Решение по дело №1306/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 455
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 11 декември 2019 г.)
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20191630201306
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

№ 455 / 21.11.2019 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Монтана,  21.11.2019 год.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     Председател: К. Семов

 

При секретаря…Николинка Александрова…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 1306 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59, ал.1  и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 19-0996-002512/25.07.2019г. на Началник група при Сектор “Пътна полиция” /ПП/ при ОДМВР Монтана е наложено на М.К.Г. с посочен адрес xxx административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП в редакция след изм., бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.

Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя Г. лично и чрез пълномощник моли да бъде отменено.

Въззиваемата страна ОДМВР Монтана сектор ПП не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но неоснователна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 18.06.2019г. около 11:35 часа в гр.Монтана по бул.”Александър Стамболийски” с посока на движение към бул.”Трети март”  жалбоподателя Г. управлявал л.а. „ХЮНДАЙ Х 1000” с рег. №  XXXX  , като на кръстовището с бул.”Христо Ботев” предприел маневра завой на дясно за навлизане и продължаване на движението си в посока ЖП Гара не оставяйки достатъчно странично разстояние до намиращия му се от дясната му страна и движещ се в същата посока л.а. „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ” с рег. №  XXXX  с водач св.С.Б.Т. xxx. Сблъсъка между двете мпс-ва бил страничен с настъпили материални щети от ПТП и по двете мпс-ва.

Заради случилото се, по сигнал на тел.112 подаден от св.Т.,  на мястото на ПТП пристигнали св.К.Г.Д. и св.Ц.В.И. – и двамата мл. авто-контрольори в сектор ПП при ОД МВР – Монтана. Двамата водачи – участници в ПТП, били проверени за употреба на алкохол чрез техническо средство „АЛКОТЕСТ 7510” с № ARВВ 0007, като пробата и на двамата била отрицателна. Тъй като се установило, че св.Т. е полицай в жандармерията в гр.София, съгласно възприетата практика, на мястото на ПТП се наложило да се изчака пристигането на офицер от жандармерията, за да присъства по време на проверката в т.ч. при тестване на водача св.Т. за употреба на алкохол. След анализ на причините да настъпи ПТП, св.К.Д. в присъствието на св.Ц.И., съставил АУАН Серия АА № 394480/18.06.2019г. спрямо жалбоподателя Г. – на 80г., за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП. Във връзка с постъпили писмени възражения от Г. на 20.06.2019г., при условията на чл.52, ал.4 от ЗАНН, административнонаказващия орган /АНО/ издал Решение № 301р –  15383/23.07.2019г., с което АНО не уважил възраженията на Г., и издал на 25.07.2019г. обжалваното НП. По повод на ПТП е съставен и протокол за ПТП от 18.06.2019г., изискан от съда и приложен на л.27 от делото.

В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд /имайки предвид вида дело/ се събраха гласни доказателства – показанията на св.К.Г.Д., св.Ц.В.И., св.С.Б.Т. и обяснения в лицето на жалбоподателя Г.. Преценявайки непосредствено събраните доказателствата по делото – писмени и гласни, съдът намира, че наказващия орган правилно е приел, че е налице нарушение по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДвП с автор жалбоподателя Г.. Съдът анализира обясненията и възраженията на Г., но кредитира показанията на св.Д., св.И. и св.Т.. След разбора на посочените гласни доказателства се извежда извода, че ПТП възникнало на 18.06.2019г. с участници в него - водача жалбоподателя Г. и водача св.Т. не е съпричинено от действията на двамата водачи участници в ПТП, последното е възникнало заради неспазване от водачът Г. на изискванията по чл.25, ал.1 от ЗДвП, и най – вече заради това, че е пренебрегнал основно задължение – при завиване на дясно не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него – в случая управлявания от св.Т. л.а., и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Св.Т. като водач на другия л.а. участник в ПТП, по разбиране на настоящия съд, не е допуснал нарушение по ЗДвП, в т.ч. от вида на посоченото от Г. – не се установява св.Т. да е отнел предимство на Г., да го е изпреварил неправилно, намирайки се зад водача Г. и да е причинил ПТП.

Причинените по вид и размер щети по двете мпс-ва участници в ПТП също са в подкрепа на доказателствената сила на съставения АУАН спрямо жалбоподателя, която не бе оборена. Видно е, че при съставяне на АУАН, Г. не е отразил в АУАН, че има възражения, получил е АУАН и преди това е подписал същия. Впоследствие е представил писмени възражения, които правилно не са възприети като обосновани от АНО и правилно е било издадено НП. Настоящият съд след като анализира събраните непосредствено доказателства, намира, че единствено и само поведението на водача Г. е станало причина на 18.06.2019г. да възникне ПТП, без св.Т. като другия участник в ПТП да има съвина или вина за настъпване на вредоносния резултат.

В рамките на съдебното следствие се установява, че св.Т. работи като полицай в жандармерията, т.е. според пълномощника на жалподателя това е допринесло случаят да не се разследва обективно и да се състави АУАН единствено и само спрямо Г.. След разбор на събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият съд не установи служебното положение на св.Т. да е повлияло за установяване на обективната истина. Вината на водача Г. е доказана и правилно е бил съставен спрямо същия АУАН при липсата на съгласие относно причините за ПТП между участниците в него. Съдът намира, че при установяване на административното нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно е приложен и материалния закон, като видно от събраните доказателства нарушена е разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП от водача Г..

Извършвайки цялостен съдебен контрол, в т. ч. и за законосъобразността на преценката за маловажност на случая, настоящия съд установява, че наказващия орган не е нарушил чл.28 от ЗАНН като въз основа на данните за нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП, неговата тежест и последиците му, АНО законосъобразно  е  отказал  приложение на чл.28 от ЗАНН. Събраните непосредствено доказателства по делото навеждат на извода, че в случая не се касае за маловажен случай на нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, респ. чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП. Съдът преценява тежестта на нарушението и последиците му, имайки предвид изложеното от св.К.Д., св.Ц.И., св.С.Т., като го намира за такова с висока тежест, по отношение на което не е приложим чл.28 от ЗАНН. Съдът преценява тежестта на всяко отделно нарушение като има предвид конкретните обстоятелства, при които е извършено, съобразявайки ТР № 1/12.12.2007г. по т. н. д. №1/2005г. на НК на ВКС.

АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на чл.42, чл.52, ал.4 и чл.57 от ЗАНН  и при правилна преценка, че не са налице условията на чл.28 и чл.29 от ЗАНН. Видно от приетата по делото справка/картон на водача Г. – на 80г., последният е правоспособен водач и има установени с влезли в сила наказателни постановления и други нарушения по ЗДвП, освен процесното.

Не са налице правни основания за изменение на наложеното като вид и размер точно фиксирано по размер административно наказание на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП. Настоящият съд намира наложеното административно наказание за съответно, правилно определено и справедливо, съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН. Практиката на водача Г. е безспорно не малка, понастоящем осемдесет годишен, но според настоящия съд, не е определяща за тежестта на настоящето му нарушение и последиците от него. Напротив именно като дългогодишен водач на мпс, притежаващ СУМПС и с физически недъг, Г. е бил длъжен да бъде по–внимателен и по–дисциплиниран водач в сравнение с останалите водачи, поемайки отговорността да управлява мпс.

На основание горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0996-002512/25.07.2019г. на Началник група при Сектор ПП при ОДМВР Монтана, с което на М.К.Г. с посочен адрес xxx е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП в редакция след изм., бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.

         Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 / четиринадесет / дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                                              

                                                                                 

 

                                                                                  Председател: