№ 1133
гр. Варна , 16.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
Секретар:Христина З. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно
гражданско дело № 20203100503207 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:34 часа се явиха:
При спазване на разпоредбата на чл.142, ал.1 от ГПК, на второ четене се
явиха:
Въззивникът И. Г. Д., редовно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание.
Въззиваемият П. И. И., редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, представлява се адвокат С.Ц., редовно упълномощен и приет от
съда от днес.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 25718 на 08.12.2020 г. от
адвокат С.Ц., процесуален представител на П. И. И., с която в изпълнение на
указанията на съда от разпоредително заседание представя договор за правна
защита и съдействие от 05.03.2020 г., ведно с адвокатско пълномощно и моли
да бъде счетен за надлежно упълномощен от неговия доверител във
въззивното производство.
СЪДЪТ докладва постъпило становище, обективирано в писмени
бележки с вх.№ 25789 на 09.12.2020 г. от И. Г. Д., в което моли да бъде даден
ход на делото в негово отсъствие. Изразява становище по жалбата и по
същество на спора. Изразява принципно възражение за прекомерност на
възнаграждението насрещната страна, ако се претендира такова над
1
минимума.
Адв. Ц.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК докладва
депозираната въззивна жалба, съгласно постановеното Определение №
3705 от 10.11.2020 година, както следва:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. №
11847 /11.02.2020г., подадена от И. Г. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Варна,
ул. „Д-р Головина” № 19, ет. 8, ап. 104 , срещу решение № 348 / 24.01.2020г.,
постановено по гр.д. № 14 716 / 2019г. на ВРС, 7 с-в, с което е признато за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца П. И. И., ЕГН
**********, с адрес гр. Русе, ул. „Луй Айер“ № 16, вх. Б, ет. 4, съществува
вземане срещу ответника И. Г. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „Д-р
Головина” № 19, ет. 8, ап. 104 за сумата от 2000евро, представляваща
главница дължима по запис на заповед издаден на 01.03.2018г., с падеж на
дата 31.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК- 21.02.2019г., за което вземане е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК № 1507/22.02.2019г. по ч.гр.д. № 2812/2019г. по
описа на ВРС, на основание чл. 422 ГПК. Жалбоподателят е осъден да
заплати сторените съдебно-деловодни разноски, включително и в заповедното
производството.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, постановено при
неизяснена фактическа обстановка, без задълбочена преценка на
представените писмени доказателства по делото и при превратно тълкуване
на законовите разпоредби. Неправилно съдът бил приел, че процесният запис
на заповед бил редовен от външна страна. Падежът на задължението не бил
2
определен на конкретна дата, както съдът приел в своето решение -
31.12.2018г., а било посочено, че падежът е до 31.12.2018г., т.е. всяка една
дата до посочената - 31.12.2018г. можело да се приеме, че вземането било
станало изискуемо. Поради което и счита, че същият е следвало да му бъде
предявен като длъжник и това предявяване да бъде отбелязано върху него.
Твърди, че като не му е предявен, била нарушена разпоредбата на
чл.538, ал.2 от ТЗ. Разпоредбата на чл.491 от ТЗ установявала и сроковете за
предявяване за плащане, като непредявяването в тези срокове на ценната
книга за плащане не прави и вземането изискуемо. Още по-малко в този
случай следвало да се дължат и лихви за неплащане по записа на заповед в
деня на падежа. Счита, че въпросната запис на заповед, като ценна книга,
обезпечава вземане по неустоечна клауза от Договор за агентиране от
15.02.2018г . В представените и приети от съда по делото договори изрично
били уговорени какви ще бъдат неустойките, които жалбоподателят би
дължал на агента. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло. Претендират се и сторените разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
П. И. И., с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба.
Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е
законосъобразно и правилно и при постановяването му не са допуснати
каквито и да са нарушения на материалния и процесуалния закон. Същото е
обосновано и изцяло кореспондира със събраните писмени доказателства при
разглеждането на делото от първата инстанция. Сочи, че съдържанието на
процесния запис на заповед изцяло кореспондира с нормата на чл.535 от
Търговския закон. Подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист до PC - Варна е от 21.02.19г., т.е. след датата
на падежа, а не преди тази дата, като присъдената от съда лихва за забава е от
датата на постъпване на заявлението в съда. Моли се по тези съображения за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените
пред въззивната инстанция разноски.
Адв.Ц.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам изцяло отговора.
3
Нямам доказателствени искания. Представям и списък на разноските.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че представения списък по чл.80 от
ГПК и договор за правна защита и съдействие следва да бъдат приложени по
делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представения в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък с разноски по чл.80 от ГПК, както и
приложения към молба с вх. № 25718/08.12.2020 г. договор за правна защита
и съдействие от 05.03.2020 г.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.Ц.: Моля да оставите без уважение подадената въззивна жалба.
Считам, че със същата не се въвеждат нови искания. Единственото нещо,
което се коментира е това, че е следвало да бъде предявен запис на заповед.
Аз считам, че това твърдение в жалбата е абсолютно неотносимо, тъй като
обстоятелството, че запис на заповед е предявен за издаване на изпълнителен
лист пред съда е значително по-късно от датата на посочения падеж
31.12.2018 г., което прави това твърдение несъстоятелно.
Считам, че първоинстанционното решение е законосъобразно, правилно
и отговарящо изцяло на събраните по делото доказателства, поради което
моля да постановите решение, с което да оставите в сила решението и да
присъдите на доверителя ми разноските сторени в настоящата инстанция.
След изслушване на устните състезания, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете
делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение
в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на въззиваемия
4
в срок до 18.12.2020 г., включително да представи писмена защита по делото.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:39
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5