РЕШЕНИЕ
гр..София, 29. 07.
2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XII
въззивен състав в публично съдебно
заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ
КАХАЙОВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с участието на секретаря Гергана Цветкова и в присъствието на
прокурора……. след като разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА ВНЧХД № 825 по
описа за 2020год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С Присъда, постановена на 06.03.2019г. по НЧХД
№ 9072/2017г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105 състав е
признал подсъдимата Г.Н. Х.за невиновен в това, че на 18.05.2017г. около 09.50ч
в гр. София, пред съдебна зала №5 в сградата на Специализирания наказателен
съд, находяща се на ул. ******казала публично в присъствието на М.К. М.и в
присъствието на други лица нещо унизително за честта и достойнството на М.М.– „измамник,
колко години ще се занимават с теб, бе, измамник, мошеник...писна ми от теб,
няма ли да отидеш най-накрая в затвора..“, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.
148, ал. 1,т.1 вр. чл.146,ал.1 от НК.
С
присъдата на основание чл.190,ал.1 от НПК частният тъжител М.К. М.е осъден да заплати по сметка на СРС направените оп
делото разноски в размер на 148лв, както
и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу
така постановената присъда, в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба
от повереника на частния тъжител М., с която се иска отмяна й като неправилна и постановяване на ново от
въззивната инстанция, с която подсъдимата Х.да бъде призната за виновна по
повдигнатото й с частната тъжба обвинение за извършени престъпления по
чл.148,ал, т.1 вр. чл.146, ал.1от НК. В жалбата се твърди
неправилна оценка на доказателствата и съответно формирани неправилни
фактически и правни изводи. Посочва се, че събраните по делото доказателства
категорично установяват описваното в
тъжбата престъпление и извършването му от подсъдимата.
В
разпоредително заседание 27.02.2020г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, след проверка на материалите по делото прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и
вещи лица.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител поддържа
жалбата, с направеното в нея искане за отмяна на присъдата на СРС като
неправилна и незаконосъобразна.
Частният
тъжител М., редовно призован не взема
участие в съдебно заседание.
Защитата
на подсъдимата оспорва основателността на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционната
присъда. Посочва се, че правилно е прието от съда, че са налице противоречия в
свидетелски показания на Д., К.и Т., непозволяващи формиране на фактически
изводи относно извършено ли е твърдяното в тъжбата деяние от подзащитната й. Изтъква се същото, че твърденията не
съответстват и на останалия доказателствен материал като същевременно са
изяснени и мотивите за иницииране на настоящото наказателно производство.
Подсъдимата
Г. Х., редовно уведомен не се явява.
Софийски
градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира
за установено следното:
Жалбата
е неоснователна.
За да постанови присъдата,
първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото
доказателства чрез обясненията на
подсъдимата Х., показанията
на свидетелите П. К., М. Б., Т. И., И. Д., В. Е., М.
С., С. С., П. Т.;
както и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства- протокол от
съдебно заседание от 18.05.2017г., писмо от ГД „Охрана“, справка за съдимост..
Въззивният съд след собствен комплексен
анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че установената
фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на вярна и
добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност.
Правилно районният съд е установил, че до 2009г
Г. Х.и тъжител М.М. са били в служебно
правоотношение, като подсъдимата е работила като касиер в дружеството „Спринк“, собственост на частният тъжите.. През 2009г. е
започнало наказателно производство срещу М.М., по
което Х.е била разпитвана в качеството
на свидетел. Към датата на инкриминираното деяние 18.05.2017г., делото е било на производство в Специализирания
наказателен съд, находящ се в гр. София, ул. ****. Подсъдимата била призована
за съдебното заседание, насрочено за 18.05.2017г. от 10.00ч, зала №5. Около
09.50ч частният тъжител М.М. , заедно със свидетелите
по настоящото дело / К., Т., Д., С., С.
Б., И., Е./, подсъдимата Х.и други лица се намирали пред зала №5 в СпНС и изчаквали започването на съдебното заседание, което
било отложено , поради неявяването на
един от защитниците по делото.
Въззивният съд извърши проверка на доказателствената
дейност на първостепенния съд и не констатира наличие на процесуални нарушения
в тази насока, тъй като доказателствата не са тълкувани превратно, нито е
допуснато необоснованото им надценяване или неглижиране, поради което
доводите в жалбата на частния тъжител, въззвината
инстанция намира за неоснователни. Районният съд е констатирал в наличните по
делото гласни доказателствени средства противоречие относно съществените
обстоятелства от предмета на доказване, като е посочил в изпълнение на
задължението си по чл.305,ал.3 от НПК основанията, поради които е приел едни от
тях, а други е отхвърлил. Настоящият състав споделя изложените съображенията от
първата инстанция. Безспорно обясненията на подсъдимото лице са средство за
защитата и същевременно важно доказателствено средства, поради което е
необходимо съпоставянето им с останалите доказателства по делото, с оглед
преценката за достоверността им и изграждането на фактически и правни изводи
върху тях. Твърденията на Х., че не е изричала инкриминираните в частната тъжба
изрази и обяснението й за образуваното срещу нея наказателно частен характер
дело, съдът намира за достоверни, предвид, че същите съответстват на
показанията на свидетелите Б., И., С., Е. и С.. Изброените свидетелски
показания ведно с обясненията на подсъдимото лице не съдържат противоречие
относно случилото се в СпНС на 18.05.2017г. в периода
от 09.50 до приключване на съдебното заседание чрез тях се установява категорично,
че Х.е пристигнала в София с Б. и С.,
била е седнала на пейка пред залата на съда, изчаквайки започването на
съдебното заседание, като в близост до нея са били посочените свидетелки, както
и свидетелката И.. Именно тези лица са имали възможност непосредствено да
проследят поведението на подсъдимата в сградата на съда от пристигането й до
напускането. Съобщеното от тях, че Х.не
е разговаряла с частния тъжител и съответно не изричала обидни изрази спрямо М.
в него присъствие, намират потвърждение и показанията на свидетелката С.С.която е категорична, че преди и по време на разглеждане
на делото не е чувала да бъдат отправяни обиди, както и че впоследствие не е
разбрала някой да се е „почувствал обиден. В този смисъл са изложени и основанията на първата инстанция, поради
които коментираните доказателства са тези, послужили за формиране на
фактическите изводи.
Съдът е коментирал и останалите свидетелки
показания по делото, като е изложил задълбочени аргументи за некредитирането им
относно обстоятелството отправени ли са били
обидни думи от Х.към М.. Необходимо е да бъде посочено, че съвсем
правилно при обсъждане на свидетелките показания на Е., Д., К.и Т., районният
съд е констатирал освен противоречие с показанията на обсъжданите по -горе
свидетели / Б., С., И. и С./ и обясненията на подсъдимата и съществени
противоречия помежду им. Свидетелят Д. е защитник на бащата на частния тъжител,
който е подсъдим по делото СпНС. Същият твърди , че е
чул как Х.е изрекла думите „ Колко
години, колко време ще ни занимават с вас, измамник, мошеник, няма ли
най-накрая да ви вкарат в затвора..“, като след това се е обърнала и е
отправила обидни думи към свидетелката Т.,
която от своя страна заявява, че думите, използвани спрямо нея от
подсъдимата са „ измамничка,
мошеничка“. Чрез показанията на свидетеля К.обаче се установява, че именно той
е бил непосредствено до свидетелката Т.т.е. ако е имало отправени обидни думи към нея, то
същият безспорно е щял да ги възприеме. В същото време свидетелят е
категоричен, че е чул само обиди, изречени от Х.по отношение на М.. Това обстоятелство съобразено с
факта, че свидетелят е пътувал с Т.и несъответствието с показанията на
последната и свидетеля Д., в значителна степен разколебават достоверността на
изложеното от св. К., като дават основание да бъде прието, че показанията му са
повлияни и изложената в тях информация не е обективна. В контекста на
изложеното първата инстанция е обосновала и изводите си относно
доказателствената стойност на показанията на свидетелката Е., която не заявила,
че не е присъствала на инцидент, в които са се отправяли обиди, но впоследствие
е разбрала, че Т.е разстроена, тъй като била обидена. По същество тези
показания установяват, че на процесната дата, Е.не е станала свидетел на
отправени обиди към частния тъжител.
В обобщение въззивната инстанция намира, че фактическата
обстановка е изведена от районния съд при стриктно съблюдаване на процесуалните
правила и не е допуснато превратното тълкуване на доказателствата, вътрешното
убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и няма
основание да бъде променяно или замествано.
Оттук нататък в съгласие с материалния закон
първостепенния съд е приел, че подсъдимата Г.Н. Х.не е осъществил инкриминираното му
престъпление по чл. 148, ал.1 вр. чл.146, ал.1 от НК.
Правилно са изводите на първостепенния съд по
отношение на недоказаността на обвинението, претендирано от частния тъжител.
Констатираните противоречие в показанията на свидетелите К., Д., Т.с тази на
останалите свидетели и обясненията на подсъдимата от една страна и несъответствието им помежду, не позволяват
да бъде направени категорични и безспорни изводи, относно осъществяване от
подсъдимата на престъпление „обида“. Описаните в частната тъжба действие на Х.,чрез
които се твърди, че същата е осъществила престъпния състав на чл.148,ал.1т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК не се установяват от
доказателствената съвкупност по делото и по-конкретно не се установява
подсъдимата да е изрекла на 18.05.2017г. около 09.50. в сградата на СпНС обиди изрази „ измамник, колко години ще се занимават
с теб, бе, измамник, мошеник...писна ми от теб, няма ли да отидеш най-накрая в
затвора..“
С оглед изложените съображения въззивният съд
изцяло споделя правната оценка на първостепенния, че обвинителната теза не
намира необходимата категорична опора в доказателствения материал, тъй като не
установява подсъдимата да е извършила престъплението обида. Ето защо въззивната
жалба е неоснователна като районният съд правилно е приложил материалния закон
и на основание чл. 304 НПК е признал подсъдимата за невиновна и я е оправдал по
повдигнатото й обвинение.
В заключение, след извършената на основание
чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира
основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде
потвърдена.
Воден от изложеното и на основание чл.334, т.6 във вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 06.03.2019г., постановена по НЧХД № 9072/2017г., по описа на СРС, НО, 105-ти състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.