РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. гр. Хасково, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20225640101249 по описа за 2022 година
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно
основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС от Т. С. Р., ЕГН **********, Е. С. Р., ЕГН
**********, Д. А. Ш., ЕГН ********** и А. А. С., ЕГН **********, всички от
************, против С. К. Х., ЕГН **********, от ************, Н. И. К.,
ЕГН **********, от ************ и Н. В. Х., ЕГН **********, от
************.
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици по наследство и
сделки на вещно право на строеж върху ПИ 77195.739.249 по КК на гр.
Хасково с адрес на имота: ************, с площ 409 кв.м, с предназначение
на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване
/до 10 м/, с номер по предходен план: 6165, при съседи: 77195.739.234,
77195.739.248, 77195.739.247, 77195.739.250, 77195.739.32, 77195.739.236, а
също така и собственици на отделни етажи от масивна жилищна сграда,
построена в посочения имот, с идентификатор 77195.739.249.1, със застроена
площ 129 кв.м, брой етажи 3, с предназначение: жилищна сграда -
многофамилна. Вещното право на строеж върху парцела било придобито
първично от Б. А. Х. /Б. Х. Г./ на основание Решение по т.VХ, взето с протокол
1
№ 1 от 13.01.1959г. на ИК на ГНС - Хасково, с което му било отстъпено право
на строеж върху държавна земя за строеж на жилище върху парцел XIX кв.
116 по плана на гр. Хасково. Въз основа на така отстъпеното право на строеж
била построена триетажна жилищна сграда, което било видно от извършени от
него разпоредителни сделки, както следва: с нотариален акт № 66/15.10.1974г.
том IV дело № 1235/1974г. на ХРС, Б. Х. Г. /Б. А. Х./ дарил сина си Е. Е. Ч. с
втория етаж от масивна жилищна сграда, построена в парцел III, кв. 116,
утвърден със Заповед № 25/1957г., от 434 кв.м, отреден за дворище с пл. №
233, ведно с отстъпеното право на строеж, а с нотариален акт № 67 от
15.10.1974г., том IV, дело 1236/1974г. на ХРС, Б. Х. Г. /Б. А. Х./ дарил внука си
И. Е. Ч. с първия етаж от горепосочената масивна жилищна сграда, ведно с
отстъпеното право на строеж. На 05.06.1984г. му била издадена виза за
проектиране на нова триетажна жилищна сграда в парцел III - 6165 кв. 116 по
плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед № 3/1977г., дадена върху скица №
503/30.05.1984г. Твърди се още, че след построяване на новата сграда на
06.07.1989г. бил сключен договор за доброволна делба, вписан в Служба по
вписванията - Хасково под № 89, том I, peг. № 813 от 06.07 1989г., по силата на
който била прекратена съсобствеността върху сградата между наследниците
на Б. А. Х. и притежателите на вещното право на строеж върху парцела, в
който била построена сградата, който според одобрения със Заповед № РД - 14
-02-535/85г. план бил описан като парцел IV - 6165 в кв. 116, с площ 420 кв.м.
Съобразно договора за доброволна делба правото на собственост върху
първия етаж от сградата било придобито от Е. Ч. Ч., върху втория жилищен
етаж - от Ю. Е. Ч. и върху третия жилищен етаж - от И. Е. Ч., ведно със
съответното право на строеж върху парцела за всеки един от тримата,
равняващо се на по 1/3 ид.ч. от същото за всеки. С нотариален акт № 5 от
03.05.1993г., том IV, дело № 965/1993г. на ХРС Р. Ш. Х. /Е. Ч. Ч./ дарил първия
жилищен етаж от горепосочената жилищна сграда на сина си С. Р. Ш. /И. Е.
Ч./, който починал на 10.10.2013г. и ищците по делото Д. А. Ш. /преживяла
съпруга/, Т. С. Р. и Е. С. Р. /синове/, били неговият пълен кръг от наследници.
В резултат на договора за доброволна делба от 06.07.1989г. и дарението,
извършено с НА № 5 от 03.05.1993г., тримата ищци като наследници на С. Р.
Ш., били съсобственици на първия и третия жилищни етажи, както и на 2/3
ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху парцела. Сочи се още, че Ю. Е. Ч.
/Р. Ч./ и съпругата му Л. Ч. продали собствеността си върху втория етаж от
2
жилищната сграда, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата /ОЧС/ и от
отстъпеното право на строеж върху мястото, на Р. Т. К. с нотариален акт № 37
oт 07.06.1993г., том V, дело № 15/2005г. на ХРС. Впоследствие Р. Т. К. и
неговата съпруга дарили тази своя собственост на Т. П. Т. с нотариален акт №
21 от 04.02.2005г. том I, peг. № 183, дело № 15/2005г., а тя от своя страна го
продала на А. А. С. с нотариален акт № 197 от 17.10.2005г., том IV, peг. №
8890, дело № 662/2005г., ведно с 1/3 ид.ч. от ОПС върху парцела, който в НА
бил описан като УПИ XI - 6165 с площ 383 кв.м, кв. 114, по плана на гр.
Хасково, одобрен със Заповед № 952/2000г. В исковата молба се посочва, че по
действащата КК на гр. Хасково този имот бил заснет като ПИ 77195.739.249 с
площ 409 кв.м, видно от скица № 15-1076885-04.10.2021г. на СГКК – Хасково,
а от комбинирана скица № 2211/04.10.2021г., издадена от Община Хасково,
било видно, че за имот 77195.739.249 бил отреден парцел XI кв. 114, по който
дворищната регулация не била приложена. В исковата молба ищците твърдят
още, че ответниците, като собственици на съседния УПИ XII /ПИ
77195.739.250/, през 2016г. навлезнали в границите на УПИ XI /ПИ
77195.739.249/ и поставили ограда между двата имота, заключена между
букви БВГ, нанесена със син цвят на скица - проект, приложена към исковата
молба. С поставянето на оградата ответниците били завзели площ от УПИ XI
/ПИ 77195.739.249/ от около 8 кв.м, която неоснователно владеели и
възпрепятствали ищците да ползват вещното си право на строеж върху целия
парцел в пълен обем, като завзетата от ответниците площ се онагледявала в
приложената към исковата молба скица - проект, където била ограничена с
букви АБВГ и отразена с жълт цвят. Поради изложеното, молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на вещно право на строеж върху площ
от 8 кв.м., представляваща част от УПИ XI - 6165 /ПИ 77195.739.249/, целият
с площ 383 кв.м, в кв. 114, по плановете на гр. Хасково, ограничена с букви
АБВГ и онагледена с жълт цвят на скица - проект, приложена към исковата
молба, която да стане неразделна част от решението, която площ ответниците
владеели без основание, да ги осъди да предадат на ищците владението върху
посочената площ от 8 кв. м., както и да ги осъди да премахнат незаконно
построената ограда, попадаща в УПИ XI - 6165 /ПИ 77195.739.249/ с площ 383
кв.м, в кв. 114, по плановете на гр. Хасково, заключена между букви БВГ,
нанесена със син цвят на скица - проект, приложена към исковата молба, която
3
да стане неразделна част от решението. Претендират направените в
настоящото производство разноски.
Ответниците не подават отговор на исковата молба в законоустановения
едномесечен срок.
След изтичане на срока за отговор по чл.131 ГПК по делото е постъпила
писмена молба от адв.А. В., в качеството му на пълномощник на ответника С.
К. Х., с която изразява становище по исковете, като счита същите за
неоснователни. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове и присъди разноски. В съдебно заседание се поддържа
заявеното становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Решение, взето с Протокол № 1 от 13.01.1959г. на ИК на ГНС -
Хасково, т. XV, на Б. А. Х. е отстъпено право на строеж върху държавна земя
за строеж на жилище върху парцел XIX в кв. 116 по плана на гр.Хасково. Не
се спори по делото, че въз основа на отстъпеното право на строеж е била
построена триетажна жилищна сграда, видно от извършени разпоредителни
сделки от Б. А. Х..
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66, том IV, дело №
1235/1974г. от 15.10.1974г. на Хасковски районен съд Б. Х. Г. е дарил на сина
си Е. Е. Ч. втория етаж от масивна жилищна сграда, построена върху парцел
III, в кв. 116, по плана на гр.Хасково, утвърден със Заповед № 25/1957г., от 434
кв.м, отреден за дворище с пл. № 233, ведно с отстъпеното право на строеж.
Представи се по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
67, том IV, дело № 1236/1974г. на Хасковски районен съд, по силата който Б.
Х. Г. е дарил внука си И. Е. Ч. с първия етаж от масивна жилищна сграда,
построена върху парцел III, в кв. 116, целият от 434 кв.м, отреден за дворище с
пл. № 233, ведно с отстъпеното право на строеж.
Като писмено доказателство по делото бе приета и Виза за проектиране,
издадена на 05.06.1984г. на Б. А. Х., която е за проектиране на триетажна
жилищна сграда в парцел III - 6165 в кв. 116 по плана на гр.Хасково, одобрен
със 3аповед № № 3/1977г. Визата е дадена върху Скица № 503/30.05.1984г.
С Договор за доброволна делба, вписан в СВ - Хасково под № 89, том I,
4
рег. № 813 от 06.07.1989г., е била прекратена съсобствеността върху сградата
между наследниците на Б. А. Х. и притежатели на вещното право на строеж
върху парцела, в който е построена сградата, описан според плана, одобрен
със 3аповед № РД-14- 02- 35/85г., като в парцел IV - 6165 в кв. 116, с площ 420
кв.м. Е. Ч. Ч. е придобил правото на собственост върху първия етаж от
сградата, Ю. Е. Ч. - върху втория жилищен етаж, и И. Е. Ч. - върху третия
жилищен етаж, ведно с отстъпеното право на строеж върху парцела за всеки
един от тримата, т.е. по 1/3 ид.ч. от това право.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 5, том IV, дело №
965/1993г. от 03.05.1993г. на Хасковски районен съд Р. Ш. Х. Х. /Е. Ч. Ч./ е
дарил на сина си С. Р. Ш. /И. Е. Ч./ първия жилищен етаж от масивната
жилищна сграда, построена върху държавно място в парцел IV в кв. 116 по
плана на гр. Хасково, одобрен със 3аповед № РД-14-02- 535/85г., с пл. № 6165,
целият с пространство от 420 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 197, том
IV, рег. № 8890, дело № 662/2005г. от 17.10.2005г. на Нотариус К. В., рег. №
352 по регистъра на Нотариалната камара на РБ, Т. П. Т., представлявана от
пълномощника си П. И. П., е продала на А. А. С. Втория етаж от масивна
жилищна сграда на три етажа, състоящ се от пет стаи и кухня с площ 134.70
кв.м., заедно с Източен гараж с площ 20.84 кв.м. в същата сграда, заедно с
прилежащото североизточно складово Таванско помещение със светла площ
33.43 кв.м. в същата сграда, находяща се в ************, построена в
Поземлен имот XI – 6165, с площ от 383 кв.м., в квартал 114 по плана на
гр.Хасково, одобрен със Заповед № 952/2000г., заедно с 1/3 ид.ч. от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху описания имот.
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 4218/15.10.2013г.,
издадено от Община Хасково е, че след смъртта си на 10.10.2013г. С. Р. Ш. е
оставил за свои законни наследници Д. А. Ш. – съпруга и синове – Т. С. Р. и Е.
С. Р..
От ответника С. К. Х. се представи Удостоверение за наследници, изх. №
ГРАОН1-3615/25.11.2022г., издадено от Община Хасково, видно от което е, че
след своята смърт на 17.05.1996г. Б. А. И. е оставил за законни наследници С.
Р. И., починала на 16.05.2014г., Н. И. К. – дъщеря, Д. К. Х. – син и С. К. Х. –
5
син. Д. К. Х. е починал на 18.06.2023г. и е оставил за свои законни
наследници Н. В. Х. – съпруга, В. Д. Х. – син и Е. Д. Х. – дъщеря.
Представи се и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
от 30.06.1958г. на Хасковски народен съдия, с който А. Г. К. чрез
пълномощника си Р. Д. Щ. е продал на Р. и Б. А. И. по 1/2 ид.ч. на всеки от тях
от Дворното място, съдържащо 215 кв.м., съставляващо част от двора, пл. №
234, което се съдържа в парцел XVIII, в квартал 116 по плана на гр.Хасково,
утвърден със Заповед № 853/1957г.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
регулация, от 16.06.1965г. на Хасковски народен съдия Р. и Б. А. И. са
признати по силата на дворищна регулация за собственици на празно място от
105 кв.м. от имот с пл. № 230, собственост на Ш. и Е. С. У., при граници: Р. и
Б. А., А. М. и Д. С. У. и върху празно място от 112 кв.м. от имот пл. № 232,
собственост на Д. С. У., при граници: Ш. и Е. С., Д. С. и А. М., придадени към
собствения им парцел XVIII в кв.116 по плана на гр.Хасково, одобрен със
Заповед № 853/1957г.
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
ППЗТСУ № 13, том I, дело № 34/1976г. от 13.01.1976г. на съдия при Хасковски
районен съд, е, че Б. А. И. и Б. А. Х. са признати за собственици по силата на
дворищна регулация на празно място от 87 кв.м. от имот пл. № 231,
собственост на А. М. Б., при граници: собствено място, парцел III,
собственост на Т. С. К. и парцел XI – собственост на А. М. Б., предадено към
собствения им парцел IV в кв.116 по плана на гр.Хасково, утвърден със
Заповед № 25/1971г.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа
експертиза, което възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено.
Вещото лице посочва, че оградата между ПИ 77195.739.249 и ПИ
77195.739.250 е с бетонова плътна част до 60 см. /в рамките на имота на
ответниците/ с поставена върху нея телена мрежа на метални колове. Съгласно
чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ, за такъв тип огради не се изисква разрешение за
строеж /не се изискват строителни книжа/. Вещото лице е констатирало, че
липсва писмена информация, от която да се установи дали дворищната
регулация между УПИ XI и УПИ XII в квартал 114 е приложена.
Съдът допусна събиране и на гласни доказателства:
6
От разпита на свид. Й. К., който е първи братовчед на ищците Т. Р. и Е.
Р., се установява, че живеел в старата къща от 1967г. до 1972г. и между страта
и новата къща имало жив плет – черници и храсти. В този период нямало
изградена нито ограда, нито подпорна стена. През 1983г. – 1984г. новата къща
вече била почти готова, а в другия имот къщата била построена 7-8 години
преди това. Ищците изградили тяхната къща на калкан с къщата на
ответниците, но ограда между двата имота нямало. Имало само временни
постройки – салми и др., които ги развалили, и от тях останали камъни, от
които била направена граница между имотите, но не със зидария, а от камъни
и тухли. Преди около 7-8 години ищецът Т. Р. му казал да отиде да види на
място съседът им какво е направил. Тогава свидетелят установил, че на
първия етаж, от източната страна, точно пред стъклото на прозореца, се
виждала ограда и тази ограда закривала половината от самия прозорец.
Описва и оградата – била изградена с бетонова основа и нагоре с мрежа и
продължавала до половината дворно място. Свидетелят е категоричен в
показанията си, че почти 40 години на това място ограда не е имало.
Възможно било да е имало изградена подпорна стена, но тя не се виждала,
защото била зарината с пръст. Известно му е, че между двата имота има
денивелация и възможно било именно поради това да са били поставени един-
два реда камъни един върху друг, но нямало бетон. Това било типичен за
времето си начин на онагледяване на границите между два имота – с
натрупани камъни.
Другият разпитан свидетел – А. С., също знае старата къща, която била
съборена през 1984г. – 1985г., и тогава била построена новата къща на ищците,
на калкан с тази на ответниците. Не помни между двата имота някога да е
имало ограда или някаква друга имотна граница. Между двата имота /на
ищците и на ответниците/ имало денивелация и преди около 7-8 години
ответниците изградили подпорна стена от бетон. И този свидетел дава
показания в насока тези на свид.К., а именно, че подпорната стена в частта
към къщата на ищците закривала прозореца на стаята на партерния етаж,
където живеела майката на Т..
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Основателността на предявен негаторен иск по чл.109 от ЗС предполага
7
кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е собственик на
имота, в случая да притежава вещно право на строеж, а ответникът със свои
неоснователни и противоправни действия да пречи на ищеца да упражнява
правата си на собственик в пълния им обем. Такива са задължителните
указания, дадени в ТР № 4/2015г. от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС.
В конкретния казус се установи по несъмнен начин, че ищците
притежават вещно право на строеж върху Поземлен имот с идентификатор
77195.739.249, в кв.114 по сега действащата кадастрална карта на гр.Хасково,
което право са реализирали с построяването на триетажна жилищна сграда, а
ответниците са собственици на Поземлен имот с идентификатор
77195.739.250. Именно защото ищците са носители на вещно на строеж върху
посочения по-горе поземлен имот, следва да се приеме, че първата
предпоставка е налице. Втората предпоставка според съда обаче не е налице.
Ищците следва да докажат, че ответниците с неоснователни и противоправни
действия им пречат да упражняват в пълен обем своето право, т.е. следваше
по пътя на пълното и главно доказване да докажат от една страна
построяването на ограда между двата поземлени имота, че тази ограда
навлиза в имота, върху който притежават вещно право на строеж, както и че е
построена именно от ответниците. В тази насока съдът счита за задължително
да посочи, че ищците притежават само вещно право на строеж.
Безпротиворечива е съдебната практика, че използването на земята от
суперфициарния собственик не може да е безпределно, а следва да се
простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на собственика
на земята да я използва. Затова законът определя, че ползването на чуждия
имот е допустимо в обема на необходимото на сградата пространство, т.е.
площ, необходима за обслужване на съответната сграда. По дефиниция
правото на строеж е право да се изгради върху чужда земя собствена сграда,
като земята да бъде използвана с оглед обслужване на самата сграда според
нейното предназначение. В настоящия случай ищците претендират защита на
правото на стореж върху 8 кв.м. от чуждата земя, поради което следваше да
докажат, че построяването на ограда от ответниците им пречи да използват
собствената си сграда. Наред с това, следваше да установят по какъв начин им
пречи оградата – дали препятства достъпа до жилищната сграда, закрива част
от нея, или по друг, конкретно посочен начин. Дори и в самата искова молба
обаче ищците не излагат каквито и да било фактически твърдения в този
8
смисъл. Изцяло защитната им теза е в насока къде и кога е изградена
процесната ограда, която дори според свид. С. е подпорна стена, а не ограда,
но доказателства за установяване на обстоятелствата по какъв начин същата
им пречи, не са ангажирани от ищците.
От приложената към заключението на вещото лице Комбинирана скица
/Приложение № 3/ се установява, че процесната ограда, заключена между
т.1,2,3,4,5, не засяга по никакъв начин жилищната сграда на ищците, а от
фотографските снимки /Приложение № 2/ не се констатира оградата да
закрива видимостта на прозореца на партерния етаж от жилищната сграда на
ищците, или да пречи на достъпа до самата жилищна сграда.
При тези данни по делото съдът достигна до извода, че ответниците не
са извършили неоснователни и противопрА. действия, с които да пречат на
ищците да упражняват вещното си право на строеж в пълен обем. Ищцицте
не успяха да установят, че ответниците са създали пречки, препятстващи
упражняването на правото им на строеж. Безспорно е според съда, че между
двата поземлени имота има денивелация и оградата е служила за разделянето
им един от друг /отграничаването им/, а така също не е допускала свличането
на земна маса от имота на ищците в имота на ответниците, и след като през
годините оградата е започнала да се руши, ответникът С. Х. я е възстановил на
същото място в периода 2015г. – 2016г. До този извод съдът достигна,
доколкото, на първо място, не се установи по делото извършването на
незаконно строителство от ответниците на ограда, която да навлиза в имота на
ищците, като в тази насока е и заключението на съдебно-техническата
експертиза. В мотивите на ТР № 4/2015г. от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС е
прието, че ако действията на ответника са основателни, няма да е налице
хипотезата на чл.109 от ЗС. Именно защото съдът прие, че действията на
ответниците са основателни, намира иска по чл.109 от ЗС за недоказан. За
уважаването на иска по чл.109 от ЗС е необходимо ищците да докажат не
само, че притежават отстъпено право на строеж върху ПИ 77195.739.249 и че
върху този имот ответниците са осъществили неоснователни действия
/второто от които условия ищците не успяха да докажат/, но и че тези
действия на ответниците създават пречки на ищците да ползват вещното си
право на строеж върху ПИ 77195.739.249, по – големи от обикновените.
Съгласно цитираното ТР № 4/2015г., преценката за това кои въздействия са
по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по
9
всяко дело. В случая построяването през 2016г. от ответниците на ограда
между двата имота не са действия, които могат да бъдат определени като по-
големи от обикновените и в този смисъл недопустими и създаващи пречки на
ищците да ползват вещното си право на строеж върху целия парцел /ПИ
77195.739.249/ в пълен обем. Именно конкретната преценка на съда по
настоящото дело обосновава извода, че за ищците няма пречки, създадени от
ответниците, да използват имот 77195.739.249, върху който притежават вещно
право на строеж.
Поради неоснователността на иска с правно основание чл.109 от ЗС
съдът достигна до извод за неоснователност и на предявения иск с правно
основание чл.108 от ЗС:
За да е основателен искът с правно основание чл.108 от ЗС, е
необходимо да са доказани по несъмнен начин няколко предпоставки. Преди
всичко следваше ищците да докажат, че са носители на вещно право на строеж
върху площ от 8 кв.м., представляваща част от УПИ XI – 6165 /ПИ
77195.739.249/, целият с площ от 383 кв.м., в кв. 114, по плановете на
гр.Хасково, а така също и че ответниците владеят тази площ и това владение
се осъществява при липса на правно основание. Съдът намира, че от
събраните доказателства по делото не може да са направи обоснован извод за
наличието на така посочените правни предпоставки, поради което искът се
явява неоснователен. Категорично бе установено по делото, че поставената от
ответниците нова ограда е изградена на мястото на стара такава чрез
възстановяването й, и не засяга, нито ограничава правото на ищците да
ползват част от УПИ XI-6165 /ПИ 77195.739.249/ с площ от 8 кв.м., или казано
с други думи - не е била отнета тяхна площ и присъединена към имота на
ответниците.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че ще следва исковете да се
отхвърлят с произтичащите от това последици, като на ответника С. К. Х., на
основание чл.78, ал.3 от ГПК се присъдят направените по делото разноски в
размер на 800 лева, произтекли от платено възнаграждение за адвокат,
доколкото за останалите ответници няма данни по делото за реализирани
разноски.
Мотивиран така, съдът
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. С. Р., ЕГН **********, Е. С. Р., ЕГН
**********, Д. А. Ш., ЕГН ********** и А. А. С., ЕГН **********, всички от
************, против С. К. Х., ЕГН **********, от ************, Н. И. К.,
ЕГН **********, от ************ и Н. В. Х., ЕГН **********, от
************, искове с правно основание чл.109 и чл.108 от ЗС, да бъде
прието за установено по отношение на С. К. Х., Н. И. К. и Н. В. Х., че Т. С. Р.,
Е. С. Р., Д. А. Ш. и А. А. С., притежават вещно право на строеж върху площ от
8 кв.м., представляваща част от УПИ XI - 6165 /ПИ 77195.739.249/, целият с
площ 383 кв.м, в кв. 114, по плановете на гр. Хасково, ограничена с букви
АБВГ и онагледена с жълт цвят на скица - проект, приложена към исковата
молба, която площ С. К. Х., Н. И. К. и Н. В. Х. владеят без основание, като
бъдат осъдени С. К. Х., Н. И. К. и Н. В. Х. да предадат на Т. С. Р., Е. С. Р., Д.
А. Ш. и А. А. С. владението върху посочената площ от 8 кв. м., както и да
бъдат осъдени С. К. Х., Н. И. К. и Н. В. Х. да премахнат незаконно
построената ограда, попадаща в УПИ XI - 6165 /ПИ 77195.739.249/ с площ 383
кв.м, в кв. 114, по плановете на гр. Хасково, заключена между букви БВГ,
нанесена със син цвят на скица - проект, приложена към исковата молба, която
ограда неоснователно ограничава правото на Т. С. Р., Е. С. Р., Д. А. Ш. и А. А.
С. да ползват част от УПИ XI - 6165 /ПИ 77195.739.249/ с площ 8 кв.м.,
ограничена с букви АБВГ, върху която притежават отстъпено вещно право на
строеж, като – недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА Т. С. Р., ЕГН **********, Е. С. Р., ЕГН **********, Д. А. Ш.,
ЕГН ********** и А. А. С., ЕГН **********, всички от ************, да
заплатят на С. К. Х., ЕГН **********, от ************, направените по
делото разноски в размер на 800 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
11
12