№ 1911
гр. София, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20241100105389 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ с
искане за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди
от незаконосъобразно наказателно производство.
ИЩЕЦЪТ- В. Н. К., ЕГН: **********, чрез адвокат Д. В., твърди, че от 1993 г. е един от
трима съдружници, както и единствен управител и представител на „Т.И.“ ООД. С
постановление от 16.08.2007 г. по досъдебно производство № 260/2006 г. по описа на НСлС,
пр. пр. № ЗП-196/2005 г. по описа на Софийската градска прокуратура В. К. е привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 2 НК и по чл. 212, ал. 4 пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1
НК. Взета му е мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 1000 лв. На 22 и 23 август
2007 г. са му предявени материалите по разследването. С обвинителен акт от 15.09.2007 г.
делото е внесено в Софийски градски съд. Образувано е НОХД. № 2969/2007 г. на СГС - НО
- 7 състав. С разпореждане от 04.02.3008 г. съдебното производство е прекратено и делото е
върнато в СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения. На 20.02.200г.
повторно е привлечен като обвиняем по делото. На 27.02.2007 г. повторно са му предявени
материалите по делото. С обвинителен акт от 13.03.2008 г. В. К. е предаден на съд за това,
че от неустановена дата през месец октомври 2003 г. до месец март 2004 г. е участвал в
организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на лицата - Д.Х.А. Ц.П.Й.,
К.Г.К., В.Р.Й. и Н. Н. К., формирано с цел съгласувано извършване в страната на
престъпления по чл. 212, ал. 1, пр. 1 НК - чрез използване на документи с невярно
съдържание - приемателни актове и данъчни фактури, да получат без правно основание
чуждо - собственост на републиканския бюджет, движимо имущество - суми по ЗДДС, с
намерение да ги присвоят и чрез които престъпления се цели набавянето за фирмите - „Т.И.“
ООД, „П.-Ш.“ ООД, „ВИТИВИ“ ЕООД и „В и Н“ АД, „Митам“ ООД, „Елеганс“ ООД и ЕТ
1
„Н. К.“ на имотна облага, като участието му в групата се изразявало в изпълнение на
указанията, получени от ръководителя на престъпната група за фиктивно възстановяване на
количествата пшеница по Договор за продажба чрез замяна № 243/30.04.2002 г. в база
„Козлодуй“, различна от изрично указаната от ДА „ДР и ВВЗ“ с писмо № ТА.05-
1831/13.08.2002 г. - престъпление по чл. 321, ал. 2 НК. Сочи, че е предаден на съд и за това,
че на 08.03.2004 г. в гр. София, като длъжностно лице - управител на „Т.И.“ ООД, по ДДС
сметка № ********** на „Т.И.“ ООД в ЦКБ АД, чрез използване посредством ТД „Държавен
резерв“ - гр. Враца, на документи с невярно съдържание - приемателни актове № 2, № 4 и №
3 от 31.10.2003 г. и данъчна фактура № 0010/30.12.2003 г. е получил от ДА „Държавен резерв
и военновременни запаси“ без правно основание чуждо - собственост на републиканския
бюджет, движимо имущество - сумата от 280 500 лв. - ДДС по договор за продажба чрез
замяна на хлебна пшеница № 243/30.04.2002 г. с намерение да го присвои, като имуществото
е в големи размери - престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК. Образувано е
н.о.х.д. № 894/2008 г. по описа на СТС - НО - 21 състав. По делото са проведени общо 127
съдебни заседания с негово участие, като немалка част заседанията са многочасови или
целодневни, като особено продължителни са тези, в които се разпитват вещите лица по
назначените експертизи или свидетелите. С присъда № 66/10.03.2017 г. по н.о.х.д. №
894/2008 г. по описа на CFC - НО - 21 състав В. К. е признат за виновен по така
повдигнатите му обвинения и му е наложено наказание, както следва: за престъплението по
чл. 321, ал. 2 НК - лишаване от свобода за срок от една година, а за престъплението по чл.
212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК - лишаване от свобода за срок от три години, конфискация
на % от имуществото и лишаване от право да управлява търговски дружества за срок от три
години. На осн. чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо наказание от три години
лишаване от свобода, което на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от пет години. Към
така определеното общо наказание са присъединени и конфискацията на 1/4 от имуществото
и лишаването от право да управлява търговски дружества за срок от три години. По протест
на СГП и по жалби на всички подсъдими, включително и по негова жалба, е образувано
в.н.о.х.д. № 94/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд - Наказателно отделение - 5
състав. Проведени са 2 съдебни заседания с негово участие. С решение № 341/07.08.2019 г.
по в.н.о.х.д. № 94/2019 г. по описа на САС - НО - 5 състав първоинстанционната присъда е
отменена в частта, с която В. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321,
ал. 2 НК и на осн. чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК наказателното производство за това
престъпление е прекратено. За другото престъпление - по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1
НК, първоинстанционната осъдителна присъда е потвърдена. По жалби на подсъдимите,
включително и по жалба на В. К., е образувано к.н.д. № 216/2020 г. по описа на Върховния
касационен съд, 11 н.о., по което са проведени три съдебни заседания с негово участие. С
решение № 120/16.06.2021 г. по описа на ВКС, II н.о. е отменено решение № 341 по в.н.о.х.д.
№ 94/2019 г. по описа на САС - НО - 5 състав в частта, с която В. К. е признат за виновен за
престъплението по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК и делото е върнато за ново
разглеждане на въззивния съд. Образувано е в.н.о.х.д. № 659/2021 г. по описа на САС- НО - 7
състав, в рамките на което са проведени пет съдебни заседания с негово участие. С присъда
2
№ 11 от 25.05.2022г. е признат за невинен по обвинението по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1,
пр. 1 НК. С определение от 25.07.2022 г. на Софийски апелативен съд - 7 състав е отменена
наложената му мярка за неотклонение „гаранция“, като сумата му е върната на 28.10.2022г.
По протест на САП е образувано к.н.д. № 687/2022 г. по описа на ВКС, III н.о. Проведени са
две съдебни заседания с негово участие. С решение № 50157/13.01.2023 г. присъда №
11/25.05.2022 г. по описа на САС — НО — 7 състав е отменена и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд. Образувано е в.н.о.х.д. № 57/2023 г. по описа на
САС- НО - 4 състав. С присъда № 14/23.05.2023 г. В. К. е признат за невинен по обвинението
за престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК. Присъдата е протестирана от САП
и е образувано к.н.д. № 1027/2023 г. по описа на ВКС, I н.о. С постановление на САП от
24.10.2023 г. протестът е оттеглен. С определение № 524/16.11.2023 г. касационното
производство е прекратено и оправдателната присъда влиза в сила, считано от 08.06.2023 г.
По този начин срещу В. К. за периода от 16.08.2007 г. до 08.06.2023 г., т.е. в продължение на
повече от 16 години е налице обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление по
чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК, за което е предвидено наказание от три до петнадесет
години лишаване от свобода, конфискация на част или на цялото имущество на виновния и
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, за което впоследствие той е оправдан. Налице
е основанието на чл. 4 във вр. е чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ) за отговорност на Държавата в лицето на Прокуратурата на
Република България, предявила, внесла в съда и поддържала обвинението срещу В. К.. В
резултат на неоснователното обвиняване на В. К., при това в извършване на умишлено
престъпление, тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, са накърнени честта и достойнството
му, доброто му име за продължителен период от време - повече от шестнадесет години, в
който период влиза цялото време от обвиняването му до постановяване на определението на
ВКС от 16.11.2023 г., с което оттеглянето на протеста на прокуратурата е прието за валидно
и делото е прието за приключено. Създадено му е непрекъснато неудобство и необходимост
да се съобразява с наложената му в продължение на повече от 15 години мярка за
неотклонение „гаранция“. Твърди, че наказателното производство му се отразява
изключително тежко на емоционалното състояние - той изпитва постоянен стрес,
притеснение, потиснатост. Изпитва чувство на срам и обида, като тежко преживява тези
негативни емоции. В. К. непрестанно е ангажиран в рамките на наказателното производство
да участва в процесуално-следствени действия в хода на цялото производство, вкл. да се
явява в многобройните съдебни заседания пред множеството съдебни инстанции,
разглеждали делото. В тази връзка непрекъснато му се налага да пътува от Червен бряг,
където живее, до гр.София, където се провеждат всички сьдебно-следствени действия, вкл.
заседанията пред всички съдебни инстанции. Това му създава допълнителни притеснения,
дискомфорт и необходимост предварително да организира пътуванията и да съобразява
личните и служебните си ангажименти с целодневните си и редовни явявания за делото.
През цялото време В. К. е в състояние на тревожност и несигурност. Животът и
ежедневието му са подчинени на делото и необходимостта да е постоянно на разположение
на органите по разследването и на съда. Продължителната неяснота за бъдещето му го кара
3
да се чувства безсилен. Многократното разглеждане на делото от различни съдебни състави
му създава усещане за безизходица и го кара да смята, че производството срещу него никога
няма да свърши. Твърди, че живее в постоянен страх, че щом е възможно веднъж да бъде
обвинен и признат за виновен, то би могло окончателно да бъде осъден за нещо, което не е
извършил. Обвиненията срещу него и развоят на делото, станало публично известно като
„делото за държавния резерв“, са широко отразявани в медиите и стават достояние на цялата
общественост. И към днешна дата в интернет пространството се намират множество
общодостъпни и лесно откриваеми репортажи и статии, свързани с наказателното
производство срещу него. В следствие на обвинението тежко и непоправимо се уронил
професионалният му авторитет и доброто му име в работните среди. Настъпва негативна
промяна в работата му и възможността да се развива професионално. Обвиненията срещу
него се отразяват тежко на дейността на дружеството „Т.И.“ ООД, на което е един от трима
съдружници, както и единствен управител и представител, и във връзка с дейността на което
са повдигнатите му обвинения. Много клиенти се отдръпват, започват да проявяват
недоверие и съмнение в дейността им. Поради разгласата на наказателното обвинение се
налага дружеството да закрие своето представителство в Москва, чрез което от години
осъществява стопанска дейност с дружества от бившите съветски републики. Освен това
дружеството от години стопанисва и развива дейността на кафене, намиращо в наето под
наем помещение - общинска собственост, в Червен бряг. След като се разбира за
повдигнатите на В. К. обвинения общинската управа взима решение договорът за наем с
дружеството да бъде прекратен и кафенето затваря врати. Засегнато е реномето и на две
други дружества с участие на В. К., тъй като наименованието им отново включва думата
„Таврос“ и те автоматично са обвързвани с обвиненията срещу него. Всичко това му се
отразява изключително тежко не само в професионален, но и в емоционален план. В. К.
започва да губи дългогодишно развивания си бизнес, пропада доброто име, което той
толкова време си е градил като управител и лице на своите дружества. Намалява и
препитанието му, което го стресира и обезкуражава. В. К. чувства вина и отговорност пред
партньори и клиенти за случващото се, притеснява се за бъдещото си професионално
развитие, за способността си да се грижи и да подкрепя семейството си финансово.
Провокиран от негативното развитие на професионалната му дейност, В. К. прави опит да си
намери и друга работа, но му се отказва на основание висящото срещу него наказателно
производство. Значително се променят и отношенията му с хората. Част от колегите и част
от служителите му променят отношението си към него, държат се резервирано и
недоверчиво. Много близки и познати на В. К. се държат резервирано или се отдръпват от
него. Принуден е да обяснява непрестанно, че не е извършвал престъпление. В. К. силно се
притеснява от отражението на случващото се с него върху близките му, страхува се, че им
вреди и се чувства виновен, че не може да ги изолира от ставащото с него. Те изживяват
изключително тежко неговото обвиняване, което го кара да се чувства безсилен да ги
предпази, което става и още по-тревожен. Негативните последици от преживяното от него
във връзка с наказателното производство не са отшумели и до днес. Описаните
неимуществени вреди, като се съобразява и със съдебната практика, В. К. оценява на 150
4
000 лева. В резултат от неоснователното му обвиняване В. К. претърпява и имуществени
вреди - пропуснатите ползи от законна лихва върху сумата от 1000 (хиляда) лв., внесена като
парична гаранция по делото. С оглед на оправдаването му с влязла в сила присъда тази сума
е незаконно задържана, с което в следствие на наказателното дело той е лишен от
възможността да я използва за задоволяване на свои нужди, а също и за реализиране на
ползи от нея. Причинени са му вреди в размер на 1641.63лв.(хиляда шестстотин четиридесет
и един лева и шестдесет и три стотинки) лева в размер на законната лихва върху парична
гаранция от 1000 лева за периода от 16.08.2007 г., когато тя е наложена, до 28.10.2022 г., на
която дата сумата е върната. В резултат от неоснователното му обвиняване В. К. претърпява
и имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски в размер на 300 (триста)
лева, за адвокатска защита по Договор А 0681842 от 16.08.2007 г. с адвокат К.М.. Поради
изложеното, моли на основание чл. 4 вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да бъде осъдена
Прокуратурата на Република България, да му заплати: сумата от 150 000 (сто и петдесет
хиляди) лева, съставляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от
обвиняването му в периода от 16.08.2007 г. до 08.06.2023 г. в извършване на тежко
умишлено престъпление от общ характер, ведно със Законната лихва, считано от 08.06.2023
г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 1641,63 (хиляда шестстотин
четиридесет и един лева и шестдесет и три стотинки) лева, съставляващи обезщетение за
претърпени от имуществени вреди (пропуснатите ползи от законна лихва върху сумата от
1000 лв., внесена като парична гаранция) от обвиняването му в периода от 16.08.2007 г. до
08.06.2023 г. в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер, ведно със
законната лихва, считано от 08.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от
300 (триста) лева, съставляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди от
обвиняването му в периода 16.08.2007 г. до 08.06.2023г. в извършване на тежко умишлено
престъпление от общ характер, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените разноски по гражданското
дело, включително и за адвокатско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ- ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва исковете по
основание и размер. Не оспорва, че наказателното производство срещу ищеца е приключило
с влязла в сила оправдателна присъда. Оспорва твърдените от ищеца вреди, както и
наличието пряка причинно-следствена връзка между тях и процесното наказателно
производство. Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва. Прави доказателствени
искания.
Съдът, след като обсъди направените дово/ди и прецени доказателствата по делото в
съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа
страна следното.
С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи се във
воденото срещу ищеца нак.преследване, се установяват фактическите твърдения, изложени
от ищеца в ИМ- воденото срещу него наказателно преследване, мярката за неотклонение,
мерки на процесуална принуда, оправдателна присъда, потвърдена от по-горестоящите
5
инстанции.
С исковата молба са представени писмени доказателства, установяващи твърдяните от
ищеца имущаствените вреди- вносна бележка за внасяне на сумата 1000 лв. - гаранция по
наказателното производство с отбелязване, че сумата е освободена с определение на САС от
25.07.23022 г.; извлечение от банкова сметка на В. К. от 28.10.2022 г., видно от която на тази
дата му е върната сумата по гаранцията;
Представена е разпечатка от калкулатора на лихви на НАП върху сумата от 1000 лв. за
периода 16.08.2007-28.10.2022 г..
Представени са писмени доказателства, че воденото срещу ищеца нак. производство е
публично огласено: страници от вестници и разпечатки от електронни информационни
източници с публикации за наказателното производство срещу ищеца като член на Съвета
на директорите на „Софийски имоти“ ЕАД: „СГС даде ход на делото срещу Мирчо
Циганина“ - Блиц; „Започва делото срещу източване на Държавния резерв“ - frognews.bg;
„Делото за източване на Държавния резерв продължава през октомври“ - dnevnik.bg;
„Осъдиха на три години затвор М.П. за източването на Държавния резерв“- bnr.bg; „Делото
за източване на държавния резерв започва отначало“ - news.bg; „М.П. беше осъден на 3
години затвор за източване на Държавния резерв“ - „По света и у нас“ БНТ; „3 години затвор
за източване на Държавния резерв“ - standartnews.com; Разпечатка с резултатите от търсене в
google.bg с тема „дело за източване на държавния резерв“.
За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.
Свидетелят И.Х.Й. твърди, че знае за наказателно дело водено срещу В. К.. Познава го
доста отдавна. За времето, през което го познава преди това дело, е бил много добър и
жизнерадостен човек. След това станал свит, леко озлобен, много притеснен. Ограничили се
много хора от него, може би това го накарало и той да се ограничи към останалите хора. Не е
станал саможив, но това се отразило и на неговото семейство. Започнали кавги вкъщи, едно
не достига, друго не достига. Много често той пътувал до София, на дело. Много се
притеснявал как ще завърши делото. Притесненията в семейството той приемал
изключително притеснително, в някои случаи бил и отчаян. Имал затруднения да си намери
работа, защото е криминално проявен. Това много го притеснявало, защото много от
неговите приятели и колеги се откъснали от него. Притесненията му били породени от много
неща, но едно от тях било финансовото затруднение, защото не можел да си намери работа.
Свидетелят Н. И.Б. твърди също, че познава отдавна ищеца, състуденти са били в бившия
Съветски съюз, работили са заедно във военните заводи, сега работят заедно почти 10
години към социалната сфера на гр. Червен бряг. Знае за образуваното срещу него
наказателно производство. Като започнали всички тези дела при него настъпило коренно
изменение, дори от приятелска гледна точка се говорили как може да се стигне до това
състояние - външен вид, тази носталгия(има предвид меланхолия) в него, умора, отчаяние,
защото като започнало делото, много неща, които касаели техните приятелски
взаимоотношения с много хора от кръг им, буквално се изменили, те се отдръпнали от него,
6
което довело до пълно негово отчаяние. Бизнесът му се съсипал, имал две кафенета, имал
представителство в Москва, бизнес с части, тракторни и други неща, които вървяли като
добър бизнес и като започнали всичките тези дела, където той присъствал и често пътувал
до София, той посърнал, изменил се, ходил по болници, микроинсулт получил. Кръвно
вдигал, започнал да пие много лекарства. Нервната му система се разстроила много и всичко
това се отразило лошо върху неговия външен вид. Разбрал, че родителите му страдат и той
страдал. Той криел от родителите си за наказателното дело, но те разбрали от хората в града,
че го съдят. Без работа останал. Останал без пари, нищо не можел да върши. Имало медийни
публикации и във вестници, които се издават в град им Червен бряг, и в националната преса.
Твърди,че и към момента В. К. още страда, той е посърнал толкова много, че всяка вечер му
дава кураж.
Доказателства за други факти от значение по делото не са събирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното.
Исковете срещу Прокуратурата с правно основание чл.2, ал.1,т. и т.3 от ЗОДОВ са
основателни.
От приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се във воденото срещу
ищеца нак. преследване, се установява обстоятелствата, изложени в исковата молба-
воденото срещу ищеца наказателно преследване, влязлото в сила оправдателна присъда.
Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират отговорността на посочения
ответник, който дължи да обезщети ищеца, срещу който нак. преследване е било
приключило с оправдателна присъда.
Възраженията срещу размера на претенцията за неимуществени вреди на ищеца са
основателни. За съда обаче остава задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД,
защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща общото правило, че размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
За прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна доказаните по делото
неимуществени вреди и от друга – общото икономическо състояние в държавата, което
осигурява в най-общ план /тъй като еквивалентността при обезщетяване на неимуществени
вреди е изключена/ съпоставката между страданията и парите. По делото се установи от
свидетелските показания, че ищецът преживял тежко воденото срещу него наказателно
производство. Наказателното производство срещу него е приключило в един дълъг срок.
Ищецът не е бил с най-тежка мярка за неотклонение -„Задържане под стража“. Съдът
отчита, че воденото нак. производство се е отразило и на кариерното развитие на ищеца,
който е интелигентен човек, с добре развит бизнес. Съвкупната преценка на тези
обстоятелства, както и общото икономическо положение в страната, мотивира съда да
приеме, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди би било 20 000, в който размер искът следва да се уважи, а за разликата – да се
отхвърли като неоснователен.
7
При този извод за съществуването на главното задължение основателна е и претенцията за
обезщетение за забавено изпълнение- от 08.06.2023 г. – на тази дата с влязла в сила
оправдателна присъда по отношение на ищеца е приключило нак. преследване, а според
нормата на чл.2, т.3 от ЗОДОВ оправданието е елемент от състава, от който възниква
правото на обезщетение. От моментта на влизане в сила на оправдателната присъда и
предвид характера на отговорността по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по
правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл.86 ,ал.1
от ЗЗД.
По отношение на предявения от ищеца иск за обезщетение на причинените му имуществени
вреди .
Претенцията за имуществени вреди съдът намира за основателна.
Съдът следва да присъди на ищеца направените от него разноски по воденото наказателно
производство. Сумите за адвокатски хонорар в наказателното производство като
имуществени вреди, понесени от ищеца, не са му присъдени в наказателното производство,
защото не съществува такава процесуална възможност, поради което са дължими именно по
реда на предявения по реда на ЗОДОВ. Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства- размерът на изплатените адв. възнаграждения е общо в размер на 300 лева,
поради което искът за имуществените вреди следва да се уважи изцяло.
Причинени са му вреди в размер на 1641.63лв.(хиляда шестстотин четиридесет и един лева
и шестдесет и три стотинки) лева в размер на законната лихва върху парична гаранция от
1000 лева за периода от 16.08.2007 г., когато тя е наложена, до 28.10.2022 г., на която дата
сумата е върната. За установяване на точния размер съдът използва калкулатора на лихви на
НАП върху сумата от 1000 лв. за периода 16.08.2007-28.10.2022 г.
По разноските:
Ищецът има право на разноските по делото съразмерно на уважената част от иска, но, видно
от изложеното от процесуалния представител на ищеца в проведеното на 07.03.2025г.
заседание, такива не се претендират, поради и което съдът не ги присъжда.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор, гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, да
заплати на В. Н. К., ЕГН: **********, с адрес - гр. Червен бряг, ул. „*******, със съдебен
8
адрес - София 1303, ул. „*******. 4, чрез адвокат Д. В., по иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 20 000лв./двадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
заедно със законната лихва върху тази сума от 08.06.2023г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер 150 000лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, гр.
София, бул. „Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати
наВ. Н. К., ЕГН: **********, с адрес - гр. Червен бряг, ул. „*******, със съдебен адрес -
София 1303, ул. „*******. 4, чрез адвокат Д. В., по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 1941.63лева,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди , ведно със законната
лихва от 08.06.2023г. до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9