Р Е Ш
Е Н И Е
№………………
гр. София, 14.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ГОСПОДИН
ТОНЕВ
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №5102 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 30804 от 30.01.2020
г., постановено по гр. д. № 18287/2015 г., по описа на Софийски районен съд,
ГО, 62 състав са отхвърлени исковете на О.Г.Д.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес *** и
М.Г.Д., ЕГН: **********,*** и двамата със съд. адрес: чрез адв.З..Г.,
гр.София, бул. *********– СТЦ "Интерпред",
офис 102 Д предявени против Н.Г.Д., ЕГН:**********,***/, настоящ адрес,*** и
съдебен адрес: чрез адв. Д.Л.,***, партер за
обявяване нищожност на саморъчното завещание на М.Н.Д., б.ж. на гр. София,
починала на 06.10.2012г., с дата на изготвяне 05.05.2011г. и обявено от
нотариус Ц.С.№030 по peг. на НК, с Протокол
от 05.05.2013 година, за намаляване на завещателните разпореждания в него и за допускане до делба на следните недвижими имоти:
АПАРТАМЕНТ № 31, на III етаж, вход Б, състоящ се от две
стаи и кухня и ГАРАЖ № 11, с адрес съгласно Заповед № УК- 3458/30.08.1974г. на
Председателя на ИК на СГНС: гр.София, м."******* *********и с адрес към
днешна дата; гр. София,ж.к."*********вх."*********и
ДВОРНО МЯСТО с площ от 1183 кв.м. в с.Кокаляне, СО, м.
"Кокалянски ханчета", съставляващо УПИ XXIV — 114, кв.15, заедно с
построената в това място, на западната му граница, на калкан със съседа ВИЛНА
СГРАДА на етаж и сутерен, застроена на около 27 кв.м. и състояща се от стая и
антре в eтажа и кухня и
столова в сутерена.
С постановеното решение са осъдени О.Г.Д. и М.Г.Д., да
заплатят на Н.Г.Д., разноски -3290
/три хиляди двеста и деветдесет/ лв.; осъдени са О.Г.Д. и М.Г.Д., да заплатят по сметката на Софийски районен съд държавна такса в размер на
100.00 /сто/ лв.
С
определение № 7258/16.03.2020 г. съдът е изменил на основание чл.248 ГПК
постановеното решение в частта на разноските, като е отменил решението в
частта, с която са осъдени О.Г.Д. и М.Г.Д.,
да заплатят по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на
100.00 /сто/ лв.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищците О.Г.Д. и М.Г.Д. с излагане доводи за неправилност, поради
необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Според
жалбоподателите неправилно СРС е приел, че исковете за обявяване нищожност на
саморъчното завещание са неоснователни. Изложените в тази връзка правни и
фактически доводи от ищците не са обсъдени от съда и са довели до постановяване
на неправилен резултат. Доколкото в случая са нарушени разпоредбите на ЗН относно
начина и реда за съставяне на саморъчното завещание, считат същото за нищожно.
При условията на евентуалност заявяват, че при положително становище на съда
относно редовността на завещанието, съдът е следвало да уважи предявените при
условията на евентуалност искове по чл.30 ЗН относно двата имота, описани в
исковата молба – апартаментът, находящ се в гр.София и вилната сграда –
находяща се в с.Кокаляне, описана в пункт 2.1 на исковата молба. Неправилно, според
жалбоподателите, съдът при формиране на изводите си за предявените от тях
искове по чл.30 ЗН, както и на възражението на ответника по чл.30 ЗН е
възприел, че общия наследодател М.Д.се е разпоредил безвъзмездно в полза на
прекия им наследодател с апартамент № 57, находящ се в гр.София, кв.****** бл.**
и гараж № 3, находящ се в гр.София, кв.Сухата река. Дарение е било извършено
действително от М.Д.в полза на Г. Д., но на ½ ид.ч. от дворно място с
къща, находящи се в гр.София, район Подуяне, ул.****************, а не на
описания апартамент и гараж. Последните са придобити от прекия им наследодател Г.
Д. на собствено основание /отчуждаване на дарената му ½ ид.ч. от дворно
място и къща и обезщетяване с апартамента и гаража/, което е установено в
производството чрез събраните доказателства. Тези имоти са придобити от Г. Д.
по време на брака му с Р.Д.в режим на СИО. Поради това и последните имоти нямат
отношение към наследството на М.Д.и предмета на спора по делото.
Отправят
искане за отмяна на решението на СРС и уважаване на исковете за нищожност на
завещанието, при условията на евентуалност – за уважаване на исковете за
намаляване на завещанието и допускане до делба на описаните в пункт 2 и 2.1
недвижими имоти при посочените квоти. Претендират разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата Н.Г.Д.
е подал отговор на въззивната жалба. Заявява, че същата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение. Съответно, постановеното от СРС решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, като обосновано и
постановено при спазване процесуалните правила и материалния закон. Саморъчното
завещание е действително и при изготвянето му са спазени изискванията на ЗН. С
оглед това правилно съдът е отхвърлил като неоснователни същите. Съответно,
исковете по чл.30 ЗН правилно са отхвърлени като неоснователни, доколкото с
извършените в полза на ответника безвъзмездни разпоредителни действия по
универсалното завещание от страна на общия наследодател М.Д.не е накърнена
запазената част на ищците, като преки наследници на Г. Д.. Последното,
доколкото с постановеното решение съдът правилно е отчел, че в полза на прекия
наследодател на ищците е било извършено от страна на М.Д.на дарение на ½
ид.ч. от дворно място с къща, срещу отчуждаването на които са получени
апартамент и гараж, които правилно са били остойностени. Поддържа, че поради
грешка с постановеното решение съдът се е произнесъл за дворното място в с.Кокаляне,
в която се намира вилната сграда, предмет на исковете. Същото не е предмет на
делото и по отношение на него ищците не са предявили искове. Поддържа, че
предмет на проверка от въззивната инстанция не е произнасянето от съда по
исковете по чл.30 ЗН доколкото доводи срещу решението в посочената част не са
изложени. При условията на евентуалност заявява, че решението в посочената част
е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Срещу
постановеното от СРС по реда на чл.248 ГПК определение, с което е оставена без уважение
молбата за изменение на постановеното решение в частта на разноските е подадена
и частна жалба от ищците, с която същото се оспорва като неправилно и
незаконосъобразно.
Софийски
районен съд е сезиран с искова молба подадена от О.Г.Д. и М.Г.Д., с която против Н.Г.Д., са предявени искове по чл.42,
б“б“ ЗН вр. чл.25,ал.1 ЗН за обявяване
нищожност на саморъчното завещание на М.Н.Д., б.ж. на гр. София, починала на
06.10.2012г., с дата на изготвяне 05.05.2011г. и обявено от нотариус Ц.С.№030
по peг. на НК, с Протокол
от 05.00.2013 година, тъй като завещанието не е написано и
подписано от завещателя; при условията на евентуалност искове по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на завещателните разпореждания по саморъчното
завещание на М.Н.Д., б.ж. на гр. София, починала на 06.10.2012г., с дата на
изготвяне 05.05.2011г. и обявено от нотариус Ц.С.№030 по peг. на НК, с Протокол от 05.00.2013 година, с които е
накърнена запазената им част с оглед възстановяването й от следните имоти: 1. АПАРТАМЕНТ № 31, на III етаж, вход Б,
състоящ се от две стаи и кухня и 2. гараж
№ 11, с адрес съгласно Заповед № УК- 3458/30.08.1974г. на Председателя на
ИК на СГНС: гр.София, м.***** *******, *********и с адрес към днешна дата; гр.
София,ж.к."*********вх."*********и 3. ВИЛНА СГРАДА на етаж и сутерен, застроена на около 27 кв.м. и
състояща се от стая и антре в eтажа и кухня и столова в сутерена, находяща се в дворно
място с площ от 1183 кв.м. в с.Кокаляне, СО, м. "Кокалянски ханчета",
съставляващо УПИ XXIV — 114, кв.15, която вилна сграда е построена в това
място, на западната му граница, на калкан със съседа; при уважаване на исковете
по чл.30, ал.1 ЗН – за допускане до делба на двата посочени имота при квоти
съобразно правата на съделителите.
Ищците
поддържат твърдения, че със завещание от
05.05.2011г. , обявено по надележния ред с Протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 05.08.2013 г. на Нотариус Ц.С., с № 030 в НК, с район на действие
- района на PC – София, общият на страните наследодател М.Н.Д., починала на
06.10.2012г. в гр. София, е завещала цялото си
движимо и недвижимо имущество на ответника Н.Г.Д.. Видно от така представеното
завещание, дата и годината на съставяне са поставени след подписа на
завещателя, независимо, че се съдържат и в началото му. Поставянето им в края
на завещанието буди съмнение относно коректността на тези реквизити,
задължителни за завищателните разпореждания, които следва да са несъмнени.
Поддържат, че поради това и така съставено завещанието е нищожно, тъй като не
отговаря на формалностите, обективирани в чл. 25, ал.1 от ЗН.
Поддържат, че при невъзприемане на така изложените
доводи и отхвърляне на претенциите за обявяване на нищожност на завещанието,
молят за разглеждане на исковете по чл. 30, ЗН, като излагат следните
съображения: Със саморъчнота завещание наследодателяД.се е разпоредила в полза само на един от
наследниците с право на запазена част - ответника, с цялото си движимо и
недвижимо имущество, като от това следва, че е извършено универсално завещание
по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗН, с което го е направила свой универсален
наследник. Това означава, че от момента на откриване на наследството лицето, в
чиято полза е извършено универсалното завещание, придобива и става титуляр на
целия комплекс наследими, прехвърлими имуществени права на завещателя. С този
си разпоредителен акт приживеД.се е разпоредила над
разполагаемата си част от 1/3 ид. Част, с което е накърнила запазената им част.
Съответно, поради това че е извършено с универсално завещание, възстановяването
следва да се извърши в обема на определените права по чл.29 ЗН. Намалението следва
да се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част от наследството,
която в случая е 1/3 ид. част за ищците, съответно по 1/6 ид.ч. за О.Г.Д. и 1/6
ид.ч. за М.Г.Д., по отношение на недвижимия имот,
посочен в пункт 2.1 от исковата молба. За последния имот сочат, че общият
наследодател е притежавал 1/3 идеална част, ответникът е собственик на 1/3
идеална част, съгласно съдебно- разделителния протокол, а ответниците, като
низходящи на починалия си баща по 1/6 всеки от тях. При това положение и в
случай на уважаване на иска с правно основание чл. 30 ЗН за ищците, съответно
квотите следва да бъдат определени на по 4/9 ид.ч. за О.Г.Д. и 4/9 ид.ч. за М.Г.Д. и 10/18 за ответника.
В
срока за отговор на исковата молба ответникът Н.Г.Д. е оспорил като неоснователни исковете по чл.42,
б“б“ ЗН вр. чл.25,ал.1 ЗН за обявяване нищожност на саморъчното завещание, оспорил
е като неоснователни исковете по чл.30 ЗН и е направил възражение, че при
определяне запазена и разполагаема част следва да бъде съобразено извършеното
от М.Д.по нот.акт № 133/1967 г. дарение в полза на
прекия наследодател на ищците Г. Д. на ½ ид.ч. от дворно място с къща в
гр.София, ул.******срещу които последния е получил в обезщетение апартамент №
57 и гараж № 3.
С
постановеното решение СРС е отхвърлил исковете за прогласяване нищожност на
завещанието на посоченото основание, отхвърлил е исковете за намаляване на
завещанието и исковете за делба. Изводите са обосновани със спазване на
разпоредбите на чл.25, ал.1
ЗН при съставяне на саморъчното завещание от страна на общия наследодател М.Д.липса
на накърняване на запазената част на ищците от наследството на М.Д.с извършеното
разпореждане по саморъчното завещание в полза на ответника и съответно липса на
съсобственост по отношение на двата описани в исковата молба недвижими имоти.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и недопустимо в
една част.
Предмет
на предявените искове са следните недвижими имоти – 1. АПАРТАМЕНТ № 31, на III
етаж, вход Б, състоящ се от две стаи и кухня, 2. гараж № 11, и двата с адрес
съгласно Заповед № УК- 3458/30.08.1974г. на Председателя на ИК на СГНС:
гр.София, м."******************и с адрес към днешна дата; гр.
София,ж.к."*********вх."*********и 3. ВИЛНА СГРАДА на етаж и сутерен,
застроена на около 27 кв.м. и състояща се от стая и антре в eтажа
и кухня и столова в сутерена, находяща се в дворно
място с площ от 1183 кв.м. в с.Кокаляне, СО, м. "Кокалянски
ханчета", съставляващо УПИ XXIV — 114, кв.15, която вилна сграда е
построена в това място, на западната му граница, на калкан със съседа.
При
произнасяне на своето решение съдът е допуснал нарушаване принципа на чл.6 ГПК,
тъй като предмет на предявените искове и на образувания спор не е дворното
място, в което е построена вилната сграда със застроена площ 27 кв.м., находящи
се в село Кокаляне, м. "Кокалянски
ханчета", съставляващо УПИ XXIV — 114, кв.15.
Изрично
в исковата молба в т.2 и т.2.1 ищците са извършили надлежно описание на имотите
– апартамент № 31, находящ се в гр. София,ж.к."Суха река", /стар
адрес бл. *******/ сега бл.*******, и ВИЛНА СГРАДА на етаж и сутерен, застроена
на около 27 кв.м., находяща се в дворното място в
село Кокаляне, м. "Кокалянски ханчета",
съставляващо УПИ XXIV — 114, кв.15. В първото съдебно заседание ищците са
допълнили исковата молба като са посочили, че наследодателят М.Д.е извършил
безвъзмездно разпореждане в полза на ответника и на гараж № 11, находящ се в
жилищната сграда в гр. София, ж.к."Суха ******* /сега *******с нотариален
акт за дарение № 32, том XIII,
дело № 2156/03.06.1982 г. /л.80 от делото на СРС/.
Така,
настоящият състав намира постановеното решение, в частта, с която съдът се е
произнесъл по исковете досежно дворното място, в
което се намира вилната сграда за недопустимо. Когато съдът се е произнесъл по
непредявен иск постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва
положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на
иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Поради това и в посочената част
постановеното решение, като недопустимо следва да бъде обезсилено и
производството прекратено.
По
отношение правилността на обжалваното решение според въведените доводи настоящият
съдебен състав намира следното:
В
производството е установено, чрез събраните доказателства и страните не спорят,
че ищците О.Г.Д. и М.Г.Д. са наследници по закон на М.Н.Д., починала на
06.10.2012г. в гр. София, като синове на Г. Г.Д., поч.
на 31.08.2010 г. Установява се, че ответникът е брат на починалия Г. Д. и син
на общия наследодател М.Д.поради което се явява нейн
наследник по закон.
В
производството е установено, че със саморъчно завещание от 05.05.2011г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 05.08.2013 г. на Нотариус Ц.С., с № 030 в НК, с район на действие
- района на PC – София, М.Н.Д. е завещала цялото си движимо и недвижимо
имущество на ответника Н.Г.Д..
Чрез
събраните в производството доказателства се установява, че със Заповед № ИК-3458/30.08.1974г.на
СГНС - ИК, М.Д.придобива следните имоти: 1. Апартамент № 31, на III етаж, вход
Б, състоящ се от две стаи и кухня, и 2. Гараж № 11, с адрес, съгласно Заповед №
ИK-3458/30.08.1974г. в гр. София, м. *******, и с адрес към днешна дата: гр.
София, ж.к. „*******
Установява
се, че с Нотариален акт за собственост на придобит имот по ЗРПВПВННИ № 182, том
X, дело № 1804/ 07.06.1961 Ганчо Г.Д.- съпруг на починалата М.Д.и Р.Г.Ю.придобиват
дворно място от 1183 кв.м., находящо се в землището
на гр.София, с. Кокаляне, м. „Кокалянски ханчета”,
съставляващо парцел XXIV /двадесет и четвърти/, планоснимачен
номер 114 /сто и четиринадесет/, квартал 15 /петнадесет/, по плана на с
Кокаляне, м „Кокалянски ханчета”, по граници по
скица: път и парцел 1 /първи/ и терен отреден за озеленяване, който парцел е с
площ от 1183 кв.м.
Със
съдебноразделителен протокол от 24.04.1988г. на PC -
София, 2 състав, по гр.д. № 1247/1988г. в дял на Г., Н. и М.Д.при квоти по 1/3
за всеки е поставено вилно място, съставляващо парцел XXIV /двадесет и
четвърти/, планоснимачен номер 114 /сто и
четиринадесет/, квартал 15 /петнадесет/, по плана на с Кокаляне, м „Кокалянски ханчета с площ н ановообразувания
парцел 591.50 кв.м., заедно с построената на това място на западната му граница
на калкан със съседа, вилна сграда на етаж и сутерен, застроена на около 27
кв.м. и състояща се от стая и антре в етажа и кухня, столова в сутерена., както
и вилно място, съставляващо парцел XXIV /двадесет и четвърти/, планоснимачен номер 114 /сто и четиринадесет/, квартал 15
/петнадесет/, по плана на с Кокаляне, м „Кокалянски
ханчета, заедно с построената в това място на източната му страна панелна вила
на сутерен, застроена на 38,32 кв.м., състояща се от дневна, кухня, баня в
сутерена, две стаи и клозет-баня в етажа.
С
Нотариален акт за продажба № 14, том LXXXV, н.д. № 16880/1994г. на Нотариус С.М.,
Г. Г.Д. е продал своята 1/3 ид.ч. на Н.Г.Д., от двуетажната вилна сграда със
застроена площ от 38, 50 кв.м., застроена кубатура от 310 кубически метра,
състояща се от етаж - от дневна, бокс и сервизни помещения и полуетаж и
сервизни помещения, застроена в горепосочения парцел.
С
Нотариален акт за продажба № 15, том LXXXV, н.д. № 16881/1994г. на Нотариус С.М.,
М.Н.Д., от своя страна е прехвърлила своята 1/3 ид.ч. от гореописания имот.
С
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 92, том LXXXV, н.д. № 16954/1994г.
на Нотариус Ч.Б., Н.Г.Д. и съпругата му Красимира С.Д.са дарили на децата си С.Н.Д.
и С. Н.Д.гореописания недвижим имот.
Страните
не спорят и се установява, че по отношение на притежаваната част от втората
сграда- вилна сграда на етаж и сутерен, застроена на около 27 кв.м. и състояща
се от стая и антре в етажа и кухня, столова и сутерена, застроена в описания новообразуван
парцел XXIV /двадесет и четвърти/, планоснимачен
номер 114 /сто и четиринадесет/, квартал 15 /петнадесет/, по плана на с Кокаляне,
м „Кокалянски ханчета” с площ от 591.50 кв.м., при
посочени граници наследодателят М.Д.не е извършила разпореждане.
Установява
се, че приживе М.Д.е дарила на ответника гараж № 11, находящ се в жилищната
сграда в гр. София, ж.к."Суха ******* /сега *******с нотариален акт за
дарение № 32, том XIII,
дело № 2156/03.06.1982 г.
Установява
се, че приживе М.Д.е дарила на сина си Г. Г.Д., поч.
на 31.08.2010 г., следния недвижим имот: ½ ид.ч. от дворно място с къща,
находящи се в гр. София, Столична община, район „Подуяне“, ул. „********. Дарственият акт е извършен с нотариален акт №133, том XII,
дело № 2179 от 1967г. Установено е, че впоследствие този дарен имот е бил
отчужден от наследодателя на ищците Г. Г.Д. и същият е обезщетен с апартамент в
сградата, която бива построена върху имота, съществуваща и до днес, а именно -
с тристаен апартамент № 57, находящ се във вход В, на етаж 6 от жилищната
сграда - блок 134, построен в гp. София, Столична
община, район „Подуяне“, ул. „****************и гараж № 3 находящ се в
сградата.
Доводите
на въззивниците за нарушение на материалния закон при
постановяване на решението в частта на отхвърляне на исковете по чл.42, б“б“ ЗН вр. чл.25,ал.1 ЗН за
обявяване нищожност на саморъчното завещание на М.Н.Д., б.ж. на гр. София,
починала на 06.10.2012г., с дата на изготвяне 05.05.2011г.
и обявено от нотариус Ц.С.№030 по peг. на
НК, с Протокол от 05.00.2013 година, настоящият състав намира за неоснователни.
Според изискванията на разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗН, саморъчното завещание
трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа
означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът
трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания. В случая се установи спазване на сочените изисквания, поради
което предявените искове по чл.42, б“б“ ЗН вр. чл.25,ал.1 ЗН са неоснователни. Саморъчното завещание
на М.Д.от 05.05.2011г. е действително и не страда от
посочените пороци. Не е налице неяснота относно датата, на която същото е
съставено, тъй като същата е посочена и в началото на завещанието и е идентична
с поставената дата след подписа на завещателя. Доводите на въззиваемата
страна, че само при различие на двете посочени дати и същевременно при
неустановяване, че първата дата е такава, на която завещателя е започнал да
съставя завещанието, а втората – да завършва съставянето му, би се стигнало до
недействителност на акта на разпореждане. В този смисъл е трайната практика на
ВКС изразена в следните съдебни решения: Решение № 1050/21.11.1991г., по гр.д.
№ 853/1991г., ВКС, I ГО; Решение № 434/02.06.2003г. по гр.д. № 983/2002г., ВКС,
II ГО; Решение № 601/18.11.2005г. по гр.д. № 302/2005г., ВКС, I ГО; Решение №
343/01.11.2011г. по гр.д. № 1147/2010г., ВКС, I ГО и пр.
С оглед изложеното се налага извод, че представеното
саморъчно завещание е валидно и действително и легитимира ответника като
единствен и пълноправен собственик на процесните
имоти – апартамент № 31 и гараж № 11 и вилна сграда в село Кокаляне.
Макар
съставеното завещание да е с универсален характер и с него наследодателката
се е разпоредила с цялото си имущество, при съобразяване становището изразено в
Решение №155/06.02.2019 по дело №1230/2018 на ВКС, ГК, II г.о., постановено по
реда на чл.290 ГПК, което се възприема от настоящия състав в случая следва да
бъде формирана наследствена маса по чл. 31 ЗН. С цитираното решение е даден
отговор на въпроса: „следва ли да се формира наследствена маса по чл. 31 ЗН,
ако запазената част е накърнена с универсално завещателно
разпореждане, но са налице и извършени от наследодателя дарения в полза на
наследника със запазена част“. С оглед това е даден и отговор, че когато
наследодателят е съставил универсално завещание, но също така е извършил и
дарения, не може да бъде спазено правилото, че не е необходимо формиране на
наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението, съответно, възстановяването на
запазената част, се извършва в дробна част от цялото имущество. В този случай
не може да се приеме, че накърнението е равно на запазената част, без да се
извърши остойностяване на притежаваните имущества към момента на откриване на
наследството с изваждане на задълженията и прибавяне на даренията, така както
изисква чл. 31 ЗН. Само след формиране на масата по чл. 31 ЗН може правилно да
се определи от една страна - с какво точно е облагодетелстван наследника по
завещание, а от друга страна - накърнена ли е запазената част на ищеца и в
какъв размер е накърнението, като за последното е необходимо да се приспадат
даренията в негова полза /чл. 30, ал.1 ЗН/.
При
съобразяване соченото становище пред въззивната инстанция е допусната СТЕ за
определяне стойността на наследственото имущество. Чрез приетата СТЕ, която
съдът кредитира по реда на чл.202 ГПК е установена пазарната оценка на имотите
предмет на делбата /завещани на ответника/ и имота, предмет на извършеното
дарение от общия наследодател с НА № 133/1967 г. в полза на прекия наследодател
на ищците заедно с всички подобрения в имотите към момента на откриване на
наследството – към момента на смъртта на М.Д.. Дадените констатации са, че пазарната
стойност на апартамент № 31, предмет на делбата е 68100.00 лв., на вилната
сграда – със застроена площ от 27 кв.м. в с.Кокаляне – 31230.00 лв. и на
гаражна клетка № 11 – 9260.00 лв. Съответно пазарната стойност на ½
ид.ч. от едноетажната масивна сграда построена в гр.София, ул.******дарена от
общата наследодателка на праводателя
на ищците е била 20680.00 лв.
Съгласно
чл.29 от ЗН, запазената част на ищците като наследници на единия син на М.Д.- Г.
Д. е 1/3 ид.ч. от имуществото на наследодателя. В този случай разполагаемата
част е равна на 2/3 ид.ч.
Към
момента на откриване на наследството
общата наследодателка М.Д.не е притежавала
имоти, тъй като се е разпоредила приживе с притежаваната от нея ½ ид.ч.
от къщата в гр.София, ул.******чрез дарение в полза на Г. Д., с притежаваната
от нея гаражна клетка се е разпоредила чрез дарение в полза на Н.Д. и чрез
завещание в полза на Н.Д. досежно апартамент № 31 и
вилната сграда в с.Кокаляне със застроена площ от 27 кв.м.
Образуваната
наследствена маса към момента на откриване на наследството съобразно указанията
на чл.31 ЗН възлиза на 129276 лева съобразно посочените пазарни оценки на
имотите. Поради това при разполагаема част 2/3 ид.ч. – 86184 лв. и получени
имоти от ответника на стойност 108596 лв. превишението
е с 22412 лв. съответно доколкото запазената част на ищците е 1/3 ид.ч. или
43092 лв., а те са получили имущество на стойност 20680 лв., то, накърняването
е с 22412 лв. по-малко. Искът по чл.30 ЗН следва да бъде уважен.
Доколкото
стойността на вилната сграда е 31230 лв., то, съдът намира че стойността й е
достатъчна за възстановяване на запазената част на ищците. Следва да бъде
постановено, че останалите два имота, предмет на производството завещани на Н.Д.
с универсалното завещание следва да останат у последния. Приложими са правилата
на чл.34 и чл.36 ЗН. Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК
Решение № 594/01.09.2009 г. по гр.д.№ 1565/2008 г. на ВКС, с нормата на чл.34
ЗЗН е установено задължение на съда, ако заветникът
не е упражнил това свое право съдът да му даде срок за това. В случая съдът не
е дал срок на заветника да посочи кой от имотите,
които са му завещани и са предмет на настоящето производство желае да задържи.
Със своя молба от 06.12.2021 г. Н.Д. е заявил по реда на чл.34 ЗН, че желае да
задържи апартамента и гаражната клетка, а възстановяване на запазената част на
ищците да бъде извършено с вилната сграда, която е близка по стойност на
стойността на накърнението.
Искането
на заветника по универсално завещание Н.Д. по реда на
чл.34 ЗН следва да бъде уважено като основателно. Завещателното
разпореждане следва да бъде намалено с посочената по-горе част, като
възстановяването следва да бъде извършено с посочения имот – вилна сграда,
която се върне в наследството на М.Д.. Както е посочено в постановеното по реда
на чл.290 ГПК Решение № 104 от 24.06.2015 г. по гр.д. № 5871/2014 г., Г. К., І
Г. О. на ВКС, когато наследодателят е завещал на едно лице няколко недвижими
имота и от тях могат да се обособят по правилата на чл. 36 ЗН реални дялове,
които да съответстват на запазената и на разполагаемата част, ще се достигне до
съвместното прилагане на чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН. Заветникът
ще може да избере по реда на чл. 34 ЗН поредността, в
която да се извърши намалението на отделните завети, а ако се наложи частично
намаление на някой от тях, то ще стане не в дробна част, а по правилата на чл.
36 ЗН, когато това е възможно. При съобразяване на поредността
по чл. 34 ЗН, за заветника ще се отделят имоти, чиято
стойност не надхвърля с повече от 1/4 стойността на разполагаемата част /или
сбора от разполагаемата и запазената част/, а останалите имоти /или част от
тях, съответстващи на запазената част само на ищеца/ ще се върнат в
наследството. Ако в полза на заветника е направено и
дарение от същия наследодател, неговата стойност също следва да се отчете при
съпоставката, която се извършва по чл. 36 ЗН.
Както
е посочено в цитираното решение с оглед дадения в посочения случай отговор на
поставения правен въпрос, спорът следва да се разреши при прилагането на чл.34
и чл. 36, ал. 1 ЗН, като завещаните имоти се разделят в две групи,
съответстващи максимално на запазената част /при отчитане и на наличните имоти
в наследството/ и на разполагаемата част /при отчитане на дарението в полза на праводателя на ищците на 1/2 ид.част от имота в гр.София,
ул.****************, което не е предмет на предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН/.
Всяка от страните по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН следва да получи
отделни имоти, без създаване на съсобственост между тях. В групата на имотите,
които следва да бъдат върнати в наследството след направения избор по чл. 34 ЗН, е вилната сграда в с.Кокаляне на стойност 31230.00 лв. Този имот максимално
съответства на стойността на запазената част от наследството на ищците в размер
на 22412.00 лв. Останалите завещани на Н.Д. имоти – апартамент № 31 и гаражна
клетка № 11 възлизат на сумата 77363.00 лв. при разполагаема част възлизаща на
сумата 86184 лв., поради което следва да се задължат изцяло от заветника Н.Д., вместо да се създава съсобственост върху тях.
На основание чл. 36 ЗН ищците следва да
възмездят ответника за сумата, която надвишава възстановената им запазена част от
наследството – 8818.00 лв.
С
оглед изложеното правилни и законосъобразни са изводите на първата инстанция,
че искът за делба на недвижими имоти следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. С оглед уважаването на иска по чл.30 ЗН и възстановяване на
накърнената запазена част на ищците по реда на чл.34 и чл.36 ЗН не е налице
съсобственост между страните по отношение на имотите, които са въведени като
предмет на спора. Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК,
Решение № 104 от 24.06.2015 г. по гр.д. № 5871/2014 г., Г. К., І Г. О. на ВКС,
когато в резултат на уважаване на иска по чл.30, ал.1 ЗН се наложи частично
отменяване на завещание или дарение по отношение на една неделима вещ,
възможностите са две – или намалението да се извърши в дробна част, само по
правилата на чл.32-34 ЗН, при което ще възникне съсобственост между ищеца и
ответника или при прилагане на правилата на чл.36 ЗН, които целят избягване на
съсобствеността, а оттам и на последващата делба на
вещта. Едновременно намаление в дробна част и връщане на същата вещ в
наследството е недопустимо, тъй като това би довело до противоречие в диспозитива.
По
частната жалба:
По
силата на чл.355 ГПК, страните заплащат разноските в делбеното
производство съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по реда на чл.
78 ГПК. В случая искане за присъждане на разноски е направено своевременно като
доказателства за заплащането им е представено с писмения отговор. Присъдените с
постановеното решение в полза на ответника разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение не са съобразени с изхода на спора по претенцията по чл.30 ЗН. С
оглед това, съдът намира че следва да уважи подадената частна жалба в една част
и присъди в полза на ответника сумата от 800.00 лв.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора в полза на жалбоподателите следва да бъде присъдена
сумата в размер на 600.00 лв., а в полза на ответника сумата 500.00лв.-сторени
разноски в производството пред въззивната инстанция.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 30804 от 30.01.2020
г., постановено по гр. д. № 18287/2015 г., по описа на Софийски районен съд,
ГО, 62 състав, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на О.Г.Д., ЕГН: **********,
с постоянен адрес *** и М.Г.Д., ЕГН: **********,*** и двамата със съд. адрес: чрез
адв.З..Г., гр.София, бул. *********– СТЦ "Интерпред", офис 102 Д предявени против Н.Г.Д., ЕГН:**********,***/,
настоящ адрес,*** и съдебен адрес: чрез адв. Д.Л.,***,
партер, иск по чл.69 ЗН за допускане до
делба на следния недвижим имот: „ДВОРНО МЯСТО с площ от 1183 кв.м. в
с.Кокаляне, СО, м. "Кокалянски ханчета", съставляващо
УПИ XXIV — 114, кв.15, при граници по скица: път и парцел 1
/първи/ и терен отреден за озеленяване, който парцел е с площ от 1183 кв.м.“ и ПРЕКРАТЯВА производството в посочената част.
НАМАЛЯВА на основание чл. 30, ал. 1, вр.
чл. 34 ЗН завещанието от 05.05.2011 г. обявено с
Протокол от 05.08.2013 г. на Нотариус Ц.С.с рег.№ 030 в НК с район на действие
–района на РС София на общия наследодател М.Н.Д., поч.
на 06.10.2012 г. в гр.София, с което същата е завещала цялото си движимо и
недвижимо имущество на ответника Н.Г.Д., ЕГН:********** /нейн
син/, като на основание чл. 34 и чл. 36 ЗН връща в наследството следния имот: „ВИЛНА
СГРАДА на етаж и сутерен, застроена на около 27 кв.м. и състояща се от стая и
антре в eтажа и
кухня и столова в сутерена, която сграда е построена на западната граница на дворното
място с площ от 591.50 кв.м. находящо се в
с.Кокаляне, СО, м. "Кокалянски ханчета",
съставляващо УПИ XXIV — 114, кв.15“ на стойност 31230.00 лв.
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на О.Г.Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес *** и М.Г.Д.,
ЕГН: **********,*** и двамата със съд. адрес: чрез адв.З..Г.,
гр.София, бул. *********– СТЦ "Интерпред",
офис 102 Д от наследството на тяхната баба М.Н.Д., поч.
на 06.10.2012 г. в гр.София с реален дял от наследството, съставляващ описания
по-горе недвижим имот, представляващ: „ВИЛНА СГРАДА на етаж и сутерен,
застроена на около 27 кв.м. и състояща се от стая и антре в eтажа и кухня и столова в сутерена, която сграда е построена
на западната граница на дворното място с площ от 591.50 кв.м. находящо се в с.Кокаляне, СО, м. "Кокалянски
ханчета", съставляващо УПИ XXIV — 114, кв.15“ на стойност 31230.00 лв.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 36, ал. 1, изр.2 ЗН заветникът Н.Г.Д., ЕГН:**********,***/, настоящ адрес,*** и
съдебен адрес: чрез адв. Д.Л.,***, партер да задържи следните
имоти: „АПАРТАМЕНТ № 31, на III етаж, вход Б, състоящ се от две стаи и кухня и
гаражна клетка № 11, с адрес съгласно Заповед № УК- 3458/30.08.1974г. на
Председателя на ИК на СГНС: гр.София, м."******************и с адрес към
днешна дата; гр. София,ж.к."*********вх."В", ет.6“ на стойност
77363.00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 30804 от 30.01.2020 г., постановено по гр. д. №
18287/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 62 състав, в ЧАСТТА, с
която са отхвърлени исковете на О.Г.Д.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес *** и
М.Г.Д., ЕГН: **********,*** и двамата със съд. адрес: чрез адв.З..Г.,
гр.София, бул. *********– СТЦ "Интерпред",
офис 102 Д предявени против Н.Г.Д., ЕГН:**********,***/, настоящ адрес,*** и
съдебен адрес: чрез адв. Д.Л.,***, партер, по чл.42,
б“б“ ЗН вр. чл.25, ал.1 ЗН за
обявяване нищожност на саморъчното завещание на М.Н.Д., б.ж. на гр. София,
починала на 06.10.2012г., с дата на изготвяне 05.05.2011г.
и обявено от нотариус Ц.С.№030 по peг. на НК, с Протокол от 05.05.2013
година и по чл.69 ЗН за допускане до делба на следните недвижими имоти: „АПАРТАМЕНТ
№ 31, на III етаж, вход Б, състоящ се от две стаи и кухня и ГАРАЖНА КЛЕТКА №
11, с адрес съгласно Заповед № УК- 3458/30.08.1974г. на Председателя на ИК на
СГНС: гр.София, м."Сухата *******, *********и с адрес към днешна дата;
гр. София,ж.к."*********вх."В", ет.6“ и „ВИЛНА СГРАДА на етаж и сутерен, застроена на
около 27 кв.м. и състояща се от стая и антре в eтажа
и кухня и столова в сутерена, която сграда е построена на западната граница на
дворното място с площ от 591.50 кв.м. находящо се в
с.Кокаляне, СО, м. "Кокалянски ханчета",
съставляващо УПИ XXIV — 114, кв.15“.
ОСЪЖДА О.Г.Д., ЕГН:
**********, с постоянен адрес *** и М.Г.Д., ЕГН: **********,*** и
двамата със съд. адрес: чрез адв.З..Г., гр.София,
бул. *********– СТЦ "Интерпред", офис 102 Д
да заплатят на Н.Г.Д., ЕГН:**********,***/, настоящ адрес,*** и съдебен адрес:
чрез адв. Д.Л.,***, партер, на основание чл. 36 ЗН
сумата от 8818.00 лв.
ОСЪЖДА О.Г.Д., ЕГН:
**********, с постоянен адрес *** и М.Г.Д., ЕГН: **********,*** и
двамата със съд. адрес: чрез адв.З..Г., гр.София,
бул. *********– СТЦ "Интерпред", офис 102 Д
да заплатят на Н.Г.Д., ЕГН:**********,***/, настоящ адрес,*** и съдебен адрес:
чрез адв. Д.Л.,***, партер, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 500.00 лв.-разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Н.Г.Д., ЕГН:**********,***/, настоящ адрес,*** и
съдебен адрес: чрез адв. Д.Л.,***, партер, да заплати
на О.Г.Д., ЕГН: **********, с постоянен
адрес *** и М.Г.Д., ЕГН: **********,*** и двамата със съд. адрес: чрез адв.З..Г., гр.София, бул. *********– СТЦ "Интерпред", офис 102 Д, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата 600.00 лв.- разноски за въззивното
производство.
ОТМЕНЯ
определение № 7258/16.03.2020 г. на СРС 62 с-в, с което е оставена без уважение
молбата по чл.248 ГПК на О.Г.Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес *** и М.Г.Д.,
ЕГН: **********,*** и двамата със съд. адрес: чрез адв.З..Г.,
гр.София, бул. *********– СТЦ "Интерпред",
офис 102 Д за изменение на постановеното решение в частта на
разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
постановеното Решение № 30804 от 30.01.2020
г., постановено по гр. д. № 18287/2015 г., по описа на Софийски районен съд,
ГО, 62 състав, в ЧАСТТА на разноските, с която част в полза на Н.Г.Д., ЕГН:**********,***/, настоящ адрес,*** и съдебен
адрес: чрез адв. Д.Л.,***, партер, са присъдени
разноски над сумата 800.00 лв. до сумата 3290.00 лв.-разноски за първата
инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките на чл.280 ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.