№ 1795
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110127118 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на осми март 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
27118/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ за сумата
от 870,27 лв. , чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 188,52 лв. , чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
1
34 лв. , чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 8,15 лв.
Ищецът „Т,,, твърди, че за периода май 2017 г. – април 2019 г. е доставял топлинна енергия
на ответника Т. Г. Г., ЕГН: **********, адр. гр. С,,,, партерен апартамент, на същия адрес.
Твърди, че за този период стойността на потребената от ответника топлинна енергия възлиза
на сумата от 870,27 лв. , която сума не е заплатена от ответника. Твърди, че поради
неплащането на сумата ответникът е в забава, като за периода от 15.09.2018 г. – 20.04.2020 г.
, размера на обезщетението за забавено плащане възлизал на 188,52 лв.
Ищецът „Т,,, твърди още, че за периода март 2018 г. – април 2019 г. е доставил услугата
дялово разпределение на ответника Т. Г. Г., ЕГН: **********, адр. гр. С,,,, партерен
апартамент, на същия адрес. Твърди, че за този период стойността на услугата възлиза на
сумата от 34 лв. , която сума не е заплатена от ответника. Твърди, че поради неплащането на
сумата ответника е в забава, като за периода от 01.05.2018 г. – 20.04.2021 г. , размера на
обезщетението за забавено плащане възлизал на 8,15 лв.
Предвид гореизложеното, моли да му бъдат присъдени сумите в размер на 870,27 лв. –
стойността на потребената топлинна енергия за периода май 2017 г. – април 2019 г. , и в
размер на 188,52 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2018
г. – 20.04.2020 г. Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Моли още да му бъдат присъдени сумите в размер на 34 лв. – стойността на доставена
услуга дялово разпределение за периода март 2018 г. – април 2019 г. , и в размер на 8,15 лв.
– обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.05.2018 г. – 20.04.2021 г.
Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумата.
Моли присъждане на деловодни разноски.
Ищецът е привлякъл, като подпомагаща страна „БРУНАТА” ООД, ЕИК: *********, адр. гр.
София, бул. „Братя Бъкстон” № 85, който не оспорва предявения иск.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск по съображения по отговор на исковата молба,
чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Предявява
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Съдът приема за установен факта, че за процесния период страните са били във валидна
облигационна връзка, по която ответника е доставял на ищеца топлинна енергия по
следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и
2
съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава
по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или
ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от
ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна
енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само
ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна
връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Видно от
приложените под л.л. №№ 21-22 от делото ОУ/2002 г. , ОУ/2005 г. и ОУ/2008 г. , за
процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ
(отм.), несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия,
могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото
възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на
топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да
уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна
облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.
Освен изложеното до тук, за да приеме наличието на валидна облигационна връзка между
страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия, съдът
обсъжда и приложените под л.л. №№ 10-13 и 39 от делото документи, от които е видно, че
ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот.
Видно, от приетата по делото СТЕ /л.л. №№ 102-110/, която съдът кредитира, за процесния
период ответникът е ползвал топлинна енергия, като стойността й възлиза на 942,65 лв.
Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 96-101/ ответникът не е заплатил процесни
вземания.
Съдът приема за установен факта на забавата на ответника за плащане на главницата, във
връзка с изчисленията по посочената ССЕ, по следните съображения: както се посочи по-
горе, съдът установи наличие на валидна облигационна връзка между страните по делото с
предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 от ЗЕ, независимо от избрания начин от
потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, то задължението е винаги за
месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от приложените под л.л. №№ 21-22 от
делото ОУ/2002 г. – чл. 30, ал. 1, ОУ/2005 г. – чл. 32, ал. 1 и ОУ/2008 г. – чл. 33, ал. 1,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по
3
силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъде канен от ищеца,
доколкото задълженията му са били срочни.
Съдът посочва, че изложените до тук изводи за размерите на паричните задължения на
ответника, са съобразени и с поддържаното от вещото лице по СТЕ в откритото съдебно
заседание от 08.03.2022 г. , че отчитането от ищеца на ползваната от ответника
топлоенергия за процесния период, е съобразено с релевантната нормативна уредба и не са
налице нарушения.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена,
или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, ответникът от една страна, и ищеца от друга, са в облигационни
отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за
периода май 2017 г. – април 2019 г. ответникът не е заплатил потребена топло-енергия,
цената на която, съгласно приетата по делото СТЕ, възлиза на 942,65 лв. – повече от това,
което се твърди в исковата молба, а именно – 870,27 лв. Съдът кредитира размера, посочен
в СТЕ, защото последната, като прието по делото доказателство, установява факта на
доказване по делото – ползвал ли е топлинна енергия ответника за процесния период и каква
е нейната цена. Съдът не приема размера на цената, посочен от ССЕ, доколкото това
заключение е изготвено по счетоводство на ищеца, а не на база на документи по
изчисляване и отчитане на ползваната от ответника топлоенергия. Воденото счетоводство от
ответника не може да бъде доказателство за процесното облигационно отношение във
връзка с разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ТЗ, тъй като в конкретния случай не се установиха
предпоставките на цитираната разпоредба, а именно – дали счетоводството е водено
редовно, а така също и двете страни по облигационната връзка да са търговци. В този
смисъл, искът за главницата, е изцяло основателен, като възражението за изтекла
погасителна давност следва да се обсъди във връзка с претенцията по исковата молба.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност за претендираната главница:
съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, с изтичането на 3 г. се погасяват вземанията
за наем, лихви и други периодични плащания. Тази специално 3-годишна давност се възприе
и от тълкувателната практика на ВКС, поради което съдът приема, че искът за главницата се
погасява с изтичането на 3-годишна давност. И тъй като, в конкретния случай, най-старото
претендирано вземане е за периода май 2017 г. , а исковата молба е депозирана на 17.05.2021
г. , то задълженията за главница за периоди преди 17.05.2018 г. – началото на 3-годишен
срок до датата на подаване на исковата молба, са погасени по давност. В този смисъл,
4
доколкото искът за плащане на главницата е установен по своето основание, и съгласно
разпоредбата на чл. 162 от ГПК, съдът приема, че размера на непогасеното по давност
задължение за плащане на главница възлиза на 650 лв. При определяне на този размер съдът
взема предвид периода, за който иска за главницата не е погасен по давност, както и приетия
размер на задължението за главницата за процесния период. Следователно, искът по чл. 327,
ал. 1 от ТЗ е основателен до размера от 650 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В конкретния случай, съдът приема, по съображенията изложени в
обстоятелствената част на решението, че за процесния период, за който се претендира лихва
за забава, а именно - 15.09.2018 г. – 20.04.2020 г. , ответникът е в забава. Ищецът претендира
лихва за забава в размер на 188,52 лв. , но по делото няма достатъчно данни за размера на
лихвата. Ето защо, и на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че искът в частта за
лихвата е изцяло основателен. За да приеме това съдът взема предвид, както приетата по
делото главница, така и периода, за който се начислява лихвата. Следователно,
възражението за изтекла погасителна давност следва да се обсъди във връзка с претенцията
за лихва по исковата молба.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност за претендираната лихва:
съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, с изтичането на 3 г. се погасяват вземанията
за наем, лихви и други периодични плащания. И тъй като, в конкретния случай, най-старата
дата, от която се претендира лихва за забава е 15.09.2018 г. , а исковата молба е депозирана
на 17.05.2021 г. , то задълженията за лихва за забава за периоди преди 17.05.2018 г. –
началото на 3-годишен срок до датата на подаване на исковата молба, биха били погасени
по давност. В случая периода на лихвата не е в погасения по давност период. В този смисъл,
доколкото искът за плащане на лихва за забава е установен по своето основание, и съгласно
разпоредбата на чл. 162 от ГПК, съдът приема, че размера на непогасеното по давност
задължение за плащане на лихва за забава възлиза на 140 лв. При определяне на този размер
съдът взема предвид размера на задължението за главницата, който съдът прие за установен
и непогасен по давност, като намалява размера на лихвата поради акцесорността на
претенцията. Следователно, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен до размера от 140 лв.
По исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Тук следва да се посочи, че исковете са изцяло основателни - в частта за претендираното
възнаграждение за доставена услуга дялово разпределение и съответно лихва за забава. Това
е така, доколкото, приетата по делото СТЕ /102-110/, е изготвена на база именно извършено
дялово разпределение, което е видно и от доказателствата, приложени под л.л. №№ 14-20,
94-95 от делото. А по делото не се събраха доказателства за плащане на тези суми от
ответника. Изцяло основателен е и иска за лихвата, поради неговата акцесорност. Исковете
5
следва да се уважат, обаче, съответно до 30 лв. за главницата и до 8 лв. за лихвата, като се
приложат съответно гореизложените съображения за изтеклата погасителна давност.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 744,56 лв.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника Т. Г. Г., ЕГН: **********, адр. гр. С,,,, партерен апартамент да
заплати на ищеца „Т,,,, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, сумата от 650 лв. – стойността на
потребена от ответника топлинна енергия за периода 17.05.2018 г. – април 2019 г. , ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2021 г. , до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния
предявен размер от 870,27 лв. и за периода май 2017 г. – 17.05.2018 г.
ОСЪЖДА ответника Т. Г. Г., ЕГН: **********, адр. гр. С,,,, партерен апартамент да
заплати на ищеца „Т,,,, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 140 лв. – лихва за забава
на присъжданата главница от 650 лв. , за периода 15.09.2018 г. – 20.04.2020 г. , като
отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 188,52 лв.
ОСЪЖДА ответника Т. Г. Г., ЕГН: **********, адр. гр. С,,,, партерен апартамент да
заплати на ищеца „Т,,,, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 30 лв. – стойността на
доставена услуга „дялово разпределение“ за периода 17.05.2018 г. – април 2019 г. , ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2021 г. , до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния
предявен размер от 34 лв. и за периода март 2018 г. – 17.05.2018 г.
ОСЪЖДА ответника Т. Г. Г., ЕГН: **********, адр. гр. С,,,, партерен апартамент да
заплати на ищеца „Т,,,, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 8 лв. – лихва за забава на
присъжданата главница от 34 лв. , за периода 17.05.2018 г. – 20.04.2021 г. , като отхвърля
иска в останалата част до пълния предявен размер от 8,15 лв. и за периода 01.05.2018 г. –
17.05.2018 г.
ОСЪЖДА ответника Т. Г. Г., ЕГН: **********, адр. гр. С,,,, партерен апартамент да
заплати на ищеца „Т,,,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 744,56 лв. деловодни
разноски.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца „БРУНАТА”
6
ООД, ЕИК: *********, адр. гр. София, бул. „Братя Бъкстон” № 85.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7