РЕШЕНИЕ
№ 19.06.2019
г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански
състав
На 29.05. 2019 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена
Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Тодорова
гражданско дело № 3363 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба от „В.И К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Р.Т.Р. против А.Я.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, Д.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.М.А., ЕГН **********, с
адрес: *** и Б.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***. Ищецът твърди, че с М.Х.А., наследодател на ответниците, се намирали в
договорни отношения, по силата на които „В.И К.“ ЕООД открило партида на името
на М.Х.А., ЕГН ********** с партиден № ***, гр. К. във връзка с доставянето на
питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадъчни води. През периода от
месец декември 2016 г., до месец март 2017 г. ищцовото дружество доставяло
питейна вода по партида № *** на М.Х.А. и отвеждало канална вода, за което били
издадени квитанции със следните номера и стойности: квитанция № ********** от
01.01.2017 г., на стойност 32,58 лв.; квитанция № ********** от 01.03.2017 г.,
на стойност 26,06 лв.; квитанция №
********** от 01.04.2017 г., на стойност 32,58 лв. Твърди, че М.Х.А. не
заплатил стойността на предоставената му услуга на обща стойност 91,22 лв. (деветдесет
и един лева и 22 ст.). Съгласно чл. 44 от Общите условия при неизпълнение в
срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължал
на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден
след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
ВиК оператора. В тази връзка, ответникът дължал на „В.И К.“ ЕООД *** по
горепосочените квитанции, лихва в общ размер на 7,91 лв., както следва: по квитанция № ********** - претендирана лихва
е в размер на 3,27 лв. за периода от 01.02.2017 г. до 26.01.2018 год.; по
квитанция № ********** - претендирана лихва е в размер на 2,19 лв. за периода
от 01.04.2017 г. до 26.01.2018 год.; по квитанция № ********** - претендирана
лихва в размер на 2,45 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 26.01.2018 год.. Наследниците
на потребителя М.Х.А., починал на 26.07.2016г.,
отговаряли разделно за пълния размер на задълженията на своя наследодател. Съобразно
правилата на чл. 5, чл. 9 от ЗН - всеки от наследниците отговарял до размера на
наследствената си част. Твърди, че поради обстоятелството, че не били заплатени
дължимите суми ищцовото дружество подало заявление по чл. 410 ГПК против
наследниците на М.Х.А., ЕГН ********** до Районен съд-К. за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Въз основа на заявлението било образувано
ч.гр.дело № *** г. по описа на Районен съд-К.. С разпореждане № 6807 от
19.11.2018 г., по ч.гр.дело № *** г. по описа на Районен съд-К., получено на
28.11.2018 г., съдът отхвърлил заявление по чл. 410 ГПК срещу наследниците на М.Х.А.
и указал, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 ГПК заявителят може да
предяви осъдителен иск за вземанията си след довнасяне на дължимата държавна
такса.
С оглед на гореизложеното, от съда
се иска да постанови решение, с което да осъди А.Я.А., ЕГН **********, с адрес:
***, Д.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***
и Б.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството им на наследници на М.Х.А.
с ЕГН ********** да заплатят РАЗДЕЛНО на „В.И К.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, като А.Я.А. следва да заплати по 5/8
идеална част, Д.М.А.,Н.М.А. и Б.М.А. следва да заплатят по 1/8 идеална част от
следните суми: 91,22 лв., представляваща неизплатено задължение по квитанции с
№ ********** от 01.01.2017 г., № ********** от 01.03.2017 г. и № ********** от
01.04.2017 г., представляващи цената на доставената и изконсумирана питейна и
отведена канална вода, за периода 01.01.2017г. до 01.04.2017г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата и от 7,91 лв. (седем
лева и 91 стотинки), представляваща общ размер на лихва по всяка една от квитанциите
за периода 01.02.2017г. до 26.01.2018г. Моли да бъдат присъдени направените по
настоящото производство разноски в размер на 325лв., от които сумата 25 лв.,
представляваща доплащане на държавна такса и сумата 300 лв., представляваща
възнаграждение за адвокат. Моли да бъдат присъдени и направените по ч.гр.дело №***
г. по описа на Районен съд-К. разноски в общ размер на 205лв., от които сумата
25 лв., представляваща държавна такса и сумата 180 лв., представляваща
възнаграждение за адвокат.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
депозиран писмен отговор от адв. С.Т., назначена за особен представител на
ответниците А.Я.А., Н.М.А. и Б.М.А.. Заявява.
Счита исковете за допустими и основателни. Оспорва като неоснователна
претенцията на ищцовото дружество за присъждане на сторените разноски по ЧГД № ***
г. по описа на КРС. Що се касае до изчислените наследствени дялове, счита
същите за правилни и законосъобразни, а именно 5/8 идеални части за А.Я.А., ЕГН
********** и 1/8 идеална част за Н.М.А., ЕГН *********, Б.М.А., ЕГН **********.
Сочи, че към този момент няма никакви доказателства относно евентуални плащания
на задълженията от страна на ответниците и поради това не представя такива. Няма
никакви данни относно евентуален отказ от наследствен дял.
В съдебно заседание,
ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален представител, но
в депозирана писмена молба поддържа изложеното в исковата молба и в отговора.
В съдебно заседание,
ответниците чрез назначения им особен представител поддържат изложеното в
отговора.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
РС-К. е бил сезиран със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „В.и К.” ЕООД, ЕИК *********, против наследниците
на М.Х.А.. С разпореждане от 19.11.2018 г. съдът е отхвърлил заявлението
на “В.и
К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Р.Т.Р., с пълномощник адв. Е.М. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу наследниците на М.Х.А. за сумите: 91,22 лв. -
главница, представляваща неизплатени задължения за ползвана и незаплатена
питейна и отведена канална вода от
01.01.2017 г. до 01.04.2017 г., 7,91 лв. - лихва за забава от 02.01.2017 г. до
26.01.2018 г., законна лихва върху главницата от подаване на заявлението и
съдебни разноски. На заявителя е указано, че на основание чл. чл. 415, ал. 1,
т. 3, ал. 3 и ал. 3, и ал. 4 от ГПК може да предяви осъдителен иск за
вземанията си. В изпълнение указанията на съда „В.и К.” ЕООД, ЕИК ********* е депозирало искова
молба с вх. № 15849/27.12.2018 г. , п.к. 21.12.2018г., по описа на РС-К..
По делото не се спори,
че наследодателят на страните бил в договорни отношения с ищцовото дружество и
титуляр на партида под № *** във
връзка с доставяне на питейна вода и
отвеждане и пречистване на отпадъчни
води за адрес: ***.
От лихвен лист, издаден
от „ВиК“ ЕООД - С.З. е видно, че за абонат с № 245332, с адрес: ***, на името
на М.Х.А., били издадени три броя квитанции за периода от 01.01.2017 г. до
01.04.2017 г., като потребителят дължал сумата от 91,22 лева във връзка с доставяне на питейна вода и
отвеждане и пречистване на отпадъчни
води и лихва за забава в размер на 7, 91 лева.
По делото са представени
квитанция №
********** от 01.01.2017 г., на стойност 32,58 лв.; квитанция № ********** от
01.03.2017 г., на стойност 26,06 лв.; квитанция № ********** от 01.04.2017 г., на
стойност 32,58 лв.
Видно от представеното
Удостоверение за наследници с изх. № ***г. на Община К., наследници на М.Х.А.,
б.ж. на гр. К., починал на 26.07.2016г.
са: А.Я.А., ЕГН
**********, с адрес: *** - съпруга, Д.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** -
дъщеря, Н.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** - дъщеря и Б.М.А., ЕГН **********,
с адрес: *** – дъщеря.
Установи се също, от
служебно направена справка в деловодната програма и в Особената книга за
приемане и отказ от наследство, водена при РС-К., че Д.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** е направила отказ от наследството, оставено от М.Х.А.,
б.ж. на гр. К., починал на 26.07.2016г.,
вписан под № 108 в Особената книга за
приемане и отказ от наследство, водена при РС-К. по описа за 2016год. За
другите наследници няма вписани откази от наследството и приемане
по опис на наследството, оставено
от общия им наследодател.
Представен е карнет на „ВиК“
ЕООД, С.З., стр. 404, за партида № 15379, на името на М.Х.А., за адрес: ***, в
който са налице вписвания за процесния период.
По делото е изготвена
съдебно-икономическа експертиза от вещото лице И.Н.. Видно от нея за партида № ***
с титуляр М.Х.А., която се отнася за недвижим имот, находящ се в *** има неизплатени 3 броя квитанции към ищцовото
дружество, като общо дължимата сума по партидата възлиза на
91,22 лв. начислена на база
показания на водомера за ползвана вода по единична цена на водата
към момента на отчитането. Вещото лице е изчислило, че дължимата лихва за забава на плащането
за периода 01.02.2016г. до 18.10.2018 г. е в размер на 14,61 лв.
Експертът е констатирал, че сумите по
квитанциите не са заплатени. До 24.01.2018г.
процесната партида № *** се води на
името на М.Х.А., като от 24.01.2018г.
партидата се води на името на
М.Ж.Т..
Представени са Общите
условия на ищцовото дружество, ведно с извадки от публикуването им в местен и
централен ежедневник – в-к „С.Н.“ и в-к
„Н.“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.
79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно § 1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ по
смисъла на този закон "потребители" са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги. Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от МРРБ /обн. ДВ- бр.88/ 8.10.2004 г., в
приложимата редакция- с изм. ДВ- бр.41/ 13.05. 2005 г./ потребители на услугите
В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване.
По делото не се спори, че наследодателят М.Х.А.
и ответницата А.Я.А. са
били съпрузи и собственици в бездялова СИО на процесния водоснабден имот с адрес: ***, поради което съдът счита, че договорът, относно предоставяне на
водоснабдителни услуги е възникнал между дружеството ищец и наследодателя на
ответниците като потребител, което е било и основание на последния да бъде
открита партида във ВиК ЕООД. На 26.07.2016г. М.Х.А. е починал и е оставил
наследници по закон преживяла съпруга А.Я.А. и трите им деца Д.М.А., Н.М.А.,
Б.М.А.. Предвид направения от дъщеря му Д.М.А., отказ от
наследство, оставено от починалия й баща М.Х.А., вписан под № 108 в Особената книга при РС-К., същата
е загубила качеството на наследник, поради което производството спрямо нея съдът прекрати. Доколкото няма доказателства,
че останалите наследниците са се отказали от наследството, то те са го приели,
тъй като чл.
48 ЗН представлява презумпция за приемане. /Решение № 437 от 17.01.2012 г.,
постановено по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., на ВКС /. Съпругата и другите две дъщери на
наследадотеля отговарят за
задълженията до размера на
наследствените си права, съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН.
В хода на производството се установи, че
ответниците не са изпълнили задълженията си, произтичащи от чл. 61, ал.1 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, като след смъртта на наследодателя
им не са подали заявление в 30-дневен срок до ВиК оператора за промяна на
партидата, при което отговарят по запазената облигационна връзка за
задълженията.
Ответниците не оспориха твърдението в
исковата молба, че за процесния период „ВиК“ ЕООД, С.З. е доставяло на адреса
питейна вода и причиствало отпадна вода.
Съобразно чл.6, т.2 от Общите условия
основно задължение на потребителите е да заплащат ползваните ВиК услуги,
съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия. Посочената разпоредба предвижда, че
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Страните не спорят, че за предоставените
услуги били издадени 3 броя квитанции от ищцовото дружество, за периода от месец януари 2017г. до месец април 2017г.
на обща стойност 91,22 лв., върху която главница е начислена и
лихва за забава в размер на 7,91 лв. за
периода 01.02.2017г. до 26.01.2018г.. С оглед на гореизложеното останалите наследници отговарят за задълженията да размера на
собствените си и наследствени права както следва: А.Я.А. следва да заплати 57, 02 лв. - главница, представляваща 5/8 идеални
части неизплатено задължение по квитанции с № ********** от 01.01.2017 г., №
********** от 01.03.2017 г. и № ********** от 01.04.2017 г., представляващи
цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода, за периода
01.01.2017г. до 01.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата и от 4,94 лв. -
лихва по всяка една от квитанциите за периода 01.02.2017г. до 26.01.2018г.; Н.М.А.
следва да заплати 11,40 лв. - главница, представляваща 1/8 идеална част неизплатено
задължение по квитанции с № ********** от 01.01.2017 г., № ********** от
01.03.2017 г. и № ********** от 01.04.2017 г., представляващи цената на
доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода, за периода
01.01.2017г. до 01.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата и от 0.99 лв. -
лихва по всяка една от квитанциите за периода 01.02.2017г. до 26.01.2018г.; Б.М. А. следва да заплати 11,40 лв. - главница,
представляваща 1/8 идеална част неизплатено задължение по квитанции с №
********** от 01.01.2017 г., № ********** от 01.03.2017 г. и № ********** от
01.04.2017 г., представляващи цената на доставената и изконсумирана питейна и
отведена канална вода, за периода 01.01.2017г. до 01.04.2017г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата и от 0.99 лв. - лихва по всяка една от
квитанциите за периода 01.02.2017г. до 26.01.2018г.
По претенцията за дължимите разноски съдът
намира следното:
Неоснователно е искането за присъждане в
полза на ищеца на направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 180 лв.
в производството по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – К.. В това
производство, с влязъл в сила съдебен акт е отхвърлено заявлението на ищеца за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумите, предмет на настоящия иск.
Правилата за разпределяне на
отговорността за разноски изискват
уважаване на съответното искане / по арг. от чл. 78, ал.1 от ГПК/. След
като заповедният съд не е уважил заявлението, то на този етап правният спор не
е решен в полза на заявителя. Ето защо разноските за адвокатско възнаграждение
по заповедното производство нямат основание да бъдат присъдени. Изходът на
спора в заповедното производство е отрицателен за ищеца, поради което не му се
дължат разноски за това производство, с изключение на заплатената държавна
такса – арг. от чл. 415, ал. 4 ГПК.
На ищцовото дружество следва да бъдат
присъдени разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 568, 75
лв., представляващи заплатена държавна такса, адвокатски хонорар и възнаграждение
за особен представител, разпределени между ответниците съгласно наследствените
им части.
Воден от горните мотиви, Районен съд – К.
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.Я.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
в качеството й на наследник на М.Х.А., б.ж. на гр. К.,
починал на 26.07.2016г., ДА
ЗАПЛАТИ на
„В.И К.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Р.Т.Р., на осн. чл. 79. ал. 1 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, сумите както следва: 57, 02 лв. - главница, представляваща
5/8 идеални части от неизплатено задължение по квитанции с № ********** от
01.01.2017 г., № ********** от 01.03.2017 г. и № ********** от 01.04.2017 г.,
представляващи цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална
вода, за периода 01.01.2017г. до 01.04.2017г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата и сумата от 4,94 лв. - лихва по всяка една от квитанциите за периода
01.02.2017г. до 26.01.2018г., както и разноски в размер на 379,17 лв.
ОСЪЖДА Н.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
в качеството й на наследник на М.Х.А., б.ж. на гр. К.,
починал на 26.07.2016г., ДА
ЗАПЛАТИ на „В.И К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Р.Т.Р., на осн. чл. 79. ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
сумите както следва: 11,40 лв. - главница, представляваща 1/8 идеална част от
неизплатено задължение по квитанции с № ********** от 01.01.2017 г., №
********** от 01.03.2017 г. и № ********** от 01.04.2017 г., представляващи
цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода, за
периода 01.01.2017г. до 01.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 0.99 лв. - лихва по всяка една от квитанциите за периода 01.02.2017г.
до 26.01.2018г., както и разноски в размер на 94,79 лв.
ОСЪЖДА Б.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
в качеството й на наследник на М.Х.А., б.ж. на гр. К.,
починал на 26.07.2016г., ДА
ЗАПЛАТИ на „В.И К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Р.Т.Р., на осн. чл. 79. ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумите както следва: 11,40 лв. - главница, представляваща 1/8 идеална част
от неизплатено задължение по квитанции с № ********** от 01.01.2017 г., №
********** от 01.03.2017 г. и № ********** от 01.04.2017 г., представляващи
цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода, за
периода 01.01.2017г. до 01.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 0.99 лв. - лихва по всяка една от квитанциите за периода 01.02.2017г.
до 26.01.2018г., както и разноски в размер на 94,79 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-С.З.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: