Решение по дело №823/2020 на Районен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №860

гр. Русе, 06.07.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД              II-ри  гр.състав              в публично заседание на  09-ти юни  през две хиляди и двадесета година в състав:

                                               Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ       

 

         при секретаря Т. ПЕТРОВА       и  в  присъствието   на   прокурора……..,     като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 823 по описа за 2020 год. за да се произнесе съобрази:

         Предявени са искове с правно основание чл.232, ал.2 вр. чл.236, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

         Ищцовото дружество "Изкуство-Д.В." ЕООД- в несъстоятелност, представлявано от синдика И.Х.Г., твърди, че с решение № 243/03.12.2013 г. по т. д.н. № 145/2013 г. по описа на РОС на основание чл. 710 ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността му. В масата на несъстоятелността е включена и производствената база на дружеството, намираща се в гр. Русе, ул. "А. Р.и" № . представляваща терен ПИ с идентификатор 63427.3.122 с обща площ 25892.00 кв. м., заедно с построените в него производствени, складови и административни сгради. По силата на договор за наем от 22.05.2017 г. предоставило на "ТБМ 76" ЕООД за временно и възмездно ползване производствено помещение, представляващо сграда с идентификатор 63427.3.122.43 със застроена площ 72.00 кв. м., намиращо се в производствената база на наемодателя, срещу месечна наемна цена в размер на 135.00 лв, платима, съгласно чл. 6, ал.2 от договора до 2-ро число на текущия месец. Наемният договор бил сключен за периода 22.05.2017г.-21.11.2017г., като след изтичане на срока на договора, ответното дружество продължило ползването на процесния имот със знанието и без противопоставяне на наемателя до 16.04.2019г. За периода 23.12.2017г.- 16.04.2019г.,наемателят не бил заплатил дължимата наемна цена в размер на 2129.50 лв. Съгласно чл. 19, ал.1 от договора за наем, ответникът дължал неустойка в размер на 0,12 % от дължимата се сума за всеки ден забава. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумите от 2129.50 лв., представляваща наемна цена за периода 23.12.2017г.- 16.04.2019г., 1398.73 лв.- неустойка по чл. 19, ал.1 от договора, ведно със законната лихва върху цялата дължима се сума, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.

         Ответното дружество „ТБМ 76" ЕООД, представлявано от управителя А. Р. А. оспорва изцяло исковете, с аргумента, че не е ползвал процесния имот през процесния период. Моли исковете да се отхвърлят, претендира разноски.

         По делото са представени писмени доказателства, разпитан е свидетел на ответната страна.

        За да се произнесе, съдът съобрази следното:

         Страните по делото са сключили на 22.05.2017 г. писмен договор за наем на недвижим имот, съгласно който "Изкуство-Д.В." ЕООД- в несъстоятелност е предоставило на „ТБМ 76" ЕООД за временно и възмездно ползване производствено помещение, представляващо сграда с идентификатор 63427.3.122.43, със застроена площ 72.00 кв. м. намираща се в производствената база на наемодателя в гр. Русе, ул. "Адмирал Рождественски" № 2, при месечна наемна цена от 135.00 лв., платима до 2-ро число на текущия месец. Договорът е сключен за срок от 6 месеца, считано от 22.05.2017 г. до 21.11.2017 г. Страните са се споразумели, че в 5-дневен срок след изтичане на срока на договора, ако действието му не е продължено или след прекратяване на договора по друг начин, наемателят е длъжен да предаде имота на наемодателя - чл. 5. Съгласно чл. 19, ал.1 от наемния договор, при забава за плащане на наемната цена наемателят дължи неустойка в размер на 0.12 % от дължимата сума за всеки ден забава. Договорът е подписан от двете страни по наемното правоотношение и не е оспорен.

         Разпитаният по делото свидетел на ответната страна П. Й./също наемател на ищеца/ сочи, че ответното дръжество е ползвало имота до края на 2017г., след което се е изнесло поради липсата на електрозахранване.

         Представени са и заповеди на синдика на ищцовото дружествоот 19.12.2017г. и 24.04.2018г., видно от които достъпа на наемателите в наетите обекти е ограничен с посочени часове и дни за достъп.

      Исковете са неоснователни.

       В тежест на ищеца/предвид направеното оспорване в отговора на ИМ/ бе да докаже твърдението си за осъществено от ответника ползване на имота през посочения в исковата молба период, който факт е правопораждащ спрямо вземането за наем. Такива доказателства обаче не бяха предоставени. Съдът счита, че от показанията на разпитания по делото свидетел не се установява, че през процесния период между страните по делото е съществувало наемно правоотношение, което да породи задължение за плащане на наемна цена от страна на ответника.       Договорът за наем, след трансформирането му в безсрочен поражда задължение за плащане на наемна цена за всеки месец, през който договора е действал. Тъй като и двете страни по договора са търговци по смисъла на ТЗ и сделката за тях е търговска е следвало своевременно да се издават съответните счетоводни документи и да се води редовно счетоводството им. Такива доказателства обаче също не бяха предоставени- ищецът не се възползва от предоставената му от съда възможност за назначаване на съдебно-икономическа експертиза.

      Следва и да се отбележи и факта, че представените заповеди на синдика на ищцовото дружество от 19.12.2017г. и 24.04.2018г.- частни документи, удостоверяват единствено, че изявлението, явяващо се в полза на издателя, е направено от подписалото го лице - удостоверителното изявление в частния свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти.

      Предвид гореизложеното съдът счита, че ищецът не доказва наличието на действително наемно правоотношение между него и ответника през процесния период, поради което ответното дружество не дължи заплащане на наем за този период. След като не се дължи претендирания от ищеца наем, то ответника не дължи и претендираната договорна неустойка, поради което и исковете следва да се отхвърлят.

      На основание чл. 78, ал.1 ГПК и  чл. 620, ал.5 ТЗ, в тежест на ищеца е държавната такса по делото в общ размер 141.13 лв., както и направените от ответника деловодни разноски от 400.00 лв.-заплатено адв. възнаграждение.

         Мотивиран така, съдът  

Р    Е    Ш    И   :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените от "Изкуство-Д.В." ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул. „Адмирал Рождественски“ №2, представлявано от синдика И.Х.Г. срещу  „ТБМ 76" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул. "Муткурова" № 24, бл. 1, вх. 1, ет. 1, ап. 1, представлявано от А. Р. А. искове за заплащане на сумите от 2129.50 лв., представляваща наемна цена за периода 23.12.2017г.- 16.04.2019г. по договор за наем от 22.05.2017г., 1398.73 лв.- неустойка по чл. 19, ал.1 от договора, ведно със законната лихва върху цялата дължима се сума, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане.

         ОСЪЖДА „Изкуство-Д.В." ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул. „Адмирал Рождественски“ №2, представлявано от синдика И.Х.Г. да заплати на „ТБМ 76" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул. "Муткурова" № 24, бл. 1, вх. 1, ет. 1, ап. 1, представлявано от А. Р. А.сумата от 400.00 лв.-разноски по делото.

       ОСЪЖДА „Изкуство-Д.В." ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул. „Адмирал Рождественски“ №2, представлявано от синдика И.Х.Г. да заплати по с/ка на Районен съд-Русе сумата от 141.13 лв.-държавна такса.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд–гр.Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

                  

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: