Р Е Ш Е Н И Е
№ 789
гр.
Пловдив, 04.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА,
като разгледа КАНД № 446 по описа на съда за 2022г.,докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
С
решение № 2292/16.12.2021г.,
постановено по АНД № 5316/2021г. районен съд-
Пловдив, XХ н. състав е изменено Наказателно
постановление (НП) № 585425–F584793/05.07.2021г. на Директора на Дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „Черноморец“ ООД, ЕИК *********,
е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лв.,
за нарушение на чл. 183, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), като нарушението е ПРЕКВАЛИФИЦИРАНО от нарушение на чл. 183, ал. 1 ЗДДС
в нарушение по чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, а в останалата част наказателното
постановление е потвърдено. Така постановеното решение е оспорено с касационна
жалба от дружеството, чрез адв.И.Ш.- пълномощник. Искането е да се отмени решението
и с това да се отмени изцяло издаденото наказателно постановление. Претендира
разноски.
Ответникът по
касация- ТД на НАП гр. Пловдив, в писмен отговор от процесуален представител по
пълномощие, оспорва депозираната жалба. Моли да се остави в сила решението на
ПРС. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура-Пловдив дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност
на касационната жалба.
Административен
съд-Пловдив, ХХI състав, счита касационната жалба
за процесуално допустима като подадена в
преклузивния 14-дневен срок от страна с правен интерес, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди
доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери
решението по реда на чл. 218 от АПК,
настоящият съдебен състав намира
касационната жалба за основателна.
Районният съд е бил сезиран с жалба на
„Черноморец“ ООД против Наказателно постановление № 585425–F584793/05.07.2021г. на Директора на Дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на дружеството е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лв., за
нарушение на чл. 183, ал. 1 от ЗДДС.
От фактическа страна е установено, че на
дружеството е издаден акт за дерегистрация по ЗДДС №
160991901140967/30.04.2019г., с който е дерегистрирано на основание
разпоредбата на чл. 176, ал. 3 от ЗДДС. При проведена процедура за връчване по
реда на чл. 32 от ДОПК АНО е приел, че дружеството е дерегистрирано, считано от
05.07.2019г., на която дата е свалено съобщението, поставено на таблото в
сградата на ТД на НАП – гр. Пловдив.
В хода на ревизия, възложена със ЗВР №
Р-16001620002597-020-001/07.05.2020г., е направена констатация, че лицето е
издало данъчен документ фактура № 0…945/11.07.2019г., след като е
дерегистрирано по ЗДДС. Прието е, че е извършено нарушение по чл. 183, ал. 1 от ЗДДС и е съставен АУАН № F584793/07.01.2021г. от Г.Г. – главен инспектор по
приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив. Въз основа на констатациите в АУАН е
издадено обжалваното НП, с което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството. В издаденото НП по идентичен начин с АУАН е дадено
описание на нарушението и е посочена нарушената правна норма.
За да постанови обжалваното решение, районният
съд е изложил подробни мотиви, в които е приел, че АУАН и НП отговарят на
изискванията на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН, издадени са от компетентни
органи, притежаващи съответните правомощия. При съставянето им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до опорочаване
правото на защита на санкционираното лице. По съществото на спора са изложени
аргументи, че актът за дерегистрация по ЗДДС от 30.04.2019г. е връчен по реда
на чл. 32 от ДОПК на 05.07.2019г. и не е обжалван по административен и съдебен
ред. Несъмнено е установено, че е извършено административно нарушение по чл.
183, ал. 1 от ЗДДС, тъй като след датата на дерегистрацията си дружеството е
издавало множество фактури, сред които и ф-ра № 0…945/11.07.2019г. в нарушение
на разпоредбата на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС. Наказателното постановление на
осн.чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е изменено като е преквалифицирано като
нарушение на прежде посочената законова разпоредба.
В съдебното решение са изложени и аргументи
относно неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По отношение на
дружеството е констатирано, че извършваните от него действия не се
характеризират с по –ниска степен на обществена опасност, като са издавани
фактури, в които е посочена стойност на ДДС, без да е налице регистрация по
ЗДДС.
Решението е неправилно.
Неправилно е прието, че фактът на издаване на
акт за дерегистрация и липсата на отмяна на същия е достатъчно за ангажиране на
административнонаказателната отговорност. Районният съд погрешно е възприел
възраженията на жалбоподателя, като такива за незаконосъобразност на акта за
дерегистрация, като е изложил мотиви, че в производството по ЗАНН не може да се
прави косвена проверка на този акт. Възраженията не касаят проверка на
законосъобразността на акта за дерегистрация, а редовността на връчването на
същия, което е напълно относнимо обстоятелство, защото е от значение за факта
на извършване на вмененото нарушение.
Напълно безкритично въззивният съд е възприел
твърденията на ответника, че връчването на Акта за дерегистрация е редовно.
Напротив, установява се от събраните в хода на
въззивното производство доказателства, че е ненадлежно проведена процедура по
чл. 32 от ДОПК за връчването на акт за дерегистрация по ЗДДС № 160991901140967
от 30.04.2019г.
Не са спорни по делото обстоятелствата, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 32 от ДОПК са извършени посещения на адреса
по чл. 8 от ДОПК – гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 13, документирани с протоколи №№
**********/07.06.2019г. и *********/18.06.2019г., при които е констатирано, че
административният адрес „гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 13“ представлява
„празно дворно място с висока растителност“. При посещенията не е установен
контакт с представляващ дружеството или упълномощено лице. Съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ДОПК е изготвено съобщение, което е поставено
на таблото в сградата на ТД на НАП – гр. Пловдив, ул. „Скопие“ № 106 на
20.06.2019г. и е свалено на 05.07.2019г., съответно е публикувано в Интернет
страницата на НАП/лист 36 от делото на районен съд/. Съгласно разпоредбата на
чл. 32, ал. 5 от ДОПК е изпратено писмо с обратна разписка, което е върнато от
пощенския оператор с отбелязване „непотърсен“.
Не е спазена в пълнота обаче разпоредбата на
чл.32,ал.5 от ДОПК, според която заедно с поставяне на съобщението органът по
приходите изпраща освен писмо с обратна разписка и електронно съобщение,в
случай, че лицето е посочило електронен адрес. Видно от преписката е, че такъв
електронен адрес е посочван. Приложената ЗВР от 07.05.2020г. е връчена по
електронен път. В покана изх.
№ РД-21-3557/29.12.2020г. за съставяне на АУАН също са посочени електронни
адреси на дружеството, очевидно известни на приходната администрация.
Отделно от това, видно е, че освен адрес по
чл.8 от ДОПК е налице и адрес за кореспонденция (различен от адреса по чл. 8 ДОПК). В публикуваното на интернет
страницата на НАП съобщение по чл. 32 ДОПК № 70-00-7782/20.06.2019г.
(ttps://nraapp02.nra.bg/saob32/archive.html?flag=2&page=1,
л. 36 по делото на ПРС), се установява,
че още към тази дата (20.06.2019 г.) за органите на приходите е бил
известен адрес за кореспонденция на
дружеството – гр. Пловдив, бул. „Карловско шосе“ № 168, на който нищо не е
изпращано. Този адрес за кореспонденция е бил вписан като адрес на управление
до 2018г. в Търговския регистър, според справка от ТР, както и е вписан в
регистър БУЛСТАТ, в изпълнение на изискванията на чл.28, ал.1, т.2 от ДОПК.
Според чл. 32, ал.1 ДОПК, връчване чрез прилагане към досието се извършва в
случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган
на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е
намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. В
случая органите по приходите са извършили посещения само на адреса по чл. 8 от ДОПК - гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 13.
Доколкото датата на дерегистрация е елемент от
фактическия състав на извършеното нарушение, то след като е нередовно проведено
производството по чл.32 от ДОПК, то и към момента на издаване на проблемната
фактура- 11.07.2019г. актът за дерегистрация не е бил влязъл в сила и нарушение
не е извършено.
При това положение, обжалваното решение,
следва да бъде отменено и вместо това да се постанови отмяна на НП.
С оглед изхода на спора, касаторът има право
на разноски, но тъй като не са представени доказателства за направени такива,
то не се и присъждат, а искането ще се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Пловдив, ХХI касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 2292/16.12.2021г., постановено по АНД № 5316/2021г. по описа на ПРС,
ХХ н.с.
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 585425-F584793 от 05.07.2021г., издадено от Директор на
Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на „ЧЕРНОМОРЕЦ“
ООД – гр. Пловдив, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1
000лв. (хиляда лева) за нарушение по чл. 183, ал. 1 от ЗДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК ********* за присъждане на
разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: