Решение по дело №689/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 112
Дата: 4 април 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Цветомира Георгиева Велчева
Дело: 20214310100689
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Ловеч, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20214310100689 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от
„ЮБЦ“ ЕООД против Н. В. М. за установяване на вземане по заповед за
изпълнение.
В молбата се твърди, че между ответника и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД е постигнато съгласие и сключен
договор, с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги -
ТЕЛЕФОНЕН ПОСТ - POST, за фиксиран 06582233, по тарифен план
VIVACOM Ultra Fin, за срок от 24 месеца. Твърди се, че поради неизпълнение
на задължения за погасяване на вземания за предоставени услуги за периода
декември – март 2018 г., в размер на 163,80 лв., доставчикът на мобилни
услуги има право, по силата на общите условия, приети от потребителя към
договора, да ограничи предоставянето им и да откаже сключването на нов
договор.
На 27.03.2018 г. се твърди, че предоставянето на услуги до ответника е
деактивирано. По договорната връзка, във връзка с начислените за плащане
услуги, са издадени фактури от 18.01.2018 г. в размер на 134,89 лв., от
08.02.2018 г. в размер на 13,98 лв. и от 08.03.2018 г. в размер на 14,93 лв. За
вземането по всяка издадена фактура потребителят дължи изпълнение в 15-
1
дневен срок от издаването й, след което изпада в забава. Вземанията по
фактурите не са погасени.
Твърди се, че вземането по договорната връзка с „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД срещу ответника е прехвърлено с
договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Груп” ООД, който с
последващ договор от 01.10.2019 г. го е прехвърлил в полза на ищеца. За
продажбата на вземанията се поддържа, че ответникът е уведомен.
Заявено е иска за постановяване на решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на
163,80 лв. - незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 08.12.2017 г.
до 07.03.2018 г. Заявено е искане за присъждане на сторените по делото
разноски, в това число в тези в заповедното производство.
Ответникът, представляван в производството по делото от назначен му
от съда особен представител - адв. Пантелеева, която не ангажира отговор по
исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
В хода на делото ищецът не участва чрез свой представител, а
становище по заявената претенция заявява в молба-становище от 07.03.2022
г., като излага съображения за основателността й.
Ответникът се представлява по делото от адв. Пантелеева, която по
същество излага становище за неоснователност, поради погасяване
възможността на заявителя за принудително събиране на вземане, предмет на
заявената установителна претенция.
След преценка-поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на представителите на страните, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено заявление от „ЮБЦ“ ЕООД пред РС Ловеч е
образувано ч. гр. д. № 342 от 2020 г. В рамките на производството на
10.02.2021 г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено на Н. В.
М. да заплати в полза на „ЮБЦ“ ЕООД сумата от 163,80 лв. - главница за
периода 08.12.2017 г. до 07.03.218 г., 44,65 лв. - мораторна лихва за периода
24.03.2018 г. и сторените разноски в размер на 25,00 лв. – държавна такса и
180,00 лв. – адвокатско възнаграждение. Изпълнението на заповедта е
оспорено от длъжника в срока по чл. 414 ГПК.
2
Между “Българска телекомуникационна кампания” ЕАД и Н. В. М. е
постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който първият се е
задължил да предостави на втората услуга - телефонен пост - POST, до номер
06582233, абонаментен план VIVACOM Ultra Fix, срещу заплащане на
месечна такса от 13,98 лв., за срок от 24 месеца. М. е декларирала, че е
запозната с политиката на БТК ЕАД за кредитна оценка, както и че за
неуредените случаи в договора се прилага Общите условия. Страните са
уговорили, че споразумението влиза в сила от 31.10.2017 г., а уговорения в
него срок изтича на 31.10.2019 г.
По делата са ангажирани четири фактури, издадени от “БТК” ЕАД на
името на ответника за периода декември 2017 – април 2018 г.
От фактура, издадена на 08.01.2018 г., се установява, че същата касае
отчетен период 08.12.2017 г. - 07.01.2018 г., като с нея е начислена за плащане
сумата от 134,87 лв., с ДДС - предоставени услуги /разговори към
национални фиксирани и мобилни мрежи/, със срок за плащане до 25.01.2018
г.
От фактура, издадена на 08.02.2018 г., се установява, че същата касае
отчетен период 08.01.2018 г. - 07.02.2018 г., като с нея е начислена за плащане
сумата от 13,98 лв. с ДДС - предоставени услуги /разговори към национални
фиксирани мрежи/, със срок за плащане до 25.02.2018 г.
От фактура, издадена на 08.03.2018 г., се установява, че тя касае отчетен
период 08.02.2018 г. - 07.03.2018 г., като с нея е начислена за плащане сумата
от 13,98 лв., с ДДС - предоставени услуги /разговори към национални
фиксирани мрежи/, със срок за плащане до 25.03.2018 г.
Фактура, издадена на 08.03.2018 г., е на стойност 251,82 лв., като тя
включва стари задължения в размер на 163,80 лв., обезщетение за забава -
1,18 лв. и неустойка в размер на 94,95 лв. със срок за плащане до 25.04.2018 г.
Между “Българска телекомуникационна кампания” ЕАД и “С.Г.Груп”
ООД е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който първият
прехвърля в полза на втория, срещу заплащане на договорената цена,
вземания, описани в приложение № 1. Страните са уговорили, че приложение
№ 1, представлява списък, таблица в електронна фирма за всеки един от
длъжниците, както следва: име, ЕГН, адрес, фактурирани вземания и дължима
3
сума. В извлечение от приложение № 1 е посочено вземане срещу Н.М. в
размер на 163,80 лв.
“Българска телекомуникационна кампания” ЕАД е овластил “С.Г.Груп”
ООД, в качеството му на цесионер по договор за продажба на вземания от
16.10.2018 г., сключен между “Българска телекомуникационна кампания”
ЕАД и “С.Г.Груп” ООД, с правата да представлява БТК пред лицата, чиито
задължения към БТК са предмет на прехвърляне по договора за цесия, като
изпраща уведомителни изявления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и ги подписва, като
няма право да преупълномощава трети лица с правата по пълномощното.
Между “С.Г.Груп” ООД и “ЮБЦ” ЕООД е постигнато съгласие за
прехвърляне на вземания в размер на 70 000 418,53, формирани от портфолио
от закупени вземания по договор от 16.10.2018 г., сключен с “Българска
телекомуникационна кампания” ЕАД, от 28.09.2018 г., сключен с
“Кредихелп” ООД, от 12.02.2019 г., сключен с “Кредит респект” ООД и от
13.01.2012 г., сключен с “Теленор България” ЕАД, срещу заплащане на
договорена цена. С договора “С.Г.Груп” ООД се е задължил да уведоми
длъжниците за прехвърлянето и да упълномощи “ЮБЦ” ЕООД да извърши
уведомяването от негово име и за своя сметка.
В извлечение към договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между
“С.Г.Груп” ООД и “ЮБЦ” ЕООД, е посочено, че с него е прехвърлено
вземане срещу Н. В. М., произтичащо от договор за мобилни услуги,
подписани преди 01.10.2019 г. в размер на 163,80 лв.
“БТК” ЕАД чрез пълномощника си “С.Г.Груп” ООД и “ЮБЦ” ЕООД, в
качеството му на цедент по договор от 01.10.2019 г., са отправили изявление
до Н.М., че въз основа на договор, сключен между “Българска
телекомуникационна кампания” ЕАД и “С.Г.Груп” ООД, на 16.10.2018 г. са
прехвърлени задълженията й към “БТК” ЕАД по договори за мобилни услуги,
в размер на 163,80 лв., като “С.Г. Груп” ООД е овластен с правото да я
уведоми за прехвърлянето. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД “С.Г. Груп” ООД я
уведомява, че с договор за цесия, сключен с “ЮБЦ” ЕООД, е прехвърлил
вземанията срещу нея.
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
4
Предявен е иск за установяване на вземания по заповед – вземане за
заплащане цена по договора за електронни съобщителни услуги, с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 229 ЗЕС.
“БТК” ЕАД и ответника са се намирали в договорни отношения с
предмет предоставяне на електронни услуги. Ответникът е имал открита
партида при ищеца, по която е начислявана стойността на предоставените му
услуги, вкл. за процесния период. Той не е оспорил в хода на производство
възможността за ползване на договореното да е ограничена или
възпрепятствана. Фактурирането му суми за предоставени електронни услуги
/разговори са национални фиксирани и мобилни мрежи/ са в рамките на
уговорения размер на месечната абонаментна такса по сключени от него
договори и цена за проведени разговори. За установяване размера вземанията
ищецът е ангажирал фактури /три броя/, като те общо са на стойност 163,80
лв. В хода на производството ответникът не е ангажирал доказателства за
погасяване на задължението, чиято е тежестта на доказване.
По същество, процесуалния представител на ответника е навел
възражения за погасяване по давност на вземанията, предмет на установяване.
Тези възражения са заявени извън срока по чл. 131 ГПК, поради което не
могат да бъдат разгледани по същество, аргумените за което са изложени в т.
4 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В тълкувателното решение, което е
задължително за съдилищата /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/, е прието, че с изтичането на
срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя
възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент
факти. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с
изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и
погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по
естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с
предявяване на иска давността се прекъсва /чл. 116, б. „в“ ЗЗД/.
След възникване на вземанията срещу ответника ищецът поддържа в
молбата, че с поредица от договори за продажба те са преминали в
патримониума му. Съдът не приема, че в производството тези обстоятелства
/че ищецът е титуляр на вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение/ са доказани.
От ангажираните по делото договори за цесия се установява, че между
5
“БТК” ЕАД и “С.Г.Груп” е постигнато съгласие за сключване на договор, с
предмет продажба на вземания, индивидуализирани в приложение,
неразделна част от договора. Представено е извлечение от приложението, в
което прехвърлителят - “БТК” ЕАД, е удостоверил, че предмет на договора за
продажба е вземане срещу Н. В. М., с размер от 163,80 лв. Вземането е
индивидуализирано само чрез посочване на длъжника и размера на
вземането, но не отразено основанието, от което вземането произхожда и
периода, за което са начислено, с оглед периодичния характер на вземанията
по договори за предоставяне на електронни услуги. Само на база на тези
белези на правоотношението, от което е възникнало вземането/вземанията -
длъжник и общи размер, не може да се направи несъмнен извод, че предмет
на първия договор за цесия са били именно вземанията, за които заявителят
търси установяване. След като не е доказано по несъмнен начин, че въз
основа на първия договор за цесия праводателя на ищеца е придобил вземане
срещу ответника, предмет на издадената заповед за изпълнение, то не можем
да направим извод, че това вземане е било предмет и на втория договор за
цесия. В ангажирането към него извлечение “С.Г.Груп” ООД е удостоверил,
че с договора, в полза на “ЮБЦ” ЕООД се прехвърля вземане срещу Н. В. М.
по договор за мобилни услуги, подписан преди 01.10.2019 г., в размер на
163,80 лв. От казаното е видно, че и в това извлечение нямаме данни освен за
длъжника и размера на вземането, относно основанието и периода, за който са
начислени вземанията, формиращи общо търсената сума. В извлечението е
посочено, че все касае за вземане по договора за електронни услуги, но
основанието също не е индивидуализирано до степен такава, че да не остава
съмнение, че касае именно вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи, че въз основа на поредица от
договори за цесия е титуляр на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение. В производството той не е провел пълно и главно доказване за
установяване на този факт, с оглед на което заявената от него установителна
претенция следва да бъде отхвърлена.
Ищецът е заявил искане за присъждане на сторените в производството,
в това число в заповедното, разноски. При изхода на спора съдът намира, че
това иска следва да се остави без уважение.
6
В производството по делото ответникът е представляван от адвокат, на
който следва да се изплати възнаграждение в размер на 150,00 лв. от внесения
депозит, за което се издаде РКО.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес за
кореспонденция: гр. ******” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от ****** за
установяване по отношение на Н. В. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.
******”, бл. ****** съществуването на вземане в размер на 163,80 лв. /сто
шестдесет и три лева и осемдесет стотинки/ - стойност на предоставени
електронни услуги, предмет на издадена Заповед № 205 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.02.2021 г., издадена по ч. гр. д. №
342 от 2021 г. на РС Ловеч.
ОТХВЪРЛЯ искането на “ЮБЦ” ЕООД, с горните данни, за
присъждане на сторените по делото разноски.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на адв. ****** - особен представител на ответника Н.
В. М., възнаграждение в размер на 150,00 лв. от внесения депозит, за което се
издаде РКО.

Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7