№ 20033
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110131460 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „А.“ ЕООД
искова молба и уточняваща такава /л.18/ срещу Застрахователно дружество „Б.И.“ АД,
с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 453,88 лв., представляваща непогасен остатък от застрахователно
обезщетение за щети по л.а. марка „Хюндай“, модел „I20“, рег. № СВ **** СМ,
вследствие ПТП, настъпило на 29.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от дата на подаване на исковата молба 02.06.2025 г. до окончателно изплащане
на вземането и сумата от 23,84 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
08.01.2025 г. до 02.06.2025 г.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
29.11.2024 г. в гр. Варна, лек автомобил марка „Хюндай“, модел „I20“, peг. № СВ ****
СМ, собственост на „А.“ ЕООД, е управляван от Й. М., като около 18:30 часа на около
200 метра от кръстовището на бул. /адрес/ и /адрес/, автомобилът е ударен от
движещия се зад него л.а. марка „Шевролет“, модел „Каптива“, с peг. № В **** СА, с
водач К.А.. Сочи, че вследствие на удара на л.а. „Хюндай“ са нанесени щети: огънат
багажник и проблем с механизмите за заключване и боята, огънат и олющен калник,
липсваща и повредена светлини на номера. Твърди, че за настъпилия инцидент е
съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 29.11.2024 г., в който бил описан
механизмът на ПТП, като освен това К.А. признала вината си. Излага, че към момента
на ПТП лек автомобил марка „Шевролет“ е бил застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи, че при ответника е образувана щета №
**********/02.12.2024 г. Ищецът твърди, че е сторил разходи за възстановяване на
автомобила в общ размер на 2684,40 лв., но ответникът заплатил обезщетение в размер
на 2230,52 лв. (от които 341,00 лв. на 07.01.2025 г. и 1889,52 лв. на 13.02.2025 г.),
поради което претендира остатъка от 453,88 лв. Претендира и мораторна лихва. При
тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
не оспорва, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, както и
1
механизма на ПТП, в това число и че същото е настъпило по вина на водача на
застрахования при него автомобил марка „Шевролет“, модел „Каптива“. Оспорва
претенцията по размер. Оспорва автомобилът да е бил в гаранция към дата на ПТП.
Оспорва ремонтът на автомобила да е извършен в посочения от ищеца сервиз.
Оспорва и претенцията за мораторна лихва. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да
установи по делото пълно и главно, че ответникът е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” на лек автомобил л.а. „Шевролет“, модел „Каптива“, с peг.
№ В **** СА, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправно и
виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е
претърпял имуществени вреди в посочения в исковата молба размер, както и че е
отправил към ответника покана за плащане на обезщетение, ведно с представяне на
нужните документи, която е получена от последния.
В тежест на ответника е да докаже по делото погасяване на задължението.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че на
29.11.2024 г. в гр. Варна на около 200 метра от кръстовището на бул. /адрес/ и /адрес/ е
настъпило ПТП между лек автомобил марка „Хюндай“, модел „I20“, peг. № СВ ****
СМ, собственост на ищеца, и лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Каптива“, с
peг. № В **** СА по вина на водача на л.а. „Шевролет“, модел „Каптива“, с peг. № В
**** СА, застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска
отговорност“; че ищецът е завел претенция/ щета **********/02.12.2024 г. при
ответника, както и че ответникът е извършил плащане в размер на 2230,52 лв. (от
които 341,00 лв. на 07.01.2025 г. и 1889,52 лв. на 13.02.2025 г.) в полза на ищеца.
Настоящият съдебен състав, като съобрази приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице, изведе следния механизъм на
настъпване на произшествието, а именно: на 29.11.2024г., около 18.30 часа водачът на
застрахования при ответника л.а. „Шевролет“, модел „Каптива“, с peг. № В **** СА се
движи в гр. Варна по бул /адрес/ с посока на движение от /адрес/ към /адрес/, като на
около 200 метра преди кръстовището с /адрес/, водачът реализира ПТП, като удря
намиращия се пред него лек автомобил „Хюндай“, модел „I20“, peг. № СВ **** СМ.
Механизмът на произшествието не е спорен между страните, а и намира опора в
приобщените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
допуснатата и изготвена САТЕ.
При така установения механизъм на произшествието съдът намира, че
поведението на водача на застрахования при ответника лек автомобил представлява
граждански деликт.
Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага
по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на
проведено обратно доказване от страна на ответника е необорена и следователно
следва да бъде приложена.
Спорен по делото е размерът на дължимото се застрахователно обезщетение.
Не е спорно по делото, че във връзка с процесното ПТП при ответника е
заведена преписка по щета **********/02.12.2024 г., по която дружеството
2
застраховател е изплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2230,52
лв. /от които 341,00 лв. на 07.01.2025 г. и 1889,52 лв. на 13.02.2025 г./.
От приложеното на л. 110 по делото писмо от „Хюндай“ се установява, че лек
автомобил „Хюндай“, модел „I20“, peг. № СВ **** СМ към датата на произшествието
е бил в гаранция.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена САТЕ, което съдът
кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил „Хюндай“, модел „I20“, peг. № СВ **** СМ, при
съобразяване факта, че същият към датата на ПТП е бил в гаранция, е 3928.18лв. При
изслушването на експерта в проведеното открито съдебно заседание същият уточни,
че това е стойността за възстановяване на автомобила, доколкото същият е бил в
гаранционен период.
Както се посочи, не е спорно по делото, че ответното дружество е изплатило на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2230,52 лв., респективно
неизплатената част е в размер на 1697.66лв.
Исковата претенция е заявена за сума в по-малък размер, респективно същата се
явява изцяло основателна за сумата от 453.88лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По искането за присъждане на законна лихва върху присъдените имуществени
вреди.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. Разпоредбите на новия КЗ /в сила от 01.01.2016 г./,
обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.
Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1/ изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, 2/ изтичането на срока по
чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106,
ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от
тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в
срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда
на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Не е спорно по делото, че ответникът е уведомен за настъпване на процесното
произшествие на 02.12.2024г., на която дата е образувана преписка по щета №
**********. Липсват данни застрахователят да е изискал от ищеца доказателства за
установяване на щетата по основание и размер, респективно, ответникът е в забава
считано от изтичане на 15 работни дни от 02.12.2024г. или считано от 24.12.2024г.
Акцесорната претенция е заявена за периода 08.01.2025 г. до 02.06.2025 г., като
3
размерът на дължимата се мораторна лихва върху уважената част на иска с правно
основание чл. 432 КЗ, изчислен с помощта на компютърна програма е 23.84лв., като
доколкото претенцията е заявена именно за сума в такъв размер, същата се явява
изцяло основателна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на
930.00лв., от които 100.00лв. – държавни такси, 350.00лв. – депозит вещо лице и
480.00лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК
**********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва:
453.88 лв. – неизплатена част от дължимо се застрахователно обезщетение по заведена
при ответника щета **********/02.12.2024 г., за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в повреди по лек автомобил „Хюндай“, модел „I20“, peг. № СВ ****
СМ, вследствие на ПТП, настъпило на 29.11.2024г., в гр. Варна, по вина на водача на
л.а. „Шевролет“, модел „Каптива“, с peг. № В **** СА, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба 02.06.2025г. до окончателно изплащане на сумата и 23.84 лв. -
мораторна лихва за периода от 08.01.2025 г. до 02.06.2025 г.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК **********, сумата от 930.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4