РЕШЕНИЕ
№ 879
гр. гр. Хасково, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Персиана Люб. Михова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20255640101806 по описа за 2025 година
Предявени са обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание
чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, от Л. М. Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв. Н.М.М. от АК – гр.Ямбол, против „Кредисимо“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица,
бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ №
146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4.
Ищцата твърди, че на 26.09.2024 г. сключила с „Кредисимо“ ЕАД договор за
потребителски кредит № **** за сумата от 6000,00 лв., при ГПР 33.94 % и ГЛП 29.58 %,
която следвало да върне на 24 бр. вноски. Съгласно чл. 4. 1. от договора следвало да сключи
с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД договор за поръчителство, с цел обезпечаване на
договора за кредит. По силата на договора за поръчителство, дължимото възнаграждение за
поръчителя било в размер на 3402,55лв., която сума била платима на месечни вноски, заедно
с падежните вноски по кредита.
Според ищцата, сключеният договор за потребителски кредит бил нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, а договорът за поръчителство – на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД. Така, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19,
ал.4 ЗПК в договора за потребителски кредит липсвали условия за прилагането на посочения
ГЛП. Не ставало ясно дали е фиксиран или променлив. Не бил посочен общия размер на
дължимата възнаградителна лихва. Освен това погасителният план не отговарял на
1
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, не ставало ясно каква част от претендираната сума е
главница, каква част е лихва, каква част е такса гарант, т.е. не ставало ясно какво се включва
в погасителните вноски. Освен това в договора за кредит била посочена само абсолютна
стойност на ГПР, но нямало разписана методика кои компоненти са включени в него. Не
ставало ясно дали възнаграждението на поръчителя в размер на 3402,55 лв. е включено в
ГПР. В този смисъл бил нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не ставало ясно какъв е процентът
на оскъпяване по кредита. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на
кредита, а допълнително оскъпяване на кредита. Посочването на ГПР, който не бил
действително приложения между страните, представлявал заблуждаваща търговска
практика. На посочените основания договорът за потребителски кредит бил изцяло
недействителен. Клаузата по чл. 4, ал. 1 от договора била недействителна, като тя водела до
нееквивалентност на престациите - длъжникът бил длъжен да сключи договор за
поръчителство, чието възнаграждение било в размер на над 50 % от отпуснатата сума. Тази
клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.
Възнаграждението по договора за поръчителство следвало да се отрази в ГПР. В случая ГПР
по договор за потребителски кредит № ****/26.09.2024 г. и общата, дължима по кредита
сума, не били коректно посочени, тъй като възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство неправилно не било взето предвид при изчисляването на процента на
разходите и крайната дължима от потребителя сума. Видно било от раздел II, чл. 4, ал. 2 от
договора, че в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа от подаване на
заявлението) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (банкова гаранция
или сключен договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо" ЕАД
юридическо лице - поръчител), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от
кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на
поръчителя се явявало разход по кредита и следвало да бъде посочено в договора за кредит
и в общата дължима във връзка с кредита сума, както и да бъде включен в ГПР, доколкото
сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него били пряко
свързани с договора за кредит. Това не било направено, потребителят бил въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и
реалните разходи по кредита, които ще направи, което представлявало нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Договорът за потребителски кредит № ****/26.09.2024 г. противоречал на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият бил
недействителен. Поради нищожността на клаузата на чл.4 (1) за предоставяне на
поръчителство и договорът за поръчителство се явявал лишен от основание, предвид
недействителността на договора за кредит, който той обезпечавал и във връзка с който
възникнало правоотношението по поръчителството, т. е. липсвала необходимостта от
сключване акцесорния договор. Същият бил нищожен и на самостоятелно основание, отново
поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно било от съдържанието на договора,
че за поръчителя е било уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с
длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане
от поръчителя обаче, за него се пораждало регресно право срещу заемателя за
2
възстановяване на платените от поръчителя суми - по чл. 4, ал. 2 от договора за
предоставяне на поръчителство. Следователно поръчителят получавал възнаграждение, без
реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е
заплатил подлежали на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението
се явявало безпредметно, защото той всякога щял да дължи сумите по кредита и нямало да
се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл
не само, че била налице нееквивалентност на престациите, но в случая липсвала престация
от една от страните по договора - поръчителя, поради което и този договор се явявал
недействителен като лишен от основание.
Макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива
изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондирали на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката била особено съществена за
интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита била чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят уреждал като порок от толкова
висока степен, че изключвал валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като
не оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят нарушил изискванията
на закона и не можел да се ползва от уговорената сделка, което обосновавало извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на
изискванията на чл. 11, т. 10 и т.11 ЗПК. В тази хипотеза потребителят следвало да върне
само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Освен това, договорът, сключен между потребителя и
„Кредисимо“ ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и „Ай Тръст“ ЕООД, се
намирали във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните,
поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит неминуемо рефлектирали и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията. Ето защо
следвало да се приеме, че и договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора,
когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не
била налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор
относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми
на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена
клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който бил възмезден и
включването на клауза за договаряне ГПР по него било въведено като изрично изискване в
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предвид на това, в случая не била приложима нормата на чл. 26, ал.4
3
ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславяла недействителността на
целия договор.
В обобщение, ищцата счита че сключеният между страните Договор за потребителски
кредит № ****/26.09.2024 г. следва да бъде прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1
ЗЗД, вр. чл.22 вр. чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона.
По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че сключеният между Л. М. Д. и „Кредисимо“
ЕАД Договор за потребителски кредит № ****/26.09.2024 г. е нищожен на основание чл.26
ал.1, вр. чл.22 ЗПК, както и че сключеният между Л. М. Д. и „Ай Тръст“ ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство от 26.09.2024 г. е нищожен на основание чл.26 ал.1, вр. чл.22
ЗПК.
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски,за което е
представен списък по чл.80 ГПК.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК са депозирани писмени отговори на
искова молба от страна на двамата ответници, които оспорват предявените искове.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД не оспорва сключването на Договор за потребителски
кредит № ****/26.09.2024 г. между „Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и Л. М. Д.
/кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от
26.09.2024 г. с поръчител „Ай Тръст" ЕООД и потребител Л. М. Д.. Договор за
потребителски кредит № ****/26.09.2024 г. бил сключен между страните за главница от
6000,00 лева, която следвало да бъде върната за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП от
29.58 % и ГПР от 33.94 %. Не се оспорва и твърдението на ищеца, че същият е усвоил цялата
предоставената му съгласно договора за кредит главница. Съгласно уговореното между
страните, при точно спазване на броя вноски по погасителния план, общият размер на
дължимите от кредитополучателя суми щял да бъде 8073,33 лева (главница от 6000,00 лева
и 2073,33 лв. - договорна възнаградителна лихва). Ответникът „Кредисимо“ ЕАД твърди
още, че ищецът, в качеството си на кредитополучател, към датата на депозиране на отговора
не е изпълнил в цялост задълженията си по кредитното правоотношение и понастоящем бил
в забава.
Твърденията на ищеца, че Договор за потребителски кредит страда от пороци,
водещи до неговата недействителност поради това, че не са били спазени законовите
изисквания на чл.22 ЗПК, респ. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК не се споделят от
ответника „Кредисимо“ ЕАД, доколкото в Приложение № 1 към процесния договор, по ясен
и недвусмислен начин били посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), както и било
упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите
условия. По-конкретно допусканията били подробно описани в т.11 от Раздел VII.
КРЕДИТНИ ПРОДУКТИ. ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ на приложимите към
Договора Общи условия. Предвид изложеното, ответникът счита, че договора има
необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, където било предвидено да бъде
4
посочен размерът на ГПР и допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, без
да е необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението
за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст" ЕООД, не е включено
като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който
е бил включен при изчисляване на ГПР била договорната възнаградителна лихва.
Възнаграждение за поръчител не било включено като разход по кредита, тъй като не
отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на
обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство,
макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не било задължително
условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не било в резултат на
търговски клаузи и условия между „Кредисимо" ЕАД и ,,Ай Тръст" ЕООД. Размерът на
възнаграждението за поръчител не бил известен на ответника „Кредисимо“ ЕАД към
момента на сключване на договора за кредит. Съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите
към договора за кредит Общи условия кредитополучателят имал право, но не и задължение
да предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които „Кредисимо" ЕАД като
кредитор приемал били посочени в цитираната разпоредба и те били (1) банкова гаранция в
10 дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне на поръчител. Кредитоискателят
можел и да не предостави обезпечение, като в този случай „Кредисимо" ЕАД щяло да
разгледа заявлението му, щяло да направи оценка на кредитоспособността му и щяло да
прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление
на риска. Обезпечените и необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускали по
различен начин и не били два отделни кредитни продукта на „Кредисимо" ЕАД, условията
по договора за кредит (ГПР, ГЛП, срок на погасяване и др.) не били поставени в зависимост
от избора на клиента да предостави или не обезпечение.
Във връзка с горното следвало да бъде разгледана и клаузата на чл. 4, ал. 1 от
договора за кредит във връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит. Двете клаузи
регламентирали различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за
кредит. Ответникът „Кредисимо“ ЕАД твърди, че договорът за кредит предвижда изричната
възможност (чл. 4, ал. 3 от договора за кредит) потребителят да си избере необезпечен
кредит - т.е. потребителят имал избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. С
оглед на това счита, че не е налице в Договора за потребителски кредит задължение или да е
регламентирано задължително условие за отпускане на кредита последния да бъде
обезпечен.
Не на последно място се сочи, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с
обезпечение „поръчител", то той имал правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от
приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на
договора за кредит първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно
промени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното
5
заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с
,,Кредисимо ЕАД. Т.е. клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит,
обезпечен с поръчителство, което било още един аргyмент в подкрепа на твърдението, че
предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на кредита. По
съображенията, подробно изложени по-горе, договорът за предоставяне на поръчителство,
бидейки незадължителен, не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно
разходът за него не се включвал в ГЛП и ГПР и нямало нарушение на чл. 19 ЗПК.
На следващо място, „Кредисимо" ЕАД към датата на сключване на договора за
кредит и формирането на ГПР, нямало информация относно размера на дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне
на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключвал след сключването на
Договора за кредит с ,,Кредисимо“ ЕАД. Ответникът не знаел и нямало как да узнае
предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между
кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст" ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо"
ЕАД не било страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД по бъдещия
договор не било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за
кредит от кредитоискателя, респективно не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 ЗПК.
Процедурата по отпускане на кредит започвала с попълване на заявка в електронен
формат в системата на „Кредисимо" ЕАД на („Сайта"). Кредитоискателят попълвал свои
лични данни и данни относно желания кредит (размер на главница и период), както и
избирал свободно и по свое желание допълнителни услуги към договора (предоставено
обезпечение и/или сключване на застраховка). На база подаденото заявление автоматично се
генерирала кредитната документация (СЕФ, договор за потребителски кредит, общи
условия, приложение № 1 и др.), които са предоставяли на клиента на посочения от него
адрес на електронна поща и като pdf. документи в Сайта, достъпни чрез активни връзка.
Следвала стъпка, в която кредитоискателят подписва договора за потребителски кредит и
общите условия към него чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане на
бутона „Вземи парите сега". Едва след подписването на договора за кредит по описания
начин и в случай че клиентът е избрал да предостави обезпечение в полза на „Кредисимо“
ЕАД, същият се препращал към платформата на „Ай Тръст“ ЕООД, където се преминавало
към процедура по сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Договорът за
предоставяне на поръчителство се сключвал в среда, над която ответника „Кредисимо“ ЕАД
нямал контрол, нито имал достъп, като „Ай Тръст" ЕООД и клиентът уговаряли условията
по него (в това число и размера на дължимото възнаграждение), в момент когато договорът
за кредит вече е подписан и неговите параметри (в това число и ГПР) са били договорени и
не можело да бъдат променяни.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД твърди още, че договорът за предоставяне на
поръчителство между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл.
280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи
6
по кредита. По силата на договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст" ЕООД се
задължавало да извърши за сметка на доверителя (ищцата) възложените от нея действия, а
именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо" ЕАД солидарно с нея за изпълнението на
всички нейни задължения по договора за кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията по кредита. Вземанията за възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство възниквали в полза на „Ай Тръст" ЕООД, а не в полза на
кредитодателя „Кредисимо" ЕАД. Ответникът ,,Кредисимо" ЕАД не било страна по
договора между ищеца и ,,Ай Тръст" ЕООД.
Дори и да бъдат споделени доводите на насрещната страна за свързаност на двете
дружества-ответници по производството и наличие на скрито обогатяване на „Кредисимо“
ЕАД, то това не влечало недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне
на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на
поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „Ай
Тръст" ЕООД. Това било така, тъй като сам по себе си договорът за поръчителство, по
силата на който другият ответник „Ай Тръст" ЕООД се е задължил по отношение на
„Кредисимо“ ЕАД да отговаря за задължението на ищеца по процесния договор за
потребителски кредит пораждало за ищеца единствено права и поставяло същия в по-
благоприятно положение, отколкото би бил, ако същият не беше сключен. Чрез договора за
поръчителство била повишена кредитоспособността на ищеца и същият получил кредит,
който иначе не би му бил отпуснат. При изпълнение от страна на поръчителя по отношение
на „Кредисимо“ ЕАД, ищецът щял да дължи на поръчителя връщане на суми в еднакъв
размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя (главница и лихва), като
задължението му нямало да бъде увеличено с вземания, възникнали на основание, различно
от договора за потребителски кредит. В този смисъл можело да се приеме, че единствено
уговорката за заплащане на възнаграждение за услугите на „Ай Тръст" ЕООД противоречала
на закона и добрите нрави, съответно само тя следвало да бъде обявена за недействителна,
без да е това да доведе до нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на
поръчителство. Дори и да се приемело, че процесният договор за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална
недействителност на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до
отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение
за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски
кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. В този смисъл
вземането на „Кредисимо“ ЕАД по договора за потребителски кредит било действително и
предявените срещу него искове следвало да бъдат отхвърлени.
По тези съображения, ответникът „Кредисимо“ ЕАД моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените от ищеца искове. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. Моли да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за
разноски като се оспорва, че последният е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., а в условията на евентуалност се иска адвокатското възнаграждение да бъде
7
определено в справедлив размер.
Ответникът „Ай Тръст" ЕООД също не оспорва, че е сключил с ищцата договор за
предоставяне на поръчителство от 26.09.2024 г., по силата на който „Ай Тръст" ЕООД се е
задължило да обезпечи като поръчител задължението му по Договор за потребителски
кредит № ****/26.09.2024 г., във връзка с обезпечаването на който е сключен договор за
предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст" ЕООД и потребител Л. М. Д..
Ответникът „Ай Тръст" ЕООД посочва също, че е сключил с ищеца договор за поръчка при
условията на чл. 280 ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство", съгласно
същината на който поел задължението да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо”
ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител задължението на ищеца.
Съгласно погасителния план, представляващ част от Приложение № 1 към сключения с
ищеца договор за предоставяне на поръчителство за така описаната услуга било дължимо
възнаграждение в размер на 3402,55 лева, погасяването на което било разсрочено на 24
месечни вноски. Възнаграждението се дължало само за периода, за който е било гарантирано
задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на
кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение на „Ай Тръст" ЕООД за периода след
пълното изплащане на кредита. Вноските за погасяване на задължението за възнаграждение
за поръчител били намаляващи, като размерът им бил в зависимост от размера на
гарантираното главно задължение - така например първата вноска била в размер на 203,50
лв., тъй като в този момент гарантираното задължение било 8073.33 лева (цялата главница и
възнаградителна лихва по договора за кредит), а последната вноска - в размер на 0.00 лв.,
тъй като към този момент размерът на гарантираното задължение би възлизало на 352,13 лв.
Ответникът „Ай Тръст" ЕООД също описва механизма на сключване на договора за
кредит и този за предоставяне на поръчителство. Кандидатстването за кредит започвало
чрез попълване от страна на кредитоискателя на заявка в страницата на кредитодателя
„Кредисимо" ЕАД. При подаване на заявката кредитоискателя посочвал размера на
главницата и периода на кредита, като системата на кредитодателя автоматично генерирала
примерен погасителен план спрямо посочените параметри. На този етап кредитоискателят
посочвал желае ли кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да предостави,
като в случай че избере опцията за предоставяне на поръчителство от страна на „Ай Тръст"
ЕООД на кредитоискателя се визуализирала месечна вноска, чиято стойност била сбор от
вноската по потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя. В
следващата стъпка кредитоискателят въвеждал свои лични данни - имена, ЕГН, адрес,
прикачал свое селфи, необходимо за идентификацията му като клиент и др. Следвала стъпка,
в която кредитоискателят подписвал договора за потребителски кредит и общите условия
към него чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане на бутона „Вземи
парите сега", т.е. на този етап кредитоискателят имал възможност да се запознае с
конкретните параметри на договора за кредит - главница, лихва, период, размер на месечната
вноска и др. След подписване на договора за кредит по описания начин и в случай че е
избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „Ай Тръст" ЕООД
8
кредитоискателят се прехвърлял автоматично към електронната система на „Ай Тръст"
ЕООД, където се визуализирал договора за предоставяне на поръчителство и клиентът имал
възможност да го подпише чрез въвеждане на 6 цифрен уникален код, изпратен на мобилния
му телефонен номер. Сключването на договора за предоставяне на поръчителство ставало
след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на
кредита вече били договорени между страните. Сключването на договора ставало в рамките
на независимата електронна среда на „Ай Тръст" ЕООД, до която „Кредисимо" ЕАД нямало
достъп. Впоследствие „Ай Тръст" ЕООД предоставяло на „Кредисимо" ЕАД данни относно
размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено
плащането му, но това било единствено с целите на улесняване на плащането от страна на
потребителя. „Кредисимо" ЕАД предоставяло потребителски кредити при условия, които
индивидуално се уговаряли с кредитополучателя, част от тези условия било и
обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита", чл. 4, ал. 3 от
договора за кредит изрично било вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит
без обезпечение. Т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на
„Ай Тръст" ЕООД било единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя.
Кредитополучателят имал право да избере дали да кандидатства за обезпечен или
необезпечен кредит, като и в двата случая искането му щяло да бъде прието за разглеждане
и щяло да премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на
кредитодателя „Кредисимо" ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо"
ЕАД не се отпускали по различен начин и не били два отделни кредитни продукта на
„Кредисимо" ЕАД, не били пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му
за погасяване. Предвид изложеното, възнаграждението за поръчител не следвало да бъде
включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК,
респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. Съгласно въпросната дефиниция, за
да бъде включено едно парично задължение в ГПР, то трябвало да има следните три
характеристики: да е (1) разход за кредитополучателя, който е (2) свързан с договора за
кредит и е (3) известен на кредитора към датата на сключване на договора. В случай, че
разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включвал в ГПР
само когато „сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита". Предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител било обаче изцяло
доброволно и зависело от избора на конкретния клиент. В този смисъл сключването на този
договор не било ,,задължително условие за получаване на кредита", като възнаграждението
за поръчителя не следвало да бъде включено в ГПР. Освен това § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
изисквал разходите, пряко свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора" към
сключване на договор за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя.
Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключвал
след подписването от кредитоискателя на договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД.
„Кредисимо“ ЕАД не знаело и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще
се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя Ай Тръст, по който
бъдещ договор „Кредисимо" ЕАД не било страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай
9
Тръст" ЕООД по бъдещия договор не било известно на кредитодателя към момента на
сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попадал в
хипотезата на § 1, т. 1 от ДР ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при
изчислението на ГПР по чл. 19 ЗПК.
По тези и по други, подробно изложени в отговора съображения, и ответникът „Ай
Тръст“ ЕООД също моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от
ищцата спрямо него иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Моли
да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за разноски като се оспорва, че последният е
материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., а в условията на евентуалност се
иска адвокатското възнаграждение да бъде определено в справедлив размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните на спорят, а и по реда на чл.146, ал.1, т.3 ГПК с Определение №
2080/11.09.2025 г. са обявени за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на
26.09.2024 г. между ищеца Л. М. Д. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит № ****/26.09.2024 г.; че на същата дата – 26.09.2024 г. между ищеца
Л. М. Д. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, във
връзка с обезпечаване на задълженията по Договор за потребителски кредит №
****/26.09.2024 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, както и че ищцата е усвоила заемната сума
от 6000 лева. Описаните обстоятелства се установяват и от представените от страните
писмени доказателства.
Видно от Договор за потребителски кредит № **** от 26.09.2024 г., съдържащ и
Приложение № 1 към него, сключен между ищцата и ответника „Кредисимо“ ЕАД,
последният й е предоставил сумата в размер на 6000 лева, която тя следва да върне на 24
месечни погасителни вноски, с първа падежна дата – 31.10.2024 г. и последна – 30.09.2026 г.
при договорен фиксиран годишен лихвен процент от 29.58 % и ГПР в размер на 33.94 %. В
чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че ищцата следва да представи обезпечение по кредита,
като на същата се предоставя избор от две възможности: 1) банкова гаранция в срок до 10
дни от подаване на заявлението, или 2) сключване на договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от ответника юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на
заявлението за сключване на договора. Съобразно чл. 4, ал. 2 от договора, ако ищцата не
представи съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено от ответника,
респ. договорът няма да породи действие.
С оглед възникване на посоченото задължение за ищцата, Л. М. Д. е сключила
Договор за предоставяне на поръчителство от 26.09.2024 г. с ответника „Ай Тръст“ ЕООД,
по силата на който той се задължава да отговаря пред първия ответник „Кредисимо“ЕАД
солидарно с ищеца по сключения договор за потребителски кредит. За поемане на
посоченото задължение, ищцата следва да заплати на ответника „Ай Тръст“ ЕООД
възнаграждение в общ размер от 3402,55 лева, платимо на датата на падежа на всяка
10
погасителна вноска по договора за кредит съобразно Приложение № 1, представляващ
погасителен план към този договор.
Представени по делото са и Общи условия на „Кредисимо“ЕАД за предоставяне на
кредити.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, които са
процесуално допустими.
Разгледани по същество, предявените искове са изцяло основателни, като
съображенията за това са следните:
Липсва спор по делото, съобразно изложеното по- горе от фактическа страна, че
между ищцата и ответника „Кредисимо“ ЕАД е възникнало правоотношение по повод
предоставянето на паричен заем в размер от 6000 лева. Заемодателят е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало
именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3
ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК. При
преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни доводите на
ищеца Л. М. Д. за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В
случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по
правоотношението – в случая ищцата, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същата се ползва със законоустановената потребителска
закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по
ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за
потребителски кредит № **** от 26.09.2024 г. и общата дължима по кредита сума не са
коректно посочени, тъй като възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите
и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по
кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
11
когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1
срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и
процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и
договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява
разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима
във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за
предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.
Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния
размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които
ще направи, т.е. налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит противоречи на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е
недействителен. С оглед посоченото предявеният установителен иск срещу ответника
„Кредисимо“ ЕАД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
За нищожен съдът намира и договорът за предоставяне на поръчителство от
26.09.2024 г., сключен между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, тъй като същият се
явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той
обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е.
липсва необходимостта от сключване на акцесорния договор. Същият е нищожен и на
самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от
съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението
да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на
тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора,
регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл.
4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство). Следователно поръчителят получава
едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него,
доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък
заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи
сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита
от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в
случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и
този договор се явява недействителен като лишен от основание. В настоящата хипотеза за
преценка нищожността на договора за предоставяне на поръчителство съдът съобрази и
задължителните указание в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и
предвид това, че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата
сделка, както и постановеното Решение на СЕС, Девети състав от 21.03.2024 г. по дело № С-
714/22, образувано по преюдициално запитване на СРС по гр. д. № 24262/2022 г., също
задължително за всички национални съдилища, пред които биха възникнали или са
възникнали и отправени за решаване спорове във връзка с правните норми, по които се е
12
произнесъл СЕС по аргумент на разпоредбата на чл. 633 ГПК и според което в ГПР следва
да бъдат включени разходи по кредит, които ще се понесат от потребителя като ГПР, който
не отразява точно тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата
на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл.3, б.“ж“ от
Директива 2008/48 разходи, както е в случая, съответният договор за потребителски кредит
следва да се счита за нищожен, с последица възникване на задължение за връщане
единствено на главницата по него.
На следващо място, според настоящия съдебен състав, чрез предвиждане на
обезпечение под формата на поръчителство, за което се дължи възнаграждение, се цели
заобикаляне и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. При справка в Търговски
регистър се установява, че "Ай Тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД се явяват свързани лица
по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ, тъй като едноличен собственик на капитала на "Ай
Тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД. Така чрез формално незабранени от закона средства –
обезпечаване на задълженията на кредитополучателя от свързано с кредитора лице, чийто
капитал е 100 % собствен на същия този кредитор, е нарушено изискването за
добросъвестност, тъй като е постигнато заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
установяваща формирането на ГПР. Същата норма - ал. 4 на чл. 19 ЗПК ограничава ГПР до
пет пъти размера на законната лихва, а посредством договора за предоставяне на
поръчителство се получава плащане, което като финансов резултат е в полза на кредитора по
договора за кредит и което плащане не е включено в ГПР. Това плащане в същото време
представлява над 50 % от размера на кредитната сума – при предоставена в заем сума от
6000 лв. се предвижда възнаграждение на поръчител в общ размер на 3402,55 лева. При
включването му в годишния процент на разходите, размерът му би надхвърлил, и то
значително, максимално регламентирания в чл. 19, ал. 4 ЗПК, за който извод не са нужни
специални знания.
В случая не може да се приеме, че е налице и индивидуално договаряне по договора
за кредит на клаузата за предоставяне на поръчителство, тъй като според договора за кредит
условие за възникването на задължението на кредитодателя "Кредисимо" да предостави
искания от потребителя кредит е или при кандидатстване за кредит без обезпечение
кредиторът да извърши одобрение на заявлението в 14 дневен срок, или при кандидатстване
на кредит с обезпечение, длъжникът в кратък срок - до 48 часа, да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо" юридическо лице, или да
предостави банкова гаранция. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 16 ЗПК,
съгласно която доставчикът на финансовата услуга има задължение да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за потребителски кредит.
В случая предоставената възможност на потребителя за избор - дали да сключи договор за
кредит без обезпечение или с избрано от него обезпечение, е привидна и представлява
злоупотреба с лошото му финансово състояние, тъй като потребителят очевидно има нужда
от средствата, за които кандидатства пред доставчика на финансова услуга. Липсата при
13
кандидатстването за отпускане на кредит на достъпна за потребителя информация относно
предварително одобрените от "Кредисимо" ЕАД юридически лица, с които дружеството би
сключило договор за поръчителство и предвиждането на банкова гаранция като единствен
друг допустим метод на обезпечаване, е индиция за осъществявана върху потребителя
скрита икономическа принуда да се сключи договор именно с посочен от кредитора
поръчител, представляващ свързано с него юридическо лице, чийто основен предмет на
дейност е сключване на гаранционни сделки.
Поради всичко изложено следва да се приеме, че клаузата за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е неравноправна, не е
уговорена индивидуално, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че и предявеният установителен иск
срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
Предвид крайния изход на делото, както и с оглед обстоятелството, че ищцата е
направила изрично и своевременно искане за разноски по настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същата следва да се присъдят такива в общ
размер от 859,04 лева, от които 459,04 лева за заплатена държавна такса /322,94 лева,
дължими от ответника „Кредисимо“ЕАД и 136,10 лева дължими от ответника „Ай Тръст“
ЕООД/ и 400,00 лева за заплатен адвокатски хонорар, съгласно представените доказателства
за реалното им извършване и приложения списък по чл.80 ГПК.
По отношение на направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение във
връзка с осъщественото процесуално представителство от страна на адв. Н.М. от АК –
Ямбол, съдът намира следното:
Съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие (л.24),
страните по него са договорили възнаграждение от 1432,00 лева като е удостоверено, че с
подписването му, адв. Н.М. е получил посочената сума в брой. Релевирано е възражение от
ответниците по чл.78, ал.5 ГПК за неговата прекомерност, което съдът намира за
основателно. Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на Съда на Европейския
съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд, установените размери на минималните адвокатски
възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от
предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически
необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички
случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на
член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение на Съда
на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т.
1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
14
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член
4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед всички посочени по – горе принципни съображения и като взе предвид
липсата на правна и фактическа сложност по делото, цената на иска, както и наличие на
трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, извършените от адв.
Н.М. процесуални действия, изразяващи се единствено в депозиране на писмени молби по
делото и приключване разглеждане на делото в едно съдебно заседание, настоящият съдебен
състав намира, че следва да се определи възнаграждение за осъщественото от пълномощника
на ищеца процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело в общ
размер от 400 лева и по двата съединени иска, което да бъде заплатено поравно от
ответниците „Кредисимо“ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Това е така, тъй като в случая са
предявени при условията на обективно кумулативно съединение установителни искове за
прогласяване на нищожност на сключени между страните договор за потребителски кредит,
респ. договор за предоставяне на поръчителство, от което следва, че предявените искове се
основават на един и същ правопораждащ факт - недействителност на договор за
потребителски кредит. Съобразно вида и броя на предявените искове, адвокатското
възнаграждение в случая следва да се отредели в общ размер, доколкото предявените искове
са взаимно свързани и зависими един от друг, независимо от кумулативното си съединяване,
тъй като уважаването на първия от тях автоматично води до уважаване и на втория. Първият
установителен иск за прогласяване на нищожност на договора за потребителски кредит има
обуславящ характер по отношение на втория иск за прогласяване на нищожност на договора
за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с обезпечаване на задълженията по
него, което предполага и еднаква защита по исковете, поради което няма основание
адвокатското възнаграждение да се формира отделно по всеки от тях. В настоящия случай е
направено и изрично възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната
страна, което е съобразено от съда. Съдът не споделя обаче направените възражения на
ответните дружества за недължимост на този разход по съображения, че не са налице
основания за оказване на безплатна адвокатска помощ, доколкото в случая такава не е била
преодоставена.
Мотивиран от горното, съдът
15
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Л. М. Д., ЕГН **********, с
адрес: *** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4,
че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № **** от 26.09.2024 г. е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Л. М. Д., ЕГН **********, с
адрес: *** и „Ай Тръст“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4, че сключеният
между тях Договор за предоставяне на поръчителство от 26.09.2024 г. към Договор за
потребителски кредит № **** от 26.09.2024 г., е нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр.
чл.22 ЗПК.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Л. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
съдебен адрес: ***, адв. Н.М.М. от АК – гр.Ямбол, сумата от общо 522,94 лева /322,94 лв. +
200,00 лв./, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, да заплати на Л. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв.
Н.М.М. от АК – гр.Ямбол, сумата от общо 336,10 лева /136,10 лв. + 200,00 лв./,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
16