№ 204
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20225000500367 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
Обжалвано е решение № 379/23.03.2022г. ,постановено по гр.д 3134/21
г. по описа на ОС – П., в частта , в която П.Р.Б. е осъдена да заплати на К. М.
К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.П., ул.“С.В.“№*, ет.*, офис *,
адв.Д. К., по банкова сметка *************************** при О.б. АД, с
титуляр адв.Д. Н. К., за вредите, които ищецът е претърпял вследствие на
повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по
чл.354а,ал.1,предл.4,алт.1 от НК, за което е признат за невинен с влязла в сила
на 19.08.21г. присъда по нохд №2412/2020г. на СГС, сумата от 5000лв- пет
хиляди лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 19.08.21г. до окончателното плащане .По съображения,подборно
изложени във въззивната жалба жалбоподателят П.Р.Б. счита решението в
тази му обжалвана част за неправилно и е заявено същото да бъде отменено
и да бъде постановено друго ,с което предявеният от К. К. иск да бъде
отхвърлен , а в условията на евентуалност да бъде намален размера на
присъденото обезщетение.
Въззиваемата страна К. М. К. ,представляван от адв. Д. К. оспорва
въззивната жалба ,счита решението в неговата обжалвана част за правилно и
по съображенията ,подробно изложени в отговора и в представените писмени
бележки е заявил искане същото да бъде потвърдено като претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.К. на основание
1
чл.38 от ЗА.
Контролираща страна А.п. –П. чрез прокурор Перпелов счита жалбата за
основателна.
Пловдивски Апелативен съд след като се запозна със събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните намира за
установено следното :
С обжалваното решение първоинстанционният окръжен съд е приел за
установени между страните следните факти:
На 31.03.20г., ищецът К. К. и Ю.А. са били привлечени като обвиняеми
по досъдебно производство№***/БП- 183 /2018 г. по описа на 4 РУ - СДВР за
това, че на 25.01.18г., в гр.С., бул.“Д.Б.“№***, в тоалетна на хотел „М.“,
всеки един като извършител и в съучастие с другия, без надлежно
разрешително съгласно ЗКНВП, е държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества- кокаин с нетно тегло 0.45гр, като на
ищеца е взета мярка за неотклонение гаранция в размер на 500лв., внесена от
него в дадения му 15 дневен срок .
На 06.07.20г. от СГП в СГС е внесен обвинителен акт срещу Ю.А. и К.
К., с който ищецът е бил обвинен в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение .Производството по делото е протекло в три
съдебни заседания- на 21.07.20г., 31.08.20г. и 05.10.20г., с личното участие на
К. К., като в последното от тях е постановена присъдата на съда, с която
подсъдимият К. е признат за невинен в извършване на престъплението, в
което е бил обвинен, оправдан е, и е отменена наложената му мярка за
неотклонение- парична гаранция в размер на 500лв.
По протест на П. срещу постановената оправдателна присъда и срещу
двамата подсъдими, делото е пренесено пред САС, пред който съд
производството е протекло в две съдебни заседания- от 15.04.21г. и от
20.05.21г., с личното участие на К. К., а с Решение №218/24.06.21г. на
въззивния съд, постановената от първата инстанция присъда е потвърдена по
отношение на К. К. , и последната е влязла в сила по отношение на него на
19.08.21г.
Така, общата продължителност на проведеното от ответника срещу
ищеца наказателно производство възлиза на 1година, 4месеца и 19 дни,
считано от 31.03.20г., на която дата е бил привлечен като обвиняем, до
19.08.21г., на която дата е влязла в сила постановената по отношение на него
оправдателна присъда за повдигнатото му обвинение.
Гореустановеното не е било спорно между страните ,а и се установява
от приложеното НОХД 2412/20г.. по описа на СГС.
На база на тези безспорни обстоятелства и във връзка със събраните по
делото доказателства за претърпени от ищеца болки и страдания в резултат
на гореизложеното съдът е приел ,че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността
2
на Д. за репариране на неимуществените и имуществени вреди ,претърпени
от ищеца от незаконно воденото против него наказателно производство и
като е съобразил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е приел ,че дължимото
обезщетение е в размер на 5 000 лв. – за неимуществените вреди и 1 500 лв. –
за имуществени,представляваща заплатен адвокатски хонорар в
наказателното производство,в който размер е уважил предявените искове ,а
за разликата до пълните предявени такива съответно 30 000 лв. за
обезщетението за неимуществени врени и 2 000 лв. за обезщетението за
имуществени вреди са отхвърлени.
Описаната по-горе фактология не е оспорена с въззивните жалби като
със същите се атакува обжалваното решение само в частта на обезщетението
само за неимуществени вреди ,дължими от Д. в хипотезата на чл. чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ като жалбоподателят П.Р.Б. прави оплакване за недоказаност
на тези вреди като счита ,че не са налице действително търпени такива като
пряк резултат от незаконосъобразните действия на прокуратурата ,както и
прави възражение досежно размера на присъденото обезщетение ,считайки
го за завишен..Контролиращата страна А.п. – П. ,която поддържа жалбата
на ответника ,релевира оплакване на неправилност на решението
,позовавайки се на разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ за съпричиняване от
страна на ищеца на твърдяните от нето вреди. Следователно и на основание
чл.269 от ГПК това са пределите на въззивното обжалване.
По отношение на неимуществените вреди ,претърпени от ищеца в
резултат на незаконно повдигнатото и водено срещу него наказателно
производство по делото са събрани гласни доказателства като е разпитан св-
.К..Същия установява ,че познава ищеца от около 10 години ,че му е известно
воденото против него наказателно производство ,както и че това сринало
психически ищеца ,бил изплашен,затворил се в себе си ,притеснявал се да
излиза сред хора ,тъй като го подигравали ,че е дилър.Страх го било шофира
,защото при проверка излизал някакъв код и и веднага му правели тест за
наркотици.Установява също така ,че ищецът бил скромно момче , не е имал
проблеми с органите на властта ,работел като охрана ,но после спрял да
работи.
С оглед на казаното по-горе съдът намира,че по делото безспорно се
установи ищецът да е претърпял обичайните вреди за лице ,обвинено в
извършване на престъпление като притеснение ,страх от осъждане ,стрес
,несигурност ,накърнено достойнство,оронен авторитет,чувство за
онеправданост ,негативни изживявания, свързани с чувство за вина и срам от
негативните реакции на обществото ,социална изолация .Тези
неимуществени вреди дори не се нуждаят от пълно и главно доказване
доколкото са очевидни и са налице във всеки едни случай на незаконно
водено наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда и са в
безспорна причинно следствена връзка с последното.
За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
3
,търпени в резултат на незаконно водено наказателно производство във всеки
един конкретен случай следва да бъдат съобразявани и т.нар. специфични
вреди ,каквито в конкретния случай нито се твърдят, нито се установяват.
За определяне на размера на обезщетението ,дължимо за обичайните
вреди ,търпени от лице ,обвинено в извършване на престъпление в
конкретния случай следва да бъде съобразена продължителността на
наказателното производство - 1година, 4месеца и 19 дни,досъдебна и съдебна
фаза,който срок не може да бъде квалифициран като неразумен , взетата
мярка за неотклонение „парична гаранция „ в размер на 500 лв. ,тежестта на
повдигнатото обвинение ,което е за тежко умишлено престъпление ,чистото
съдебно минало на ищеца.Съобразявайки тези критерии и във връзка с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД настоящата инстанция намира ,че обезщетение в
размер на 2 000 лв. е адекватна компенсация на претърпените от ищеца
неимуществени вреди , резултат от незаконно воденото против него
наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда.
Както се каза предмет на разглеждане и заявеното още с отговора на
исковата молба и поддържано от контролиращата страна АП – П. в
настоящата инстанция възражение за съпричиняване на вредата. Съобразно
разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ обезщетение не се дължи, ако увреждането е
причинено поради изключителна вина на пострадалия, а когато той виновно е
допринесъл за същото, обезщетението се намалява.Възражението си з
асъпричиняване ответникът базира на следните твърдения : на 25.01.2018 г. в
тоалетната на хотел „М.“ ищецът видял пакетчето с кокаин ,оставено от А.
,когото охранявал ,и го избутал навътре да не се вижда ,които действия
извършил непосредствено преди идването на разследващия екип като
впоследствие дал недостоверни обяснения ,че не знае от къде е дошъл
наркотика ,поради което с поведението и последвалите неверни обяснения
сам е станал причина да бъдат предприети спрямо него действия по
реализиране на наказателна отговорност.
Това възражение е неоснователно.От фактическа страна в наказателния
процес наистина се е установило, че ищецът побутнал кокаина така ,е да бъде
скрит от полицейските служители ,което направил в изпълнение на
служебните си задължения като охрана на Ю.А. ,но както се посочва в
мотивите на решението на АС – С. ,това не показва нито фактическа власт
,нито намерение да се държи веществото ,а още по-малко да го
разпространяване и няма нищо общо с повдигнатото му обвинение ,за което
впоследствие е оправдан.
С оглед на изложеното се налага извода ,че предявеният иск по чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
,претърпени в резултат на незаконно водено против ищеца наказателно
производство ,приключило с оправдателна присъда е основателен и доказан
до размер от 2 000 лв. Съдът с решението ,предмет на обжалване ,е стигнал до
по-различен извод и като е уважил иска за сумата над посочения размер до
4
уважения такъв от 5 000 лв. е постановил неправилно решение и следва да се
отмени като вместо него се постанови друго ,с което за този размер иска бъде
отхвърлен. В частта ,в която е присъдил обезщетение в размер на 2 000 лв.
решението е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на адвокат Д. К. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита н размер
на 440 лв.
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 379/23.03.2022г. ,постановено по гр.д 3134/21 г. по
описа на ОС – П., в частта , в която П.Р.Б. е осъдена да заплати на К. М. К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.П., ул.“С.В.“№*, ет.*, офис *, адв.Д.
К., по банкова сметка *************************** при О.б. АД, с титуляр
адв.Д. Н. К., за вредите, които ищецът е претърпял вследствие на повдигнато
му от ответника обвинение в извършване на престъпление по
чл.354а,ал.1,предл.4,алт.1 от НК, за което е признат за невинен с влязла в сила
на 19.08.21г. присъда по нохд №2412/2020г. на СГС,обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 2 000 лв. до пълния уважен размер от
5000лв., ведно със законната лихва от 19.08.21г. до окончателното плащане
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. К., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр.П., ул.“С.В.“№*, ет.*, офис *, адв.Д. К. против П.Р.Б. иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди ,които ищецът е претърпял вследствие
на повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по
чл.354а,ал.1,предл.4,алт.1 от НК, за което е признат за невинен с влязла в сила
на 19.08.21г. присъда по нохд №2412/2020г. на СГС, за сумата над 2 000 лв.
до пълния уважен размер от 5000лв., ведно със законната лихва от 19.08.21г.
до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 379/23.03.2022г. ,постановено по гр.д
3134/21 г. по описа на ОС – П., в частта , в която П.Р.Б. е осъдена да заплати
на К. М. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.П., ул.“С.В.“№*, ет.*,
офис *, адв.Д. К., по банкова сметка *************************** при О.б.
АД, с титуляр адв.Д. Н. К., за вредите, които ищецът е претърпял вследствие
на повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по
чл.354а,ал.1,предл.4,алт.1 от НК, за което е признат за невинен с влязла в сила
на 19.08.21г. присъда по нохд №2412/2020г. на СГС, обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. ,ведно със законната лихва от
19.08.21г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38,ал.2 от ЗА П. на РБ, с адрес: гр.С.,
5
бул.“В.“№*, да заплати на адв.Д. Н. К., с адрес: гр.П., ул.“С.В.“№*, ет.*, офис
* адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв. съобразно изхода на делото
в настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6