№ 373
гр. Разград, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20253330100227 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са осъдителни искове на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК:
1) с правно основание чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. с чл. 84 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 198,41 лв., представляващи дължима
главница по процесния договор ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 15.06.2020 г. – датата на изтичане на погасителния план до
27.11.2024 г., както и законната лихва от подаване на ИМ; 2) с правно
основание чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 84
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 74,07 лв., представляващи дължима договорно
възнаграждение за периода от 15.10.2019 г. до 15.06.2020 г. по процесния
договор ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 15.06.2020 г.
– датата на изтичане на погасителния план до 27.11.2024 г., както и законната
лихва от подаване на ИМ; 3) с правно основание чл. 9 ЗПК вр. с чл. 10а ЗПК
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 84 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 115,73 лева,
представляващи възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст ведно
със законната лихва върху тази сума за периода от 15.06.2020 г. – датата на
изтичане на погасителния план до 27.11.2024 г., както и законната лихва от
подаване на ИМ; 4) с правно основание чл. 9 ЗПК вр. с чл. 10а ЗПК вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 84 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 327,28 лева, представляващи
възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 15.06.2020 г. – датата на изтичане на
погасителния план до 27.11.2024 г., както и законната лихва от подаване на
ИМ.
Производството е образувано по искова молба „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощник на
представляващите дружеството, срещу Х. Ю. Ш. с ЕГН: **********, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца 1180,14 лева (хиляда сто
1
осемдесет лева и четиринадесет ст.), от които: главница в размер на 198,41 лв.
(сто деветдесет и осем лева и четиридесет и една ст.), договорно
възнаграждение в размер на 74,07 лева (седемдесет и четири лева и седем ст.)
за периода от 15.10.2019 г. до 15.06.2020 г. – дата на изтичане на погасителен
план; възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на
115,73 лева (сто и петнадесет лева и седемдесет и три ст.); възнаграждение за
закупена услуга Флекси в размер на 327,28 лв. (триста двадесет и седем лева и
двадесет и осем ст.); законна лихва в размер на 464,65 лева (четиристотин
шестдесет и четири лева и шестдесет и пет ст.) – за периода от 15.06.2020 г. -
датата на изтичане на погасителния план до 27.11.2024 г., законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
Претендират се разноските, направени в заповедното производство и в
исковото производство.
На 24.07.2019 г. ответника Х. Ю. Ш. подал до „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД попълнено и подписано искане за отпускане на
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри.
Твърди се, че получил разяснения, които са му дали възможност да прецени
доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите му на
финансовото му състояние. Същият декларирал, че е запознат и с Общите
условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД. Твърди се, че получил
преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр
с Допълнителна преддоговорна информация.
Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия
по ДПК № 30038324992 клиентът можел да избере да закупи една или повече
допълнителни услуги към договора. Закупуваното на същите не било
задължително условие за сключване на договора, а – опционално. Твърди се,
че клиентът избрал да се възползва от горепосочената възможност, поради
което към датата на сключване на договора възникнало задължение да заплати
дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се
разсрочвало за плащане в погасителния план като част от всяка една
погасителна вноска. Твърди се, че страните се съгласили да сключат договор
за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“.
След като ищецът одобрил отпускането на заем, на дата 24.07.2019 г. с
ответника Х. Ю. Ш. бил сключен Договор за потребителски кредит №
30038324992, по силата на който кредиторът превел сума в размер 500,00 лв.
по посочения от длъжника Х. Ю. Ш. в т. III от ДПК начин – чрез паричен
превод към Изипей (документ за паричен превод от дата 24.07.2019 г.).
Клиентът получил одобрение да закупи и поисканите от него услуги „Фаст" и
„Флекси". Закупуването на услугите Фаст и Флекси било изцяло по желанието
на длъжника. Тези допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържат
следните възможности: 1. Приоритетно разглеждане на искането на длъжника
за отпускане на кредит. Представителите на ищеца извършили всички
необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника,
подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки
срокове, т.е. услугата „Фаст“ било използвана от длъжника; 2. Отлагане на
определен брой погасителни вноски. Тази процедура се осъществявала по
реда и при условията, посочени в т. 15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на
вноски“, като длъжникът не се възползвал от услугата „Флекси". 3.
Намаляване на определен брой погасителни вноски. Ако доходът на длъжника
намалее, той можел да поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера на
определен брой погасителни вноски Процедурата била описана в т. 15.2.2 от
2
ОУ „Намаляване на погасителни вноски“, като длъжникът въпреки
предоставената му възможност със закупената от него услуга „Флекси“, не се
възползвал от същата. 4. Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка
дава на длъжника гаранцията, че ако сменят датата на заплащане на месечните
им възнаграждения, същият ще могат да променят и падежната дата по
кредита си, така че да е удобна за тях (т. 15.2.3 от ОУ „Промяна на дата
надлъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от тях
услуга „Флекси“, не се е възползвал от същата.
Ответникът поел задължения (чл. 8 от Общите условия) по Договора за
потребителски кредит, подписан при ОУ, неразделна част от договора, за
които се твърди, че са предадени на клиента при подписването им и клиентът е
декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки
към тях и се задължава да ги спазва. Твърди се, че Договор № 30038324992е
сключен при следните параметри: сума на кредита: 500,00 лв.; срок на
кредита: 11 месеца; размер на месечната вноска по кредита: 54,58 лева; дата
на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 15-то число на
месеца; годишен процент на разходите (ГПР %) 47,97; годишен лихвен
процент: 40,90; лихвен процент на ден: 0,11; общо дължима сума по кредита:
599,24 лв. Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както
следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 150,00
лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 400,00
лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 50,00 лева.
Общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга е: общо
задължение: 1149,24 лева, общ размер на месечната вноска по договора:
104,48 лева. В процесния случай ответникът дължал възнаграждение на
кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета -
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за
възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да поиска
извършването на някоя или на всички останали услуги.
Общият размер на договорното възнаграждение по кредита било
предварително определен в погасителния план. Страните се споразумели
договорното възнаграждение по кредита, което възниквало за клиента като
задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и
да се погасява от клиента в рамките на погасителния план.
Твърди се, че неизплатеното падежирало договорно възнаграждение от
страна на длъжника по делото е в размер на 74,07 лева, дължимо за периода от
15.10.2019 г. до 15.06.2020 г. По същия начин било уговорено и заплащането
на възнаграждението за закупена услуга „Фаст" и възнаграждението за
закупена услуга „Флекси", което възниквало за клиента като задължение към
деня на отпускане на кредита – то било разсрочено във времето и се
погасявало от клиента като част от погасителните вноски и в рамките в
погасителния план. (т. 4.3 от ОУ към ДПК). Твърди се, че оставащата
неизплатена част по тези задължения са следните: възнаграждение за закупена
и използвана услуга Фаст в размер на 115,73 лева (сто и петнадесет лева и
седемдесет и три ст.) и възнаграждение за закупена услуга Флекси – 327,28 лв.
(триста двадесет и седем лева и двадесет и осем ст.).
Твърди се, че Х. Ю. Ш. е преустановила е плащанията на погасителните
вноски, изпаднала е в забава. Ответникът направил следните плащания: на
30.08.2019 г. – 118,80 лева, на 30.09.2019 г. – 43,80 лева, на 28.10.2019 г. – 68,80
лева и на 20.02.2020 г. – 50,80 лева. Твърди се, че общата сума на направените
3
плащания е в размер на 282,20 лева. Същата е отнесена от ищеца за погасяване
на две пълни вноски и остатъка от 6,99 лева – за третата погасителна вноска. В
общата сума на получените плащанията били включени и постъпилите
плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен
план – 26,25 лв. Поради плащане на вноските със забава били начислени
лихви за забава в размер на 75,85 лв., които към момента били заплатени
частично. Твърди се, че ответника дължи още 49,60 лв. С плащанията си
клиентът заплатил и 40,00 лева начислени такси по Тарифа. Съгласно
уговореното в чл. 17.4 от Общите условия към ДПК № 30038324992, а именно
„ КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ ПО ТАРИФА. КЛ/СД се
съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички разноски, свързани с
дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на
КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или
писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс и и
друго съгласно действаща Тарифа“.
Ищецът сочи, че последната погасителна вноска е дължима 15.06.2020
г., поради което вземането е изискуемо.
Поради неизпълнението на договорното задължение ищецът депозирал в
Районен съд – Разград заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Х. Ю. Ш. с ЕГН: **********.
По заявлението е образувано ЧГД № 2204/2024 г. съдът отхвърлил
заявлението на дружеството отчасти. С Разпореждане № 7165/01.07.2024 г.
съдът оставил без уважения неплатена главница по Договор за потребителски
кредит № 30038324992 над сумата 217,80 лв. (двеста и седемнадесет лева и
осемдесет стотинки) до претендирания размер от 416,21 лева; неплатено
договорно възнаграждение в размер на 74,07 лева, дължимо за периода от
15.10.2019 г. до 15.06.2020 г.; неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Фаст" в размер на 115,73 лева, дължимо до 15.06.2020 г.;
неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси" в размер на 327,28
лева, дължимо до 15.06.2020 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по договора за кредит, в размер на 200 лева, начислени на 13.01.2020
г.; лихва за забава в размер на 49,60 лева за периода от 16.08.2019 г. до
15.06.2020г.; законна лихва в размер на 464,65 лева, дължима от 15.06.2020 г.
до 27.11.2024 г. В изпълнение на посоченото ищецът предявява осъдителен
иск за следните вземания срещу ответника по Договор за потребителски
кредит (ДПК) 30038324992: главница 198,41 лв. (сто деветдесет и осем лева и
четиридесет и една ст.), договорно възнаграждение в размер на 74,07 лева
(седемдесет и четири лева и седем ст.) за периода от 15.10.2019 г. до
15.06.2020 г. – дата на изтичане на погасителен план; възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст - 115,73 лева (сто и петнадесет лева и
седемдесет и три ст.); възнаграждение за закупена услуга Флекси – 327,28 лв.
(триста двадесет и седем лева и двадесет и осем ст.); 464,65 лева
(четиристотин шестдесет и четири лева и шестдесет и пет ст.) - за периода от
15.06.2020 г. – датата на изтичане на погасителния план до 27.11.2024 г.
Претендира законна лихва от датата на подаване на исковата молба, до
изплащане на вземането. Ищецът сочи, че се отказва да търси претендираните
с подаденото заявление – 49,60 лева лихва за забава от 16.08.2019 г. до датата
на изпадане на длъжника в забава до 15.06.2020 г., 200,00 лева - такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 13.01.2020 г. за
забава с повече от 90 календарни дни, ведно със законната лихва от подаване
4
на заявлението на 27.11.2024 г. до изплащане на вземането, поради липса на
интерес.
В осигуреното право на отговор ответницата не депозира отговор.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства, съобразявайки приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С оглед липсата на оспорване от ответницата и приложените писмени
доказателства съдът приема, че на 24.07.2019 г. ответницата Х. Ю. Ш. с ЕГН:
********** подала до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД попълнено и
подписано искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт. Ответницата декларирала, че е запозната и с Общите условия на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД. Получила преддоговорна информация
под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна
преддоговорна информация. Ответницата получила възможност да избере да
закупи една или повече допълнителни услуги към договора. Страните се
съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора
услуги „Фаст“ и „Флекси“. След като ищцовото дружество одобрило
отпускането на заем, на 24.07.2019 г. с ответницата Х. Ю. Ш. бил сключен
Договор за потребителски кредит № 30038324992, по силата на който
получила и одобрение да закупи и поисканите от нея услуги „Фаст“ и
„Флекси“. Договорът за кредит бил подписан при общи условия, неразделна
част от договора, предадени и при подписването им и ответницата
декларирала, че е запозната със съдържанието им и ги приема, няма
забележки към тях и ще ги спазва. Договор № 30038324992 бил сключен при
следните параметри: сума на кредита: 500,00 лв.; срок на кредита: 11 месеца;
размер на месечната вноска по кредита: 54,48
лева; дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 15- то
число на месеца; годишен процент на разходите (ГПР %) 47,97 %; годишен
лихвен процент 40,90 %; лихвен процент на ден: 0,11 %; общо дължима сума
по кредита: 599,25 лв., последна вноска платима на 15.06.2020 г. Параметрите
по поисканата и закупената допълнителна услуга били, както следва:
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 150,00 лева;
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 400,00 лева;
размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 50,00 лева. Общото
задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга са, както следва:
общо задължение: 1149,24 лева; общ размер на месечна вноска по договора:
104,48 лева; дата на погасяване: 15-ти ден от месеца. Според посоченото в ОУ
и договора допълнителните услуги предоставяли следните възможности:
приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит;
отлагане на определен брой погасителни вноски; намаляване на определен
брой погасителни вноски; смяна на падежната дата на вноските.
Възнаграждението за тези услуги ставало изискуемо с подписването на ДПК,
но се разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавяло
към месечните вноски за погасяване на кредита. Ищецът сочи, че ответницата
е погасила сумата от 282,20 лева.
Поради неизпълнението на договорното задължение ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Х. Ю. Ш. с ЕГН: **********.
По заявлението било образувано Частно гражданско дело № 2204/2024 г. С
Разпореждане № 3769 от 10.12.2024 г. ведно с Разпореждане №
5
3895/18.12.2024 г. съдът е издал на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от
ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза
на ищцовото дружество срещу ответницата за заплащане на сумата 217,80 лв.
(двеста и седемнадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща дължима
неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 30038324992 от
24.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното и изплащане, както и сумата 21,25 лв. (двадесет и един лева
и двадесет и пет стотинки) държавна такса в размер на 2% върху уважения
материален интерес, намалена с 15% на основание чл. 73, ал. 4 ГПК и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Оставил е без уважение заявлението в
частта му, с която ищецът-заявител е поискал издаване на заповед за следните
суми: заплащане на неплатена главница по Договор за потребителски кредит
№ 30038324992 над сумата 217,80 лв. (двеста и седемнадесет лева и осемдесет
стотинки) до претендирания размер от 416,21 лева; неплатено договорно
възнаграждение в размер на 74,07 лева, дължимо за периода от 15.10.2019 г. до
15.06.2020 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Фаст“ в размер на 115,73 лева, дължимо до 15.06.2020 г.; неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 327,28 лева,
дължимо до 15.06.2020 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по договора за кредит, в размер на 200 лева, начислени на 13.01.2020
г.; лихва за забава в размер на 49,60 лева за периода от 16.08.2019 г. до
15.06.2020г.; законна лихва в размер на 464,65 лева, дължима от 15.06.2020 г.
до 27.11.2024г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.
Разпореждането е обжалвано и въззивния съд е потвърдил съдебния акт на
ПИС изцяло. Ищецът прави отказ да търси плащане на неплатените такси и
сочи, че предявява осъдителен иск за останалите суми, за които заявлението е
отхвърлено.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното
от правна страна:
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между ищеца
като кредитор, и ответницата като клиент, в резултат на сключения между тях
Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 30038324992,
по силата на който кредиторът е предоставил на ответницата паричен заем, а
тя се е задължила да го върне за срок от 11 месеца чрез плащане на 11 броя
месечни вноски с последна вноска дата на падеж 15.06.2020 г., като закупила и
пакет от допълнителни услуги срещу заплащане на уговорено възнаграждение
за всяка от тях.
Както се установи, между ищеца и ответницата е възникнало
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит.
Процесният договор е потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Ответницата по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Съгласно ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и
условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за
прилагането му, годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
6
датите на плащане на погасителните вноски. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК
- изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване. За недействителността съдът
следи и служебно и ако констатира такава се позовава на същата в мотивите
при обсъждане основателността на исковете. Следва да се отбележи, че при
тази недействителност, отговорността на кредитополучателя не отпада
изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите
разходи по кредита.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на процесния договор
за потребителски кредит, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. С оглед изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени
всички разходи, които ще бъдат направени и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Установява се, че в процесния договор,
кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности ГПР по кредита,
лихвения процент на ден, както и годишния лихвен процент. В Общите
условия е дадена обща формулировка относно „първоначалното“ изчисление
на ГПР по договора. Липсва обаче яснота относно методиката на формиране
на ГПР, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 47,97 %. Не е ясно какво „първоначално“
изчисление се има предвид, което предполага и „последващо“ такова.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че кредитополучателят не би
могъл да разбере как е формиран ГПР по договора, след като не е посочен
алгоритъма, по който е определен и който е императивно уреден в ЗПК. Освен
това, в ГПР не са включени и уговорените възнаграждения по закупените
допълнителни услуги, което е нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В случая с
уговарянето на допълнителни услуги „Фаст“ и услуга „Флекси“, за които се
дължат общо 550,00 лв. при отпуснат кредит в размер на 500,00 лв., за
кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора в
размер на 1149,24 лев, в т.ч. заемна сума, възнаграждение за допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ и договорна лихва. Такъв общ размер на дълга
очевидно надхвърля ГПР от 47,97 %, посочен при сключване на договора,
което безспорно показва формалния характер на вписания годишен процент
на разходите в същия. С оглед същественият характер на посочването на ГПР в
договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да
се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква
7
ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността
да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС
постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член
3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница“. Следователно процесният
договор е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на
предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в
която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената
главница, но не и на съпътстващите вземания, включително претендираните:
договорно възнаграждение в размер на 74,07 лева (седемдесет и четири лева и
седем ст.) за периода от 15.10.2019 г. до 15.06.2020 г. – дата на изтичане на
погасителен план; възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в
размер на 115,73 лева (сто и петнадесет лева и седемдесет и три ст.);
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 327,28 лв. (триста
двадесет и седем лева и двадесет и осем ст.); законна лихва в размер на 464,65
лева (четиристотин шестдесет и четири лева и шестдесет и пет ст.) – за
периода от 15.06.2020 г. - датата на изтичане на погасителния план до
27.11.2024 г., законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
изплащане на вземането. Доколкото заповедният съд е взел предвид при
издаването на заповедта, че ответницата е заплатила сумата от 282,20 лева,
издавайки заповед за дължима главница от 217,80 лева, следва да се отхвърли
като неоснователен и искът с правно основание чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 84 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 198,41
лв. ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 15.06.2020 г. –
датата на изтичане на погасителния план до 27.11.2024 г., както и законната
лихва от подаване на ИМ.
В този смисъл предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от "ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1404, общ. Столична, обл. София (столица), р-н
Средец, ж.к. МОТОПИСТА, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7,
представлявано от двама от управителите: Светослав Николаев Николов,
Наталия Миткова Лозанова и Ярослав Кжищоф Чулак, против Х. Ю. Ш. с
ЕГН: ********** и установен по делото настоящ и постоянен адрес: с. ***,
общ. Лозница, ***, за осъждане на ответницата да заплати сума в общ размер
на 1180,14 лева (хиляда сто осемдесет лева и четиринадесет ст.), от които:
8
главница в размер на 198,41 лв. (сто деветдесет и осем лева и четиридесет и
една ст.), договорно възнаграждение в размер на 74,07 лева (седемдесет и
четири лева и седем ст.) за периода от 15.10.2019 г. до 15.06.2020 г. – дата на
изтичане на погасителен план; възнаграждение за закупена и използвана
услуга Фаст в размер на 115,73 лева (сто и петнадесет лева и седемдесет и три
ст.); възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 327,28 лв. (триста
двадесет и седем лева и двадесет и осем ст.); законна лихва в размер на 464,65
лева (четиристотин шестдесет и четири лева и шестдесет и пет ст.) – за
периода от 15.06.2020 г. - датата на изтичане на погасителния план до
27.11.2024 г., законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
изплащане на вземането, както и сторените разноски в исковото и заповедното
производство.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалвано пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9