Р Е Ш Е
Н И Е № 266
Гр.Попово, 23.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповски районен съд, в
публично заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар
И.Б, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 461 по описа на 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск по реда на чл.415 от ГПК, във вр.
с чл.99 от ЗЗД, във вр. с
чл. 9, ал.
1 от ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 1, вр.
чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът- „А.С.В” ЕАД, гр. С, твърди, че на 09.01.2017 г. бил подписан Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., по силата на който вземането на
кредитора по договор за потребителски кредит № 2206268/21.03.2016 г., сключен
между М.И.Л. и „У.К.К.Ф“ ЕАД било прехвърлено от „У.К.К.Ф“ ЕАД на „А.С.В“ ЕАД.
Твърди се, че ищцовото
дружество изпратило две уведомления до ответника, с която го уведомявали за
извършената цесия, като и двете се върнали в цялост, като „непотърсени“. В тази
връзка към ИМ се прилага уведомление за
извършената цесия до длъжника, като се моли съда да приеме, че същата е произвела своето действие спрямо
него.
Твърди се,
че на 21.03.2016г. между М.И.Л. и „У.К.К.Ф“ ЕАД бил сключен договор за потребителски паричен
кредит № 220626, по силата на който, както и на общите условия към него,
кредиторът предоставил на
кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер 1300.00 лв., която сума
била преведена на посочената от кредитополучателя банкова сметка ***.03.2016 г.
Страните се съгласили, че главницата или общият размер на кредита била в размер
1367.20 лв., която сума представлявала сбор от следните компоненти: чиста
стойност на кредита: 1300.00 лв., такса за разглеждане на кредита: 39.00
лв. и застрахователна премия: 28.20 лв.
Кредитополучателят се съгласил да върне сумата по
договора за кредит, ведно с начислените лихви
и разноски в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски,
чийто брой, размер и падежи били посочени в погасителен план, неразделна част
от договора за кредит.
Съгласно клаузите на договора, усвоената парична
сума по кредита се олихвявала с възнаградителна
лихва, чийто месечен размер бил фиксиран
за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на
кредита. Подписвайки договора, страните били
постигнали съгласие възнаградителната лихва за
целия срок на договора да бъде в общ размер 78.11 лв.
Общата сума, която кредитополучателят се съгласил
да върне при сключване на договора за кредит била в размер 1445.31 лв., която
била платима на 9 бр. анюитетни месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на по 160.59 лв. Първата вноска била с падеж:
14.04.2016 г., а последната: 14.12.2016 г.
Крайният срок за издължаване на всички задължения
по кредита бил на 14.12.2016 г. и предсрочна изискуемост на кредита не била
обявявана.
В договора било предвидено още, че при забава в
плащането на дължимите от
кредитополучателя суми, същият дължал на кредитодателя
и обезщетение за забава и такова било начислено.
Кредитополучателят не бил заплатил изцяло дължимия
паричен заем към дружеството, като сумата, която била погасена до момента, била
в размер 393.93 лв., с която били погасени, както следва: възнаградителна
лихва: 39.35 лв., главница: 351.71 лв. и лихва за забава: 2.87 лв. Остатъка
от сумата не била заплатена.
Във връзка с изложеното ищцовото дружество подало заявление до PC - Попово за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за което било образувано ч.гр. дело №106/2019г. по описа на
съда. По същото било издадена заповед
за изпълнение, като съгласно Определение от 18.04.2019г. по посоченото
дело ищеца предявява и настоящия иск
Предвид изложеното,
дружеството моли съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 1015.49лв.– главница, сумата 38.77лв.– възнаградителна лихва за периода 14.06.2016г. – 14.12.2016г.,
сумата 238.91лв.– обезщетение за забава за периода от 14.06.2016г. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението – всички суми дължими по договор за
потребителски паричен кредит № 2206268/21.03.2016г., сключен между длъжника и „У.К.К.Ф“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено по силата на
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
09.01.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016 г. на „А.С.В” ЕАД, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №106/2019г. по описа
на ПпРС.
Претендират се и разноски както по заповедното производство,
така и за направените разноски по
настоящото дело.
Редовно призован за с.з.
не се явява представител.Депозирана е молба, в която се излагат доводи по
същество на спора, и молят съда да уважи изцяло така предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения особен
представител на ответника М.И.Л.
*** -адв.Д.Д. от ТАК, с
който оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен, и
като такъв моли съда да го отхвърли. Ответната страна счита, че договор за потребителски паричен кредит №
2206268/21.03.2016г. бил недействителен, на осн.
чл.22 от ЗПК. Твърди, че както договора, така и ОУ били с шрифт по малък от
заканоустановения-12. На второ място липсвало волеизявление на кредитора за
настъпване на предсрочна изискуемост. На трето място счита, че по отношение на
вноските с падеж-14.04.2016г. и 14.05.2016г. следвало да се приложи
тригодишната погасителна давност, тъй като същите се явявали периодични
плащания. На четвърто място ответната
страна счита, че извършената цесия не била произвела действие спрямо длъжника,
тъй като ИМ била връчена на ответника,
при условията на чл.47 от ГПК, и волеизявлението не било стигнало лично до
знанието на длъжника.
Редовно призован за с.з. не се явява особения представител на
ответника.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното
ч.гр.д. № 106/2019г. на ПпРС, по
подадено от дружеството-
ищец заявление по
чл.410 от ГПК срещу М.И.Л.,*** била
издадена заповед за
изпълнение на парично задължение
№633/27.07.2018г. за заплащане на следните суми: сумата 1015.49 лв. – главница, сумата 38.77 лв.– възнаградителна лихва за периода 14.06.2016г. –
14.12.2016г., сумата 238.91 лв. – обезщетение за забава за периода 14.06.2016г.
– 30.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението – всички суми дължими
по Договор за потребителски паричен кредит № 2206268/21.03.2016 г., сключен
между длъжника и „У.К.К.Ф“ ЕАД, вземането по който е
прехвърлено по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 09.01.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 20.12.2016г. на „А.С.В”
ЕАД.
След връчване на заповедта за
изпълнение, на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за
предявяване на настоящия иск.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 21.03.2016г.
между М.И.Л. и „У.К.К.Ф“ ЕАД е сключен договор за потребителски паричен
кредит № 2206268, приложен по делото в препис и оригинал.
Като характеристики и условия на кредита са
договорени: чиста стойност на кредита -1300.00лв., такса за разглеждане на
кредита-39.00лв., застрахователна премия -28.20лв., обща стойност на
кредита-1367.20лв., обща дължима от потребителя сума-1445.32лв. Уговорени са
още начин на усвояване – превод по сметка на клиента, начин на погасяване – по
банков път; при фиксиран ГЛП- 13,99%, ГПР- 23,68%, брой месечни вноски -9,
месечна сума от 160.59лв., падежна дата на 14, първа вноска на 14.04.2016г.
В текста на договора са включени и Общи условия за предоставяне на
потребителски паричен кредит или допълнителен паричен кредит от „У.К.К.Ф“ АД. В същия се съдържа и декларация за приемане на
застраховането и ОУ по програми „К.П.П.“ или „66+“.
Според нея, ответникът е информиран и е приел към договора му за кредит да се
добави застраховка по застрахователна програма „К.П.П.“,
при изрично посочени покрития. Договорът съдържа имената и подписите на
кредитен посредник, както и на ответника, който с полагането на подписа си е
декларирал, че е прочел, разбрал и безусловно приема написаното на всяка една
от 4-те страници на договора, в т.ч. и ОУ и погасителния план, които са
неразделна част от него. Ответникът на датата на договора е подписал и
приложения към него погасителен план, съдържащ горепосочените параметри на
договора за кредит, както и подробно описани по падежи и размери всички 9 броя
месечни погасителни вноски, в рамките на периода 14.04.2016г. – 14.12.206г. В
договора е предвидено още, че при забава в плащането на дължимите от кредитополучателя суми,
същият дължал на кредитодателя и обезщетение за
забава.
Приложени са
по делото и преференциални условия по посочения договор за кредит, съгласно
които потребителя се задължава да превежда трудовото, съотв.
служебно правоотношение или доходите си по договор за управление, или пенсия
по банкова сметка *** „У.Б.“, като при
неизпълнение на това, в срок до 90 дни от сключване на договора, потребителя
престава да ползва тези преференциални условия и ГЛП по кредита се покачва
в размер на 4 процентни пункта, като
примерната вноска по кредита е посочена
в размер на 163.87лв.
Приложен е
сертификат за застраховка „К.П.П.“ № 2206268, с който
се удостоверява, че застрахователите "К.Ж, клон Б. и "Кардиф Общо
застраховане, клон Б. срещу заплащане на застрахователна премия се задължават
да застраховат М.Л. съгласно Общи условия на застраховка "К.П.П.". В сертификата са посочени застрахователните
покрития, застрахователната сума, срока на застраховката, застрахователната
премия и ползващите се лица. Приложени
са и Общите условия, при които се
посочва, че се сключва договора за застраховка, които са подписани от М.Л. като застраховано лице и
от кредитора (без да е посочено име).
От датата на процесния
договор 21.03.2016г. е и представеното искане от ответника до „У.К.К.Ф“ ЕАД за рефинансиране на съществуващ дълг. В него той е
посочил, че иска с опуснатата му сума в непосочен размер да бъде предсрочно
погасено съществуващото му задължение към УКФ в размер на 353.30лв. и Провидент в размер на 600.00лв., а остатъка да му бъде преведн на посочена от него банкова сметка. ***, до „У.Б.“
от дата 21.03.2016г. по процесния договор с „У.К.К.Ф“ АД, като е възложил на банката да извърши плащането от
посочена негова банкова сметка, ***.12.2016г.,
с условие-погасяване на дължими суми (
редовни и просрочени) по договор за кредит 2206268.
На
20.12.2016г. между „У.К.К.Ф“ ЕАД, като цедент, и „А.С.В“
ЕАД, като цесионер, е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания. По силата на този договор, цедентът се задължил ежемесечно, чрез отделни договори за
цесия, да прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени
и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски парични и
стокови кредити, сключени от цедента с физически
лица, които не се погасяват редовно, заедно със съпътстващите гаранции,
привилегии, обезпечения и другите принадлежности на цесионера,
определени и индивидуализирани, съгласно приложение № 1 към всеки отделен
месечен договор за цесия (т.2.1.). Цедентът се е
задължил да прехвърля ежемесечно вземания за изплащане на парични суми, които
са станали изискуеми и са необслужвани от длъжниците
за период от над 180 дни (т.2.2.). Продажбата и
прехвърлянето ще се осъществяват ежемесечно като отделно самостоятелно
формирано портфолио, закупувано от 01.01.2017г. до
31.12.2018г., за което ще бъдат сключвани самостоятелни месечни договори за
цесия, като продадените и прехвърлени вземания ще се описват в приложение № 1
за всеки отделен договор за цесия, неразделна част от него (т.2.3.). Продажбата
и прехвърлянето на вземанията от цедента на цесионера има действие за страните от датата на влизане в
сила на всеки отделен договор (т.4.1.). Цесионерът е
изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците,
чиито вземания се прехвърлят, което се задължава да извърши сам от името на цедента, като цедентът се
задължава в срок от 3 дни от подписване на рамковия договор, да му предостави
изрично писмено пълномощно за уведомяване на длъжниците,
по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД (т.4.3.). Рамковият договор съдържа имена и
подписи на представите на двете търговски дружества. От тази дата е и
пълномощно № ПЛ-16-00162-1/ 20.12.2016г. от изпълнителния директор на „У.К.К.Ф“ ЕАД в полза на „А.С.В“ ЕАД, да уведомява от името на
дружеството, съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, всички длъжници
по всички вземания, които то му е цедирало с процесния рамков договор, както и да преупълномощава
трети лица с тези права.
Между същите
две дружества и във връзка с рамковия им договор, е сключен и индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 09.01.2017г. По силата
на този договор, цедентът прехвърля и продава, заедно
със съпътстващите гаранции на цесионера, портфолио от
необслужвани от длъжниците вземания за период от над
180 дни просрочие, произхождащи от договори за
потребителски кредити, сключени от цедента с
физически лица. Тези вземания били описани в приложение № 1 към договора,
неразделна част от него и отнасящи се към дата 09.01.2017г. Продажбата и
прехвърлянето на вземанията от цедента на цесионера има действие от датата на влизане в сила на
договора – датата на неговото подписване. Относно уведомяването на длъжниците за цесията се съдържа клауза -т.3.2., идентична
с тази по рамковия договор. От дата дата е и
потвърждение от цедента за извършената по този
договор цесия на парични вземания на основание чл.99 от ЗЗД с №
Д-17-00023-1/09.01.2017г. По делото се представи приложение №1 към процесния индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 09.01.2017 г., в което под № 170, по процесния
договор за кредит е посочен като длъжник ответника в настоящото производство за
сумите от – 1015.49лв.- остатък главница, 69.21лв.- остатък от лихви, или общо дължимо към датата на цесията е
1084.70лв.
До ответникът на адресите,
посочени в договора за кредит били
изпратени от кредитора и цедент, чрез ищеца – цесионер, две идентични по съдържание уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземания (цесия), въз
основа на рамковия и индивидуалния договор, а именно – едното с изх.№
УПЦ-П-УКФ/ 2206268/19.01.2017г., а другото с
изх.№ УПЦ-С-УКФ/2206268/13.05.2019г., като
първото се върнало като непотърсено от адресата, а второто с отбелязване на
куриера, че посочения адрес е Дом за сираци и няма такова лице.
Не се спори, а и от
изложеното в ИМ, съдът приема, че ответника
е правил плащания по посочения
договор за кредит в размер на 393.93лв., до 14.06.2016г.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен,
след указания на съда на осн. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и
предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е
допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен отчасти по следните
съображения:
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже
качеството си на кредитор, факта, от
който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е.
валидно сключен договор за цесия; уведомяване на длъжника за извършената цесия;
валидно сключен договор за кредит с цедента, че същия
е изправна страна по договора за кредит,
като е изпълнил всички свои задължения по договора за кредит;
забавата на длъжника.
В настоящия случай ищецът претендира да е носител
на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит № 2206268/21.03.2016г., сключен между ответника и „У.К.К.Ф“ ЕАД, което вземане е
било предмет на договор на цесия, с цесионер „А.С.В“
ЕАД.
От
събраните по делото доказателства се установи, че между ответникът М.Л. и „У.К.К.Ф“ ЕАД е сключен договор
за потребителски кредит № 2206268/21.03.2016г., по силата на който кредитодателят
предоставил на кредитополучателя парична
сума в размер на 1300.00лв., срещу задължението на последния да я върне на 9
месечни вноски, с първа погасителна
вноска на 14.04.2016г., и последна погасителна вноска на 14.12.2016г. Не се спори, че кредитополучателя е подписал договорът за кредит, както и че сумата, предмет на
договора му е предадена, в брой.
От
изложеното съдът намира, че ищецът доказа по безспорен начин възникналото
валидно облигационно правоотношение между ответника и „У.К.К.Ф“
ЕАД основано на цитирания по-горе договор за кредит, както и изпълнение на
задължението на кредитодателя да предаде реално паричната сума, което предпоставя
насрещната престация на кредитоплучателя-
ответник да върне предоставената му сума.
Не се спори и за това, че сключеният договор за прехвърляне на вземания
(цесия) е валиден, и в Приложение №1/09.01.2017г.
фигурира вземането, което „У.К.К.Ф“ ЕАД има от ответника по договор за потребителски кредит № 2206268/21.03.2016г.
С оглед представените доказателства съдът приема също, че извършената цесия е породила действие спрямо
ответника, и възражението в този смисъл на процесуалния представител се явява
неоснователно.
Съдебната практика приема, че изходящото от цедента
(или упълномощения цесионер) уведомление, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва
да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на
иска на цесионера срещу длъжника. В този см. и Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. Действително, назначеният от съда особен
представител на ответника притежава особено процесуално качество да защитава
интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но до конституирането
му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно
връчено. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК фикция, съгласно която
съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от
канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и
книжата до ответника се смятат за редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК
при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита
призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на
предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в
рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната
разпоредба в процесния случай преписите от исковата
молба с приложенията към нея, в частност изявлението, обективирано
в уведомителното писмо за извършената цесия, се презумира
да са получени от ответника, а не от назначения му особен представител.
Уведомлението, представено с исковата молба на ищеца-цесионер
и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на
съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал.
3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно от датата на връчване
исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е
изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на
вземането е съобщено на длъжника.
В конкретния случай, по делото е представено пълномощно, съгласно което цедента е упълномощил цесионера да уведоми от
негово име всички длъжници по
договори за потребителски кредити
за извършеното прехвърляне
на вземанията. Ищецът към
исковата молба е приложил уведомление до ответникът, с което го уведомява за
извършеното прехвърляне на вземането.
Съдът приема, че с даденото изрично пълномощно стария кредитор се е освободил, или прехвърлил това свое задължение към новия кредитор-цесионера и ищец в настоящото производство. Факт е че длъжника не е уведомен за тази цесия преди завеждане на исковата молба, но с получаване на съдебните книжа, и приложените към тях уведомления по настоящото дело, длъжника се счита за уведомен, съгласно цитираната по-горе съдебна практика. Предвид на всичко изложено дотук, съдът счита, че ответникът е уведомен надлежно за извършеното прехвърляне, и за него
възниква
задължението да престира на
цесионера, на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Няма спор и за това, че ответника и към настоящия момент
не е изпълнил задължението си да върне изцяло така
предоставената му кредит.
Предвид изложеното , предявения иск е основателен по същество.
По отношение на размера:
В настоящия случай ищецът претендира да е носител
на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит № 2206268/21.03.2016г.
Безспорно сключеният между страните договор попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
В тази връзка, дори и при
липсата на възражение, а такова в настоящия случай бе направено от назначения
особен представител на ответника, съдът
дължи служебна проверка относно действителността на договора, съобразно
изискванията на ЗПК, както и съобразяването на договорните клаузи с правилата
на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Именно поради това с определението за насрочване на с.з. по делото съдът е
обявил на страните, че ще извърши проверка относно съответствието на клаузите в
договора за кредит със ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1
от ЗПК, договорът следва да е сключен
в писмена форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е
налице. В разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно
изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.20 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл. 12, ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП потребителят връща само
чистата стойност на кредита.
При преценка на процесния
договор, съдът намира, че същия е недействителен по см. на ЗПК, и като такъв не
би могъл да породи правните си
последици, по следните съображения:
Анализирано съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на
чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
На първо място не е спазено изискването
относно минимално допустимия размер на
шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В конкретния
случай след извършване на сравнение съдът достига до извода, че при съставяне
на договора е използван шрифт с размер 11. Дори и да се приеме, че е налице
възможна грешка при извършване на сравнението, или че отклонението е
незначително, то нарушение на изискването относно размера на шрифта категорично
е налице по отношение на приложения към договора сертификат и ОУ за застраховка
„Кредитна портекция плюс“, които са съставени в почти
нечетлив размер шрифт. Изискването на
чл.10, ал.1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора.
В случая, както сертификатът, така и
посочените по-горе ОУ са подписани от
кредитора и ответника, и в него се съдържат уговорки относно посочената в
договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия, поради което
настоящият съдебен състав намира, че същият съставлява елемент от договора, по
отношение на който трябва да са спазени посочените законови изисквания.
На следващо
място в договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но единствено
като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1
начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според разпоредбата на
чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който
е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор за потребителски кредит № 2206268/21.03.2016г.
между „У.К.К.Ф“ ЕАД и М.Л. е недействителен, тъй като
не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност
са регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други
разходи по кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на посочената законова
разпоредба е в размер на 1300.00лв., от които
сумата 953.30лв. е
преведена за погасяване на други две
задължения на ответника по други
договори за кредит, а сумата 346.70лв. е преведена по посочената в
договора негова сметка, в изпълнение задължението на заемателя
за реално предоставяне на заема.
Остатъкът от 67.20лв. до договорения общ размер на кредита 1367.20 лв. не са преведени на ответника,
тъй като с тази сума кредиторът е прихванал
дължимата според договора такса
за разглеждане на кредит в размер на 39.00лв. При констатираната
недействителност на договора тази такса се явява недължима по смисъла на чл.23 ЗПК, поради което размерът на същата не следва да бъде включван в дължимата от
ответницата чиста стойност на кредита.
В чистата стойност на кредита не следва да бъде
включвана и посочената в договора застрахователна премия в размер на 28.20лв.
Това е така, тъй като с договора на ответника не е предоставен кредит за покупка на застраховка "К.П.П.", а е поето задължение за заплащане на застрахователна
премия в общ размер от 28.20лв., която според посоченото в договора била
платена еднократно.
В настоящия случай съдът приема, че не е доказано сключването на застрахователен
договор. Договорът за кредит е подписан на 21.03.2016г., т.е. по време на сега действащия Кодекс за застраховането (КЗ) , в сила от 01.01.2016г.
Съобразно разпоредбата на чл.367, ал.1 КЗ цялата застрахователна премия или първата
вноска при разсрочено плащане се заплаща при сключването на застрахователния
договор. В чл.344, ал.1 КЗ е предвидено,
че застрахователният договор се
сключва писмено във формата на
застрахователна полица или на друг
писмен акт. Така предвидената форма е такава за действителност
на договора, поради което за да се приеме, че е налице валидно сключен такъв,
ищецът е следвало да представи застрахователна полица или друг писмен акт. В
случая към договора за кредит е приложен единствено сертификат №2206268, в
който е отразено, че застрахователите "К.Ж, Клон Б. и "Кардиф Общо застраховане,
клон Б. срещу заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат М.Л.
съгласно Общи условия на застраховка "К.П.П.".
Този сертификат не представлява застрахователна полица, нито може да бъде разглеждан
като друг писмен документ, доказващ сключването на застрахователен договор, тъй
като не е подписан от представител на посочените застрахователи "К.Ж, Клон
Б. и "Кардиф Общо застраховане, клон Б., а носи само подписите на ответника
и на представител на кредитора по договора за потребителски кредит.
Действително съгласно разпоредбата на чл.344, ал.3 КЗ застрахователят издава застрахователен сертификат, удостоверяващ сключения застрахователен договор, но
то има удостоверителен характер за
сключването на застрахователния договор, а не замества самия договор.
При тези съображения настоящият съдебен състав
намира, че ищецът не е доказал сключването на застрахователен договор, по
силата на който ответникът да дължи застрахователна премия, заплащани на
застрахователя чрез кредитора по
договора за потребителски кредит. При това положение не може да се приеме, че е
налице и основание за включване на включената от ищеца сума от 28.20лв. в
главницата по кредита.
При тези съображения, настоящият съдебен състав
приема, че в подлежащата на връщане
е чиста стойност на кредита,
съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, в която
се включва единствено сумата 1300.00 лв. Тъй като обаче ответника е извършил плащания, в общ размер от 393.93лв.,
то същите следва да бъдат отнесени към
погасяването на единствено дължимата от ответника чиста стойност на кредита в
размер на 1300.00 лв., поради което искът за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца главница по договора за кредит е основателен
и доказан до 906.07лв., като за разликата над тази сума до предявената главница от 1015.49лв., същия се явява
неоснователен, и като такъв подлежи на отхвърляне.
По силата на чл.23 от ЗПК, ответника не дължи и претендираната възнаградителна
лихва в размер на 38.77лв., тъй като последица от обявяване недействителността
на договора за потребителски кредит е дължимост на
чистата стойност на кредита и недължимост на лихви и
други разходи по кредита.
По отношение на претендираната
лихва за забава в размер на 238.91лв., за периода от 14.06.2016г. до
30.01.2019г., съдът намира следното:
Съдът намира, че от представените доказателства не
се установява, че ищецът е носител на акцесорното
вземане за лихва за целия заявен период, съответно и размер. При тълкуване на
договора за цесия не се установява за цесионера да
възниква право да продължи да начислява дължимата на първоначалния кредитор
лихва за забава. Изрично в договора за цесия е посочено, че общия размер на вземания, подлежащи на
прехвърляне включва всички непогасени задължения, ведно със съпътстващите ги гаранции, привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности. Още повече с
договора за цесия не настъпва промяна
по страните по кредитното
правоотношение. Цедентът не придобива качеството
страна по договора, а само правото на вземане, в обема му към датата на
прехвърлянето. И след като новият кредитор не става страна по материалното
правоотношение, то за същия липсва основание, на което да начислява лихви за
периода след датата на договора за
цесия, съотв. Приложение №1. Самата лихва безспорно
няма характер на обезпечение и други принадлежности, по см. на чл. 99, ал.2 ЗЗД, поради което не може да има друго основание за начисляването й. Аргумент в тази насока може да се черпи от факта,
че съобразно приложението №1 към договора за кредит размерът на цедираното спрямо ответника вземане е в размер на 1084.70лв.,
в която са включени главница в размер на
1015.49лв. и лихви в размер на 69.21лв., без да са конкретизирани същите. И ако
възнаградителната лихва е в посочения в ИМ размер от 38.77 лв., то
остатъка в размер на 30.44лв. е за лихви за просрочие,
а претендирания размера на вземанията по делото
е в размер на 1293.17лв.
В заключение съдът приема,че на ищеца се следва
лихва за забава в размер на законната лихва за периода 14.06.2016г. ( първата
неплатена вноска) до 09.01.2017г. (датата на прехвърляне на вземането), и то
върху остатъка от посочената по-горе главница, която съдът изчисли в размер на
52.86лв., с помощта на он-лайн калкулатор ( www.calculator.bg). За разликата над 52.86лв., до претендираните 238.91лв.,
за периода от 10.01.2017г. до 30.01.2019г. искът подлежи на отхвърляне.
Въз основа на изложените мотиви съдът следва да
признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 906.07лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 2206268/21.03.2016г.
и сумата от 52.86лв. представляваща лихва за забава, периода от 14.06.2016г. до 09.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 106/2019г. на ПпРС, като за
разликата над 906.07лв. до претендираната главница по
договор за кредит в размер на 1015.49лв., както и за сумата 38.77лв. - възнаградителна
лихва за периода от 14.06.2016г. до 14.12.2016г., и за разликата над 52.86лв., до претендираната
лихва за забава в размер на 238.91лв.,
за периода от 10.01.2017г. до 30.01.2019г. искът подлежи на отхвърляне
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за
разноските, които ответникът дължи
ищеца, както за тези направени в
заповедното производство, така и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да
заплати на ищцовото дружество сумата от 56.25лв,
представляващи разноски по ч.гр.д. № 106/2019г. на ПпРС,
както и сумата от 352.87лв., представляващи разноски в настоящото производство,
съобразно уважената част на исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.И.Л.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с настоящ адрес:***3, ДЪЛЖИ на „А.С.В”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Д-р П
Д” № , офис-сграда Л ет. , офис , представлявано от Н Т С, действаща чрез ю.к.М. С,
СУМАТА 906.07лв.
(деветстотин и шест лева и 07ст.) –главница по Договор за потребителски паричен кредит № 2206268/21.03.2016г., сключен с „У.К.К.Ф“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено по силата на
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
09.01.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016г. на „А.С.В” ЕАД и СУМАТА 52.86 лв. (петдесет и два лева и
86ст.)- лихва за забава, за периода
от 14.06.2016г. до 09.01.2017г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №106/2019г. по описа на ПпРС,
КАТО ОТХВРЪЛЯ предявения иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: за разликата над 906.07лв. до претендираната главница по договор за кредит в размер на
1015.49лв., за сумата 38.77лв. - възнаградителна
лихва за периода от 14.06.2016г. до 14.12.2016г., както и за разликата над 52.86лв.,
до претендираната лихва за забава в размер
на 238.91лв., за периода от 10.01.2017г.
до 30.01.2019г.
ОСЪЖДА М.И.Л., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, с настоящ адрес:***3 ДА ЗАПЛАТИ на „А.С.В”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Д-р П
Д” № , офис-сграда Л ет., офис , представлявано от Н Т С, действаща чрез ю.к.М. С, СУМАТА 56.25лв. (петдесет и шест лева и 25ст.), представляваща разноски по ч.гр.д. №106/2019г. по описа на ПпРС, както и СУМАТА 352.87лв. (триста петдесет и два
лева и 87ст.), представляващи разноски
настоящото дело, съобразно
уважената част на исковете,на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен
съд-Търговище.
СЪДИЯ: