.
След внимателен анализ на събраните в хода на делото гласни доказателствени
средства (свидетелски показания), настоящият състав на съда приема, че ищецът
попада в кръга от лицата, които са материално легитимирани да търсят
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на пострадалия
С. К. - поради близката родствена връзка между тях – родственици по съребрена
линия /братя/.
От съдържанието на свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира, независимо
от възможната заинтересованост на свидетелите, се установява, че между ищецът и
загиналия при инцидента е съществувала трайна и силна емоционална връзка,
основана на взаимна подкрепа, споделеност, духовна и емоционална близост. Ищецът
е поддържал контакт с брат си и е оказвал помощ в реализирането на предприети
начинания. Така установените факти, заедно с житейски утвърдените и традиционни
за българското общество семейни отношения между братя, обуславят категоричния
извод за наличие на материална легитимация у ищеца в процесния случай.
На следващо място по изложените съображения, настоящия състав на съда
приема, че доколкото задължението на застрахователя да изплати обезщетение е
функционално свързано с отговорността на делинквента със застрахована
гражданска отговорност - то при събраните в хода на настоящото производство
доказателства трябва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца изплащане на
застрахователно обезщетение.
Наличието на причинно-следствена връзка между процесното пътно-транспортно
произшествие, реализирано поради противоправните действия на водача Х.А.Я., и
настъпването на смъртта на С. К. се потвърждава в достатъчна степен от постановената
Присъда № 63/24.06.2014г. по НОХД 548/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд.
В тази насока,
исковете са доказани по основание, т.е. ищецът е легитимиран да получи застрахователно
обезщетение за установените в хода на процеса неимуществени вреди, причинени
вследствие от загубата на брат му – С. К..
По отношение
размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди,
обезщетението следва да се определи по справедливост и според действително установения
(доказан) техен размер.
Вредите се
свързват с негативните емоционални преживявания, произтичащи от загубата на
близък родственик – брат, с когото според свидетелските показания, ищецът е
поддържал непрекъснат контакт и изявена близост. При определяне на справедливия
размер на платимото обезщетение, в конкретния случай съдът съобрази комплекс от
фактори, сред които на първо място са
установените в хода на съдебното дирене субективни негативни преживявания на ищеца.
Ищецът е по-голям
брат на загиналия С., с когото живели заедно при родителите си до създаване на собствени
семейства, помежду им е съществувала житейска връзка, а след отделянето си са
запазили контакт, често прекарвали време заедно и си оказвали взаимно помощ и
грижа. Поради така изтъкнатите обстоятелства загубата на социални и емоционални
връзки за ищеца е твърде значителна като обем и характер на негативните последици.
Съдът оценява тази загуба като изключително тежка и
поради това, като кредитира показанията на разпитаните свидетели споделя
релевираните в исковата молба доводи в същата насока. Същевременно
отчита, че в семейните традиции и с оглед възрастта на ищеца и пострадалия близостта
им е обичайна и отношенията на привързаност между братя са нормални, с оглед на
което счита, че не е установено ищеца да е преживял състояние, различно или
по-тежко от обичайното при загуба на толкова близък човек, спрямо други подобни
случаи.
Доводите на
ответника за липсата на изградена емоционална връзка между пострадалия и ищеца
поради сравнително далечната родствена свързаност и наличието на по-тесен кръг
от близки и роднини на пострадалия, повлияни негативно от неговата загуба,
съдът намира за неоснователни при обсъждането на обема на претърпените неимуществени
вреди от ищеца.
При
установяването на характера и обема на претърпените неимуществени вредоносни
последици на първо място следва да бъдат отчетени съществуващата трайна
житейска връзка между починалото лице и ищеца, както и факта на настъпване на
значителни морални болки и страдания от загубата с продължително проявление във
времето и едва след това степента на родствена връзка между ищеца и починалото
лице. Фактът на успешно приключили искови производства, водени от други лица,
близки на пострадалия, срещу дружеството, е ирелевантен за изясняването на
предмета на настоящия спор и при определяне на характера и обема на
претърпените вредоносни последици от ищеца.
Социално- икономическите
условия в страната, които създават отправен критерий за социалните измерения на
понятието за справедливост, определят втория основен критерий, с който следва
да бъде съобразен размера на дължимото от ответника обезщетение. За определяне
на размера на обезщетението следва да се отчита не само лимита на застраховката,
но и икономическия стандарт към момента на причиняване на увреждането (което не
е абстрактно а е винаги с конкретно измерение).
Настоящата
искова претенция е предявена на 03.07.2018г. но попада в обхвата на темпоралното действие на разпоредбата на чл. 493а,
ал. 4 от КЗ, като при това е по-благоприятна за ищеца и регламентира онези
особени изключения- при които друго лице, извън дефинитивно
посочените от закона близки (съпруг или лице, с което починалото лице е
било в съжителство, дете или родител) би могло да бъде надлежно
материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смъртта на пострадалото лице, понеже е създало дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки
и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Според
този по- нов и приложим към спора закон, размерът на застрахователното
обезщетение следва да се определи
съгласно критериите, които ще бъдат възприети от все още неприет
подзаконов нормативен акт - Методика.
В конкретния случай обаче, при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде съобразено въведеното
законовото ограничение в Преходни и Заключителни разпоредби към ЗИДКЗ (обн. в
ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). Съгласно §96, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от 5 000 лева.
Това нормативно установено изискване за размера на обезщетението е задължително
за съда и волята на законодателя не може да бъде игнорирана, защото съдът е длъжен
да прилага законите, а не ги създава.
При така
изложените съображения, отчитайки значителния обем на вредоносните последици, както
и икономическите критерии за справедливост, настоящият състав на съда намира за
справедливо да присъди обезщетение в най- високо допустимия размер от по
5 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на С. В.К..
За разликата
над посочените суми на застрахователно обезщетение от по 5 000 лева за
неимуществени вреди от загубата на посоченото лице и до пълния размер на
претенцията – искът следва да бъде отхвърлен.
На настоящия
състав на съда е известно и споделяното от някои съдилища (към момента
сравнително по- слабо застъпено в съдебната практика) становище, за
неприложимост на установеното чрез § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ ограничение в
размера на дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност за автомобилистите“. Това становище, което няма как да бъде
споделено, се основава на съдебната практика на Съда на ЕС, която е установена
в редица преюдициални заключения
-Решение от 14.09.2000г. по дело Mendes Fereira и Delgado Correia, C-348/98, т.40;
Определение от 24.07.2003г. по дело Messejana Viegas, С-166/02, т.20; Решение по дело С-300/10, т.30-31;
Решение от 24.10.2013г. по дело С-277/12) В тези свои актове, Съдът на ЕС
приема, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използване на моторни
превозни средства да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътно-транспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените размери в
член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
Действително,
националните съдилища на държавите членки на ЕС са обвързани от задължителния
характер на постановените преюдициални заключения на Съда на ЕС във връзка с
тълкуване на общностното право, но особено внимание в случаи като настоящия
заслужава фактът, че в обхванатите от чл. 493а, ал.4 от КЗ особени хипотези по
принцип - пострадалите лица не са членове на семейството на увреденото лице, а
попадат в категорията на други близки родственици на увреденото лице. В конкретния случай, това са
родственици по съребрена линия.
Ето защо, в
конкретния случай не е налице противоречие между вътрешноправната норма, поместена в
нормативен източник § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ от една страна и общностна норма,
поместена във вторичен източник на правото на ЕС – Директива 84/5.
В хипотезите на
§ 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ съдът следва да определи обезщетението по
справедливост, но следвайки ограничения за тези особени случаи максимален лимит
от 5 000 лева, тъй не е налице противоречие с приложимото европейско
право.
Размерът на определеното
обезщетение е съобразен със социално икономическите условия и лимитите на
застрахователните обезщетения към 2013г., когато е настъпил вредоносния
резултат и е определен към пределно допустимия от закона максимален размер.
По претенциите
за присъждане на законната лихва върху претендираната сума на обезщетението;
Ищецът е
предявил искова претенция за присъждане на законна лихва върху
застрахователното обезщетение, начислена за периода от датата на увреждането -
09.11.2013г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума. В
законоустановения срок ответникът е противопоставил възражение за изтекъл срок
на погасителна давност върху заявената претенция.
След като
отчете, че периодът за който се претендира присъждане на законна лихва
надхвърля законоустановения погасителен срок за вземания за лихви, установен в
разпоредбата на чл.111 в от ЗЗД, съдебният състав намира възражението на
ответната страна за основателно.
На основание
чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца законна лихва, изчислена върху присъдения
размер на обезщетението, за срок от три години преди датата на предявяване на
иска, т.е. от 03.07.2015г. до окончателното плащане на присъдената сума. В
останалата си част исковата претенция за законна лихва подлежи на отхвърляне,
поради неоснователност.
По претенциите на
страните за присъждане на разноски;
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищецът има право да получи от
ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете, но е
бил освободен от заплащането на разноски, при условията на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК и на практика не е понесъл такива. Същевременно по делото не бяха
представени доказателства за извършено плащане на адвокатско възнаграждение към
упълномощения адвокат от ищеца или за предоставена правна помощ по реда на
чл.38 от Закона за адвокатурата, при което съдът приема, че не следва да уважи
искането на ищеца за присъждане на сторените съдебни разноски в производството.
Понесените от
съдебния бюджет разноски, при условията на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК - следва да
бъдат възстановени от ответника по сметката на съда. Тази сума възлиза общо на 201
лева и ответникът следва да бъде осъден да я заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Ответникът по принцип има право да претендира действително направените съдебни
разноски, вкл. и за процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 3
вр. ал. 8 от ГПК. Обстоятелството, че ищецът е освободен от задължението да
внесе съдебни разноски за събиране на доказателства не означава, че е освободен
и от задължението да понесе процесуална отговорност за разноските на другата
страна в процеса.
Чрез молба по чл. 80 от ГПК която бе представена в открито съдебно
заседание от 21.11.2019г. съдът беше сезиран с искане за присъждане на съдебно-деловодни
разноски – депозит за разпит на свидетел по делегация, както и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника. Съдът намира, че на ответната страна
следва да бъдат присъдени сторените съдебни разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете, които възлизат общо на 332 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“АД с ЕИК ******* и със седалище ***, да заплати на К.В.К., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***, на
основание чл.226 от КЗ /отм./ – сумата от 5 000 лева (пет хиляди
лева), представляващи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на
водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *****СН, за причинените на ищцата неимуществени вреди, поради смъртта на брат му С. В.К.
при ПТП на 09.11.2013г., заедно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от 03.07.2015г. до деня на окончателното плащане на
присъденото застрахователно обезщетение, като отхвърля предявения иск за главница в частта за разликата над
присъдената сума и до пълния предявен размер от 200 000 лева, както и
предявения иск за законна лихва в частта, която се претендира за периода от
09.11.2013г. до 02.07.2015г.
Задължението може да бъде изпълнено чрез превод на присъдeните суми, по банкова сметка ***: ***,
BIC: ***.
ОСЪЖДА К.В.К. да заплати на З. „Л.и.“АД, на основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК
- сумата от 332
лева (триста и тридесет и два лева) представляващи съдебни
разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Л.и.“АД да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК – сумата от 201 лева (двеста и един лева), представляваща съдебни разноски и
държавни такси в производството пред Софийски градски съд, от заплащането на
които ищецът е освободен.
Решението подлежи
на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, чрез жалба, която може да
бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: