Р Е Ш Е
Н И Е № 260359
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
въззивно отделение – девети състав, на десети март две хиляди двадесет и първа година, след публично съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка
Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 207 по описа за 2021 година, за да се произнесе, приема
следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, чрез юрисконсулт С.С., с която се обжалва изцяло решение № 260109 от 09.12.2020 г., на Районен съд – Карлово, постановено по гр. дело № 862/2020 г. по описа на съда, І гр. с., с което е осъден, на основание чл. 178 от ЗМВР и чл. 187 от ЗМВР, във връзка с чл. 150 от КТ във връзка с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, представлявана от главен комисар Н. Н. – директор, да заплати на ищеца В.В. ***, следните суми: брутно сума от 2 296.79 лева и сума за получаване след удръжка на ДОД, в размер на 2 067.11 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 300 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 24.07.2017г. – 10.07.2020г., както и сумата от 298.01 лева мораторна лихва за периода от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска – 24.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2020г. до окончателното изплащане на дължимата сума; както и е осъден ответникът да заплати В.В.В., направените по делото разноски в размер на 300.00 лева; а в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Карлово сумата от 141.87 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 60.00 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Изложени са в жалбата, подробни оплаквания относно неправилност на постановеното решение, като се твърди, че съдът неправилно тълкува и прилага нормативната уредба, уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи. Счита се, че в процесния период, който е от 24.07.2017г. до 10.07.2020 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., която урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, какъвто е ищецът, като съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР организацията на работното време се урежда именно с тази наредба. В тази насока се твърди, че е недопустимо прилагането на общите правила, установени по Кодекса на труда и НСОРЗ. Изразява се становище, че съдът прави неправилно и необосновано заключение, поради факта, че то не съответства на приложимата в настоящия случай правна разпоредба Заявява се, че правоотношенията по служба, уредени в специален закон, са създадени, за да може поради специфичния статут и служебни задължения на служителите да се постигне баланс между правата и задълженията им, тъй като тези служители имат специфична функция и съответно специфични и сами по себе си отличаващи се от общите права и задължения. Заявява се, че в чл. 142, ал. 2 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон, както и, че в чл. 142, ал. 4 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. Заявява се също, че в чл. 142, ал. 5 от ЗМВР било посочено, че статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този Закон. В случаите на препращане към Кодекса на труда законодателят изрично посочил съответните разпоредби. Завява се, че с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР, по чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР, са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.178, ал.1,т.1 от ЗМВР, размер на основния платен годишен отпуск - чл. 89, ал.1 от ЗМВР, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск - чл.234, ал.1 ЗМВР, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение - чл.234, ал.1 ЗМВР, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5, 6 и 7 ЗМВР и други, като в тази насока се заявява, че това далеч не поставя тези служители в по-неблагоприятно положение, както и, че заплащането на трудово възнаграждение за положения нощен труд е със самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондират и с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по въпроса за начина на компенсиране на положения нощен труд. Прави се преглед на нормативната история, на уредбата, която е изменена от Закона за МВР, включително от 2006 г., съответно от 2009 г., с неговото изменение и допълнение със Закона за МВР, като се правят изводи, че нито в този Закон за МВР, нито в Закона за държавните служители има непряко препращане към нормите на КТ и за неуредените в тези закони случаи КТ, се прилага съответно, а напротив, във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. В тази насока се прави анализ на разпоредбата на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР, като се сочи, че тази норма определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение. В тази насока се заявява, че това е идеята на законодателя и смисълът на тази норма, в противен случай тя би била напълно излишна, защото нощен е трудът, се заявява, от жалбоподателя, полаган между 22 часа и 6 часа. Заявява се, че нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.
Заявява се, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, по 0,25 лв. на час. В тази насока се заявява, че не се доказало по делото, че е налице и неизплатен извънреден труд за съответното тримесечие. Заявява се, че не се мотивира от съда извода, на който се основава решението, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Заявява се, че съдът не правил разлика между нощен и извънреден труд по ЗМВР. Прави се извод, че извънредния труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време, поради което се счита, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Заявява, се, че за работещите по трудово правоотношение разпоредбите от НСОРЗ, на които ищецът основава иска си - чл. 8 и чл. 9, ал. 2, се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. В тази насока се взема становище по същество. Сочи се съдебна практика на районни и окръжни съдилища. Заявява се, че съдебно — счетоводната експертиза е дала заключение, което е изведено от несъществуващо правно основание, като извършеното преобразуване с коефициент 1.143 не следва да бъде кредитирано.
Моли, съдът да се произнесе с решение, с което да бъде отменено изцяло, като неправилно и необосновано постановеното от първоинстанционния съд. Ако се направи произнасяне в полза на ищеца се прави възражение, при условията на евентуалност, за претендирания адвокатски хонорар.Претендират се разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер.
В законният срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, от въззиваемия В.В.В., със съдебен адрес: адв. М.С., с който се изразяват доводи, във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания, като се счита подадената жаба за неоснователна. Претендира и разноските по настоящото дело, включително и такива, за възнаграждение на адвокат.
В с.з. по въззивното производство от страна на адв. С., пълномощник на въззиваемия, се поддържа отговора на въззивна жалба, като се оспорва въззивната жалба; представя се договор за правна защита и съдействие от18.01.2021г.,списък за разноски, както и писмени бележки по съществото на спора.
Въззивният състав на Пловдивския окръжен съд след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 159 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
В
първоинстанционното производство са разгледани от съда предявени от В.В.В., с ЕГН **********,
обективно съединени искове по чл.178, ал.1,т.3 във връзка с чл, 187, ал.5, т.2 ЗМВР, както и чл.86 ал. 1 ЗЗД, за заплащане на
възнаграждение от 2296.79
лв за положен извънреден труд в размер
на 300 часа след
преобразуване на нощния към дневен такъв за периода 24.07.2017г. – 10.07.2020г.., както
и за заплащане на обезщетение за забавено плащане върху размера на дължимото
обезщетение по главния иск, в размер на
298.01 лв, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на
исковата молба-24.07.2020г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Не е спорно, че
ищецът е със статут на държавен служител, съгласно ЗМВР, като е работил на
длъжност „****“ в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на РС “Пожарна
безопасност и защита на населението“-Карлово към ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“-при МВР; като поради естеството на работата си ищецът е полагал
24-часови дежурства, отчитани сумирано на тримесечие.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, изхождайки от разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР,/в ред. Изм.-ДВ, бр. 14 от 2015г, изм. и доп., бр.81 от 2016г., относно изр. първо, в сила от 14.10.2016г., относно изр. второ, в сила от 1.02.2017г./ ; правната уредба относно регламентираните в разпоредбата на чл.142 КТ начини на отчитане на работното време подневно / в работни дни/ и сумирано / в часове-седмично, месечно или за календарен период, не повече от 6 месеца/; отчетена е целта на Закона при сумираното изчисление на работното време- създаване на по-гъвкава организация на работа. В т.н. следва да се посочи и т.23 от ТР №6/ 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС относно работещите в МВР служители, едни от които са на трудово правоотношение и други по служебно правоотношение, при което и при вторите като държавни служители по смисъла на ЗДСл намира приложение общият Закон, тъй като в обратния случай тези служители биха били поставени в неравностойно положение по отношение на останалите държавни служители, така и на работещите по трудово правоотношение в МВР. Така с оглед разпоредбата на чл.67, ал.3 ЗДС е отчетено наличието на основание за прилагане правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, становището на въззиваемата страна, както и след преценка на доводите на страните, приема, че даденото разрешение от първоинстанционния съд по предявените искове за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е при правилно субсидиарно приложение на НСОРЗ.
Правилно е отговорено на спорния правен въпрос, следва ли положеният от служителите на МВР часове нощен труд да се преобразува в часове дневен труд, с коефициент 1.143, тъй като ищецът излага, че с предишна и действала преди Наредба № 8121з-407 / 11.08.2014г. е било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 1.143, което обаче правило в последващата подзаконова уредба не е налице, при непроменен откъм правила работно време ЗМВР, което дава основание на ищеца да счита, че е налице празнота, която следва да бъде запълнена чрез субсидиарното прилагане на КТ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета с ПМС № 72/1986г.
С разпоредбата на чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които съгласно чл.178, ал.1, т.3 от Закона е възнаграждението за извънреден труд. С разпоредбата на чл.187, ал.9 на ЗМВР се определя редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурство и др. През процесния период, за който се претендира възнаграждение за извънреден труд – 24.07.2017г. – 10.07.2020г., действа съответната Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., в която не е уредена изрична регламентация относно преобразуването на часовете, положен нощен труд с определен коефициент, така както това изрично е уредено с разпоредбата на чл.31, ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 /11.08.2014г. При липса на изрична законова регламентация следователно се следва субсидиарно приложение на разпоредбите на чл.9, ал.3 НСОРЗ, която се явява подзаконов нормативен акт в приложение на Кодекса на труда, към който изрично препраща разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР относно ползващите се със специална закрила полагащи нощен труд за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. държавни служители. Обратното на това тълкуване би довело до поставяне на държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители, както и спрямо останалите работници и служители по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В тази насока е налице също съдебна практика на ВКС относно субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР, /Решение № 311/ 08.11.2019г. по гр.д.№ 1144/ 2018г. /, което се явява в съответствие с основен правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепена в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. До нарушение на този правен принцип би се стигнало, ако се възприеме за основателен доводът на жалбоподателя, че в случая по отношение на служителите на МВР в процесния период действала друга наредба, в която липсвала изрична норма, която да допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент, и като съществувала специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, не можело да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.3 НСОРЗ.
Въззивният съд приема относно размера на исковете, че същите са уважени при съобразяване с установените по делото данни относно броя на часовете нощен труд, положени от ищеца за процесния период и следващото му се възнаграждение при приравняването на часовете нощен труд на дневен труд с коефициент 1,143, съобразно депозираното заключение на вещото лице по назначената по делото ССчЕ, неоспорено по надлежен ред и от двете страни по делото.
Предвид изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, при което обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно следва изцяло да бъде потвърдено от въззивния съд, ведно със законните последици.
Поради неоснователност на
въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК, въззиваемата страна има
право на направени и претендирани разноски по въззивното производство, платими
от жалбоподателя, които възлизат на сумата от 350 лева, съгласно ДПЗС от
18.01.2021г.; като размерът на адвокатското възнаграждение е в рамките на
минималните такива съгласно Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, с
оглед направено възражение от страна на жалбоподателя.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло, постановеното на 09.12.2020г. Решение № 260109 на Карловски районен съд, първи граждански състав, по гражданско дело № 862 по описа на съда за 2020 година, с което ОСЪЖДА, на основание чл. 178 от ЗМВР и чл. 187 от ЗМВР във връзка с чл. 150 от КТ във връзка с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ при МВР, представлявана от главен комисар Н. Н. – директор, със седалище и адрес на управление: град София, улица „*** да заплати на В.В. *** с ЕГН ********** следните суми: брутно сума от 2 296.79 лева и сума за получаване след удръжка на ДОД в размер на 2 067.11 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 300 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 24.07.2017г. – 10.07.2020г., както и сумата от 298.01 лева мораторна лихва за периода от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска – 24.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2020г. до окончателното изплащане на дължимата сума; и с което се ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ при МВР, представлявана от главен комисар Н.Н. – директор, със седалище и адрес на управление: град София, улица „*** да заплати на В.В. *** с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 300.00 лева; и се ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ при МВР, представлявана от главен комисар Н. Н. – директор, със седалище и адрес на управление: град София, улица „**** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Карлово сумата от 141.87 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 60.00 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ при МВР, представлявана от главен комисар Н. Н. – директор, със седалище и адрес на управление: град София, улица „*** да заплати на В.В. *** с ЕГН **********, направените по въззивното дело разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/