Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. П.,…21.....октомври…..2020.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.ският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на ПЕТНАДЕСЕТИ
ОКТОМВРИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДВАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря......ПЕТЪР…ПЕТРОВ,……..като…разгледа…….
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…553….
по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от М.И.М., ЕГН-**********
– ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№469/2019г. по описа на Н.ски
районен съд, чрез пълномощника адв. Л.П. ***, срещу постановеното по делото
съдебно Решение №43/05.03.2020г, с което на основание чл.422 от ГПК е признато
за установено, че същата дължи на ищеца „***“-ЕАД със седалище в П., ЕИК – **********,
сумата от 124.13лв.- главница за периода от 01.11.2016г. до 30.04.2019г. и
сумата от 14.78лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.01.2017г.
до 03.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.07.2019г. до изплащането, както и разноски в размер на 385.00лв.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли иска като
неоснователен. Оплакванията се свеждат до това, че въззивницата не ползва
топлинна енергия и не дължи заплащането на такава. Неправилно имотът й е
включен при разпределението на сумите за сградна инсталация.
Ответникът по
въззивната жалба – „***“-ЕАД, чрез процесуалния представител юрк. Цв.м., е
подал писмен отговор, в който е изразил становище за тнеоснователност на същата
и предлага да бъде потвърдено обжалваното решение.
В открито съдебно
заседание на въззивната инстанция, чрез процесуалните представители, страните
поддържат изразените становища
Пред въззивната
инстанция не са представени нови
доказателства.
П.ският окръжен
съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във
въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба на М.И.М. - ответник в първоинстанционното
производство по гр.д.№469/2019г. по описа на Н.ски районен съд, срещу постановеното по делото съдебно Решение №43/05.03.2020г, е ДОПУСТИМА като
подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, при наличие на правен
интерес.
Разгледана по същество
е НЕ ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№469/2019г. по описа на Н.ски районен съд, е образувано на
основание установителен иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК от ищеца (
понастоящем ответник по въззивната жалба) „***“-ЕАД-ЕИК-*** срещу ответницата (
понастоящем въззивна жалбоподателка) м.И.м., за установяване съществуване
на вземане, за което по ч-.гр.д.№390/2019г.
уе издадена Заповед №247/17.07.2019г. за изпълнение на задължение по чл.410 от ГПК.
В исковата молба се твърди следното: Ищцовото дружество е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника М.И.М. от гр.П.,
което с
разпореждане, постановено по
ч. гр. д. № 390/ 2019 год. по описа на Н.ския районен съд е уважено и е
издадена заповед за изпълнение .В срока по чл. 414 от ГПК последната е депозирала възражение срещу издадената заповед. В законоустановения срок по
чл. 415 ал. 1 от ГПК ищецът е предявил иск за установяването на
съществуване на вземането му за консумирана и незаплатена топлинна енергия
срещу ответника за негов топлоснабден имот- апартамент, находящ се
в гр.П., ул.“***“
№ 22, вх.А, ап.А1, с аб. № ***. Основанията, обстоятелствата и фактите, от които
произтича вземането на ищеца са следните: Като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот,
находящ се в гр.П., ответникът е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от
17. 07. 2012 год./. Всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
За ответника важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150
ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54
от 2012 год., в сила от
17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна
енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
на клиентите. Общите условия от 2007 год. са публикувани във вестник „***” от дата
13- 14. 12. 2007 год. и във вестник „***” бр. 239/ 13. 12. 2007
год. С тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, правата и
задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия, отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. В раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане на топлинна енергия”, е определен реда
и срока, по който купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и ответника/, са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Задължението на
ответника за заплащане
на дължимите от него суми
в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден
от месеца ответникът
е изпаднал
в забава за тази сума, като на основание чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно
е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Ответникът е ползвал
доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от 01. 11.2016 год. до 30. 014 2019 год. и не е погасил задължението си.
Прави се искане съдът
да признае за установено по отношение на ответника вземането за сумата 124.13лв. - главница, представляваща
стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11. 2016 год. до 30. 04. 2019 год. и сумата 14.78 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 03. 01. 2017 год. до 03.07.2019 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответницата М.И.
Мозокона в срока по чл.131 от ГПК не е
подала отговор на исковата молба. В първото по делото заседание, чрез
пълномощника адв.Л.П. *** е изразила становище за неоснователност на иска.
По делото са
събрани писмени доказателства и са приети заключения на счетоводна и техническа
експертизи.
Н.ският районен
съд, граждански състав се е произнесъл с Решение №43/05.03.2020г., с което е уважил
изцяло исковата претенция и е присъдил разноски.
Въззивният съд приема, че обжалваното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във
въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение, съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният
съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на
обжалваното решение, съдът съобрази
следното:
Пъвоинстанционният
съд е изложил подробни мотиви, съдържащи правилни фактически и законосъобразни
правни изводи, които се споделят от
въззивния състав, който на основание
чл.272 от ГПК препраща към тях, без да счита за необходимо да ги преповтаря.
Съгласно чл.140а - чл.145 от ЗЕ, за топлоснабдените
обекти в сграда – етажна собственост, съществуват следните задължения: За
заплащане на топлинна енергия за отопление на имота, която се отчита с монтирани измервателни
уреди на отоплителните тела; За топлинна енергия за горещо водоснабдяване,
която се отчита с водомери за топла вода; Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, която
се определя като разлика между топлинната енергия
за отопление на сградата, определена по чл.
142, ал. 1, и топлинната енергия за отопление на имотите, определена по ал.
1.
Съгласно чл. 153,ал.1 от ЗЕ,всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. ;
Съгласно чл.153,ал.2 от ЗЕ,когато собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или
за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение.Съгласно ал.3,лицата по ал. 2 се смятат за клиенти на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Съгласно чл.153,ал.5 от ЗЕ, при въведена система за
дялово разпределение на топлинна енергия клиентите в сграда - етажна
собственост, нямат право да прекратяват подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация.
Съгласно чл.153,ал.6 от ЗЕ, клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
Какви са данните в случая?
Сградата с административен адрес в гр.П., ул.“***“№22,
в която се намира имотът на въззивната жалбоподателка,е етажна собственост по смисъла на чл.37 от ЗС,
видно от данните в нотариалния акт за
собственост; Същата е присъединена към „***-П.“-ЕАД – единственото
топлоснабдително дружество на територията на гр.П., преди въззивницата и нейният съпруг да придобият
жилищен имот в нея.Като собственик същата притежава качеството на клиент съгласно
чл.153,ал.1 от ЗЕ. Няма конкретни данни въззивницата да е престанала да бъде клиент на „***-П.“
при условията на чл.153,ал.2 от ЗЕ. Дори хипотетично да са се е отказала от
топлоподаване за притежавания от нея имотт ( за отопление и горещо
водоснабдяване), тъй като няма начислени суми по тези пера, съгласно
чл.153,ал.6 от ЗЕ, като клиент от сграда – етажна собственост
дължи плащане на пропорционална част от стойността на топлинната енергия,
отдадената от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Възможно е отоплителни тела в общите части на сградата да не
съществуват или да са демонтирани, но
плащане за сградна инсталация се дължи винаги. При това положение и след
като въззивницата не твърди да е заплащала суми на топлопреносното дружество за
претендирания период, искът на „***-П.“ срещу нея като клиент, никога не може
да бъде изцяло неоснователен, тъй като
последната винаги дължи суми за
сградна инсталация на основание чл.153,ал.6 от ЗЕ. Последното задължение може
да отпадне само в случай, че се прекрати топлоподаването за цялата сграда(
респ. вход на сграда), но в процесния случай
такива обстоятелства не се
твърдят.
Следователно, искът, предявен по реда на чл.422 от ГПК е основателен и доказан. Въззивният съд
намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено на основание
чл.272 във вр. чл.271 от ГПК.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба са
неоснователни по съображенията, изложени по горе. – Безспорно е установено, че
въззивната жалбоподателка притежава имот в сграда с режим на етажна
собственост, която е топлоснабдена и при положение, че същата не ползва
отопление и топла вода, какъвто е случаят, винаги дължи суми за сградна инсталация и за дялово
разпределение.
С оглед изхода на въззивното производство и
направеното искане, въззивната жалбоподателка следва да заплати на ответника по
въззивната жалба разноски за юрк. възнаграждение в размер на 50лв. на основание
чл.78,ал.8 от ГПК.
Съгласно чл.280,ал.3,т.1 от ГПК настоящето въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, П.ският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански
състав, на основание чл.271 във вр.чл.272 от ГПК
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно РЕШЕНИЕ №43/05.03.2020г.
постановено по гр.д.№469/2019г. по описа на Н.ски районен съд.
ОСЪЖДА М.И.М. с постоянен адрес ***
и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „***-П.“-ЕАД,
ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.П., ул. „***“№***, на основание
чл.78,ал.8от ГПК разноски за въззивна инстанция в размер на 50.00лв.( петдесет
лв.) – юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: