№ 12990
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110102499 по описа за 2023 година
„,,,,“ЕАД е предявило срещу Д. П. И. иск правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено , че ответникът дължи на ищеца сумата от 11 732.61 лева,
представляваща непогасена част от главница по договор за банков кредит
№BL21178/01.08.2008 /сбор от 54 вноски за главница за периода от
21.03.2014 до 01.08.2018/, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело №20016/2019 по описа на СРС, 49 състав.
Ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от 21.06.2017 в
качеството си на цесионер е придобил вземанията на „,,,АД по договор за
банков кредит № BL21178/01.08.2008, сключен между нея и ЕТ „Пеп,,,.“ като
кредитополучател, въз основа на който банката е предоставила на последния
кредит в размер на 15 000 лева.С анекс 1/29.07.2009 и 2/16.07.2010 договорът
за кредит е изменен, като е предвидено, че кредитът ще се погасява на
месечни анюитетни погасителни вноски, при краен срок на погасяване
01.08.2018.Излага, че по силата на договор за заместване в дълг „Пе,,“ЕООД
е заместило кредитополучателя по процесния договор за кредит в
задълженията му, произтичащи от него. Твърди, че в дълга е встъпил и Пе,,.
1
П., съгласно анекс 2/16.07.2010.Пояснява, че не са извършвани плащания от
кредитополучателя и съдлъжника.Посочва, че Пе,,. П. е починал, като е
оставил за свой наследник по закон ответника, който е наследил и
задълженията ми по процесния договор за кредит, като наследодателят е бил
уведомен за извършената цесия преди смъртта си на 23.01.2019.Предвид
изложеното претендира процесната сума.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба
, с който твърди, че договорът за цесия му е непротивопоставим. Оспорва
материално правната си легитимация , като посочва, че длъжник по
процесния договор за кредит е „Пепи-П“ЕООД.Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 „,,,АД е
прехвърлило на „,,,,“ЕАД вземания срещу длъжници, посочени в Приложение
№1.
По делото е представено Приложение №1 към договора за прехвърляне
на вземания.
С потвърждение ,,, АД е потвърдила извършената цесия.
С пълномощно „,,,АД е упърномощило „,,,,“ЕАД да уведоми всички
юридически и физически лица –длъжници по договорите за кредит за
извършеното прехвърляне.
По силата на договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща
линия“ № BL21178/01.08.2008 от 01.08.2008 „,,,я“АД е предоставило на ЕТ
„П,,,Петър П. сумата от 15 000 лева – кредит за срок от 120 месеца.
По делото е представен анекс №1 към договора за банков кредит от
29.07.2009г.
Видно от Анекс 2 към Договора за банков кредит от 16.07.2010 „Пепи
3-П“ЕООД е заместил длъжника по договора а също и Пе,,. П. е станал
съдлъжник по договора за кредит.
По силата на договор за заместване в дълг от 16.07.2010г. Пе,,. П. като
представляващ „П,,,П“ЕООД замества по смисъла на чл.102 от ЗЗД във
2
всички задължения ЕТ„П,,,Петър П.“, като първоначалния длъжник се
освобождава от задълженията си.
По делото е представено придружително писмо от ЧСИ Стефан П. до
Петър П. лично и като ЕТ Пеп,,,., с което го уведомява за извършената цесия.
По делото е представено уведомление от „,,,,“ до Пе,,. П. лично и като
ЕТ „Пепи 3-Петър П.“ чрез ЧСИ Стефан П..
Съгласно заключението на ССЕ дължимата главница по Договор за
банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“№ BL21178/01.08.2008 е
в размер на 15 315.61 лева-Съгласно заключението на ССЕ усвоената
главница е в размер от 16 270.51 лева , а погасената главница е в размер от
954.90 лева.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща
линия“ № BL21178/01.08.2008 от 01.08.2008 „,,,я“АД е предоставило на ЕТ
„П,,,Петър П. сумата от 15 000 лева – кредит за срок от 120 месеца.
По силата на договор за заместване в дълг от 16.07.2010г. Пе,,. П. като
представляващ „П,,,П“ЕООД е заместил по смисъла на чл.102 от ЗЗД във
всички задължения ЕТ„П,,,Петър П.“, като първоначалният длъжник се
освобождава от задълженията си.С оглед на което съдът приема, че длъжник
по договора за кредит е поемателят „П,,,П“ЕООД, който е заместил в дълг
ЕТ„П,,,Петър П.“.
Същевременно по силата на Анекс 2 към Договора за банков кредит от
16.07.2010 Пе,,. П. в лично качество е станал съдлъжник по договора за
кредит наред с „П,,,П“ЕООД при условията на солидарна отговорност.
Съгласно чл.12а от Анекс 2 Пе,,. П. встъпва при условията на чл.101 от
ЗЗД като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя – „Пеп,,П“ЕООД,
произтичащи както от и при условията и сроковете на договора за кредит.
Съгласно чл.12б от Анекс №2 кредитополучателят и съдлъжникът
отговарят към банката, като солидарни длъжници.
При солидарните длъжници всеки от тях отговаря за цялото задължение
пред кредитора, като кредиторът може да избере спрямо кой от длъжниците
да предяви претенцията си.
В случая претенцията е предявена спрямо Д. П. И..Доколкото
3
ответникът Д. П. И. е наследник по закон на Пе,,. П., той следва да отговаря за
неговите задължения като физическо лице, включително по процесния
договор.
С оглед на което е неоснователно възражението на ответника, че Пе,,. П.
не е страна по договора, а длъжник е само „П,,,П“ЕООД.
По отношение на цесията
По силата на договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 „,,,АД е
прехвърлило на „,,,,“ЕАД вземания срещу длъжници, посочени в Приложение
№1.
Видно от приложение №1 в него са включени вземанията по процесния
договор.С оглед на което съдът приема, че вземанията по процесния договор
са прехвърлени на ищцовото дружество-
За да породи действие цесията спрямо длъжника тя трябва да му е
съобщена в съответствие с чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
.В случая от доказателствата по делото не може да се приеме, че
уведомлението е връчено на физическото лице Пе,,. П..Но уведомлението е
приложение към исковата молба.
С Решение №123/24.06.2009 на ВКС по т.д. №12/2009, II ТО съдът се е
произнесъл, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина,
по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената
цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане.Аналогично становище е
застъпено и в решение №3/16.04.2014 по т.д. №1711/2013 на ВКС, 1 ТО, като
в това решение е прието, че изходящото от цедента уведомление, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Доколкото писмото от 24.01.2019. е приложение към исковата молба и
тя е връчена на наследника по закон на Пе,,. П., съдът намира, че ответникът е
уведомен за извършената цесия в хода на производството по силата на чл.99,
ал.3 от ЗЗД. Като факт настъпил в хода на процеса, същият следва да бъде
4
съобразен от съда при решаване на делото с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 от ГПК.
С оглед на което съдът намира, че от уведомяването договорът за цесия
е произвел действие спрямо ответника като наследник по закон на Пе,,. П. и
негов кредитор се явява ищцовото дружество.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че дължимата
главница по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща
линия“№ BL21178/01.08.2008 е в размер на 15 315.61 лева.
Доколкото ищецът претендира сумата от 11 732.61 лева до този размер
искът следва да бъде уважен.
По отношение на давността
Основателността на претенцията обуславя произнасяне на съда по
евентуално заявеното възражение за давност.
В случая давността е 5- годишна и започва да тече от изискуемостта на
всяка вноска по кредита. Предмет на делото са вноски за главница за периода
от 21.03.2014 до 01.08.2018.
Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 08.04.2019, с оглед на
което погасени по давност са всички вноски, чиято изискуемост е настъпила
преди 08.04.2014. В случая вноската, падежирала на 21.03.2014 в размер от
144.44 лева е погасена по давност.Следващите вноски са падежирали след
08.04.2014, поради което не са погасени по давност.С оглед на изложеното
погасена по давност е вноска в размер от 144.44 лева.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен за
сумата от 11 588.17 лева,, представляваща непогасена част от главница по
договор за банков кредит №BL21178/01.08.2008 за периода от 21.04.2014 до
01.08.2018/.
Предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.240, ал.1 вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен за горницата над
11 588.17 лева до пълния предявен размер от 11 732.61 лева.
5
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца съобразно уважената част от иска.Ищецът е реализирал разноски в
размер от 654.65 лева, от които 234.65 лева – държавна такса, 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 320 лева – депозит за ССЕ.Съобразно
уважената част от иска в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в размер от 646.59 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от „,,,,“ЕАД, ЕИК1,,,,2, със
седалище и адресна управление:гр.,,,№100, ет.3, срещу Д. П. И.,
ЕГН**********, с адрес:с. ,,,ин“/2-ра/ №31А, чрез адв. Н., иск правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД, че
Д. П. И. дължи на „,,,,“ЕАД сумата от 11 588.17 лева,, представляваща
непогасена част от главница по договор за банков кредит
№BL21178/01.08.2008 за периода от 21.04.2014 до 01.08.2018, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „,,,,“ЕАД, ЕИК1,,,,2, със седалище и адресна
управление:гр.,,,№100, ет.3, срещу Д. П. И., ЕГН**********, с адрес:с.
,,,ин“/2-ра/ №31А, чрез адв. Н., иск правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.240, ал.1 вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД за горницата над 11 588.17 лева до
пълния предявен размер от 11 732.61 лева, представляваща непогасена част от
главница по договор за банков кредит №BL21178/01.08.2008 /вноска с падеж
21.03.2014/, поради давност.
ОСЪЖДА Д. П. И., ЕГН**********, с адрес:с. ,,,ин“/2-ра/ №31А, да
заплати на „,,,,“ЕАД, ЕИК1,,,,2, със седалище и адресна управление:гр.,,,
№100, ет.3, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 646.59 лева- разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7