№ 1031
гр. Русе, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20224520100185 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“АД, гр.Варна твърди, че ответникът е негов
клиент във връзка с продажбата на ел.енергия за обект на потребление, находящ се в
гр.Русе, бл.“Т........ На 08.09.2021 г. „Енерго-Про Продажби“АД подало заявление пред
РС-Русе по реда на чл.410 ГПК за събиране вземането си срещу ответника за сумите:
311.49 лв. главница за консумирана ел.енергия по 14 бр.фактури, издадени за периода
20.05.19 г. – 31.05.21 г., както и 19.00 лв. лихва за забава за периода 10.06.2019 г. –
26.08.2021 г. На заявителя по приложеното ч.гр.д. № 5005/2021 г. по описа на РС–Русе
били дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането си срещу
длъжника. Ето защо ищецът претендира да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено, че Й. Л.. Г. дължи на „Енерго-Про Продажби“АД горните
суми, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК. Претендира присъждане на разноските по двете производства.
В отговора на исковата молба назначеният по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител на ответника моли съда да се произнесе съобразно събраните по делото
доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
В полза на ищцовото дружество по приложеното ч.гр.д.№ 5005/2021 г. по описа
1
на РС-Русе е издадена заповед № 2566/08.09.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу ответника Й. Л.. Г. за сумите: 311.49 лв.,
представляваща главница за консумирана ел.енергия по 14 бр.фактури, издадени за
периода 20.05.2019 г. – 31.05.2021 г. за обект с аб.№ **********, с адрес: гр.Русе,
ул.“ДД....М...., както и 19.00 лв. лихва за забава за периода 10.06.2019 г. – 26.08.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 08.09.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, 25.00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск за установяване вземането си срещу длъжника.
По делото са представени 14 бр. фактури за обект с аб. № **********, с адрес:
гр.Русе, ул.“ДД....М...., съгласно които за периода 20.05.2019 г. – 31.05.2021 г.
ответникът е потребил ел.енергия на обща стойност 311,49 лв.
Представена е справка от ищцовото дружество за потреблението на
електрическа енергия от ответника за същия обект, както и справка за платени и
неплатени от ответника фактури за процесния период.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предмет на разглеждане по делото е дължимостта на суми, начислени за реално
доставена и потребена ел. енергия за обект на адрес: гр.Русе, ул.“ДД....М...., с абонатен
№ **********, както и акцесорната претенция за мораторна лихва за забава върху тези
суми. Основният спорен по делото въпрос е дали ответникът притежава качеството
„потребител“ за доставената ел.енергия за този обект и за периода на потребление:
20.05.2019 г. – 31.05.2021 г.
Легално определение на понятието "потребител на енергийни услуги" се
съдържа в §1, т. 41б ДР ЗЕ, съгласно който това е краен клиент, който купува енергия
от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. От своя страна §1, т. 27г
ДР ЗЕ дава определение на понятието "краен клиент", а именно клиент, който купува
ел. енергия за собствено ползване.
По делото са представени доказателства, че ответникът е клиент на ”Енерго Про
Продажби” АД–Варна във връзка с продажба на ел.енергия за обект, находящ се в
гр.Русе, гр.Русе, ул.“ДД....М...., с абонатен номер №**********, обвързан от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия на дружеството (л.12-л.19).
От представените по делото фактури за доставена електрическа енергия №№
**********/20.05.2019 г., *********/20.07.2020 г., **********/19.08.2020 г.,
**********/21.09.2020 г., **********/08.10.2020 г., **********/20.10.2020 г.,
**********/19.11.2020 г., **********/21.12.2020 г., **********/20.01.2021 г.,
2
**********/18.02.2021 г., **********/19.03.2021 г., **********/20.04.2021 г.,
**********/20.05.2021 г. и **********/31.05.2021г., както и от приложеното на л.8-9
Извлечение от сметка към 14.12.2021г. за дължими суми на Й. Л.. Г. с аб. №**********
за обект гр. Русе, , ул.“ДД....М...., се вижда, че ответника дължи на ищеца за доставена
ел. енергия за периода от , 20.05.2019 г. – 31.05.2021 г. общо сумата 311.49 лв. От
посоченото извлечение от сметка се установява още, че размерът на дължимата
мораторна лихва върху неизплатеното задължение за доставена ел. енергия, считано от
датата на падежа на всяка фактура и изчислена до 26.08.2021г., възлиза на 19.00 лв.
Следователно извлечението от сметка, което съгласно чл.182 ГПК, има
доказателствено значение за дължимостта на претендираните суми, не е опровергано
от ответницика, който купува електрическа енергия за битови нужди, чийто обект е
присъединен към електроразпределителната мрежа на “Енерго-Про Продажби” АД и
по смисъла на чл.3 от ОУПЕЕ, е страна по Общите условия за продажба на
електрическа енергия.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи,
като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 311.49
лв. главница за незаплатена електрическа енергия за периода от 20.05.2019 г. –
31.05.2021г., заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК - 08.09.2021г. до окончателното изплащане, 19.00 лв., представляваща сбор
от мораторните лихви на всяка фактура от датата след падежа й до 26.08.2021г.
Ответникът дължи на ищцовото дружество 75.00 лв общо разноски по ч. гр. дело
№5005/2021г. на РРС, от която сума 25.00 лв държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 475.00 лв
разноски по настоящото дело, от които 100.00 лв за юрисконсултско възнаграждение,
75.00 лв за държавна такса, 300.00 лв държавна такса за особен представител.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. Л.. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Русе, ул.“Б....Т....., че дължи на "ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ"АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул."Владислав
Варненчик"258, Варна тауърс Г, сумата 311.49 лева, представляваща главница за
консумирана и незаплатена ел.енергия за периода 20.05.2019 г. – 31.05.2021 г. по 14
бр.фактури за обект с аб.№ **********, с адрес: гр.Русе, ул.“ДД....М...., лихва за забава
в размер на 19.00 лева за периода 10.06.2019 г. – 26.08.2021 г., ведно със законна лихва
върху главницата от 08.09.2021г. до окончателното й плащане, въз основа на издадена
3
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
5005/2021 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Й. Л.. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Русе, ул.“Б....Т.....,
да заплати на „Енерго-Про Продажби”АД-Варна, с ЕИК *********, 475.00 лв.
разноски по настоящото дело и 75.00 лв. разноски по ч.гр.дело № 5005/2021 г. по описа
на РС-Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4