Решение по дело №146/2014 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 260017
Дата: 23 март 2021 г.
Съдия: Десислава Константинова Николаева-Георгиева
Дело: 20144410100146
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Левски, 23.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

 

при участието на секретаря Велина Цонева, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№146 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В Районен съд - Левски е постъпила молба от Б.Б., в която се твърди, че по гр.д. 146/2014г. по описа на Районен съд – Левски е постановено решение, с което са изнесени на публична продан жилище, гараж и лек автомобил, притежавани в съсобственост между Б.Б. и В.К., както и В.К. била осъдена да заплати на Б.Б. сумата от 1593 лв. – деловодни разноски, по 80 лв. месечно за ползвания от нея делбен имот, считано от датата на подаване на исковата молба 13.03.2014г. до окончателното приключване на делбата, сумата от 1597,00 лв., представляваща обезщетение за ползването на семейното жилище за периода 14.07.2012г. – 13.03.2014г., ведно със законната лихва върху посочената сума. Твърди се, че въз основа на посоченото решение били издадени 2 броя изп. листи – за изнесените на публична продан имоти и за присъдените в полза на молителя суми. Твърди се, че на основание посочените изп.листи било образувано изп.дело №89/2016г. по описа на ЧСИ И. К.. По изпълнителното дело не били предприемани изпълнителни действия по отношение на изнесения на публична продан лек автомобил, както и не били налице плащания въз основа на изпълнителния лист за присъдените в полза на молителя парични суми. Твърди се, че молителят установил, че ЧСИ И.К. бил с отнети права, като съгласно писмо от Камарата на ЧСИ липсвал архива на ЧСИ. Иска се от съда на основание чл.409, ал.1 от ГПК да издаде дубликат на издадените по делото 2 броя изпълнителни листи, описани в молбата.

Препис от исковата молба е връчен на насрещната страна В.К., която чрез пълномощник адв.А.И. – САК, изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата. Изложени са доводи за липсата на доказателства, че процесните изпълнителни листи са изгубени или унищожени, както и че не съществувало изпълняемо материално право, по отношение на което се иска издаване на дубликати от изпълнителни листи, поради погасяване на дълга по двата изпълнителни листа въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му. Твърди се, че всички задължения на В.К., произтичащи от процесното решение, били изцяло заплатени, както и била извършена публична продан на апартамента и гаража и същите били възложени на молителя Б.Б., като купувач по проведената публична продан, като не била проведена публична продан единствено на лекия автомобил, предмет на делото. В допълнение към изложените доводи е направено възражение за изтекла погасителна давност, по отношение на вземанията по изпълнителните листи, като се твърди същата да е изтекла на 15.10.2020г. – след изтичане на 5 години от влизане в сила на решението на основание чл.117, ал.2 ЗЗД.

В съдебно заседание молителят се представлява от пълномощника си адв.Р.Р. – ПлАК, който поддържа молбата. В писмени бележки навежда доводи, че са налице предвидените в закона предпоставки за уважаването й. Излага съображения, че от събраните в настоящото производство доказателства било установено издаването и получаването от молителя на изпълнителните листи, чиито дубликат се иска, както и че същите били изгубени или унищожени. Оспорва наведените от пълномощника на насрещната страна доводи за погасяване на паричните задължения по изпълнителните листи, като недоказани в процеса. Навежда довод за неоснователност и на направеното възражение за погасителна давност, като излага съображения, че след образуване на изпълнителното дело давността била многократно прекъсвана с действия по принудително изпълнение, както и спирала да тече на основание ЗМДПВИП. Иска от съда молбата да бъде уважена, като бъдат издадени дубликати на процесните изпълнителни листи, с които е изнесен на публична продан съсобствения между страните лек автомобил, както и В.К. е осъдена да заплати на Б.Б. сумата от 1593 лв. – деловодни разноски, по 80 лв. месечно за ползвания от нея делбен имот, считано от датата на подаване на исковата молба 13.03.2014г. до окончателното приключване на делбата, сумата от 1597,00 лв., представляваща обезщетение за ползването на семейното жилище за периода 14.07.2012г. – 13.03.2014г., ведно със законната лихва върху посочената сума.

          Насрещната страна по молбата се представлява от адв.А.И. – САК. В писмено становище поддържа наведените доводи за неустановяване на предпоставките по чл.409, ал.1 от ГПК, както и за погасяване на задълженията по процесните изпълнителни листи поради обстоятелства, настъпили след издаването им – погасяване на паричното задължение, чрез извършено от съдебния изпълнител прихващане в хода на изпълнителното производство, както и настъпила погасителна давност. Иска от съда молбата да бъде приета за недопустима, а по същество – за неоснователна и да бъде оставена без уважение.

          Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Решение №49 от 24.04.2015г. по гр.д.№146/2014г. по описа на Районен съд – Левски, изменено с Решение №483/15.10.2015г. по в.гр.д.№517/2015г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в сила от 15.10.2015г., съдът е:

ИЗНЕСЪЛ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: ЖИЛИЩЕ №***) в режим на етажна собственост, с изложение  север-запад-юг на първи етаж в жилищна сграда построена в гр.****, цялата с площ от 220 кв.м. състоящо се от три стаи, столова с бокс, тоалетна и три тераси със застроена площ от 101.69 (сто и едно цяло и шестдесет и девет стотни) кв.м. при съседи: изток: ап. на И.С., запад-двор, север и юг-двор, от горе апартамент на П.З., от долу – гараж и маза на Ал.С. избено помещение №3 (три) с площ от 17 (седемнадесет) кв.м. при съседи на избеното помещение: от горе – ап. на Ал. С., от изток маза на П.З., от север и запад-двор, от юг-гараж на Ал. С. и Таванско помещение №3 (три) два броя с площ от 30.00 (тридесет) кв.м. при съседи: от долу: ап. на П.З., от запад и юг-двор, при първоначална цена от 51 300 лева. ОТ ПОЛУЧЕНАТА ПРИ ПРОДАНТА сума да се образуват 2 (два)  равни дяла, по един за всяка една от страните.

ИЗНЕСЪЛ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: ГАРАЖ  №1 (едно) с площ от 19.15 кв.м. (деветнадесет квадратни метра и петнадесет квадратни сантиметра), разположен на юг, при съседи: от горе- ап. на Ал. С., от изток – гараж на  П.З., от север – маза на Ал. Сл., от запад – двор, както и 21.302% (двадесет и едно цяло триста и две  хилядни процента) идеални части от общите части на сградата и 3.338 % (три цяло триста тридесет и осем хилядни процента) идеални части от общите части на гаражите и съответните идеални части от  правото на строеж върху жилището и гаража  върху  УПИ, който съгласно  дворищно регулационен план на града, утвърден със Заповед 130/1991 г. е означен с номер ********************. ОТ ПОЛУЧЕНАТА ПРИ ПРОДАНТА сума да се образуват 2 (два)  равни дяла, по един за всяка една от страните.

ИЗНАСЪЛ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН  ЛЕК АВТОМОБИЛ ”*** *” с рег. № *, с рaма №*, без номер на двигателя, при първоначална цена от 3725,00 лева

ОТ ПОЛУЧЕНАТА ПРИ ПРОДАНТА сума да  се образуват 2 (два )  равни дяла, по един за всяка една от страните.

ОСЪДИЛ В.К. *** с постоянен адрес *** с ЕГН ********** да заплати на Б.Б. с постоянен адрес *** с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, сумата от 1593,00 лв., представляваща направени деловодни разноски.

ОСЪДИЛ на основание чл.344, ал.2 от ГПК В.К. *** с постоянен адрес *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Б. с постоянен адрес *** с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, сумата от по 80 лева месечно за ползването от нея на делбения имот, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2014 година до окончателното приключване на делбата.

ОСЪДИЛ на основание чл.346, ал.2 от ГПК В.К. *** с постоянен адрес *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Б. с постоянен адрес *** с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, сумата от 1597,00 лева (по 80 лева месечно), представляваща обезщетение за това, че еднолично е ползвала  семейното жилище, а той е бил лишен от възможността да го ползва за времето от 14.07.2012 година (датата на влизане в сила на бракоразводното решение) до 13.03.2014 година (датата на подаване на исковата молба за делба), ведно със законната лихва върху сумата.

 Видно от направеното отбелязване върху решението, на ищеца Б.Б. е бил издаден изпълнителен лист за присъдените в негова полза суми, дължими от ответника В.К. – на 25.02.2016г., както и изпълнителен лист за изнесените на публична продан имоти и лек автомобил – на 15.04.2016г.

Съгласно разпоредбата на чл.409, ал.1 ГПК ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.

          Не е спорно между страните в настоящото производство и се установява от приетите писмени доказателства – Постановление за възлагане по изп.дело№89/2016г. по описа на ЧСИ И.К. и съобщение до Б.Б., като взискател по изп.д.№89/2016г. по описа на ЧСИ И.К., че предмет на принудително изпълнение по изп.д.№89/2016г. по описа на ЧСИ И.К. е публична продан процесните недвижими имоти и лек автомобил, съгласно издадения на 15.04.2016г. изпълнителен лист.

          От приети писма от Камара на частните съдебни изпълнители до молителя Б.Б. от 08.07.2020г. и 16.10.2020г. се установява, че спрямо ЧСИ И.К. било образувано дисциплинарно дело и наложено дисциплинарно наказание, във връзка с което била започната процедура по прехвърляне на служебния архив на съдебния изпълнител. В хода на същата била установена липса на каквито и да било изпълнителни дела (висящи, архивирани) и платежни документи. Дадени били обяснения от съдебния изпълнител за възникнал пожар, а за липсата на служебния архив било образувано дисциплинарно производство.

          С оглед на така установеното, съдът намира за доказано, че издадения на 15.04.2016г. изпълнителен лист за изнесените на публична продан недвижими имоти и лек автомобил - изпълнителен титул по изп. дело №89/2016г. на ЧСИ И.К., е изгубен или унищожен, поради което са налице условията на чл.409, ал.1 ГПК.

          По отношение на издадения на 25.02.2016г. изпълнителен лист за дължимите от ответницата парични суми, от представените по делото доказателства не може да бъде направен извод, че предмет на принудително изпълнение по изп.дело №89/2016г. по описа на ЧСИ И.К. са били и присъдените в полза на ищеца вземания по този изпълнителен лист. Въпреки това, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за друго изпълнително дело, образувано въз основа на посочения изпълнителен лист, от приетата справка от Регистъра към КЧСИ не се установяват образувани изпълнителни дела спрямо ответницата В.К., поради което и съобразно трайната съдебна практика, съдът приема, че издаденият изпълнителен лист от 25.02.2016г. за присъдените в полза на ищеца парични суми също е изгубен и са налице предпоставките на чл.409, ал.1 от ГПК за издаване на дубликат.

          Съгласно разпоредбата на чл.409, ал.3 ГПК в производството по издаване на дубликат на изпълнителен лист, длъжникът може да противопостави освен липсата на условията по ал.1 и възражения за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му. По отношение на направените от ответника правопогасителни възражения, съдът намира следното:

          Основателно е направеното възражение за погасяване на задълженията по издадения на 15.04.2016г, изпълнителен лист, по отношение на изнесените на публична продан недвижими имоти – жилище и гараж. Макар и със сезиращата съда молба да е поискано издаване на дубликат на изпълнителния лист за всички изнесени на публична продан вещи, между страните в производството не е спорно и се установява от приетото постановление за възлагане по изп.д.№89/2016г., че принудителното изпълнение по отношение на недвижимите имоти – жилище и гараж, е реализирано – проведена е публична продан и имотите са били възложени на купувача от съдебния изпълнител.

          По отношение на изнесения на публична продан лек автомобил по делото не са събрани доказателства и не се твърди от страните реализиране на принудителното изпълнение. Посоченото обстоятелство е и служебно известно на съда във връзка с гр.д.№894/2019г. по описа на Районен съд – Левски между същите страни с предмет обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за лишаване от ползване на процесния автомобил, като съсобствен, предвид липсата на реализирана публична продан по отношение на него.

          Относно възражението за погасяване чрез изплащане на паричните задължения на ответницата по издадения на 25.02.2016г. изпълнителен лист, съдът намира същото за недоказано. По искане на ответника, чиято е доказателствената тежест и във връзка със събраните доказателства за липса на служебния архив на съдебния изпълнител, съдът е допуснал разкриване на банкова тайна, с оглед установяване на парични преводи по сметка на ищеца от ответницата или от съдебния изпълнител по образуваното изпълнително дело. От приетите извлечения от банкови сметки и платежни нареждания обаче се установява единствено извършени нареждания от ищеца по с-ка на съдебния изпълнител по изп.д.№89/2016г., както и превод от ЧСИ Карапанчев по сметка на ответницата, с основание сума от продажба. Изложеното от пълномощника на ответницата, че задължението на последната е погасено поради направено от съдебния изпълнител прихващане при превеждане на сумата в размер на 8367,00 лв. от продажбата, която била в по-малък размер от припадащата се на ответницата част от продажната цена, представлява твърдение за изгодни факти, които не са подкрепени с доказателства. Посоченото има характер на изложена теза за причината за превеждане от съдебния изпълнител на парична сума в по-малък размер от дължимия се на В.К., за което не са събрани доказателства в настоящото производство.

          Относно възражението за погасяване на задълженията по процесните изпълнителни листи по давност, съдът намира същото за частично основателно.

          По отношение на издадения изпълнителния лист за изнасяне на публична продан на недвижими имоти и лек автомобил, съществено е обстоятелството, че същият обективира право на принудително изпълнение произтичащо от влязло в сила решение по чл.348 ГПК – за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на съсобствените вещи на публична продан, т.е. за реализиране на правото на делба посредством посочения способ, и като такова същото не се погасява по давност с изтичане на предвидения в чл.117 ЗЗД давностен срок. Съгласно чл.34, ал.3 ЗС искът за делба не се погасява по давност, като доколкото не се погасява по давност самото право на иск, то не може да се погаси по давност и правото на принудително изпълнение за тези искове. Правото на принудително изпълнение, произтичащо от съдебното решение по чл.348 ГПК е функционално свързано с осъществяването на правото за делба, поради което е част от делбения процес. Предприеманите изпълнителни действия са продължение на производството по иска за делба, за който съгласно чл.34, ал.3 ЗС, давност не тече. Съдебната практика приема, че се погасява по давност правото на принудително изпълнение на притезания, които произтичат от облигационни правоотношения между страните, но не и на такива, произтичащи от вещни права - в посочения смисъл Определение №548/12.06.2020 по дело №890/2020 на ВКС, ГК, III г.о.

          Основателно е възражението за погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на паричните задължения на ответницата, обективирани в издадения на 25.02.2016г. изпълнителен лист. Същите представляват задължения, установени със съдебно решение, поради което на основание чл.117, ал.2 ЗЗД давностният срок за погасяването им е 5 години, считано от влизане в сила на съдебното решение. Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение. В процесния случай липсват събрани по делото доказателства за конкретни действия по принудително изпълнение на посочените парични вземания, прекъсващи погасителната давност. Съгласно т.10 от ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, образуването на изпълнително дело не прекъсва давността. От събраните по делото доказателства не се установява образуване на такова за събиране на задължението по посочения изпълнителен лист, нито конкретни действия по принудително изпълнение на паричните задължения, прекъсващи давността съобразно дадените разяснения в ТР. С оглед на изложеното законоустановения 5-годишен давностен срок е започнал тече на датата на влизане в сила на решението – 15.10.2015г., като на основание чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., е спрял да тече за периода от 13 март 2020г. до 20 май 2020г. и е изтекъл на 22.12.2020г. На основание чл.235, ал. 3 от ГПК, съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, следователно е длъжен да съобрази изтичането на петгодишния давностен срок в хода на производството и преди края на устните състезания – 23.02.2021 год. С погасяване вземането по давност е погасено правото му на принудително изпълнение, поради което не е налице основание за издаване дубликат на изпълнителния лист, във вр. с разпоредбата на чл.409, ал.3 ГПК.

          С оглед на изложените доводи, молбата следва да бъде частично уважена, като бъде издаден дубликат на изпълнителния лист от 15.04.2016г., само в частта му относно изнесения на публична продан съсобствен между страните лек автомобил. Следва да бъде оставена без уважение молбата по чл.409 ГПК по отношение на изнесените на публична продан недвижими имоти, поради реализиране на притезателното право в хода на изпълнителния процес, както и по отношение на издадения изпълнителен лист за дължимите от ответницата на ищеца парични вземания, поради погасяването им по давност.

          Предвид изхода на спора ответника В.К. следва да бъде осъдена да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат Р.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., съразмерно на уважената част от молбата. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът Б.Б. следва да бъде осъден да заплати на ответника В.К. направените от ищеца разноски в размер на 500 лв., съразмерно на отхвърлената част от молбата.

Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Б.Б., ЕГН:**********, адрес: ***, дубликат на изпълнителен лист, издаден на 15.04.2016г. въз основа на Решение №49 от 24.04.2015г. по гр.д.№146/2014г. по описа на Районен съд – Левски, изменено с Решение №483/15.10.2015г. по в.гр.д.№517/2015г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в частта му, с която съдът е постановил:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН  ЛЕК АВТОМОБИЛ ”*** *” с рег. № *, с рaма №*, без номер на двигателя, при първоначална цена от 3725,00 лева

ОТ ПОЛУЧЕНАТА ПРИ ПРОДАНТА сума да  се образуват 2 (два )  равни дяла, по един за всяка една от страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на Б.Б., ЕГН:**********, с правно основание чл.409, ал.1 от ГПК

- за издаване на дубликат на изпълнителен лист от 15.04.2016г. въз основа на Решение №49 от 24.04.2015г. по гр.д.№146/2014г. по описа на Районен съд – Левски, изменено с Решение №483/15.10.2015г. по в.гр.д.№517/2015г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в частта му с която съдът е постановил: ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти: ЖИЛИЩЕ №2 (две) в режим на етажна собственост, с изложение  север-запад-юг на първи етаж в жилищна сграда построена в гр.*********, цялата с площ от 220 кв.м. състоящо се от три стаи, столова с бокс, тоалетна и три тераси със застроена площ от 101.69 (сто и едно цяло и шестдесет и девет стотни) кв.м. при съседи: изток: ап. на И.С., запад-двор, север и юг-двор, от горе апартамент на П.З., от долу – гараж и маза на Ал.С. избено помещение №3 (три) с площ от 17 (седемнадесет) кв.м. при съседи на избеното помещение: от горе – ап. на Ал. С., от изток маза на П.З., от север и запад-двор, от юг-гараж на Ал. С. и Таванско помещение №3 (три) два броя с площ от 30.00 (тридесет) кв.м. при съседи: от долу: ап. на П.З., от запад и юг-двор, и ГАРАЖ  №1 (едно) с площ от 19.15 кв.м. (деветнадесет квадратни метра и петнадесет квадратни сантиметра), разположен на юг, при съседи: от горе- ап. на Ал. С., от изток – гараж на  П.З., от север – маза на Ал. С., от запад – двор, както и 21.302% (двадесет и едно цяло триста и две  хилядни процента) идеални части от общите части на сградата и 3.338 % (три цяло триста тридесет и осем хилядни процента) идеални части от общите части на гаражите и съответните идеални части от  правото на строеж върху жилището и гаража  върху  УПИ, който съгласно  дворищно регулационен план на града, утвърден със Заповед 130/1991 г. е означен с номер № ******** отреден за индивидуално нискоетажно жилищно   строителство квартал 37 (тридесет и седем) при граници и съседи на целия УПИ: УЛИЦА, упи С  ***** на И. А. Г., УПИ с №**** на П. И. Г., УПИ с № *** на П. Д. З., УПИ с № *** на Т. М. Г.,

- за издаване дубликат на изпълнителен лист от 25.02.2016г. въз основа на Решение №49 от 24.04.2015г. по гр.д.№146/2014г. по описа на Районен съд – Левски, изменено с Решение №483/15.10.2015г. по в.гр.д.№517/2015г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с който съдът е постановил: ОСЪЖДА В.К. *** с постоянен адрес *** с ЕГН ********** да заплати на Б.Б. с постоянен адрес *** с ЕГН ********** с настоящ адрес ***: сумата от 1593,00 лв., представляваща направени деловодни разноски; сумата от по 80 лева месечно за ползването от нея на делбения имот, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2014 година до окончателното приключване на делбата; сумата от 1597,00 лева (по 80 лева месечно), представляваща обезщетение за това, че еднолично е ползвала  семейното жилище, а ищецът е бил лишен от възможността да го ползва за времето от 14.07.2012 година (датата на влизане в сила на бракоразводното решение) до 13.03.2014 година (датата на подаване на исковата молба за делба), ведно със законната лихва върху сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА В.К., ЕГН:*********, с адрес: ***, да заплати на адв.Р.Р. *** адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, съразмерно на уважената част от молбата.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Б.Б., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на В.К., ЕГН:*********, с адрес: ***, направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съразмерно на отхвърлената част от молбата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: