№ 45570
гр. София, 08.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110124317 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по гр. д. № 24317/2023 г. е образувано по предявени от П. И. И.
срещу „.“ обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
177, ал. 1 КТ за сумата от 151 930,08 лв., представляваща неизплатено от ответника
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 5 КТ в размер на 152 дни
за календарните 2010 г.,2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. и с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 43 949,58 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
01.07.2020 г. до 09.05.2023 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, в
който е направено искане за спиране на производството, обосновано с твърдения за наличие
на две по-рано образувани производства, които са преюдициални за настоящия спор, а
именно гр.д. № . г. по описа на СРС, . състав и гр. д. № . г. по описа на СРС. състав, с оглед
на което моли за спирането на настоящето производство на основание чл. 229, ал. 1, т.4 от
ГПК.
От служебно изисквани справки по двете дела се установява, че производството по
гр.д. № .г. по описа на СРС,. състав, е образувано по предявени от ищеца П. И. И. срещу
ответника „.“ искове с правна квалификация чл. 121, ал. 1, т. 3 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, както и с инцидентен установителен иск по реда на чл. 212 ГПК с правно основание чл.
74 КТ за прогласяване нищожност на клаузи от допълнителни споразумения от . г. към
сключения между страните трудов договор от . г., а именно: 1. „плащането за разстояние
няма да бъде включено при изчисляване на каквото и да е възнаграждение, което следва да
бъде заплатено на служителя по отношение на който и да е период, през който служителят
не изпълнява .и“; 2. „плащането за кацане не се включва, когато се изчислява каквото и да е
възнаграждение, което следва да се изплати на служителя във връзка с който и да е период,
през който служителят не изпълнява .“; 3. „Брутният размер на плащането за кацане е в
размер на 20 евро на сектор. Ако в съответствие с приложимото законодателство дневни
пари би следвало да бъдат платени по отношение на такова плащане за кацане, това плащане
е включено в размера на плащане за кацане.“. Същите са оспорени като недействителни
поради противоречие със закона, а именно – поради противоречие с разпоредбите на чл. 16,
ал. 2 и чл. 17, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. По гр.д.
№ . г. по описа на СРС, . състав е постановено решение от .г. и от . г., които са обжалвани
пред СГС и не са влезли в сила.
Гражданско дело № . г. по описа на СРС. състав, е с предмет и страни, съвпадащи с
тези по настоящото дело, но за друг период на претенцията. Същото е спряно основание чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д.
1
№ . г. е по описа на СРС, . състав с Определение № . г.
Като взе предвид изявленията на ответника и материалите по делото, съдът намира,
че искането на ответника за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.
1, т. 4 ГПК е основателно. Съображенията за това са следните:
За да е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството
по делото до приключване на производството, решението по което ще има значение за
правилното решаване на спора, следва предмет на обуславящото дело да е правоотношение,
чието съществуване или несъществуване, се явява предпоставка за съществуването на
правоотношението, предмет на обусловеното дело.
В случая в настоящото производство се претендират вземания за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и обезщетение за забава при плащането на същото.
Съгласно чл. 17, ал. 1 . в брутното трудово възнаграждение за определяне на
възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от
Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2.
възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи
за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата,
с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт
на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово
възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5.
възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението,
заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от
Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
Произнасянето по предявените в настоящото производство искове изисква
съобразяване действителността на клаузите от допълнителни споразумения от . г. към
сключения между страните трудов договор от . г., които са изрично оспорени в настоящото
производство, а за прогласяване нищожността на същите е предявен и самостоятелен иск по
гр.д. № . г. е по описа на СРС, . състав, като производството по това дело към настоящия
момент е висящо.
Горепосоченото обосновава извод, че изходът на делото на . състав ще има значение
за правилното решаване на настоящото дело, тъй като предметът му е обуславящ за
настоящото производство, поради което настоящото дело следва да бъде спряно на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр.д. № . г. по описа
на СРС, . състав, с влязъл в сила съдебен акт. Не е налице връзка на преюдициалност между
настоящето дело и гражданско дело № . г. на СРС. състав, доколкото, макар и със същия
предмет и страни, двете дела касаят вземания за различни периоди, поради което е
неоснователно искането на ответника за спиране на настоящото производство до
приключване на производството по гр.д. № . г. на СРС. състав, с влязъл в сила съдебен акт.
Така мотивиран, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр. д. № . г. по описа
на СРС, 145 състав, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д.
№ . г. по описа на СРС, . състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на производството по
делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № . г. на СРС. състав.
Делото да се докладва след изтичане на 3-месечен срок за преценка наличие на
основание за възобновяването му.
Определението, в частта с която е спряно производството по делото, подлежи на
2
обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3