№ 6714
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Л. Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20241100509235 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 6820/15.04.2024 г., постановено по гр.д. № 2917/2023 г. на
Софийски районен съд, 118 състав, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ съдът е признал за установено, че Е. Г. А., ЕГН **********, дължи
на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 739,24
лева, представляващи цена на доставената топлинна енергия за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „********, абонатен № ********, за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 13.07.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от
105,67 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 23.06.2022 г.
върху цената на доставената топлинна енергия; сумата от 19,45 лева, представляващи
цена на услугата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 13.07.2022 г.
до окончателното изпащане, както и сумата от 3,73 лева, представляващи мораторна
лихва за периода 31.07.2019 г. – 23.06.2022 г. върху цената на услугата за дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 37887/2022 г. на СРС, 118 състав.
Със същото решение на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ съдът е признал за установено, че Х. Д. Ж., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 739,24 лева,
представляващи цена на доставената топлинна енергия за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „********, абонатен № ********, за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 13.07.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от
105,68 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 23.06.2022 г.
върху цената на доставената топлинна енергия; сумата от 19,46 лева, представляващи
1
цена на услугата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 13.07.2022 г.
до окончателното изпащане, както и сумата от 3,72 лева, представляващи мораторна
лихва за периода 31.07.2019 г. – 23.06.2022 г. върху цената на услугата за дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 37887/2022 г. на СРС, 118 състав.
С горепосоченото решение на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ съдът е признал за установено, че Л. Д. Ж., ЕГН **********, дължи
на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 739,25
лева, представляващи цена на доставената топлинна енергия за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „********, абонатен № ********, за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 13.07.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от
105,67 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 23.06.2022 г.
върху цената на доставената топлинна енергия; сумата от 19,46 лева, представляващи
цена на услугата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 13.07.2022 г.
до окончателното изпащане, както и сумата от 3,72 лева, представляващи мораторна
лихва за периода 31.07.2019 г. – 23.06.2022 г. върху цената на услугата за дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 37887/2022 г. на СРС, 118 състав.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил всеки от ответниците Е. Г. А.,
ЕГН **********, Х. Д. Ж., ЕГН **********, и Л. Д. Ж., ЕГН **********, да заплатят
на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 50,70 лева,
представляващи деловодни разноски за първоинстанционното исково производство,
както и сумата от 34,03 лева, представляващи разноски за заповедното производство.
Решението на СРС е постановено при участието на третото лице помагач на
ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила съвместна въззивна жалба от
Е. Г. А., Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж.. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно не е
съобразил, че по делото са представени доказателства, от което е видно, че имотът се
използва единствено от Е. Г. А.. Поддържа се, че останалите ответници по делото не
живеят в имота. Поради това се моли да се отмени изцяло първоинстанционното
решение.
В установения за това срок е постъпил отговор от „Топлофикация София” ЕАД,
с който се оспорва жалбата. Твърди се, че съдът се е произнесъл в съответствие с
трайната съдебна практика и доказателствата по делото. Предвид изложеното се моли
да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски по делото.
Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, не взима становище
по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от правна и фактическа
страна следното:
2
СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност въззивният съд приема следното:
По делото е представен Нотариален акт за собственост на жилище /апартамент/,
строен върху държавна земя, придобит чрез ЖСК № 78, том 99, дело № 19295/1975 г.
От същия се установява, че Д. Х.в Ж. е придобил собствеността върху апартамент 24,
находящ се в гр. София, ул. „********, ЖСК „********5.
Представено е удостоверение от „ГИС - София” ЕООД, в което е посочено, че
стар адрес „ул. „********“ съвпада с „ж.к. „Стрелбище”, бл. 15“. Следователно
описаният в горепосочения нотариален акт имот съвпада с процесния такъв, посочен в
исковата молба на „Топлофикация София“ ЕАД.
Представено е удостоверение за наследници на Д. Х.в Ж., починал на 05.01.1992
г., от което е видно, че същият е оставил като наследници по закон тримата си синове –
Х. Д. Ж., А. Д. Ж. и Л. Д. Ж..
Представено е освен това удостоверение за наследници на А. Д. Ж., починал на
20.03.2020 г., от което е видно, че негов единствен наследник е майка му Е. Г. А..
На основание чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват при равни квоти.
По арг. от чл. 48, изр. 2 ЗН приемането на наследството има обратно действие и
произвежда действие от деня на откриване на наследството, т.е. от деня, в който е
настъпила смъртта на наследодателя.
От съвкупния анализ на горепосочените писмени доказателства се установява,
че процесният апартамент е съсобствен между ответниците Е. Г. А., Х. Д. Ж. и Л. Д.
Ж., като всеки от тях е придобил по наследство по 1/3 ид.ч. от правото на собственост.
По делото нито се твърди, нито се доказва някой от ответниците да се е отказал от
наследството на наследодателя. Нито се твърди, нито се доказва освен това някой от
ответниците да се е разпоредил с правото си на собственост върху процесния имот
преди исковия период.
Безспорно е, че процесният имот се намира в сграда, която е топлоснабдена.
Това обстоятелство се установява освен това от представените по делото изравнителни
сметки от третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Тоест през исковия период ответниците
Е. Г. А., Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж. са имали качеството на битови клиенти на топлинна
енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. В този смисъл е установено по делото
съществуването на облигационно отношение между „Топлофикация София” ЕАД и
ответниците Е. Г. А., Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж., произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия. По делото не се твърди и не се установява трето за спора лице да е
сключило договор за покупко-продажба на топлинна енергия за процесния имот през
исковия период. Поради това искът за топлинна енергия, предявен срещу ответниците
Е. Г. А., Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж., е доказан по основание. В подкрепа на този извод е и
Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на III Г.О. на ВКС.
Противно на твърденията във въззивната жалба, в срока за отговор на исковата
молба единствено Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж. са твърдели, че в процесния имот живее Е. Г. А..
Последната е заявила обаче с молба с вх. № 359218/13.12.2023 г., че нито е собственик,
нито е ползвател на процесния имот. Освен това по делото не е представен договор,
сключен между Е. Г. А. и „Топлофикация София” ЕАД за покупко-продажба на
3
топлинна енергия за процесния имот през исковия период. Не е представено и
заявление от Е. Г. А., прието от „Топлофикация София” ЕАД, с което да е поискано
откриване на партида за процесния имот само на името на Е. Г. А.. След като такива
доказателства не са били ангажирани в хода на производството, то според настоящия
състав не е изключено приложението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В този смисъл всеки от
тримата съсобственици в съответствие с квотата си в съсобствеността отговаря за
задълженията за доставената топлинна енергия до имота през исковия период, както и
за цената на предоставената услуга за дялово разпределение. До същия извод е
достигнал и първоинстанционният съд.
Във въззивната жалба не се съдържат други конкретни оплаквания срещу
изводите на първоинстанционния съд, вкл. не се съдържат конкретни доводи срещу
уважените от СРС искове на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Г. А.. Поради това
ограниченият въззивен съд съгласно чл. 269 ГПК не следва да извършва по-нататъшна
проверка на първоинстанционното решение. В този смисъл е Решение №
288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. Следва да се посочи обаче,
че при служебно извършената проверка въззивният съд не констатира допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
Поради изложеното дотук първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има само
въззиваемият „Топлофикация София” ЕАД. Същият е претендирал юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СГС. Последното съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
се определя от съда.
С оглед вида на спора, неголямата правна и фактическа сложност на делото и
извършената работа от процесуалния представител на въззиваемия, съдът намира, че
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство следва да се определи на
60 лева. Тази сума трябва да бъде пропорционално разпределена между всеки от
въззивниците в съответствие с притежаваните от тях квоти в съсобствеността върху
процесния топлоснабден имот. Следователно всеки от Е. Г. А., Х.в Д. Ж. и Л. Д. Ж.
трябва да бъде осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 20 лева.
Според чл. 77 ГПК съдът може да събере принудително разноските, за които
страните са останали задължени. В случая съдът констатира, че въззивни жалби са
депозирани от тримата ответници Е. Г. А., Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж.. Жалбоподателите имат
качеството на обикновени другари. Затова всеки един от тях дължи да заплати
държавна такса за жалбата си, независимо от това дали са инкорпорирани в един
документ – така Определение № 406/20.07.2017 г. по ч.т.д. № 1593/2017 г. на II Т.О. на
ВКС, Определение № 8/08.01.2020 г. по ч.гр.д. № 4838/2019 г. на III Г.О. на ВКС и др.
Държавна такса не е била внесена от страна на Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж.. Затова всеки
от тях следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по 50
лева.
Съдът констатира също така, че Е. Г. А. е заплатила държавна такса за
въззивното производство в размер на 25 лева. Предвид броя на кумулативно
съединените искове Е. Г. А. следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на СГС още 25 лева.
Предвид цената на всеки от предявените искове на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 6820/15.04.2024 г., постановено по гр.д. №
2917/2023 г. на Софийски районен съд, 118 състав.
ОСЪЖДА Е. Г. А., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 20 лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Х. Д. Ж., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 273 вр. чл.
78, ал. 3 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 20 лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Л. Д. Ж., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 273 вр. чл.
78, ал. 3 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 20 лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Е. Г. А., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 77 ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС сумата от 25 лева,
представляващи остатък от дължимата държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА Х. Д. Ж., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 77 ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС сумата от 50 лева,
представляващи дължима държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА Л. Д. Ж., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 77 ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС сумата от 50 лева,
представляващи дължима държавна такса за въззивно обжалване.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца –
„Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5