№ 7419
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100510327 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД и по насрещна
въззивна жалба на ищеца В. В. О. срещу решение № 11328/13.06.2025 г. по гр.д. №
69666/2024 г. по описа на СРС, 144 състав.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД обжалва решение на СРС в частта, с която на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД е осъден да заплати в полза на ищеца
сумата в размер на 12744 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди от настъпило на 29.11.2021 г. застрахователно събитие
– ПТП, съставляващо застрахователен риск, които имуществени вреди се изразяват в
разход за медицински транспорт с линейка от гр. Сливен до гр. София и за разходи за
имплант „Megasystem-C“ на пострадалото лице И.С.Д., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 22.11.2024 г., до погасяването.
Ищецът В. В. О. обжалва решение на СРС в частта, с която посоченият по-горе
иск е отхвърлен за разликата над 12744 лв. до пълния предявен размер от 21240 лв.
Жалбоподателят – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, твърди, че решението в частта, с която
искът е уважен, е неправилно. Счита, че по делото не е доказано ищецът да е активно
1
материалноправно легитимиран да претендира плащане на застрахователно
обезщетение, тъй като същият не е носител на материалното право, доколкото
пострадал от ПТП е лицето И.Д., като в тази връзка оспорва прехвърлянето на
вземането. Ето защо, моли решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Жалбоподателят – В. В. О., твърди, че решението в частта, с която искът е
отхвърлен, е неправилно, като счита, че има право на обезщетение за имуществени
вреди в пълен размер. Счита, че по делото не е доказано пострадалият от ПТП да е бил
без поставен колан, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно.
Ето защо, моли решението в частта, с която искът е отхвърлен, да бъде отменено и
искът да бъде уважен изцяло. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. В. О. с иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца
сумата в размер на 21240 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение
за причинени имуществени вреди от настъпило на 29.11.2021 г. застрахователно
събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, които имуществени вреди се
изразяват в разход за медицински транспорт с линейка от гр. Сливен до гр. София и за
разходи за имплант „Megasystem-C“ на пострадалото лице И.С.Д., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2024 г., до погасяването.
Ищецът – В. В. О., твърди, че по силата на договор за цесия от 04.11.2022 г. е
придобил вземане на И.С.Д. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД в общ размер на 21240 лв. Сочи,
че не 29.11.2021 г. на път „SLV1083“ от гр. Сливен към село Тополчане е реализирано
ПТП между управлявания от К.К.Т. лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
******** и управлявания от И.С.Д. лек автомобил „Рено Сценик“ с рег. № ********.
Виновен за ПТП е бил водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
********, гражданската отговорност на който е била застрахована от ответника ЗД
„БУЛ ИНС“ АД. В резултат на посоченото ПТП сочи, че са причинени следните
увреждания на И.С.Д. – съчетана травма със засягане на главата, гърдите, горните и
долни крайници, контузия на главата – мозъчно сътресение, контузия в областта на
шийния сегмент на гръбначния стълб, контузия на гръдния кош, счупване на VII-мо
ребро, вляво, контузия на таза, контузия на левия крак, счупване на долния край на
лява бедрена кост, контузия на десния крак, счупване на II, III, IV метатарзални кости,
счупване на горната фаланга на първи пръст на палеца и луксация на четвърта
метатарзофалангеална става, контузия на лявата ръка. Във връзка с лечението на
посочените травматични увреждания се е наложило И.С.Д. да извърши разходи в общ
2
размер на 21240 лв. (1260 лв. за транспорт с линейка от Сливен до София и 19980 лв.
за закупуване на имплант „Megasystem-C“). Отговорност за посочените вреди носи
ответникът, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на
виновния за ПТП водач, като последният не е заплатил претендираното
застрахователно обезщетение. Ето защо, в качеството на цесионер по посочения
договор за цесия, сключен с увреденото от ПТП лице, ищецът претендира посочената
по-горе сума.
С обжалваното решение искът е уважен частично до сумата в размер на 12744
лв., като е отхвърлен до пълния предявен размер от 21240 лв. СРС е приел, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалото от ПТП лице - И.С.Д., като е намалил
дължимото застрахователно обезщетение в размер на 21240 лв. с 40 %.
Решението е обжалвано изцяло – в частта, с която предявеният иск е уважен, от
страна на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с твърдението, че по делото не е доказано ищецът да е
активно материалноправно легитимиран да претендира плащане на застрахователно
обезщетение, тъй като същият не е носител на материалното право, доколкото
пострадал от ПТП е лицето И.Д., като в тази връзка оспорва прехвърлянето на
вземането, и в частта, с която искът е отхвърлен, от страна на В. В. О. с насрещна
въззивна жалба, с твърдението, че не е налице съпричиняване от страна на
пострадалото лице И.Д..
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, лицето И.С.Д. е претърпял
имуществени вреди в претендирания размер, че е налице валиден договор за цесия, по
силата на който е придобил вземането на И.С.Д. за застрахователно обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди, както и уведомяването на длъжника (ЗД
„БУЛ ИНС“ АД) за прехвърлянето на вземането от страна на цедента - И.С.Д..
Съгласно влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 412/2022 г. по описа на Районен
съд – Сливен, К.К.Т. е признат за виновен в това, че на 29.11.2021 г. в гр. Сливен, на
път „SLV 1083“ на км. 1, при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ ******** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 ЗДвП –
водачите са длъжни за контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.С.Д.,
изразяваща се в многофрагментно счупване на долния край на бедрената кост на левия
крак, непосредствено над ендопротезираната коленна става, което е довело до трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник, както и контузия на ходилото на
десния крак, изразяваща се в счупване на II, III и IV метатарзални кости,
3
многофрагментно счупване на проксималната фаланга на първия пръст и луксация на
четвърта метатарзофалангеална става, довели до трайно затрудняване на движенията
на десния долен крайник.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, присъдата на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно
въпросите за наличието на престъпление, вината и съставомерните вреди, поради
което в настоящото производство с оглед влязлата в сила присъда съдът приема за
установени по делото обстоятелствата във връзка с механизма на настъпване на
процесното ПТП, че деянието е извършено виновно от страна на водача на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******** К.К.Т., както и че пострадал от ПТП
е И.С.Д., който е претърпял посочените в присъдата увреждания на здравето,
представляващи средна телесна повреда.
Не се спори също така, че между ответника и водача на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ******** към датата на ПТП е налице сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Видно от представените към исковата молба фактура № **********/01.11.2022 г.
и фискален бон към нея, както и фактура № **********/03.11.2022 г. и платежно
нареждане към нея, за лечението на И.С.Д. са извършени разходи на обща стойност
21240 лв. (1260 лв. за транспорт с линейка от Сливен до София и 19980 лв. за
закупуване на имплант „Megasystem-C“).
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза,
посочените разходи на обща стойност 21240 лв. са в причинна връзка с травмите на
И.С.Д., получени от последния при процесното ПТП, като извършването на същите е
било необходимо за лечението на И.С.Д. във връзка с получените от него травми.
Според вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, И.С.Д. не е бил с
поставен обезопасителен колан по време на инцидента, предвид получените от него
травми и механизма на ПТП. Ако последният е бил с обезопасителен колан
уврежданията му биха били от т.нар. коланна гръдна травма и не би следвало да
получи тежките увреждания на здравето, които се констатират.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, от техническа гледна точка и от анализа на снимковия материал може да
се направи извод, че в момента на удара водачът на лек автомобил „Рено Сценик“ с
рег. № ******** е бил без поставен предпазен колан.
Следователно, по делото безспорно е доказано, че в резултат на ПТП,
настъпило на 29.11.2021 г. по вина на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника, И.С.Д. е претърпял травма, наложила лечение, за което
И.С.Д. е извършил разходи в размер на 21240 лв. Разходите за посочената сума
представляват имуществена вреда за И.С.Д., която следва да бъде възстановена от
4
застрахователя на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач - ЗД „БУЛ
ИНС“ АД.
Въззивната инстанция споделя извода на СРС, формиран в обжалваното
решение, че по делото е доказано да е налице съпричиняване от страна на
пострадалото лице, доколкото последното е управлявало МПС без поставен
обезопасителен колан. Пострадалият от ПТП е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1
ЗДвП, тъй като е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан, което е довело
до тежките увреждания на здравето му при настъпване на процесното ПТП. Ето защо и
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение следва да бъде намалено,
предвид установеното по делото съпричиняване на пострадалия от ПТП. Районният
съд е определил процент на съпричиняване в размер на, който процент съответства на
приноса на пострадалия, поради което правилно дължимото обезщетение е определено
на сумата в размер на 12744 лв.
Както беше посочено, вторият основен спорен въпрос във въззивното
производството е относно активната материалноправна легитимация на ищеца да
претендира плащане на дължимото застрахователно обезщетение, която е оспорена
изрично от страна на ответника както извънсъдебно, така и в развилото се
производство пред първата и въззивната инстанция.
Ищецът В. В. О. се легитимира като титуляр на вземане въз основа на договор
за цесия, сключен с пострадалото лице И.С.Д.. Доколкото посоченият факт е спорен
между страните, същият следва да бъде установен от ищеца при условията на пълно и
главно доказване. По делото е представено само уведомление, адресирано до ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, с което ответникът е уведомен от И.С.Д., че вземането му за
застрахователно обезщетение в размер на 21240 лв. от процесното ПТП (1260 лв. за
транспорт с линейка от Сливен до София и 19980 лв. за закупуване на имплант
„Megasystem-C“) е прехвърлено в полза на В. В. О.. По делото не е представен
твърденият договор за цесия, поради което, противно на изложеното в обжалваното
решение, не може да се формира извод, че фактът на прехвърляне на вземането е
доказан при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца. Действително,
съгласно цитираната от СРС практика на ВКС в определението, с което делото е
насрочено, длъжникът не може да се позовава на унищожаемост или да иска разваляне
на договора за прехвърляне на вземането, съответно – може да твърди, че същият е
нищожен само при определени обстоятелства, но в конкретния случай се оспорва
изобщо наличието на такъв, поради което на общо основание това обстоятелство
следва да бъде установено, каквото не е направено от страната, в тежест на която е
доказването на това – ищеца О..
Ето защо, въззивният съд счита, че по делото не е доказано ищецът В. В. О. да е
активно материалноправно легитимиран да претендира плащане на застрахователно
5
обезщетение, поради което претенцията на това основание се явява изцяло
неоснователна.
Във връзка с изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която предявеният иск е уважен, като искът бъде отхвърлен. В останалата
част решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Решението на СРС следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1380 лв. в полза на адв. К. З.
Н. – процесуален представител на ищеца, както и в частта, с която ответникът е осъден
да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 936 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ЗД „БУЛ ИНС“ АД следва да се присъди
сумата в размер на 486 лв., представляваща допълнителни разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 355 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 11328/13.06.2025 г. по гр.д. № 69666/2024 г. по описа на
СРС, 144 състав, в частта, с която ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъден да заплати
на ищеца В. В. О. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД сумата в размер на
12744 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди от настъпило на 29.11.2021 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо
застрахователен риск, които имуществени вреди се изразяват в разход за медицински
транспорт с линейка от гр. Сливен до гр. София и за разходи за имплант „Megasystem-
C“ на пострадалото лице И.С.Д., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 22.11.2024 г., до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 936 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство, както и в частта, с която ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъден да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. К. З. Н. – процесуален
представител на ищеца, сумата в размер на 1380 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. О., ЕГН ********** срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждането
на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 12744 лв.,
6
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от
настъпило на 29.11.2021 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо
застрахователен риск, които имуществени вреди се изразяват в разход за медицински
транспорт с линейка от гр. Сливен до гр. София и за разходи за имплант „Megasystem-
C“ на пострадалото лице И.С.Д., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 22.11.2024 г., до погасяването.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11328/13.06.2025 г. по гр.д. № 69666/2024 г. по
описа на СРС, 144 състав, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД, предявен от В. В. О. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата над 12744 лв. до 21240
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди
от настъпило на 29.11.2021 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо
застрахователен риск, които имуществени вреди се изразяват в разход за медицински
транспорт с линейка от гр. Сливен до гр. София и за разходи за имплант „Megasystem-
C“ на пострадалото лице И.С.Д., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 22.11.2024 г., до погасяването.
ОСЪЖДА В. В. О., ЕГН ********** да заплати в полза на ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 486 лв.,
представляваща допълнителни разноски за първоинстанционното производство, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 355 лв., представляваща разноски
за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7