Определение по дело №1083/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260183
Дата: 19 ноември 2020 г.
Съдия: Събчо Атанасов Събев
Дело: 20202100601083
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е            

 

Номер     178                             19 .11.2020 година                              гр. Бургас

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Бургаският окръжен съд , наказателен състав

На  тринадесети ноември, две  хиляди и двадесета година

в открито заседание в следния състав:

                                                                   Председател: Събчо Събев

                                                                   Членове: Станимира Иванова

                                                                                   Мл.с. Александър Муртев

 

секретаря Румяна Анчева

прокурор  Иван Иванов

сложи за разглеждане  докладваното от съдия С.Събев

ВНЧ дело № 1083 по описа за 2020  година.

 

          С определение 260072 от 11.09.2020 г. Бургаски районен съд наложил на С.Р.Т., на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК, общо наказание по няколко присъди до размера на най-тежкото в размер на четири години и осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 24 НК увеличил наказанието с четири месеца.

          Недоволен от постановеното определение останал осъдения, който моли съда да го измени, като се отмени приложението на чл. 24 НК. Това увеличение не е съобразено с целите на наказанието и няма да спомогне в поправяне на дееца.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на решението на съда.

Защитата поддържа искането си за отмяна приложението на чл. 24 НК. Увеличението не ще постигне целите на закона за поправяне и превъзпитание. Наложеното общо наказание до размера на най тежкото осъждане е достатъчно дълъг период, който ще изиграе своята роля. Той е млад човек и увеличение от няколко месеца няма да го приучи към добро.  

Бургаският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото и цялостна проверка на определението на съда в правомощията му на въззивна инстанция дадени му от глава ХХІ НПК, намира за установено следното:

БРС е постановил решение, при което приел, че са налице основания за определяне на общо наказание по две присъди. Т. е осъждан многократно и е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Освободен от затвора на 2 юни 2018 год. Впоследствие извършва деяния и осъден за тях, за които са налице основанията по закон за определяне на общо наказание.

Страните не спорят за основанието за определяне на общо наказание, нито за налагане на най тежкото по размер. Те са на противоположно мнение само по прилагането на чл. 24 НК. Това е възможност за съда и защитата поиска тя да не бъде прилагана по отношение на Т..

След освобождаването си от затвора през 2018 год.,  срещу Т. има постановени две присъди по наказателни дела от общ характер. Деянията са извършени за времето септември - ноември 2018 год., когато не е имал влязла в сила присъда за нито едно от тях. Налице са основанията за определяне на общо наказание до размера на най тежкото осъждане.

С присъда 169 по НОХД 4558/18 г., за деяние по чл. 318 НК, извършено на 26 септември 2018 год., влязла в сила на 05.04.2019 г., е осъден на шест месеца лишаване от свобода. Производството е протекло по общия ред.

С присъда 161 по НОХД 3226/2019 год., в сила от 06.03.2020 год., за деяния по чл. 196 ал.1 т.2 и 354а ал.3 НК, извършени в периода 21-28.11.2018 год., е осъден на четири години и осем месеца лишаване от свобода. Определено е мястото и режима на изтърпяване на наказанието. Производството е протекло по реда на глава 27 НПК и наказанието редуцирано през чл. 58а НК.

В процесуалната си дейност, след като е установил посочените осъждания против Т., правилен и обоснован е извода, че са налице основанията по чл. 23 и чл. 25 НК за определяне на общо наказание, до размера на най тежкото от тях четири години и осем месеца лишаване от свобода. Уважил искане на прокуратурата за прилагането на чл. 24 НК и увеличил общото наказание с четири месеца. Мотивирал се с факта, че до тази група престъпления, Т. е осъждан многократно и изтърпявал наказания лишаване от свобода, които не са постигнали своя ефект.

Възраженията на защитата са, че това увеличение с нищо не би допринесло за постиган целите на наказанието и неговото превъзпитание, поради което и прилагането на чл. 24 НК, макар и законово допустимо, е личностно необосновано.

Настоящата инстанция намира приложението на чл. 24 НК за правилно и обосновано. В настоящата съвкупност се групират две отделни присъди и три деяния. Освен най голямото по размер наказание, има наказание от шест месеца лишаване от свобода. Най тежкото наказание е за кражба в условията на опасен рецидив. По едно дело е проведено съкратено съдебно следствие. В приложението на чл. 24 НК съдът се мотивирал с многобройните осъждания на Т..

През 2003 год. е била определена първата съвкупност от престъпления, по които на Т. е наложено общо наказание без приложението на чл. 24 НК. През 2014 год. е наложено отново общо наказание по две наказателни дела и определено общо наказание лишаване от свобода, което е увеличено на основание чл. 24 НК. Следват извършени други две престъпления, като втората присъда е за деяние по време на изтърпяване на наказание в затвор. Последните две присъди са обект на разглеждане и определяне на общо наказание по настоящото производство. След като е бил освободен от затвора на 2 юни 2018 год., извършва настоящата престъпна дейност. Четири месеца след освобождението върши първото деяние в тази поредица. Престоя в затвора не му се е отразил  с оглед постигате целите на наказанието- неговото превъзпитание и спазване на правовия ред. Най тежкото наказание е достатъчно дълго като срок- четири години и осем месеца. Изтърпяването само на такъв срок, без да се отчете и другото деяние, е недопустимо. Законът дава възможност за увеличение на общото наказание с една втора и при спазване изискванията на чл. 24 НК и допустимите му граници – да е по малко от сбора на двете наказания. Увеличението е с четири месеца. Извлечено от свидетелството му за съдимост, само и единствено въдворяването му в затвора е онова условие и предпоставка, което го лишава от възможност да върши престъпления. Освен личната превенция, с чиято цел се налага наказанието, така и значение и отражение за обществото, законът следва да гарантира и осигурява спокойствие и правов ред. С отношението си към обществото, изразено в престъпната дейност, предмет по настоящото дело, изолирането му е единствена възможност за поправянето му. И затова увеличението е обосновано и изхожда от характеристиката на личността и неговите обществени прояви. Извън фактическата и юридическа проблематика на настоящото производство, Т. ще има възможност сам да облекчи положението си и намали до разрешения от закона минимум наказанието си, което следва да е резултат от неговото поведение в затвора. Това би било промяна и демонстрация и желание за друг начин на живот от негова страна.                

При това настоящата инстанция намира, че определението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Законосъобразно към най тежкото наказание е присъединено кумулативната санкция глоба.

          Предвид на това и на основание чл.338 вр. чл. 306 ал.1 т.1  НПК Бургаски окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

           Потвърждава определение 260072 от 11.09.2020 г. постановено по НЧД № 1535/2020 г. по описа на Районен съд Бургас.

          Определението е окончателно.

          На основание чл. 340 ал.2 НПК да се уведомят страните за настоящото решение.

 

Председател:                                                       Членове: