№ 765
гр. Стара Загора, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20255530101611 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1,
предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 9, ал. 1 ЗПК за прогласяване
недействителността на клауза за възнаграждение за услуга „динамично
плащане“ предвидена в чл. 9, ал. 2 от договор за паричен заем №
********/********* г., като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП,
противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК и
като нарушаваща разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.1 10 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Ищцата Н. Ю. П. твърди, че на ********г. е сключила потребителски
договор за кредит №******** с ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД за
сумата от 700,00 лева. В договора било посочено, че ще се ползва услугата
„Динамично плащане“, за което се дължи сума в размер на 350,70 лева или
50% от размера на главницата. Заплащането на допълнителната такса
„Динамично плащане“ било включено към месечните погасителни вноски по
договора за кредит № ********.
Счита, че клаузата по чл.9 ал.2, с която е договорено допълнително
плащане към кредитора от Договора, била неравноправна, следователно и
нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/, тъй като задължавала потребителя да заплати сума, в размер на 50%
лева за услуга, която не е извършена. Също така счита, че тази клауза не била
1
индивидуално уговорена, съгласно чл.146 ЗЗП, тъй като фигурирала в Общите
условия към договор за потребителски кредит, публикувани на интернет
страницата на ответника. Твърди, че тази клауза била нищожна и поради
противоречие с добрите нрави. Така договореното заплащане на суми и такси,
водело до оскъпяване на кредита, за което не се предоставяла каквато и да
била услуга. С чл. 9, ал. 2 страните договорили такса Динамично плащане,
съгласно която следвало да се заплати сумата в размер на 350,70 лева в
противоречие с чл. 10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит. Освен това
горепосоченото възнаграждение представлявало печалба на кредитора и с
уговарянето му се заобикаляло императивното изискване, установено в
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Моли съда да постанови решение, с което
да прогласи нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 2, предвиждаща
заплащането на такса за „Динамично плащане“ в размер на 350,70 лева, от
Договор за паричен заем № ********, като нищожна на основание чл.26, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10, чл.19 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД
е подал отговор на исковата молба, като е заел позиция за неоснователност на
иска. Клаузата на чл.9, ал.2 от договор ******** не накърнявала добрите
нрави. Няма и как да бъде обратното, тъй като дейността на финансовите
институции се осъществявала при регулаторен режим, строг контрол и
договор при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната
дисциплина и сигурността на клиентите.
Предлаганото от кредитора доброволно действие не представлявало
скрита възнаградителна лихва, тъй като изискването на чл.11, т.10 от ЗПК е да
бъде наличен Годишния процент на разходите /ГПР/, което било сторено в
договора. Съвсем неправилно се приемало, че заявеното от жалбоподателя, в
ролята му на страна по процесния договор за кредит допълнително действие е
част от ГПР. То не се калкулирало в ГПР защото в допълнителните разпоредби
на ЗПК ясно и еднозначно била дадена дефиницията за общ разход по кредита:
Следвало да се отбележи, че ищецът, като страна по договор за потребителски
кредит, сам е пожелал допълнителното действие. Всяко действие, които
кредиторът е предоставил, е било по желание на потребителя. Никога
допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане
на кредит от страна на „Би енд Джи Кредит“ ООД, т.е. договорът за кредит е
можел да се сключи и без него. Пакетът от действия присъствал в
Стандартния Европейски формуляр /СЕФ/ като цена, т.е. не можело да се
твърди, че ищецът не е разбрал за него. присъствайки в преддоговорната
информация и фактът, че ищецът сам е пожелал да го ползва отхвърля и
твърдението, че клаузата е уговорена индивидуално от кредитора и е
неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП. Моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и
не се представлява. Депозира молба, чрез процесуален представител – адвокат
с която заявява, че поддържа исковата молба и няма възражения по доклада.
Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски.
2
В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От изявленията на страните в исковата молба и отговора на исковата
молба се установява, че между тях не са спорни правнорелевантните
обстоятелства, че между „Би Енд Джи Кредит“ ООД, като кредитодател, и
ищцата Н. Ю. П., като кредитополучател, е сключен на ******** г. договор за
кредит № ******** с включена клауза за „динамично плащане“ /и двете
страни сочат наличие на договор за заем с еднакъв номер и описват
съдържанието на оспорената клауза/. Съгласно договора за паричен заем №
********/******** г. /л. 3-5 от делото/, сключен между „Би Енд Джи Кредит“
ООД и ищцата Н. Ю. П., страните са уговорили предоставяне на кредит в
размер на 700,00 лв., с уговорена услуга „динамично плащане по кредита“ от
350,70 лв. /чл. 9, ал. 2 от договора/.
При така установената фактическа обстановка, Старозагорски районен
съд прави следните правни изводи:
„Би Енд Джи Кредит“ ООД представлява финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Не се спори между страните, че „Би Енд Джи Кредит“ ООД и ищцата са
били в договорни правоотношения възникнали от договор за потребителски
паричен заем № ********/******** г., т.е. налице е възникнало заемно
правоотношение между кредитора „Би Енд Джи Кредит“ ООД и
кредитополучателката – ищца, по силата на което ищцата е получила сумата в
размер на 700,00 лева и се е задължила да я върне, заедно с еднократна такса
„динамично плащане“ от 350,70 лв., дължима на равни части през периода на
кредита , съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план по кредита/ След като по делото се установи възникналото
валидно облигационно правоотношение между „Би Енд Джи Кредит“ ООД и
кредитополучателката – ищца, предоставяне на заемната сума в размер на
700,00 лв., следва се прецени дали атакуваните в исковата молба клауза на
договора е действителна, вкл. с оглед формираната съдебната практика по
същата клауза на ответника „Би енд Джи Кредит“ ООД обективирана напр. в
решение № 669/18.05.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. №
525/2023 г.
По отношение на услугата „динамично плащане“ е налице нищожност
на тази клауза обективирана в чл. 9, ал. 2 от договора и тази сума от 250,00 лв.
не се дължи от ищцата поради следните съображения:
3
В чл. 9, ал. 2 от договора е предвидена такса за динамично плащане в
размер на 350,70 лв. Посочената клауза настоящият съд счита за нищожна
поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано
висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Още повече
въобще не е ясно от договора в какво се състои престацията на кредитора,
какво включва тази услуга, т.е. таксата за „динамично плащане“ не е ясно
какво представлява и за каква услуга се дължи. По делото не са представени
Общи условия, за да се установи дали в тях е регламентирана тази услуга, вкл.
не попада в приложното поле на ал. 10а, ал. 1 ЗПК. Не може да се приеме, че
срещу тази такса /възнаграждение/ се дължи поведение от страна на кредитора
за допълнителна услуга, като не е ясно и по какъв начин е определен размерът,
респ. в какво точно се изразява насрещното поведение на кредитора – арг. чл.
10а, ал. 4 ЗПК. Очевидно тази такса служи за увеличение на възнаграждението
на кредитора за предоставения заем и да бъдат заобиколени императивните
изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.е. с тази клауза се цели единствено
осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на
процесната заемна сума - т.нар. „скрита възнаградителна лихва“.
Потребителят следва да заплати таксата с неясна насрещна престация,
клаузата е предварително уговорена и няма доказателства потребителят да е
разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху нейното
съдържание, не е ясно и какъв е начинът за определяне на размера й. Добавено
към уговореното възнаграждение по договора, възнаграждението за
допълнителната услуга „динамично плащане“ несъмнено води до
превишаване тавана на ГПР /таксата е в размер на 350,70 лв. при главница от
700,00 лв., което от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане
на това възнаграждение /арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК/ и липса на основание за
дължимост на това вземане. Дори да се има предвид посоченото в исковата
молба съдържание на клаузата за такса „динамично плащане“ може да се
посочи, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса „Динамично плащане
по кредита“ е установена и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Разходите за предостаявяне на отпуснатия финансов ресурс по
местожителството на длъжника и тези за събиране на дължимите погасителни
вноски по местожителството на длъжника, т.е. такива свързани с изпълнение
на поетото договорно задължение, представляват разходи по управление на
договора. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.
Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на
страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното
връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения
падеж. В настоящия случай услугата „динамично плащане“ има за
предназначение да улесни взаимоотношенията между кредитор и потребител
4
и да помогне потребителя да управлява по-добре договора и изплащането на
сумите по него. Улеснената процедура за получаване на допълнителни
парични средства, също представлява действие по усвояване на кредит, а
реално последната не е предоставяна, тъй като липсва конкретно задължение
за кредитора, като отпускането на нови суми, съответно предоставянето на
следващ кредит и условията по него, следва да става по съгласие на страните.
За тази клауза може да се посочи, че задължава потребителя да заплати
такса в изключително голям размер в сравнение с действителната стойност на
предоставената в заем сума /стойността на допълнителната услуга е 350,70 лв.
или повече от 50% от размера на предоставената в заем сума/, поради което
противоречи на добросъвестността и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитодателя и кредитополучателя. Съгласно
практиката на Съда на ЕС преценка за неравноправния характер на една
договорна клауза се прави с оглед на всички обстоятелства по делото, като се
следи първо, евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, и
второ, наличието на евентуална значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията по договора във вреда на потребителя, като при
преценка за евентуалното наличие на значителна неравнопоставеност, съдът
трябва да отчита характера на стоката или услугата, за които е сключен
договорът, като вземе предвид всички обстоятелства, довели до сключването
му, както и всички останали клаузи от договора /Решение на СЕС от
16.01.2014 г. по дело C-226/12/. В практиката на СЕС е посочено, че една
клауза създава значителна неравнопоставеност между правата и задълженията
по договор с потребител, когато услугите, чието заплащане се претендира, се
извършват при управлението или отпускането на кредита, или ако сумите,
начислени на потребителя за такси и възнаграждения, са непропорционални
спрямо размера на кредита /т. 55 от Решение на СЕС от 3.10.2019 г. по дело C-
621/17/. В процесния случай именно значителната стойност на таксата за
динамично плащане в сравнение с предоставената в заем сума превръща
същата в неравноправна клауза в потребителски договор. На следващо място,
при начисляване на таксата за допълнителната услуга за бързо разглеждане
кредитополучателят узнава за размера на таксата едва при отпускане на
кредита и няма възможност предварително да разбере размера на таксата за
услугата и да прецени съобразно интереса си дали иска да ползва
допълнителната услуга или не. От договора не става ясно за предоставянето
на каква допълнителна услуга е начислена таксата за динамично плащане,
поради което съдът намира, че посочената клауза не е достатъчно пълна и ясна
и поради това не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Отделно от
всичко изложено следва да се посочи и следното: между страните не се спори,
че таксата за „динамично плащане“ не е включена в размера на посочения
ГПР от договора за паричен заем като е нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК, като ответникът счита и излага правни съображения в тази връзка, че
тази такса не следва да се включва в размера на ГПР посочен в договора за
заем. Тези правни съображения не се споделят от настоящия съд, като в
5
практиката на Старозагорски окръжен съд обективирана напр. в решение №
174/06.07.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 133/2022 г.,
решение № 369/14.12.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
457/2022 г. се приема, че когато в ГПР не е включена таксата за бързо
разглеждане /а и тази за „динамично плащане“ – бел. съдията докладчик/ и
доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, по този
начин реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези
допълнителни такси се покриват разходи, които следва да бъдат включени в
ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение,
регламентирано в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до нищожност на основание
чл.19 ал.5 ЗПК.
Предвид гореизложеното и съгласно съдебната практика обективирана
напр. в решение № 2/22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г.о.,
решение № 199/12.07.2016 г. на ВКС по гр.д. № 583/2016 г., IV г.о., решение №
198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г., IV г.о. и др., съобразно която
исковете за прогласяване на нищожност се разглеждат при условията на
евентуалност, в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
основание – от най-тежкото към най-лекото, при извода за нищожност на
процесната клауза поради противоречие със закона, съдът не дължи
произнасяне по останалите, поддържани от ищцата основания.
По разноските - при този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, право на разноски има ищцата. Следва да бъдат присъдени 50,00 лв.
заплатена държавна такса /платежно нареждане, л. 12 от делото/, вкл. 1,68 лв.
банкова такса и 2200,00 лв. с ДДС за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие /л. 29 от
делото/ - с отбелязването в договора е изпълнено изискването на т. 1 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК.
За сумата от 15,00 лв. разходи за куриерски услуги не е представено нито едно
писмено доказателство.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26,
ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 9, ал. 1 ЗПК за нищожна
клаузата за такса за динамично плащане в размер на 350,70 лв. ,
обективирана в чл. 9, ал. 2 от договор за кредит № ********/******** г.
сключен на ******** г. между Н. Ю. П., ЕГН: ********** и постоянен адрес:
гр. ************* и „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ул. „Незабравка“ №
25, ет. 5.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Би Енд Джи Кредит“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, да заплати на Н. Ю. П., ЕГН:
********** и постоянен адрес: гр. *********, сумата от общо 2251,68 лв.
/две хиляди двеста петдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/
разноски за съдебното производство както следва – 50,00 лв. заплатена
държавна такса /платежно нареждане, л. 12 от делото/, вкл. 1,68 лв. банкова
такса и 2200,00 лв. с ДДС за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7