№ 42330
гр. София, 18.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110130893 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от А. А. З. срещу „*******“ ЕАД, с ЕИК: ******** отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от
9 856,94 лева, представляваща останалата неизплатена главница от сума в общ размер от
21 378,26 лева, сумата от 6 249,19 лева, представляваща законна лихва за забава върху
главницата за периода от 14.08.2013 г. до 22.03.2023 г. и сумата от 1 175,55 лева,
представляваща останалата неплатена част от съдебни разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, които вземания са удостоверени в изпълнителен лист от
20.08.2013 г., издаден по ч. гр. дело № 925/2013 г. по описа на Районен съд – Смолян, въз
основа на който е образувано и висящо изпълнително дело № 48/2013 г. по описа на ЧСИ
П.М. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Смолян, поради
новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото за принудителното им
изпълнение.
Ищцата твърди, че в хода на производството по ч. гр. дело № 925/2013 г. по описа на
Районен съд Смолян в полза на „*******“ ЕАД въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е издаден изпълнителен лист, с
който А. А. З. е осъдена да заплати на дружеството следните суми: 21 378,26 лева,
представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 09.02.2012 г.,
сумата от 2081,27 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 25.01.2013 г. до
14.08.2013 г., сумата от 110 лева, представляваща заемна такса/такса управление по
договора, законна лихва върху главницата, считано от 14.08.2013 г. до окончателното
плащане и съдебни разноски в размер на 481,11 лева за държавна такса и 931,11 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Посочва, за събиране на удостоверените в изпълнителния
лист вземания на 09.01.2013 г. е образувано изп. дело № 48/2013 г. по описа на ЧСИ П.М. с
рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд Смолян. Поддържа се, че с
постановление на съдебния изпълнител от 09.11.2014 г. изпълнителното дело е спряно на
основание чл. 432, т. 2 ГПК, във връзка с постъпила молба от 04.11.2014 г. от новия кредитор
на вземанията по изпълнителния лист „*******“ ЕАД с представено споразумение с
длъжника А. З.. С това постановление дружеството-цесионер е конституирано като
взискател по делото. Излага се, че изп. дело е възобновено на 15.02.2018 г., като на
21.03.2018 г. е наложен запор върху получавано от длъжника трудово възнаграждение, както
1
и на всички банкови сметки на З., открити в „*********“ АД. Посочва се, че с молба от
12.12.2018 г. и с молба от 18.11.2019 г. взискателят е отправил искане към ЧСИ за налагане
на запор върху открити банкови сметки на длъжника. На 07.08.2023 г. в хода на
изпълнително дело е депозирана молба от ответното дружество „********“ ЕАД за
конституирането му като взискател, предвид придобиване на вземанията по процесния
изпълнителен лист по договор за цесия. С тази молба дружеството посочило, че общият
размер на цедираното към него вземане възлиза на сумата от 17 281,67 лева, от която
9856,94 лева главница, 6249,19 лева законна лихва върху главницата и 1175,55 лева съдебни
разноски. С исковата молба ищцата оспорва дължимостта на така претендираните от нея
вземания с довод за погасяването им по давност. Счита, че същата е започнала да тече след
26.06.2015 г. Намира, че изп. дело следва да се счита за прекратено по силата на закона – на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като перимирао – поради липсата на поискани от
взискателя конкретни изпълнителни действия в продължение на две години и конкретно на
05.11.2016 г. Сочи, че всички изпълнителни действия, извършени след прекратяване на
изпълнително дело губят своята валидност и са незаконосъобразни, съответно не водят до
прекъсване на давността за вземанията, освен когато не са извършени в рамките на нов
изпълнителен процес. Предивд това, процесните оспорени от А. З. вземания са недължими
като погасени по давност, съответно с петгодишна по отношение на главницата и
трегодишна такава по отношение на лихвата за забава. Ищцата посочва, че дори и да се
приеме, че изпълнителното дело не е прекратено по перемция, то давността също е изтекла
към настоящия момент. С тези съображения ищцата отправя искане за уважаване на
исковата претенция. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „*******“
ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Стоянова, оспорва предявения иск, намирайки същия за
процесуално допустим, но по същество неоснователен. Посочва, че между „*******“ АД,
като кредитор и ищцата по делото А. А. З., като кредитополучател, е сключен договор за
текущо потребление от 09.02.2012 г., като поради допуснато от същата неизпълнение на
задължението за връщане на отпусната в заем парична сума, е предприето принудително
такова и е образувано изп. дело № 48/2013 г. по описа на ЧСИ П.М.. Поддържа се, че
давността за процесните вземания е прекъсната първоначално с молбата за образуване на
изпълнителното дело с възложени правомощия на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ.
Изтъква се, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземания по изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015 г. Давността започва да тече
именно след този момент, като в случая е прекъсвана многократно с конкретни
изпълнителни действия, осъществени след възобновяване на спряното изпълнително дело,
съответно на 21.03.2018 г,. 09.07.2018 г., 14.09.2018 г., 12.12.2019 г., 05.10.2020 г., 27.05.2021
г., 23.12.2021 г. и 05.10.2023 г. С отговора на исковата молба ответното дружество посочва,
че настъпилата перемция на изпълнително дело е без правно значение за давността, като
обезсилването по право на изпълнителните действия по перимирано дело не се отразява на
настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД. С
тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и предвид конкретното основание за
недължимост на процесните вземания, на което ищцата основава исковата си претенция,
съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, както следва:
В доказателствена тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената
искова защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
процесните вземания в посочения от ищцата размер, активната си процесуална легитимация
2
в процеса – качеството си на длъжник на вземанията по процесния изпълнителен лист, както
и периода – начален и краен момент на давността.
В тежест на ответника е да установи предприемането на действия, довели до
спиране/прекъсване на давностния срок.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали, съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Като такова, предвид разпределената между страните доказателствена тежест и с оглед
конкретното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, следва да бъде уважено
искането на ответника за изискване на заверен препис от процесното изпълнително дело,
при внасяне именно от ответната страна на дължимата за това такса съгласно ТТРЗЧСИ.
По отношение на особеното искане на ответника за задължаване на ищцата да
представи банкова сметка, съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно чл. 127, ал.
4 ГПК последното представлява изискване за редовност на исковата молба, с която са
предявени осъдителни претенции, какъвто характер няма процесният иск по чл. 439, ал. 1
ГПК.
Делото следва да бъзе насрочено за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.12.2024 г. от
10:55 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата – с
препис от депозирания писмен отговор и приложенията към него.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ П.М. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Окръжен
съд – Смолян, в двуседмичен срок от получаване на съобщението, да представи заверен
препис от изпълнително дело № 2013***10400048/2013 г. по описа му.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
3
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4