Р Е Ш Е Н И Е
№1649
гр. Пловдив,
27.09.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в публично заседание на двадесет и първи септември, две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 3229 по описа за 2018 година на ПРС, II
нак. състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 55 от
24.10.2017г. на доц.С.И.Ш.на длъжност Директор на РИОСВ-ПЛОВДИВ с което на
основание чл.53, ал.1 и ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и чл.151, ал.2, т.6, във връзка с
чл.19, ал.3, т.15 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ на Р.Б.М.
с ЕГН ********** ***, със седалище гр.П., ул.”О.П.” № ** е наложено
административно наказание Глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение
на чл.151, ал.2, т.6, във връзка с чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО.
С жалбата се прави
искане за отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност и
неправилност, както и за допуснати съществени нарушения на материалните норми и
процесуалните правила при неговото издаване. С жалбата се излагат доводи за
изпълнение на предписанието дадено от контролните органи за почистване на
нерегламентираните замърсявания, за наличие на смекчаващи отговорността
обстоятелства - първо нарушение и липсата на други нарушения по ЗУО, както и за
наличието на основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно
призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Административнонаказващия орган – РИОСВ ПЛОВДИВ, редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от юристконсулт
И.Х.по силата на представено пълномощно, която изразява становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване на наказателното постановление
като правилно и законосъобразно. Представя писмени доказателства – наказателно
постановление удостоверяващо не почистване на териториите от нерегламентираните
замърсявания. В пледоарията си представителят на АНО изложи доводи по същество
на искането си за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, както и
за не наличие на основание за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съдът като
съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност
прие за установено следното:
На 30.03.2017г.
служители на РИОСВ Пловдив извършили
планова проверка за нерегламентирани замърсявания с отпадъци/сметища/ в
землището на гр.Перущица. Проверката била извършена в присъствието на служител
при общината **** В.А.К.. В хода на проверката били констатирани
нерегламентирани замърсявания с отпадъци в следните райони: в западната част на
кв. ,,Запад‘‘ на гр. Перущица /ромска махала/ по протежение на ,,Главен
напоителен канал‘‘ се констатирало нерегламентирано замърсяване с отпадъци по
протежение на около 300 метра и ширина около 5 метра. Замърсяването било със
строителни отпадъци /тухли, керемиди, бетон/ отпадъци от опаковки /пластмасови,
хартиени, картонени, стъклени, метални/, както и в землището на гр. Перущица по
черен полски път в местност ,,Пенова круша‘‘ на около 50 метра западно от река
,,Перущинска‘‘ с GPS координати посочени в НП се
констатирало нерегламентирано замърсяване по протежение на около 200 метра.
Замърсяването било със строителни отпадъци /керемиди, тухли/, отпадъци от
опаковки /пластмасови, хартия, картон, стъкло/, битови отпадъци /дрехи,
завивки, обувки/. Констатациите от проверката били отразени в Констативен
протокол № 0007726 от 30.03.2017г., в който в съответствие със задълженията на
Кмета на община регламентирани в чл.19 от ЗУО е дадено предписание в срок до
30.04.2017г. да се почистят
замърсяванията описани в констативната част на протокола.
На 02.05.2017г. е
бил извършен последващ контрол от служители на РИОСВ Пловдив при който е било
установено, че нерегламентираните замърсявания с отпадъци находящи се на
територията на община П. не са отстранени и даденото предписание в КП № 0007726
от 30.03.2017г. не е изпълнено. При проверката присъствал служител при общината
– **** В.А.К.. Констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол
№ 0006979 от 02.05.2017г. До ***на
община Перущица била изпратена покана – изх. № 1596/16.05.2017г. за явяване на
06.06.2017г. в 10 часа в сградата на РИОСВ Пловдив за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. Поканата била получена на
18.05.2017г. от служител при община Перущица, съгласно приложено известие за
доставяне.
На 06.06.2017г. в
присъствието на двама свидетели Е.Г.Ю. *** съставила против Р.Б.М. *** акт за
установяване на административно нарушение № 20 за извършено нарушение по
чл.151, ал.2,т.6, вр. чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО. Актът
е съставен в отсъствие на нарушителя, поради неговото неявяване на посочената
дата и час. На 07.06.2017г. в РИОСВ Пловдив се явил жалбоподателя, при което
явяване му е бил връчен съставения АУАН. Жалбоподателят подписал съставения
против него АУАН, като вписал че ще представи писмено възражение в три дневен
срок. Препис от акта е бил връчен на жалбоподателя на 07.06.2017г. С изх.№
1050/12.06.2017г. е било изпратено до РИОСВ Пловдив възражение от Р.М. против
съставения АУАН с което излага причините – обем на работа, валежи забавящи
изпълнението, както и повреда в сметосъбирачната техник – за изпълнението на предписанието.
На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, в което по
идентичен с акта начин е дадено описание на нарушението както и нарушената
правна норма. С издаденото НП е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя за извършено нарушение по ЗУО като му е наложено административно
наказание Глоба в размер на 3000 лева. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя
на 02.11.2017г. Поради не съгласие с посоченото като нарушение и наложената
глоба, в срок пред РС гр.Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Разпитана като
свидетел в съдебно заседание актосъставителката Е.Г.Ю.
потвърди авторството на съставения от нея АУАТ, както и посочи, че е
присъствала и на двете проверки извършени в община Перущица на 20.03.2017г. и
на 02.05.2017г. По отношение на нарушението свидетелката посочи, че са правени
множество последващи проверки при които е констатирано че нерегламентираните
замърсявания не са били премахнати, за което на *****на
общината са били съставяни и други АУАН.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалия събран доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото
писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред,
като следва да се отбележи, че нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от
легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата се
преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по
съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно
той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че
същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Процедурата по установяването на
административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща
към субсидиарно приложение на разпоредбите
на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който
поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на
доказване е за него.
Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации
нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за
установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на
противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени
установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то
издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо
дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи,
че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване
на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната
отговорност.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр.
чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на
Пловдивски районен съд счита, че обжалваното наказателното
постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалните разпоредби и е съобразено с
целта на закона. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Атакуваното НП е издадено в срок. При съставянето
на АУАН и издаване на НП не са били допуснати нарушения на процесуалните
правила. Процесното НП е издадено при спазване на
процесуалните правила за неговото издаване и в съответствие с материалния
закон. От приетите по делото писмени и гласни доказателства е установено, по
един безспорен и категоричен начин, че е осъществен съставът на описаното в НП
нарушение. Обжалваното наказателно постановление е издадено при безспорна доказаност на административното нарушение. Доказателства в
обратна посока не са събрани и пред настоящата съдебна инстанция. Описаното в
НП нарушение е именно такова по смисъла на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, която норма въвежда задължение за****
на Общината да отговаря за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на
неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и за
организиране на почистването им, като предприеме съответните мерки за това.
Като е допуснал наличието на описаното в констативния протокол замърсяване в
землището на община П., Р.М. в качеството си на ***** безспорно е реализирал
състава на горното нарушение. В случая се касае за форма на изпълнително
деяние, изразяваща се в бездействие, с оглед на което до извършване на дължимото
действие, нарушението се осъществява от субекта във всеки един момент,
включително и на посочената в НП дата – 30.03.2017г. именно поради което е издаден и АУАН №
20/06.06.2017г. Това, че на същата дата
– 30.03.2017г. е дадено и предписание до
определен срок нарушението да бъде отстранено, за което неизпълнение би могло
да се вмени и друго нарушение не прави вече констатираното нарушение
неизвършено, нито води до неговата неправилна правна квалификация. АНО е
квалифицирал деянието като нарушение по чл.151, ал.2, т.6, вр.
чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО. За неизпълнение на това задължение законодателят е
въвел и санкционна норма с текста на чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО, която предвижда
Глоба от 3000 до 10000 лв. Наложеното на
жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно
приложимият санкционен състав, индивидуализирано в размер на минимума предвиден
в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло
съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН доколкото АНО е отчел всички
релевантни за отговорността обстоятелства.
В случая не е налице и маловажност
на нарушението по чл.28 от ЗАНН и съдът намира, че наказващият орган правилно
не е приложил този институт. Независимо от предприетите след проверката мерки за
отстраняване на констатираните замърсявания, настоящият състав счита, че процесното деяние не се характеризира с по-ниска обществена
опасност в сравнение с други нарушения от посочения вид. С оглед характера на
засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като
маловажен. За да е маловажен един случай същият следва да се отграничава от обикновените случаи на нарушения от същия
вид, каквото процесното нарушение не е. Без наличие
на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същото
не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност,
определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за
административна санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС № 1/2007г. се прави по
законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
отграничи маловажните случаи на административни
нарушения от тези обхванати от чл.6 от ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от това ще
следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва
да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно
третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното
задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде
спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано.
С оглед на изложеното съдът счита,
че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, като следва да бъде
потвърдено.
По
изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 55 от 24.10.2017г. на доц.С.И.Ш.на длъжност
Директор на РИОСВ-ПЛОВДИВ с което на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и чл.151, ал.2, т.6, във връзка с чл.19, ал.3, т.15 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/ на Р.Б.М. с ЕГН ********** ***, със седалище
гр.П., ул.”О.П.” № *** е наложено административно наказание Глоба в размер на
3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.151, ал.2, т.6, във връзка с чл.19,
ал.3, т.15 от ЗУО.
Решението не е окончателно и подлежи
на обжалване пред Административен Съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК от
страните в 14 дневен ред от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала!
В.И.