№ 15658
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.А
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110111112 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искове, предявени от „Ю.Б“ АД срещу
И. Д. П..
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че срещу
ответницата И. П., в качеството й на наследник на А.Р, е било образувано ч. гр. д. №
***/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, в рамките на което ищецът се е снабдил с
изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на
които било образувано изпълнително дело № 3153 от 2023 г., по описа на ЧСИ С.Я с
рег. № 844 на КЧСИ. Твърди, че наследодателят на ответницата - А.Р, е ползвала
банков кредит, съгласно сключен с ищеца договор за кредит № МК*****, като на
29.10.2021 г. е преустановила плащането на дължимите вноски по същия, поради което
ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем и изпратил на А.Р покана за
доброволното му изпълнение. Ищецът установил, че последната е починала и е
оставила за свои наследници ответницата И. П. и Б.К, като за последния бил налице
отказ от наследството, оставено му от А.Р. С оглед предходното ищецът твърди, че
всички права и задължения от наследствената маса на А.Р преминали върху
ответницата И. П.. Счита, че с поканата за доброволно изпълнение, връчена на
ответницата на 28.09.2022 г. при отказ да се запознае със съдържанието й, съгласно 44,
ал. 1 ГПК, същата била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,
респективно, считано от тази дата вземанията по договор за кредит № МК***** били
обявени за изцяло и предсрочно изискуеми, като ищецът имал следните вземания към
ответницата по договора за кредит, сключен от наследодателя й: сумата в размер на
2084,19 лева- дължима главница за периода 29.10.2021 г.-09.11.2022 г., 9,94 лева –
възнаградителна лихва за периода 29.10.2021 г. - 28.09.2022 г., 118,83 лева – мораторна
лихва за периода 29.10.2022 г. - 09.11.2022 г. Посочва, че след получаване на поканата
от страна на ответницата не е последвало възражение относно наследственото
правоприемство осъществено с наследодателя й А.Р, като такова не било налице и
след образуване на изпълнителното дело. В тази връзка ищецът счита, че ответницата
1
е приела наследството на починалата А.Р, чрез конклудентни действия, поради което
същата отговаряла към ищеца за обявените за предсрочно изискуеми задължения по
договор за кредит № МК*****. Посочва, че с подадени от ищцата молби от 27.02.2023
г., от 01.03.2023 г. и от 10.05.2023 г., които се намирали между кориците на
изпълнително дело № 2529 от 2022 г., по описа на ЧСИ С.Я, чиито предмет на
вземания били по друг договор за кредит, сключен между ищеца и наследодателя на
ответницата, се установявало, че е налице конклудентно приемане на наследството на
починалото лице, доколкото с посочените молби се искало вдигане на запор на
банковите сметки в „Обединена българска банка“ АД. Твърди, че в молбата от
10.05.2023 г. изрично било посочено, че И. П. е останала единствен наследник на А.Р,
след като синът на починалото лице е направил отказ от наследство, с оглед което
счита че било налице изрично приемане на наследството. Навежда твърдения, че
доколкото ищцата е останала недоволна от вдигнатия на 17.03.2023 г. частично запор
на банковите й сметки, то на 25.08.2023 г. същата е направила формален отказ от
наследството на А.Р, като единствената й цел била вдигането на наложените върху
банковите й сметки запори и избягване на принудително изпълнение за вземанията на
ищеца. Поддържа, че освен изброените по-горе действия, за изричното приемане на
наследството свидетелствали и разпоредителните действия на ответницата с наличните
по банковите сметки парични средства на починалото лице, които на 14.10.2021 г.
същата изтеглила в брой от АТМ устройство. Твърди, че отказът е недействителен и не
е произвел действие, доколкото към датата на неговото вписване в книгата на съда по
чл. 49 ЗН ответницата вече била приела наследството на починалото лице А.Р. Ето
защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
осъществения от ответницата отказ от наследство поради наличието на предходно
приемане на наследството с конклудентни действия, както и да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответницата му дължи следните суми: сумата в
размер на 2084,19 лева- дължима главница по договор за кредит №МК***** за
периода 29.10.2021 г.-09.11.2022 г., 9,94 лева – възнаградителна лихва за периода
29.10.2021 г. - 28.09.2022 г., 118,83 лева – мораторна лихва за периода 29.10.2022 г. -
09.11.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който
оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Оспорва като недоказани
ищцовите твърдения за нищожност – абсолютна симулация на отказа от наследство на
починалото лице А.И.Р, поради това, че същият бил извършен формално от
ответницата, за да бъде възпрепятствано удовлетворението на кредиторовите
претенции, както и че липсвала воля на ответницата за отказа, като в този смисъл
твърди обратното и посочва, че процесният отказ е вписан в особената книга на съда
под № 1673/25.08.2023 г. Оспорва като неоснователен конститутивния иск по чл. 56
ЗН, доколкото целта на същия бил да се защити интереса на кредитора, като не се
позволи на длъжника да намали имуществото, от което кредиторът му би могъл да се
удовлетвори, в конкретния случай в наследството на А.Р не били включени никакви
активи. Оспорва и установителните искове предявени по реда на чл. 422 ГПК, с
аргумент, че с извършения отказ от наследство ищцата е загубила качеството си на
наследник на починалия длъжник с обратна сила. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени за разглеждане са установителни искове с правно основание чл. 26,
2
ал. 2, предл 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, както и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото производството по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1, вр.
чл. 44 ЗЗД има преюдициално значение относно предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове, първо ще бъде разгледан именно искът за прогласяване
нищожността на отказа от наследство,извършен от ответницата.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че отказът от наследство, извършен от ответницата И. П. на 25.08.2023 г., е
нищожен на сочените в исковата молба основания, а именно, че същият е направен
след като същата е приела наследството с конклудентни действия, т.е. да установи
извършване от ответницата на действия, с които същата е приела наследството на
починалата А.Р.
По делото не се спори, а и от представения препис-извлечение от акт за смърт се
установява, че А.И.Р, ЕГН: ********** е починала на 03.10.2021 в гр. София.
От представената по ч.гр.д. № ***/2023 г. по описа на СРС, 35 състав справка в
регистъра на населението за лицето А.Р се установява, че лицето Б.К е син на
починалата, а ответницата – нейна майка.
Представено е съдебно удостоверение с изх. №18022/01.11.2021 г., издадено от
Софийски районен съд, 83 състав, от което се удостоверява, че Б.В.К, ЕГН:
********** на 27.10.2021 г. е подал заявление, въз основа на което е образувано гр.д.
№*****/2021 г. по описа на СРС, с което същият се отказва от наследството на
наследодателя си А.И.Р, ЕГН: **********, починала на 03.10.2021 г. Установява се, че
отказът е вписан в специалната книга на съда под №1998/01.11.2021 г.
Като доказателство е представено заявление за отказ от наследство от 14.08.2023
г., подадено от И. Д. П., ЕГН: **********, с което същата заявява, че се отказва от
оставеното от А.Д.П. наследство, като е представено и удостоверение с изх.
№70875/25.08.2023 г., от което се установява, че отказът от наследство е вписан в
специалната книга на съда под №1673/25.08.2023 г.
В подкрепа на твърденията на ищеца за осъществено приемане на наследството
от ответницата, като доказателства по делото са представени и приети следните
документи: покана за изпълнение с изх. №44825/13.09.2022 г. от „Ю.Б“ АД до И. Д. П.,
с която банката уведомява ответницата, че поради забава в плащанията по договор за
кредит МК*****, кредитна сделка 4777727 вземанията на „Ю.Б“ АД по цитирания
договор за кредит се обявяват за изцяло предсрочно изискуеми.
Представена е и разписка от 28.09.2022 г. за връчване от призовкар при ЧСИ С.Я
на И. Д. П. на посочената покана за изпълнение, в която е отразено следното: „На
адреса книжата са предоставени на лицето, което се запозна с тях, но отказа да ги
приеме и подпише. Лицето живее на ул. „5002-ра“, бл. 4, където бяха представени
документите след направена справка. Преди това са посетени адреси в гр. София, кв.
Симеоново и „Враждебна“, където има ул. „5-та.“
Като писмено доказателство по делото е прието и заявление, подадено на
28.02.2023 г. от адв. Г. В., в качеството й на пълномощника И. П., по изп.дело
№2259/2022 г. по описа на ЧСИ Якимов, в което се сочат здравословните проблеми и
финансовото състояние на длъжника, като е отправена молба да бъде вдигнат
наложения запор върху банковата сметка на И. П. в Обединена българска банка.
Представено е заявление, подадено на 10.05.2023 г. от адв. Г. В., в качеството й на
пълномощник на И. Д. П., по изп.дело №2529/2022 г. по описа на ЧСИ С.Я, в което се
3
сочи, че по изпълнителното дело е наложен запор върху банковата сметка на
доверителката й в „ОББ“. Посочени са здравословните проблеми и финансовото
състояние на лицето И. П.. Сочи се, че наложеният запор й пречи да тегли пенсията и
социалната си помощ от банкомат, което в нейния случай представлявало огромно
затруднение. Посочено е, че И. Д. П. се е оказала в ролята на длъжник след смъртта на
дъщеря си и отказа от наследство на внука си. Отправена е молба да бъде вдигнат
запора върху вземанията на И. Д. П. от банковата й сметка на ОББ, за а може да тегли
пенсията си от банкомат.
Като доказателство по делото е прието и извлечение от сметка за сметка с IBAN:
****** с титуляр А.И.Р, от което се установява, че на 14.10.2021 г. от банкомат е
изтеглена сумата в размер на 370 лева.
По искане на ищеца „Ю.Б“ АД съдът е допуснал и на основание чл. 176 ГПК
даване на обяснения от страна на ответницата И. Д. П.. В открито съдебно заседание
на 21.05.2025 г. същата се яви лично в съдебно заседание, като при изпълнение на
процедурата по чл. 176 ГПК ответницата признава, че с А.Р са живели заедно на адрес:
гр. София, ул. „5002-ра“, бл. 4, ет. 2, ап. 5. Същата отрича да е теглила налични суми от
банковата сметка на дъщеря си А.Р.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Приемането на наследство представлява изрично или мълчаливо изразяване на
съгласие за придобиване на правата и поемане задълженията на наследодателя от
страна на лице, на което законът дава право на наследяване, като същото е неотменим
акт (така определение №315 от 23.06.2015г. по ч.гр.д.№3092/2015г. на I г.о. на ВКС),
независим от начина, по който е извършено.
Приемането на наследството, независимо дали по закон или по завещание, се
извършва по реда, указан в чл. 49 ЗН - изрично, с писмено заявление до районния
съдия, в района на който е открито наследството, и вписването му в особената книга
на съда, или мълчаливо - когато облагодетелстваното лице извърши действие, което
несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството.
Съгласно разпоредбите на чл. 49, ал. 2 ЗН мълчаливо приемане има, когато
наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да
приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството на
наследник. Действията могат да са различни, като законът предоставя на съда за всеки
конкретен случай да прецени доколко те предполагат волята на наследника да приеме
наследството (в този смисъл Решение № 535 от 2.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 92/2010
г., II г. о., ГК, Решение № 64 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2008 г., IV г. о., ГК).
Съдът намира, че по настоящото дело не се установи извършване на действия от
страна на ответницата И. Д. П., от които да може да бъде направен еднозначен извод,
че същата е изявила, макар и конклудентно, воля за приемане наследството, оставено
от А.Р, след като наследникът от първи наследствен ред – сина й Б.К се е отказал от
наследството, оставено от майка му.
Противно на твърденията на ищеца, по делото не се установява, че именно
ответницата И. П., на 14.10.2021 г. е изтеглила наличните парични суми от банковата
сметка на дъщеря си А.Р. Обстоятелството, че двете жени са живели заедно на един
адрес не е основание да се приеме за безспорно доказано по делото, че ответницата е
държала банковата карта на покойната А.Р и се е разпоредила с наличните по нея
суми. Доколкото от представеното извлечение от сметка не се установява лицето, което
е изтеглило сумата в размер на 370 лева на банкомат, съдът намира, че ищецът не
доказа по делото при условията на пълно и главно доказване осъществяването на
4
посочения факт, с който свързва конклудентното приемане на наследството на А.Р от
страна на ответницата.
Останалите наведени от ищеца факти, а именно – приемането на поканата за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем без възражение, че не е наследник, както
и подаването на молби по изпълнително дело №2259/2022 г. по описа на ЧСИ С.Я,
съдържащи искане за вдигане на наложения върху банковата й сметка запор, съдът
намира, че не са от категорията действия, които да сочат на несъмнена воля на
ответницата да приеме наследството на дъщеря си. Следва да се посочи, че съдебната
практика е последователна относно конклудентните действия, в смисъл, че тези
действия трябва да са такива, от които еднозначно да може да бъде направен извод за
изразена воля за приемане на наследството, а не да могат да бъдат тълкувани и по
друг начин.
Подадените на 27.02.2023 г. и на 10.05.2023 г. молби по изп.дело №2259/2022 г.,
съдържащи искане за вдигане на наложения върху банковата сметка на ответницата в
Обединена българска банка запор не могат да бъдат ценени като такива, изразяващи
несъмнено воля за приемане на наследството. Със същите се цели запазване на
наличното имущество на самата ответница по нейна лична банкова сметка с цел
ответницата да може да посреща ежедневните си нужди. Нещо повече, следва да се
посочи, че молбите не са подадени лично от ответницата, а от адв. В. – представител
на ответницата, която е овластена единствено да представлява ответницата пред ЧСИ
С.Я, като извършва справки, подава заявления и да получава поискани въз основа на
тях документи, но не и например да извършва действия на разпореждане с
притежавани от ответницата активи или пасиви от наследството на А.Р.
Този извод на съда не се разколебава от възможността, призната от съдебната
практика, пълномощник на наследника да подаде заявление за приемане или отказ от
наследство пред районния съд в процедура по чл. 49, ал. 1 ЗН, при наличието на
изрично упълномощаване, доколкото в случая се твърди, че с посочените молби е
направено конклудентно приемане на наследството, което следва да бъде
недвусмислено действие, извършено единствено от призования за наследяване.
Не може да бъде споделен аргументът на ищеца, че с подаването на молбата от
10.05.2023 г. ответницата е направила изрично приемане на наследството, тъй като
била посочила, че И. П. е останала единствен наследник на А.Р, след като синът на
починалото лице е направил отказ от наследство. Изричното приемане на
наследството може да бъде извършено единствено чрез заявление до районния съд по
реда на чл. 49, ал. 1 ЗН, каквото в случая не е налице.
Съдът намира, че не представлява действие по приемане на наследството по реда
на чл. 49, ал. 2 ЗН отказът на ответницата да приеме поканата за изпълнение,
изпратена от ищцовата банка във връзка с процесния договор за кредит. Въпреки че
връчването при отказ би било редовно връчване по реда на чл. 44 ГПК, отказът на
ответницата да получи документи по процесния договор за кредит, без каквото и да
било изявление от нейна страна, не представлява действие, несъмнено изразяващо
волята на лицето да приеме наследството на починалата А.Р. Бездействието на
ответницата да възрази след получаване на поканата за изпълнение, съдържаща и
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не може да се приеме за
конклудентно приемане на наследството, доколкото законът изрично свързва
конклудентното приемане на наследство единствено с извършени от лицето действия,
но не и с бездействието му.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД за прогласяване на извършения от
ответницата отказ от наследството на А.Р за неоснователен и като такъв следва да
5
бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже следните правопораждащи факти: че между него и наследодателя на
ответницата - А.И.Р, е възникнало облигационно отношение по договор за кредит №
MK***** с посоченото съдържание; изпълнение на задълженията на кредитодателя по
него, по силата на който договор за кредитополучателя е възникнало задължението за
връщане на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва; че уведомил
ответницата за упражняване на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.
По делото е безспорно, а и от представения по делото договор за издаване на
кредитна карта №МК*****/12.01.2019 г. се установява, че на посочената дата между
ищеца, в качеството му на кредитодател, и А.И.Р, в качеството й на картодържател, е
сключен договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен
лимит, като банката издава като средство за отдалечен достъп до средствата на
кредитния лимит персонална кредитна карта Mastercard Cash.
По делото се установява, че под №1673/25.08.2023 г. в специалната книга на
Софийски районен съд е вписан отказ от ответницата И. Д. П. от наследството на
дъщеря й А.И.Р.
Доколкото в настоящото производство съдът прие, че така направеният отказ от
наследство не е нищожен на заявените от ищеца основания, то същият е произвел
действие и ответницата И. П. не се легитимира като наследник на А.Р, поради което
ответницата не следва да отговаря за задълженията на кредитополучателя А.Р,
произтичащи от процесния договор за кредит №МК*****, поради което настоящия
състав няма да обсъжда останалите предпоставки от фактическия състав на исковете
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Мотивиран от гореизложеното, съдът намира, че предявените искове за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, както следва:
сумата в размер на 2084,19 лева- дължима главница за периода 29.10.2021 г.-09.11.2022
г., 9,94 лева – възнаградителна лихва за периода 29.10.2021 г. - 28.09.2022 г., 118,83
лева – мораторна лихва за периода 29.10.2022 г. - 09.11.2022 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2023 г. по описа на СРС, са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответницата, която не
претендира присъждането на разноски в своя полза.
Адв. В. претендира присъждане в своя полза на адвокатско възнаграждение за
осъществена в полза на ответницата безплатна правна помощ в настоящото
производство. Представен е договор за правна защита, в който е уговорено
възнаграждението да се определя по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Съдът като взе предвид реалната фактическа и правна сложност на делото, както
и осъществената от адв. В. работа в защита правата и интересите на ответницата в
настоящото производство, намира, че справедливият размер, който ищецът следва да
бъде осъден да заплати на адв. В. е сумата в размер на 700 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.Б“ АД, ЕИК: *********** срещу И. Д. П., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД за
признаване за установено, че вписаният в специалната книга на СРС с под
№1673/25.08.2023 г. отказ от И. Д. П. от наследството на дъщеря й А.И.Р е нищожен
поради невъзможен предмет предвид извършено приемане на наследството с
конклудентни действия.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.Б“ АД, ЕИК: *********** срещу И. Д. П., ЕГН:
********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответницата, в качеството си на наследник на А.И.Р (кредитополучател) дължи на
ответника следните суми: сумата в размер на 2084,19 лева- дължима главница по
договор за кредит №МК***** за периода 29.10.2021 г.-09.11.2022 г., 9,94 лева –
възнаградителна лихва за периода 29.10.2021 г. - 28.09.2022 г., 118,83 лева – мораторна
лихва за периода 29.10.2022 г. - 09.11.2022 г.
ОСЪЖДА „Ю.Б“ АД, ЕИК: *********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да
заплати на адв. Г. В. сумата в размер на 700 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществена в полза на ответницата И. П. безплатна правна помощ в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7